№ 1017
гр. София, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601024 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Р. П., защитник на осъдения Г.Б., срещу
определение от 01.09.2021г. постановено по ЧНД №2846/2021г. по описа на СГС, с което е
оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част на наложеното му с присъда от 19.09.2019г. постановена по НОХД№13393/2019г. по
описа на СРС наказание лишаване от свобода за срок от 4 година при първоначален „общ"
режим. В жалбата се твърди, че съдът не е съобразил обективно доказателствата въз основа
на които се установявало, че изтърпяното до момента наказание е постигнало целите си и са
изпълнени изискванията на чл.70 от НПК. Неправилно и немотивирано съдът приел и
споделил извода на затворническата администрация, че работата с осъдения следва да
продължи при условията на ефективно изтърпяване на наказанието и то единствено с
твърдението, че те имат пряко наблюдение и впечатления върху осъденото лице. Това
граничело с пълна липса на мотиви и представлявало абдикация на съда от законовото му
задължение именно той да реши въпроса и да се произнесе по молбата за условно
предсрочно освобождаване, като формулира свое лично вътрешно убеждение въз основа на
факти и доказателства и го мотивира с тях съобразно изискванията на закона Иска се отмяна
на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата
оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишения от свобода Г.Б. е постъпил в затвора гр.София на 20.08.2019г. за изтърпяване
1
на наложено му с присъда от 19.09.2019г. постановена по НОХД№13393/2019г. по описа
на СРС наказание лишаване от свобода за срок от 4 година при първоначален „общ" режим.
До момента на постановяване на обжалваното определение той е изтърпял фактически от
това наказание 2 години 3 месеца и 28 дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в
размер на 1 година 3 месеца и 6 дни, тъй като от работа са му зачетени 4 месеца и 26 дни.
Обективно верни са констатациите на СГС, че е налице първата от предпоставките по чл. 70,
ал.1, от НК, тъй като видно от справката осъдения е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното наказание. Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна
предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката на
същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в средни стойности -58т., като тя не е
променена от постъпването му в затвора. При наличните данни правилно
първоинстанционния съд е счел, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК.
Видно от изготвения доклад, след настаняването на осъдения в ЗООТ “Казичене“ същият
не иимал съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Трудово е устроен
на работа на външен обект, но за допуснато дисциплинарно нарушение-употреба на
алкохол, е наказан със заповед №58/25.06.2021г. С оглед на това осъденият не показва
поведение, даващо основание да се приеме, че е налице личностна готовност за живот на
свобода. Г.Б. отчасти изпълнява поставените с плана за изпълнение на присъдата задачи, но
същият няма изградени умения за търсене и намиране на алтернативни и законосъобразни
начини за решаване на проблемите, и не разбира мотивите за криминалното си поведение.
С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият процес на поправяне не е
приключил. Безспорно е налице поведение, формално представлява изпълнение на
задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е
поставен в пенетенциарното заведение и наред с това допуснати дисциплинарни нарушения.
С оглед на това съдът приема, че твърдението в частната жалба-„цялото показано
отношение на осъдения, към реда и закона, към дисциплината, към труда, като средство за
издръжка и набавяне на материални блага, критичното му отношение и осъзнаване на
извършеното от него престъпление, стремежа му към безконфликтно и уважително
общуване с всички, както с другите лишени от свобода, така и със затворническите
служители и администрация, отношението му към правилата там и към децата и
семейството му, водят до единствения извод, че целите на наказанието са изпълнени“ е
неоснователно. Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното
наказание, чийто размер е преценен като необходим за постигане на визираните в чл.36 от
НК цели при постановяване на присъдата. Именно поради това евентуалното предсрочно
освобождаване е условно, а не безусловно. Поведението на осъденото лице не се отличава с
каквато и да било „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме, че молбата му за
условно предсрочно освобождаване е основателна. Напротив, освен, че е осъден за
престъпление с висока степен на обществена опасност, с оглед очертаните дефицити в
съществуващите проблемни зони, рискът от сериозни вреди за обществото остава висок.
Осъденият няма изградени умения за търсене и намиране на алтернативи за законосъобразно
2
решаване на проблемите и е допуснал дикциплинарни нарушения довели до наказването му,
доказвайки, че не се е поправил..
Поради това въззивният съд приема, че осъденият е дал признаци за поправянето си, но все
още не са налице доказателства за необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в
затвора не е довел до снижаване на риска от рецидив и е имал поведение, което е дало
основание за наказването му. Не се наблюдава положителна промяна в наличните
проблемните зони, поради което корекционната работа с него би следвало да продължи в
насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за
законосъобразен начин на живот. При изпълнението на наказанието затворническата
администрация има възложени функции за оказване на съдействие на лишения от свобода да
промени ценностната си система, но начините за осъзнаване на ценностите не зависят само
от това, а са свързани с общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между
осъдения и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и средата
там. Осъзнаването на ценностите към които осъдения следва да се превъзпита е
продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с
актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за нея. Именно това зависи от
социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да
достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за което следва
да има и обективен израз в поведението му. В случая от значение за неуважаване на молбата
са непроменената оценка за риск от рецидив и наличните проблемни зони. Съществуващите
такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин
фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са
показателни, че Б. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е
поправил.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна. Фактическите данни за
начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени
от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен
по съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Правилно
молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е
оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.09.2021г. постановено по ЧНД
№2846/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Г. К. Б.
за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание
лишаване от свобода.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4