РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. ХАСКОВО , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж. Р. Х.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500360 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 260062/05.04.2021 г., постановено по гр.д. № 1268/2020 година, РС
Димитровград е признал за установено по отношение на „Електроразпределение Юг”, ЕАД
гр. Пловдив, че „ Мираж 96“ ООД гр.*** не дължи на „Електроразпределение Юг”, ЕАД
гр. Пловдив сумата от 1912,02 лв., представляваща корекция на сметка за минал период, а
именно от 06.07.2020 г. до 25.08.2020 г. начислена във връзка с установено неизмерване на
количеството ел.енергия от електромер с № ***, монтиран в недвижим имот, находящ се в
гр. ***.
Със същото решение съдът е осъдил ответника „Електроразпределение Юг”, ЕАД
гр. Пловдив да заплати на „ Мираж 96“ ООД гр. *** сумата от 440 лв. направени по делото
разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител
обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт,
поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди,
че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на
сметката. Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред
1
виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката.
Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по
същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В писмено становище вх. № 1637/30.06.2021 г., въззиваемият, чрез пълномощника си
адв. И. оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Димитровград
решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените
по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно
и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в
размер на 350 лв., съгласно договор от 28.06.2021 г.
РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен
от „ Мираж 96“ ООД гр. *** против на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив да
бъде прието за установено,че не дължи на ответника сумата от 1912,02 лв., представляваща
корекция на сметка за минал период, а именно от 06.07.2020 г. до 25.08.2020 г. начислена
във връзка с установено неизмерване на количеството ел.енергия от електромер с № ***,
монтиран в недвижим имот, находящ се в гр. ***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е
уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на
остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и
той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на
ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
2
период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че
поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания
в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки
положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на
измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се
установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление. Приемането на
правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от време не променя
направеният по -горе извод от съда,че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки
един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на
осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално
консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира за
недопустимо едностранно, с приемането на правила,т.като в закона това не е предвидено,
да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това,че СТИ
на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от
него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на
потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на
СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на
електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение
от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения.
Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на
техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие. Тези
отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на
потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което й последния няма възможности за достъп до
СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е
длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената
ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на
същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично
прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в
3
отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на доставчика.
Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно
отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя.
Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото
устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното
функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат
своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.
В конкретният случай при извършената на 25.08.2020 г. е установена повреда в електромера,
изразяваща се в неработещ дисплей, което е отразено в съставения констативен протокол.
Няма данни как неработещият дисплей се отразява на отчитането на потребената ел.енергия.
Няма данни и от кой момент дисплеят е неработещ. В протокола от 25.08.2020 г. е
посочено,че „не се чете в системата С.Д.О“ , като няма доказателства от кой момент
дисплеят не работи и не се отчита в тази система, за да може да се прецени периодът, през
който не е била отчитана потребената ел.енергия.
И на последно място следва да се посочи и това,че ответникът, в качеството си на
оператор на електроразпределителна мрежа няма вземане срещу ищеца като краен клиент за
допълнително начислена ел. енергия, което вземане принадлежи на „ ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора за продажба по чл.15 ПТЕЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260062/05.04.2021 г. на РС Димитровград,
постановено по гр.д. № 1268 по описа на съда за 2020 година
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ
на „ Мираж 96“ ООД гр. ***, ЕИК *********, със съдебен адрес гр. Хасково, бул. „
Съединение“ № 10 ,офис7, адв. Б.И. сумата от 350 лв. направени по делото, пред въззивната
инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4