РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Перник, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720102510 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник,
срещу В. П. В..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във
връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на
закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот,
находящ се в ************ е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице за
заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от
момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен
номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил
задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.
Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава.
При изложените твърдения се иска осъждане на ответната страна да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1440,69 лева, представляваща стойността за доставена
питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 16.07.2019 г. до 18.01.2022
г. до водоснабден имот, находящ се в ***************, законната лихва за забава върху
1
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 05.05.2022 г. до
окончателното плащане на вземането и сумата от 164,87 лева, представляваща законната
лихва за забава на месечните плащания за периода от 16.08.2019 г. до 31.03.2022 г.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който исковете се оспорват по основание е размер. Оспорва се наличието на облигационна
връзка между страните, доставката на питейна вода на сочената стойност и начина на
отчитане и доказателствената стойност на ангажираните от ищеца доказателства. Въведено е
правопогасяващо възражение за изтекла давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно
нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/вещно право на ползване
върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен
препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
От приложената справка чрез отдалечен достъп от Агенция по вписванията се
установяват поредица от вписвания и отбелязвания по партида на ответника за периода от
01.01.1991 г. до 12.04.2022 г. При хронологичен преглед се установява, че върху процесния
апартамент е учредена договорна ипотека от ипотекарните длъжници – В. П. В. и Т.А.В.,
подновена на 18.02.2016 г. (т. 7 и т. 4 от справката). Междувременно на 24.06.2015 г. върху
имота е наложена възбрана върху 4/6 ид.ч. от имота за задължение на ответника В. В.. На
06.12.2021 г. е вписано постановление за възлагане, видно от което Г.Г. е придобила
процесния имот на публична продан, а длъжници са ответникът В. П. В. и трети лица –
синовете му Р.В.П. и П.В.П..
Други доказателства досежно съществувало в полза на ответника право на
собственост върху процесния имот за процесния период не са ангажирнаи.
При тези фактически данни съдът намира, че за част от исковия период – от
16.07.2019 г. до влизане в сила на постановлението за възлагане, с което собствеността е
придобита от трето лице, ответникът вероятно е бил съсобственик на водоснабдения имот
при квоти 4/6 ид.ч., поради което би бил легитимиран за 4/6 (или за 2/3 ид.ч.) от
задълженията за доставка на питейна вода за периода от 16.07.2019 г. до влизане в сила на
2
постановлението за възлагане. Няма данни към коя дата постановлението за възлагане е
влязло в сила, доколкото препис от документа, от който би се установило това правно
релевантно обстоятелство, не е приобщен. На практика липсват преписи и от останалите
относими и цитирани в справката от Агенция по вписванията актове и събирането на тези
доказателства по някаква причина не е било поискано, макар при процесуална активност и
процесуални усилия същите да биха могли надлежно индивидуализирани от ищеца и
процесуалните му представители съгласно данните от справката и успешно изискани и
приобщени.
Искане за изискване на актовете обаче не е направено, поради което изводът за
съществуващо в полза на ищеца право на собственост върху част от процесния имот остава
само вероятностен, а съдебното решение не би могло да се основава на предположения.
Същевременно възражението на ответника, че ищцовото дружество не установява
реално извършена доставка на ВиК услуги и коректното й отчитане е основателно. От
ангажираните доказателства – единствено заключение на ССчЕ, изготвено по данни на
счетоводството на ищеца, се установява, че отчитането е било извършвано служебно, на
база, съгласно ОУ на дружеството, при липса на индивидуални водомери – по 6 куб.м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
В чл. 39 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи са
регламентирани начините за определяне на изразходваните количества вода. Принципът е,
че изразходваните количества вода се определят въз основа отчетените количества вода,
преминали през общия водомер /водомерът на водопроводното отклонение/ и въз основа
показанията на индивидуалните водомери. Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредбата, по
изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м. при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Аналогично
правило е предвидено и в чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищеца, включително и в
хипотеза на неосигурен достъп – чл. 35, ал. 6, вр. ал. 5 от Наредбата и чл. 24, ал. 4, вр. ал. 3
от ОУ. От систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредбата с
останалите предвидени в нормата хипотези за начина на отчитане, се стига до извод, че за
липсата на индивидуален водомер, когато това се дължи на техническа невъзможност,
следва да се състави съответен протокол, какъвто по делото не е представен.
В конкретния случай липсват данни колко са били обитателите на процесното
жилище за периода, нито дали жилището е топлофицирано. Още повече, съгласно
табличната справка към заключението, отчетената вода за периода съответства на различен
брой обитатели през всеки месец – общо 30 куб.м. през м. 07 – м. 10.2019 г., по 3 куб.м. до м.
04.2020 г., по 12 куб.м. до м. август 2020 г., 18 куб.м. за м. септември 2020 г., по 30 куб. м. за
месеците октомври 2020 г. до март 2021 г. и т.н.
От изслушаната ССчЕ се установи, че за процесния период е начисляван разход за
вода служебно, без да се изясни в коя от хипотезите и защо се начислява служебен разход –
при липса на водомер, при неработещ такъв или при липса на осигурен достъп за отчитане.
По делото липсва и протокол, за онагледяване на горепосочените обстоятелства, вкл. по чл.
24, ал. 4 ОУ. Освен това, от буквалното съдържание на разпоредбата на чл. 39, ал. 5 се
налага извод, че за да са налице предпоставките за такова служебно начисляване на
количества вода е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – липса на
монтиран водомер на водопроводното отклонение /общ водомер по см. на чл. 11, ал. 2, изр.
2 от Наредбата/ и липса на индивидуален водомер. В случая не се твърди и не се установява
липса на общ водомер на СЕС, нито липса на индивидуални водомери.
В процесния случай остава неясно основанието за служебно начисляване на
3
процесните услуги. Същевременно дори да се приеме, че ответникът не е изпълнил
задължението по чл. 11, ал. 4 и 5 от Наредба № 4/2004 г. да постави индивидуални водомери
в имота, не се установява, че определянето на дължимите се суми е било извършено в
съответствие с нормативно установените изисквания за това. Не са ангажирани
доказателства за заявяване от страна на ответника на броя обитатели на имота, нито е
прилагана справка от домоуправител на ЕС или друг документ, който да подкрепя този
извод на ВиК оператора.
Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение
на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, се изразява именно в съдействие,
а не означава да съдът да осъществи вместо страната собствените й процесуални
задължения във връзка с доказателствената тежест. В случай, че страната не установи
фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани от
съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита
неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с
процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й
процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).
В конкретния случай в изпълнение на правомощията си по чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е
указал на страната конкретните обстоятелства, за които не сочи доказателства, в частност –
за наличието на облигационно правоотношение, както и доставката и правилното отчитане
на ВиК услуги и тяхната равностойност. Въпреки конкретните указания на съда ищецът не е
ангажирал доказателства, които в необходимата степен на пълно и главно доказване да
установяват категорично и несъмнено правно релевантните обстоятелства от страната, която
ги навежда – в случая ищеца. От друга страна, за да отблъсне претенцията на ищеца,
ответникът може да бъде пасивен в процеса, респ. да проведе само обратно и непълно
доказване, като разколебае доказателствената сила на представените от ищеца годни в
гражданския процес доказателства, което в процесния случай успешно е сторено с оглед
релевираните в писмения отговор възражения.
Гражданският исков процес е състезателно производство, в което по правилата за
разпределяне на доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и
доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Едва след като
безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес правнорелевантните
обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под приложимата правна норма, като
допусне принудителното изпълнение на предявеното притезание, към което в случая е
насочен осъдителният иск.
В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на житейски
предположения и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения.
При тези данни с оглед липсата на доказателства, от които несъмнено да се
установяват обстоятелствата за съществувало право на собственост в полза на ищеца за
процесния период, респ. при какви квоти и до кой момент (с оглед вписаното постановление
за възлагане, без данни към кой момент преди това същото е влязло в сила, респ. е настъпил
вещно-транслативният ефект), за данни определянето на дължимите се суми по служебен
път е било извършено в съответствие с нормативно установените изисквания, исковете
следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК поначало ответникът има право на разноски, но не е
сторил такива.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу В. П. В., ЕГН **********, с адрес ******************
представляван от назначения особен представител адв. И. А., обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1440,69 лева, представляваща стойността за
доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 16.07.2019 г. до
18.01.2022 г. до водоснабден имот, находящ се в ***************, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 05.05.2022 г. до
окончателното плащане на вземането и сумата от 164,87 лева, представляваща законната
лихва за забава на месечните плащания за периода от 16.08.2019 г. до 31.03.2022 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5