РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6017 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „Х.д.т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя ***, чрез адв.В.Д. от ПАК, против К.Ц.Т., ЕГН **********,*** осъдителни искове с правно основание чл.
220 КТ и чл.86 от ЗЗД, с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 1530,00 лева, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата си молба, че ответникът
е работил в ищцовото дружество по силата на трудов договор от 27.03.2018 г.,
като на 06.06.2018 г. Твърди се, че трудовото правоотношение между страните
било прекратено по искане на работника на основание чл.326, ал.1 от КТ. Сочи
се, че работника не отработил уговореното предизвестие в рамките на три месеца,
поради което и дължи на работодателя 3 брутни работни заплати, съобразно
уговореното в трудовия договор. С оглед на изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 1530,00 лева, ведно
със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното й изплащане.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск, да постанови неприсъствено решение и да му
присъди разноски. Сочи, че от събраните по делото доказателства е установено,
че ответникът е депозирал молба за прекратяване на ТПО, като не е отработил
договореното между страните предизвестие, поради което и дължи обезщетение за
неспазено такова в размер на 1530 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е реализирал правото си да депозира отговор на исковата молба.
В първото по делото редовно заседание,
проведено на 19.12.2018 г., призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: между страните е съществувал ТД, по силата на
който ответникът е полагал труд при ищеца на длъжност „работник извозване и
доставка”; ответникът е депозирал молба за прекратяване на ТПО, като не е
отработил договореното тримесечно предизвестие.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на предявената искова претенция ищецът е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. По делото е изслушана и
ССЕ, която установява и размера на претенцията. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата по делото обуславят извода за вероятна основателност на
претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за
последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в
разпореждане № 9083/28.08.2018 г. Ответникът не е представил отговор на исковата
молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с
определение № 4055/29.10.2018 г., проекто-доклад по делото, не се е явил и не е
изпратил представител в първото по делото заседание, и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
Съобразно изхода на спора, направеното своевременно искане и
представените доказателства, ответникът следва да заплати на ищеца сторените по
делото разноски в общ размер от 500,77 лв.
По изложените съображения и на
осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Ц.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „Х.д.т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя *** сумата от 1530,00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.220 КТ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Ц.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „Х.д.т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя *** сумата от 500,77 лв., представляваща сторени по делото разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: