О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 414 30.11.2020год. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд,
IІ състав в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета
година:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
ДИНКОВА административно дело № 671 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на
чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.С.П. *** против
решение № Ц100-23-47 от 09.09.2020 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - гр. Стара Загора /ТП на НОИ - гр. Стара
Загора/, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, поради просрочие,
жалбата му срещу разпореждане №231-03-105-3 от 03.07.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Стара Загора, а образуваното
производство пред решаващия орган е прекратено. В първоначално депозираната
жалба се съдържат доводи по съществото на възникналия материалноправен спор, по
повод постановения отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица
/ПОБ/, без да се излагат конкретни възражения относно прекратяването на
производството, поради просрочие на жалбата. В допълнително представеното, по
указания на съда, доуточнение към жалбата П. заявява, че след като му е било
връчено разпореждане №231-03-105-3 от 03.07.2020 г. е посещавал ТП на НОИ - гр.
Стара Загора няколко пъти за да потърси обяснение за постановения отказ и да се
възползва от правото си да го оспори, като подаде жалба срещу него. Твърди, че
на 19.08.2020 г. е депозирал жалба, в която по указание на служител в приемната
на НОИ е записал, че е срещу решение на директора от 09.09.2020 г. Излага
аргументи в подкрепа на твърдението си, че незаконосъобразно му е отказано
отпускане на ПОБ.
Ответникът по жалбата – директор на ТП на
НОИ - гр. Стара Загора, не изразява становище по нея.
Съдът, след преценка на данните по делото
и доводите, изложени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
срока по чл.
88, ал. 3 от АПК, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Видно от данните по делото е, че с разпореждане №231-03-105-3
от 03.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
- гр. Стара Загора /л. 12/ на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е отказано отпускане на ПОБ за И.С.П.,
като са изложени съображения, че лицето няма осигуряване за безработица за 12
месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и в този
смисъл за него не са налице условията по чл. 54а, ал. 1 от КСО за отпускане на
ПОБ. От приложеното по делото разпореждане е видно, че същото е връчено лично
на жалбоподателя на 31.07.2020 г., за което същият е положил подписа си върху
него – факт, за който по делото спор не се повдига.
Срещу това разпореждане е подадена жалба с вх.
№Ц1012-23-62 от 19.08.2020 г. до директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора с
изложени в нея възражения по същество против постановеното разпореждане. С оглед
съдържанието и насочеността на жалбата – отказ за отпускане на ПОБ, съдът
възприема, че положената върху нея дата - 19.07.2019 г., е в резултат на
допусната техническа грешка от страна на П., като в действителност се касае за
дата 19.08.2020 г. – датата, на която жалбата е регистрирана в деловодната
система на ТП на НОИ - гр. Стара Загора. Аргумент за това, че не може датата
19.07.2020г. да се приеме за действителната такава на съставяне на жалбата е и
обстоятелството, че решението на директора на ТП на НОИ, което се сочи за
обжалвано, е било връчено на И.П. на 31.07.2020г. Видно от доказателствата по
преписката, а и от твърденията на жалбоподателя, жалбата е депозирана лично от
него, на място в деловодството на ТП на НОИ, гр. Стара Загора. По подадената
жалба е образувано контролно-отменително производство по реда на чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „б“ от КСО, като с решение № Ц100-23-47 от 09.09.2020 г. на
директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора на основание чл. 117, ал. 3 във връзка
с чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО и чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК жалбата е оставена
без разглеждане, а производството по оспорване прекратено. В мотивите към решението
е прието, че жалбата е подадена след изтичане на 14-дневния за обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО, който е изтекъл на 14.08.2020 г. и в който И.П. не
е упражнил правото си на оспорване. Просрочието на жалбата е квалифицирано като
процесуална пречка за разглеждането й по същество, с оглед на което е направен
извод, че тя е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производство – прекратено.
Така постановеното решение е законосъобразно.
Съгласно специалната норма на чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО, жалбите срещу разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т.
2, букви „б“ – „ж“ се подават в 14-дневен срок от получаването им, пред
ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, като в тази група попадат и разпорежданията за отказ или неправилно
определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. От приложените по
делото документи се установява, че процесното разпореждане №231-03-105-3 от 03.07.2020
г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр.
Стара Загора е връчено лично на П. на 31.07.2020 г.
Жалба с вх. №Ц1012-23-62 от 19.08.2020 г. срещу това разпореждане
е регистрирана в деловодната система на ТП на НОИ - гр. Стара Загора на
19.08.2020 г., като по делото не са налице данни същата да е подадена по
електронен път или по пощата, чрез лицензиран пощенски оператор, а напротив:
самият жалбоподател, както бе посочено по-горе, твърди, че е подал жалбата при
посещението си на 19.08.2020 г. В тази връзка съдът счита, че се явяват
неоснователни, а и недоказани твърденията на П., че е бил накаран да подаде
жалбата си срещу решението на директора от 09.09.2020 г., най-малкото поради
факта, че към този момент то не е било все още издадено - не е било факт от
обективната действителност. С оглед изложеното правилно директорът на ТП на НОИ
- гр. Стара Загора е приел, че срокът за обжалването на разпореждането е
изтекъл на 14.08.2020 г. /работен ден/ и подадената срещу него жалба е просрочена,
като подадена извън срока за предвиденото в чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО
административно обжалване.
Просрочието на жалбата по административен
ред има за правна последица нейната процесуална недопустимост, поради което
правилно решаващият орган я е оставил без разглеждане, като такава и е
прекратил производството по нея. За спазване на срока за обжалване
по-горестоящият административен орган следи служебно, тъй като това
обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост
на производството, съгласно чл.
88, ал. 1, т. 2 от АПК, във връзка чл.
117, ал. 5 от КСО. За да бъде разгледана по същество, жалбата следва да
бъде подадена от заинтересованата страна в предвидения от закона преклузивен
срок за обжалване. Пропускането на срока по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО погасява правото на обжалване, поради което и на
основание чл.
88, ал. 2 от АПК по-горестоящият административен орган е длъжен да остави
без разглеждане жалбата и да прекрати производството.
Ето защо, обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.П. *** против
решение №Ц100-23-47 от 09.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Стара
Загора, с което жалбата му срещу разпореждане №231-03-105-3 от 03.07.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Стара Загора е
оставена без разглеждане, като просрочена и недопустима, а производството е
прекратено.
Определението не подлежи на обжалване на
основание чл. 88, ал. 3 от АПК.
СЪДИЯ: