РЕШЕНИЕ
№ 625
гр. гр. Хасково, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640100954 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба на Х. И. И., против Заповед № 483 от 25.03.2021 г. на
Кмета на Община Хасково, относно имот с идентификатор **********.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
**********, придобит на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
********************. Собственик бил и на построените в имота еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор *********** и сграда с идентификатор **********. С оспорената
заповед, издадена на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Кметът на Община Хасково
наредил да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Н. Ж. върху новообразуван имот с идентификатор
*****************, с площ 582 кв. м. при граници и съседи: имоти с номера
*****************.
Жалбоподателят счита, че Заповед № 483/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково
е нищожна. Същата била издадена от Кмета на Община Хасково при липса на
компетентност, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ "За възстановяването, съответно за
1
придобИ.ето, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава
заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в
сила план по чл. 28, ал. 4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята
или сградата.". Планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ за жилищен район ***** бил
одобрен със Заповед № ДС-28- 1 /11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково.
Тази заповед на Областния управител, с която е одобрен ПНИ, в частта му касаеща ПИ
******** била нищожна и не пораждала целените с нея правни последици. Това било така,
тъй като съгласно §4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ ПНИ се изработвал за земите, предоставени за
ползване на граждани въз основа на актове по §4 и одобрен помощен план. Съгласно чл. 18г,
ал. 1, т, 1 ППЗСПЗЗ границите, върху които собствеността се възстановява по реда на §4
ПЗРЗСПЗЗ се определяли от съответната общинска служба по земеделие или избран от нея
изпълнител. Според ал. 2 на същия член границите на тези територии се утвърждавали с
решение на общинската служба по земеделие и се отразявали върху изходната картна
основа по чл. 18, ал. 3. От анализа на горепосочените разпоредби се налагал извода, че имот,
който не е бил предоставян за ползване по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет не може да се включва при
изработването на план на новообразуваните имоти. Не можел да бъде обект на ПНИ и имот,
който не бил включен в границите, върху които собствеността се възстановява по реда на §4
ПЗРЗСПЗЗ, определени с решението на общинската служба по земеделие. В случая ПИ
********** не бил предоставян за ползване въз основа на актовете по §4, поради което за
него не били приложими разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ. Имотът не попадал в
границите, определени по чл. 18г, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ. Това се установявало и от
Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ към ПНИ за жилищен район
********. В същия липсвала информация в графи "Ползвател на имота "Удостоверение за
ползване, издадено преди 1990 г." и "Заповед на Кмета по §62, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и платежен
документ". Одобряването на ПНИ за ж.р. ****** за имот, който не попадал в територии по
§4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ водел до съществен, тежък порок при издаването на крайният
административен акт, който не можело да бъде саниран с изтичане на срока за неговото
обжалване.
Пречка за включването на ПИ ****** при изработването и одобряването на ПНИ за
ж.р. ****** било и обстоятелството, че за същия имало влязъл в сила и приложен
регулационен и застроителен план. Същият бил одобрен със Заповед №109/07.02.2003 г. на
Кмета на Община Хасково. В съответствие с предвижданията му била изградената в имота
еднофамилна жилищна сграда, за която жалбоподателят имал издаден Акт за узаконяване №
6/02.02.2004 г. на Главния архитект на Община Хасково. В този случай намирала
приложение и разпоредбата чл. 28а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ съгласно която „бившите
собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по
смисъла на §1в от допълнителните разпоредби, имали право на обезщетение по реда на чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно §1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ „Строителни дейности, които не
позволяват възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др.“ От горното следвало, че
2
законно изградените сгради и постройки били пречка за възстановяване на собствеността,
дори и да се приемело, че процесният имот, попада в територия по §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ.
Поддържа се в жалбата, че поземлен имот с идентификатор ********** не бил
идентичен със земеделската земя на Д. Н. Ж., поради което за неговите наследници не било
налице законово основание за вписване върху този имот, в регистъра към плана на
новообразуваните имоти за ********.
Нищожността на административния акт, с който бил одобрен ПНИ за ****** влечал
след себе си и нищожност и на Заповедта на Кмета на Община Хасково, издадена на
основание §4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ.
Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да бъде
прогласена нищожността на Заповед № 483/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, а
при условията на евентуалност – същата да бъде отменена като незаконосъобразна.
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител в лицето на адв. Е. Х. от АК – Хасково поддържа всички изложени в жалбата
съображения и моли същата да бъде уважена.
Ответникът оспорва жалбата като счита, че издаденият административен акт е
правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Заинтересованата страна И. Н. Д., чрез назначения й особен представител адв. В. Д.
от АК – Хасково също оспорва жалбата като счита издадената заповед е правилна и
законосъобразна.
Заинтересованите страни Г. Н. Ж., Т. Ж. Ж., И. М. Ж., Д. Д. Ж., Е. Н. Ж., Д. Н. Ж., З.
А. Ж. и Б. Р. Ж., последните две от които конституирани на мястото на починалия в хода на
производството Р. Ж. Ж., не се представляват в открито съдебно заседание и не вземат
писмено становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № 483/25.03.2021 г. на Кмет на Община Хасково, същата е
издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б,
ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти
за *********, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на областния управител на
Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по
заявление № 50905 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4324/10.03.2021 г. и със същата се
възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Д. Н. Ж. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково с
идентификатор *************, с площ 582 кв. м. при граници и съседи:
3
*****************************. Посочено е в заповедта, че в имота има 2 сгради:
**********.1 – 2 етажа, вилна сграда еднофамилна, 65 кв.м. и **********.2 – 1 етаж, хангар,
депо, гараж, 18 кв.м.; ограничения с собствеността няма.
В тази връзка като писмено доказателство е прието по делото и Решение № 67 по
Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3
от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно
образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4
от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“,
„Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.
По делото е представена и цитираната в обжалваната заповед – скица № 4324 от
10.03.2021 г. на процесния новообразуван имот с идентификатор ********** по план на
новообразуваните имоти на *********, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на
Областен управител на област Хасково. Като собственици в скицата са посочени
наследниците на Д. Н. Ж.. В скицата са отбелязани и съществуващите сгради.
Изпратено е писмо с рег. индекс 94 И-2538-1 от 23.04.2021 г. на Община Хасково до
наследниците на Д. Н. Ж. и до жалбоподателя Х. И. И., с което им се съобщава за
издаването на заповедта и за възможността за обжалване. Според известие за доставяне на
27.04.2021 г. жалбоподателят е получил лично съобщението на Община Хасково.
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за
издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за
администрацията и въз снова на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №
РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за
определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни
райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в
землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ. Тази заповед е обнародвана в Държавен вестник бр. 51/28.06.2019г., като по
отношение на процесния ПИ не е била обжалвана и е влязла в сила на 12.07.2019 г., според
предоставените за това данни от Областния управител на област Хасково.
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №
СЛУЖЕБНО – 251 от 22.04.2021 г., издадено от Община Хасково, имената на Д. Н. П., ЕГН
**********, починал на ******* и имената Д. Н. Ж. са имена на едно и също лице.
Безспорно е също обстоятелството, че конституираните в качеството им на
заинтересовани страни по делото са наследници на Д. Н. Ж., ЕГН ********** за което са
представени, респ. изискани служебно и удостоверения за наследници (удостоверение за
наследници с изх. № СЛУЖЕБНО – 199/07.05.2021 г., издадено от Община Хасково и
справка с рег. № 230 от 02.05.2023 г. от служител при РС – Хасково, определен да извършва
справка чрез отдалечен достъп до Регистъра на населението НБД“Население“ към ГД
„ГРАО“ при МРР).
4
В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4
ПЗРЗСПЗЗ за ж.р „Куба 1“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение
урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване” фигурира и процесният
новообразуван имот ********** с площ от 582 кв.м., идентичен по номер и площ с имот,
предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар №
598 /85Б север/ по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена
площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на
собственика към датата на приемане на помощния план – Х. И. И. и Д. Н. Ж., с акт за
собственост към датата на приемане на помощния план – НА № 194 от 1990 г., без данни за
удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от
ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария
имот - № по заявление 50905; име на стария собственик – Д. Н. Ж.; Решение на ПК – 36-
51/01.04.1998 г.
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по
делото от Общинска служба „Земеделие“ - Хасково решение /дубликат/ № 36-51 от
01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на Д. Н.
Ж., на Поземлена комисия – Хасково по Заявление вх.№ 50905 от 23.01.1992 г. от Г. Н. Ж.,
според което е признато право на собственост на посочените лица в съществуващи,
възстановими стари реални граници на нива от 20.000 дка, находящ се в терен по §4 на
гр.Хасково, в местността Ючки лозя, установен с опис - декларация. Посочено е, че това
възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще
се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9
ППЗСПЗЗ.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Протокол № 36-
24/21.12.1994г. на Поземлена комисия гр. Хасково за размера и категориите на земеделските
земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в
землището на гр. Хасково;
Според писмо с вх. рег. № 10726 от 18.08.2023 г. на ОСЗ Хасково, решение за
определяне на границите по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ за м.“Куба“ не е наличен в архива на ОСЗ
Хасково.
За удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от
страна на жалбоподателя са представени Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот *******************, според който жалбоподателят Х. И. И. е закупил следния
недвижим имот: Нива с площ от 500 кв.м., намираща се в местността *****************,
попадащо в зоната за отдих и почивка, съставляваща имот ********************, одобрен
със Заповед № 969/88г., при граници: № 83, № 85, № 86, № 87 и път.
Липсва спор по делото, а и се установява от представения по делото акт за
узаконяване на строеж V-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 ЗУТ и чл.10 от Наредба № 1
за номенклатурата на видовете строежи № 6/02.02.2004 г., съставен от Главен архитекст на
5
Община Хасково, че в имота има построени две сгради - **********.1 - 2 етажа, вилна
сграда - еднофамилна, 65 кв.м. и **********.2 - 1 етаж, хангар, депо, гараж, 18 кв.м.
Съдът прие като доказателство и Решение № 93/16.02.2023 г., постановено по гр.
(адм.) дело № 2658 по описа за 2021 г. на РС-Хасково, влязло в сила на 18.04.2023 г., от
което се установява, че подадената от Х. И. И., против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на
Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти
/ПНИ/ на жилищен район ***************, с искане за обявяване нищожността на
административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор
**********, е отхвърлена като неоснователна.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно
легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са и основания,
касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във
времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Насочена е срещу индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и непосредствено се засяга законен интерес на
жалбоподателя и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Освен това,
жалбата е подадена в преклузивния срок за оспорване, установен в чл.149, ал.1 АПК. Видно
от известие за доставяне, жалбоподателят е узнал за издаването на заповедта на 27.04.2021
г., а жалбата е подадена на 07.05.2021 г. Тя е и редовна, тъй като отговаря на изискванията
на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че в закона не са формулирани изрично
основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната
практика последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК
основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън
пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от
нормативно опредЕ.та или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са
толкова съществени, че съществуването на административния акт в правната
действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен
случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт,
който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването
му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да
го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съдебната
практика приема освен това, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2
АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния
административен акт /в този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г.
на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
6
основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса
на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория
нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния
орган въпрос.
В случая, съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган.
Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Д. Н. Ж. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с
идентификатор **********************. Съгласно § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1
ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобИ.ето, на правото на собственост върху
всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината. В настоящия
случай обжалваният административен акт е за възстановяване на право на собственост и е
издаден от кмета на общината по местонахождение на имота, следователно оспореният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е съставен и в законоустановената писмена форма, като съдържа
всички реквизити, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези
предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени са номер на имота от ПНИ,
местоположението, размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица №
4324/10.03.2021 г.
Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и фактическия
основания, служещи като причина за издаването й, следва да се посочи, че Заповедта е
издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §
4б, ал. 1, изр. първо от ПРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти за ж.р.“Куба“, землище гр.Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-
51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50905 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №
4324/10.03.2021 г. Тоест основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ. Освен, че това обстоятелство
не е спорно между страните, то се установява и от събраните по делото писмени
доказателства – съгласно писмото на Областния управител на област Хасково със Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково е одобрен плана за
новообразуваните имоти на земи по § 4 и следващите от ЗСП на ж.р. „Куба-1“ гр. Хасково,
обнародвана в Държавен вестник бр. 51/28.06.2019г., като по отношение на процесния
поземлен имот в законоустановения срок не е подадена жалба и заповедта е влязла в сила на
12.07.2019 г. Не е проведено успешно от страна на жалбоподателя и оспорването на Заповед
№ ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на Област Хасково с твърдените доводи за
нищожност, съобразно влязлото в сила Решение № 93/16.02.2023 г., постановено по гр.
7
(адм.) дело № 2658 по описа за 2021 г. на РС-Хасково по отношение на процесния недвижим
имот.
Точно защото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на
влязъл в сила ПНИ, предметът на съдебния контрол при обжалването й е сведен до
съответствието на влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за
местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях. В този смисъл е и установилата се като трайна съдебна практика на
върховната инстанция по този вид дела и обективирана в решение № 17183 от 27.12.2011г.,
постановено по адм.д. № 11210 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд., решение № 46 от
04.01.2008г., постановено по адм.д. № 9333 по описа за 2007г. на ВАС, IV отд., решение №
3090 от 01.03.2012г., постановено по адм.д. № 7585 по описа за 2011г. на ВАС, IV отд. и
решение № 17039 от 22.12.2011г., постановено по адм.д. № 11334 по описа за 2010г. на
ВАС, IV отд.
Доколкото в настоящия случай жалбоподателят не е оспорил в срок плана на
новообразуваните имоти във връзка с неговата законосъобразност и с който план
процесният имот е отреден и записан в регистъра към него на наследниците на Д. Н. Ж., в
съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на община
Хасково е бил задължен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно въз
основа на влезлия в сила план. При условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на
съответната община действа при условията на обвързана компетентност.
Всъщност заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява правата на
собствениците според ПНИ – съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в
този план и това съответствие е предмет по съществото на настоящия спор за
законосъобразността й, респ. за нищожността й. Видно от събраните по делото
доказателства и най-вече от данните от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ за ж.р. „Куба-1“, гр. Хасково, с процесната заповед правилно и без каквото и да е
било различие от ПНИ е индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване. След като
оспорваната заповед има идентично съдържание със записванията в ПНИ и регистъра към
него, тя трябва да се цени като правилна и законосъобразна.
Основните твърдения на жалбоподателя са свързани всъщност с доводите му за
притежание на правото на собственост върху процесния имот въз основа на друг титул за
собственост. Следователно е налице спор за материално право. В настоящото производство
обаче е недопустимо разрешаването на такъв спор между субекта, комуто е възстановено
правото на собственост по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и трето лице, което заявява самостоятелни
права върху същия имот. Възникналият правен спор по аргумент от чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
подлежи на решаване по реда на исковото производство. Разрешаването на този спор,
съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила
ПНИ.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че направеното оспорване на
процесния административен акт следва да бъде отхвърлено. Обжалваната заповед на Кмета
8
на община Хасково е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на
законовите изисквания, в предвидената форма, с необходимото съдържание и от
компетентния административен орган. Същата съответства на влезлия в сила ПНИ и са
спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях, респ. не страда от пороци, обосноваващи нейната
нищожност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъде уважено
своевременно направеното искане на ответника за разноски, като жалбоподателят бъде
осъден да му заплати сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
предвид конкретиката на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. И. И., ЕГН **********, с адрес: ************ адв. Е. Х.
от АК Х. против Заповед № 483/25.03.2021 г. на Кмет на Община Хасково, с която е
наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Н. Ж. върху новобразуван имот в строителни граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински
съвет Хасково с идентификатор **************, с площ 582 кв. м. при граници и съседи:
*****************.
ОСЪЖДА Х. И. И., ЕГН **********, с адрес: **************** адв. Е. Х. от АК Х.,
да заплати на Община Хасково, адрес: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, сумата 100,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
9