Решение по дело №638/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ и е образувано по жалба на П.Н.С. *** , срещу решение с рег. № ДОИ23000062ВН -004/09.03.2023г. на секретаря на община Варна.

Релевира се материална незаконосъобразност на атакуваното решение с позоваване на чл. 4, ал.1 то ЗДОИ. Отправя се искане за отмяна на оспорения адм. акт поради неговата незаконосъобразност.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа своята жалба на изложените в нея основания.

Ответната страна по жалбата- секретарят на община Варна , редовно призован, не се явява , но депозира писмен отговор на жалбата с позиция на нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение / л. 16 от делото/

Съдът ,след като се съобрази по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

С подадено по електронен път заявление по ЗДОИ на 23.02.2023 г. П.Н.С. *** с искане за предоставяне на достъп до обществена информация , а именно предоставяне на справка за брой дела , по които община Варна е страна за периода 01.01.2020г. -01.01.2023г. ; по колко приключили от тях общината е спечелила съдебните производства и по колко е загубила; какви са платените съдебни разходи по тези дела от общината и какви са платените от нея обезщетения .

В заявлението е вписано , че се иска предоставяне на информацията по електронен път на посочен имейл / л. 2 от преписката / .

Адм. орган е изпратил копие от искането за становище на директорите на общинските дирекции „ПНО „ и „Финансови – стопански дейности “ / л. 3 /. На 28.02.2023г. директорът на дирекция „ ФСД“ е изготвил становище , според което исканата информация не може да бъде предоставена , тъй като в счетоводството на общината няма аналитичност по дела, а по контрагенти- физически лица, юридически лица, ЧСИ, ДСИ, адвокати / л.4/ . На 06.03.2023г. директорът на дирекция „ПНО“ е изготвил становище , в което посочва , че цитираната дирекция не съхранява информация в искания от заявителя вид . Поисканите данни предполагат допълнително систематизиране и обобщаване на налична информация . Естеството и обемът на исканата информация се преценява като „умишлено затрудняване на общинската администрация и като злоупотреба с право на достъп до информация“. Посочва се също, че част от информацията предполага статистика, с която общината не разполага. / л. 5/.

На 09.03.2023г. секретарят на община Варна е издал, решение, с което е отказал достъп по поисканата информация от П.С., като в мотивите на този адм. акт е възпроизведено съдържанието на становищата на директорите на горепосочените две общински дирекции.

Решението е връчено на заявителя по електронен път на 09.03.2023. и на 20.03.2023г. той е подал жалба до съда.

Приложена към адм. преписка заповед № 3620/07.11.2022 г. на кмета на община Варна сочи за овластяване на секретаря на същата община да разглежда заявления по ЗДОИ и да издава решения по тях / л. 8/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Подадената жалба изхожда от лице с активна процесуална легитимация, адресат на постановеното решение по ЗДОИ . Издаденият индивидуален адм. акт обективира отказ за предоставяне на обществена информация по подадено заявление и това неблагоприятно произнасяне предполага съществуването на правен интерес от неговото обжалване пред съд. Потестативното субективно право на оспорване е упражнено срочно , тъй като отказът е съобщен на жалбоподателя на 09.03.2023 г. , а жалбата до териториално компетентния адм. съд е подадена на 20.03.2023 г. В обобщение жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Ответникът по правния спор е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ.

Атакуваният изричен отказ е обективиран в изискуемата писмена форма като съдържа фактическо и правно основание по зададените изисквания на чл. 38 от ЗДОИ. В жалбата не се релевира съществено нарушаване на административнопроизводствените правила , а и съдебната проверка за законосъобразност , реализирана по реда на чл. 168, ал.1 от АПК не констатира подобен порок на решението.

Посканата информация по т. 1 и 2 от заявлението - броя съдебни дела, по които община Варна е страна за периода 01.01.2020- 01.01.2023г. ; спечелени и загубени дела от общината по приключили съдебни производства , представлява събиране на статистически данни, а именно данни за съдебни дела с участие на община Варна , изход на такива приключила дела за посочен от заявителя период от време.

Тази информация няма как да е налична в поискания от заявителя вид , тъй като липсва закон или подзаконов акт по прилагането му, който да задължава общината да създава, съхранява и предоставя информация за броя дела , по които участва и за техния изход . За да бъде предоставена исканата информация, трябва да е налична във вида, в който е поискана, а не да се създава по повод на конкретното искане. Целта на Закона за достъп до обществена информация не е задължените субекти по чл. 3 да събират данни и да извършват дейности с цел създаване на конкретни отчети по заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация (в този смисъл е решение № 14324 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1858/2010 г., V о.; решение № 17404 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7138/2013 г., 5-членен с-в).

На следващо място , поисканата информация за съдебни дела с участие на община Варна и за техния изход се създава и респективно се съхранява от съдилищата и именно те могат да предоставят достъп до такива данни . Съгласно българското законодателство достъпът до информация относно правораздавателната дейност на съдилищата е регламентиран в Закона за съдебната власт. В чл. 5, ал. 1 от същия закон е предвидено, че гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт, а в ал. 2 е създадено задължение за органите на съдебната власт да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

Освен това по силата на чл. 64 от ЗСВ съдилищата са длъжни да публикуват актовете си незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване на изискванията на ЗЗЛД и ЗЗКИ, като по този начин всеки, които има интерес може да се запознае с тях като практика по определен проблем. Тази правна уредба гарантира възможност на заявителя П.С. да получи поискана информация чрез свободния достъп до интернет страниците на съдилищата.

По т. 3 от заявлението се искат данни за платени от община Варна съдебни разходи и обезщетения , но изрично в мотивите на обжалвания отказ се твърди отрицателен факт- отсъствие на водена аналитичност от общината по дела, а само по контрагенти- конкретни физически или юридически лица, ЧСИ , ДСИ, адвокати. Според правилата на гражданското съдопроизводство на доказване подлежат само положителните юридически факти. Жалбоподателят за целите на насрещното доказване не доказа съществуването на положителния юридически факт за водена аналитичност от общината , позволяваща получаване на исканите данни. В тази връзка се налага извод за законосъобразно постановен изричен отказ от административния орган. Както бе посочено по-горе целта на ЗДОИ е осигуряване на достъп до налична информация, а не да се създава такава за целите на конкретно искане.

В обобщение атакуваният изричен отказ е законосъобразен индивидуален адм. акт , поради което подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

При този изход на делото съдът следва да удовлетвори своевременното искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 24 от НЗПП.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.С. *** , срещу решение с рег. № ДОИ23000062ВН -004/09.03.2023г. на секретаря на община Варна.

ОСЪЖДА П.Н.С. *** , ЕГН *********** , да заплати на секретаря на община Варна сумата от 100 /сто / лева, представляваща дължимо юриск. възнаграждение.

Съдебното решение не подлежи на обжалване .

	Председател: