Решение по дело №1347/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20193330101347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 32                                                    31.01.2020 г.                              гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    двадесет и първи януари                                           две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Пенка Тоцева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1347 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Изи Финанс” ЕООД гр. София, против В.С.Г., с която са предявени обективно съединени искове за установяване  дължимостта на сумата 700лв. главница, законната лихва, сумата 161,70лв. договорна лихва за периода от 27.08.2018г. до 24.04.2019г., 479,70лв. незаплатен остатък от неустойка по чл.3 от Договора за кредит. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 27.08.2018г. между страните като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние №221048 при условията на ЗПФУР. Налична подробна информация достъпна на уеб адрес, с публикуване на ОУ, с посочване на етапите за сключване на договора. Ответникът извършил описаната процедура в ОУ, като му е предоставен кредит от 700лв., преведен по банкова сметка, ***. вноски за периода 26.09.2018г. – 18.02.2020г. Договорната лихва уговорена в договора в  чл.2 ал.1 т.3 ГЛП в размер на 40,15%. Съгласно чл.3 от договора, в случай че длъжникът не обезпечи вземането по кредита, дължи неустойка, която се начислява след изтичане на срока по чл.3. Ответникът не погасявал задълженията съгласно договореното По подадено заявление по чл.410 от ГПК по гр.д. №824/2019г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, която е връчена по чл.47 ал.5 от ГПК на длъжника.

            В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира исковете за неоснователни, сочи, че липсват  доказателства за сключен договор, за предоставяне на сума в размер на 700лв. Че договорът е нищожен поради липса на съгласие, липса на данни за уведомяване на ответника за обявяване предсрочна изискуемост на кредита. Както че договорът не отговаря на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, не е посочено в договора кои компоненти са включени в ГПР. Договорната лихва в размер на 40,15% противоречи на добрите нрави, което е нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, както и на задължението за неустойка.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 27.08.2018г. между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за кредит №221048 по реда на л.6 ЗПФУР - договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, оформен съгласно чл.3 вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ, за сумата 700лв., за период от 26.09.18г. -18.02.20г. Съгласно приложените Общи условия, след регистрация www.minizaem.bg и подадена заявка от кредитополучателя за отпускане на кредит, проект на договора се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата, който следва да подпише, ако го приеме като потвърждението става чрез получаване на съобщение на телефонния си номер, като получава четири цифрен код, съответно линк в който да въведе кода. Преди извършване на паричния превод, получава обаждане на посочения от него номер, като разговорът се записва, като отново потвърждава сключването на договора.         

От заключението на вещото лица по назначената счетоводна експертиза се установява, че на 27.08.18г.  ищецът е извършил превод на сумата 700лв. по банкова сметка *** В.С.Г.. Няма информация за постъпили суми за погасяване на процесния кредит. Дължимата сума според счетоводните записвания при ищеца по договор №221048/27.08.18г. е главница-700лв., договорна лихва за периода 26.09.18г. – 24.04.19г. в размер на 161,70лв., неустойка в размер на 479,70лв.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Между ищеца и ответника по делото е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена на ответника  сумата в общ размер на 700лв., която следвало да върне до 18.02.2020г. Същият е сключен при условията на чл.6 от ЗПФУР. Договорът е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно чл.10 от ЗПК, по делото са налице електронни записи, от които се установява, волята на страните към сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването на траен хартиен носител. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. От приложения договор се установява авторът и съдържанието му. За да е налице валиден договор сключен от разстояние е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договор, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането му не променят характеристиките, нито сочат до липса на такъв. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис заверен от страната. Ответникът чрез избиране на изпратена му препратка на съответната интернет страница на кредитодателя, както и чрез активиране на въпросника, попълвайки в т.ч. своите лични данни, е потвърдил съгласието си за сключване на договор. С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел както условията на договора, така и общите условия по него. С извършване на фактическите действия посочени в приложените ОУ, договорът се валидизира. Доставчикът при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, съгласно чл.18 ал.1 т.3, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР, което в случаят е установено. На следващо място договорът за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД е договор, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение, за връщането им. Договорът за заем е неформален договор и волеизявленията на страните за сключването му могат да бъдат направени и с конклудентни действия. Предаването на сумата, или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. Ищецът е изпълнил задълженията си - да предостави уговорената парична сума, видно от приложено перводно нареждане от 2708.2018г. В същото са посочени имената, банкова сметка ***, както и номера на договора за кредит. Няма данни ответникът да е заплатил, поради което дължи връщане на заетата сума, а именно главница, и договорна лихва. По отношение възражението за нищожност на лихвата , която е в  размер на 40,15%. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК/ДВ бр.35 от 2014г./ годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на МС на РБ. С тази разпоредба се е поставила рамка, по отношение уговорката при потребителските кредити за размера на лихвите, като преди приемането на разпоредбата критерий за действителност на уговорките за възнаградителна лихва са служели добрите нрави и еквивалентност в насрещните престации. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от  едната страна, да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното и положение. За това при преценката за нищожност, следва да се има предвид разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. В случая уговорения в договора размер на ГЛП, ГРП е видно, че не надхвърля пет пъти размера на законната лихва/основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта-10,02%, а петкратния - 50,10%./. Съобразена е със законовите изисквания, в т.см. с установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната свобода. Поради което намира, че възражението за нищожност на тези разпоредби от договора като противоречащи на добрите нрави, е неоснователно.  По отношение на претенцията за неустойка в размер на 479,70лв. дължима на основание чл.3 от договора, за непредставяне на обезпечение, която се начислява след изтичане на договора. Съгласно чл.143 ЗЗП, който е приложим при процесния договор, по който едната страна е действала като физическо лице-потребител, определя като неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, а разпоредбата на чл.146 ЗЗП урежда законова санкция, че неравноправните клаузи в договора са нищожни. Единствено, когато е индивидуално договорена, съответно да са представени доказателства за това. Като в т.5 на чл.146 ЗЗП е посочено че е неравноправна клауза за необосновано висока неустойка. В случая с уговарянето на клаузата, която е в размер на 479,70лв., явява се над 60% от размера на главницата от 700лв., както и три пъти над размера на възнаградителната лихва, се дава възможност на кредитора да увеличи своята печалба до размер, който противоречи на изискванията за добросъвестност. Заплащането на неустойка едновременно посочена в погасителния план, я превръща като допълнение към възнаградителната лихва, което ще увеличи ГПР над максимума предвиден в чл.19 ал.4 от ЗПК. Ето защо същата е нищожна на основание посочените разпоредби от ЗЗП, по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на предвид чл.21 ал.1 от ЗПК, според която разпоредба всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Предвид което претенцията за сумата 479,70лв представляваща незаплатен остатък от неустойка е неоснователна и следва да се отхвърли.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Направени са разноски - заплатена държавна такса от 120,18лв., 300лв. заплатен депозит за особен представител, 180лв. за експертиза и 300лв. юрисконсултско възнаграждение, или в общ размер на 900,18лв., от които съразмерно уважената част от иска се следва сумата 576,12лв. Съответно следва да заплати и сумата 51,08лв. за разноски по ч.гр.д. №824/2019г. на РРС съразмерно уважената част от претенциите.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.Г., ЕГН**********, адрес *** дължи на “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК201196810 гр. София-1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша №17, ап.1, сумата 700лв./седемстотин лева/ главница, ведно със законната лихва от 25.04.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 161,70лв./сто шестдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ договорна лихва за периода от 27.08.2018г. до 24.04.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 479,70лв./четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ незаплатен остатък от неустойка по чл.3 от Договора за кредит..

ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК201196810 гр. София-1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша №17, ап.1  сумата 576,12 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и дванадесет стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 51,08лв.петдесет и един лева и осем стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №824/2019г.  по описа на РРС

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: