№ 567
гр. Габрово, 03.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500423 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против разпореждане
постановено по ч.гр.д. №1051/2021г. от РС Севлиево, в частта, в която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумата от 157,04лв.-законна лихва за периода 03.09.2019г.-(датата на предсрочна
изискуемост) до 26.08.2021г., на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Заповедния съд неправилно бил приел, че разпоредбата за изчисляване на законната лихва е
нищожна и противоречи на закона. В българското право присъждането на законна лихва
било последица от уважаване на главния иск и тъй като не се предявявал самостоятелен иск
не се дължала и ДТ. Силата на пресъдено нещо се разпростирала върху главния иск и върху
размера на законната лихва. Този размер подлежал на установяване в изпълнителното
производство. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови
да се издаде заповед да изпълнение относно отхвърленото вземане за законна лихва.
Претендира и да бъдат присъдени направените поделото разноски- ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника ИЛ. ИЛ. ДР., за сумата от 1097,67лв. от които: неплатена главница в размер на
457,79лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 62,49лв., дължимо за периода
12.02.2019г.-03.09.2021г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
в размер на 420,35лв., законна лихва в размер на 157,04лв. от 03.09.2019г. (датата на
предсрочна изискуемост) до 26.08.2021г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, като за периода 13.03.2020г. 13.07.2020г. не била
начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.
1
Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит №**********/27.09.2018г.
С разпореждане от 15.09.2021г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №619/15.09.2021г. по ч.гр.д.№1051/2021г. по описа на РС
Севлиево, заповедният съд приел, че искането за присъждане на възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги е неоснователно. Неоснователно било и искането за присъждане
на законна лихва за периода 03.09.2019г. (датата на предсрочна изискуемост) до
26.08.2021г., тъй като разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК предвиждала когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита обезщетението за забава да не може да
надвишава законната лихва. Към момента законната лихва била в размер на 10%,.
Претендираната от заявителя законна лихва била за период от около 19 месеца, като размера
й следвало да е не по-висок от 18%. Съотношението на размера на лихвата към главницата
било около 32%, т.е. лихвата била в размер надвишаващ значително размера от 10%
годишно. Съдът приел, че договорната разпоредба за изчисляване е на обезщетение за забава
в такъв размер а нищожна на осн. чл.26 ЗЗД- поради противоречие със закона. Указал е, че
може в едномесечен срок да са бъде заведен осъдителен иск за вземането на основание
чл.415, ал.1, т.3 във вр. с ал.3 от ГПК.
Тъй като процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са
приложими разпоредбите на ЗПК.
В заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК заявителят не е изложил
твърдения за това върху каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница,
договорна лихва и възнаграждение за пакет допълнителни услуги, се начислява
претендираната законна лихва, поради което настоящият състав намира, че е налице
неяснота относно начина на формиране размера на претендираната законна лихва. Следва да
се има предвид и че част от главното вземане, върху чиито размер вероятно е формирана
претендираната лихва произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото
производство няма правомощия да преизчислява законната лихва при отхвърляне на част от
заявлението. Поради изложеното жалбата е неоснователна. Изложените доводи от страна на
жалбоподателя са неоснователни предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на
конкретизация на вземанията, включени при формиране на главния дълг.
Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция,
то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 15.09.2021г., инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №619/15.09.2021г. по ч.гр.д.
№1051/2021г. по описа на РС Севлиево, с което е отхвърлено заявление от „Профи Кредит
България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК срещу длъжника ИЛ. ИЛ. ДР. за присъждане на лихва за забава в размер на 157,04лв.-
законна лихва за периода 03.09.2019г.-(датата на предсрочна изискуемост) до 26.08.2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2