№ 494
гр. Л., 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.ЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от И.ЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20254310100530 по описа за 2025 година
ОСИ с правно основание чл.234,ал.1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД и за законна лихва от подаване на
исковата молба:
Подадена е искова молба от И. Ц. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****,
срещу: МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес: ***, представлявано от
Министъра на вътрешните работи Даниел Павлов Митов, по която се посочва, че завършил
ВНВУ „Васил Левски" гр.Велико Търново през 1986 г. След произвеждането в офицерски
чин, служи като офицер в Българската армия на свръхсрочна военна служба в следните
военни формирования: за времето от 31.08.1986г. до 30.09.1986г. - офицер във ВВНВУ -
В.Търново; за времето от 01.10.1986г. до 09.07.1998г. - офицер в поделение №42820 гр.Л..
Излага, че със Заповед на Министъра на отбраната на Република България от 26.06.1998 год.
№ К-414 е прекратен договорът за кадрова военна служба, считано от 09.07.1998 година.
След освобождаването от свръхсрочна военна служба на 09.07.1998 г., твърди, че не е
получавал обезщетение, полагащо му се за прослужено време, първа категория. На
10.01.2001 год. постъпва на работа в Министерство на вътрешните работи, като е назначен
на длъжността „районен инспектор“. В следващите години заема различни длъжности в
Министерство на вътрешните работи. Последно заемана длъжност твърди е „разузнавач I
степен“ в сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода" към отдел 01
„Криминална полиция" при Главна дирекция „Национална полиция" - МВР. Със Заповед №
8121К - 13518/22.10.2024 год. на Министъра на вътрешните работи е прекратено служебното
правоотношение на държавен служител в Министерство на вътрешните работи, считано от
15.11.2024г. по негово искане, поради придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, при условията на чл. 69 от КСО. Със Заповед № 8121К - 13518/22.10.2024 г. на
Министъра на вътрешните работи е разпоредено да се изплатят полагащите се обезщетения
по Закона за Министерството на вътрешните работи. Сочи, че брутното месечно
възнаграждение за последния месец от служебното правоотношение като служител на
Министерство на вътрешните работи е в размер на 3677,80 лева. Съгласно разпоредбата на
чл. 234, ал. 1 ЗМВР, при прекратяване на служебното правоотношение, държавните
служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения,
колкото прослужени години имат, но не повече от двадесет. На 20.12.2024 год. Главна
1
дирекция „Национална полиция" - МВР е превела по банковата му сметка в „Банка ДСК" АД
сумата от 33 100.20 лева като обезщетение. Тази сума представлява сбор от само 9 (девет)
брутни заплати, който са определени от последното пълно брутно възнаграждение, което е
получил месец октомври на 2024г., възлизащо на 3677,80 лв. По силата на разпоредбата на
чл. 235, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи при определяне
размера на обезщетението по чл. 234 от същия закон се вземат предвид прослужените
години на военна служба, с изключение на служилите редовна военна служба като срочно
служещи. Както посочва по-горе, в периода от 31.08.1986г. до 09.07.1998г. е служил като
офицер в Българската армия на свръхсрочна военна служба. Прослуженото от него време
като служител на Министерство на отбраната възлиза на 11 години, 9 месеца и 9 дни, а в
Министерство на вътрешните работи - 23 години, 10 месеца и 2 дни. Прослужените от него
години като офицер на свръхсрочна военна служба и като служител на Министерството на
вътрешните работи са общо 35 години, 7 месеца и 11 дни. Фактически прослуженото време,
съгласно нормата на чл.234, ал.1 от ЗМВР възлиза над 35 години. Според него,
прекратяването на служебното правоотношение с Министерство на вътрешните работи на
15.11.2025 г. не попада в кръга на изключенията по чл. 234, ал. 7 ЗМВР. Това прекратяване не
попада и в хипотезата на чл.234, ал.4 от ЗМВР. Поради това са налице законовите
предпоставки за заплащане на обезщетение в максимален размер. Предвид разпоредбата на
чл.234, ал.1 от ЗМВР, счита, че Министерството на вътрешните работи му дължи заплащане
на обезщетение в размер на 20 месечни възнаграждения. Главна дирекция „Национална
полиция" му е превела като такова обезщетение от само 9 (девет) брутни заплати. Поради
това към днешна дата Министерството на вътрешните работи му дължи заплащане на
обезщетение по чл. 234, ал.1 от ЗМВР в размер на още 11 месечни възнаграждения, които се
равняват на сумата 40 445.80 лева (четиридесет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева
и осемдесет стотинки). Изтъква още, че съгласно изричната разпоредба на чл.234, ал.10
ЗМВР обезщетенията, включително и обезщетението по чл.234, ал.1 ЗМВР, следва да бъдат
изплатени в 3-месечен срок от прекратяването на правоотношението. След изтичането на
този срок ответникът изпада в забава, без да е необходима покана (чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД).
Служебното правоотношение между него и Министерството на вътрешните работи е
прекратено, считано от 15.11.2024г. Според него Министерството на вътрешните работи е
длъжно да му плати изцяло полагащото ми се обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР в срок най-
късно до 15.02.2025г. Тъй като дата 15.02.2025 год. е неприсъствен ден (събота), съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите тримесечният срок
свършва в първия следващ присъствен ден, т.е. на 17.02.2025 год. Министерството на
вътрешните работи не му заплаща до тази дата дължимото от него обезщетение по чл.234,
ал.1 ЗМВР. Поради това на 18.02.2025 год., ответникът е изпаднал в забава по смисъла на
чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД и от тази дата му дължи и обезщетение за забава по реда на чл.86 ЗЗД в
размер на законната лихва върху неизплатената част от дължимото обезщетение.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, което
Министерството на вътрешните работи ми дължи е в размер на 509.19 лева (петстотин и
девет лева и деветнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва, изчислена върху
сумата 40445.80 лева (четиридесет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет
стотинки) за периода от 18.02.2025 год. (деня на забавата на задължението на Министерство
на вътрешните работи по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР) до 24.03.2025 год. включително. Твърди, че
към настоящия момент, Министерството на вътрешните работи все още не му е платило
горепосочените суми.
С оглед гореизложеното моли да се осъди МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ с адрес: ***, представлявано от Министъра на вътрешните работи Даниел Павлов
Митов, да мw заплати сумата 40445.80 лева (четиридесет хиляди четиристотин четиридесет
и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща дължима и неплатена от МВР част от
обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, заедно със законната лихва върху тази сума, считано
2
от датата на подаване на настоящата искова молба в Районен съд - Л. (25.03.2025 год.) до
окончателното изплащане на сумата; както и да му заплати сумата 509.19 лева (петстотин и
девет лева и деветнадесет стотинки), представляваща дължимо от МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ обезщетение по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите в размер на мораторната лихва върху дължимата и неплатена от
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ част от обезщетение по чл. 234, ал. 1 от
ЗМВР, за периода от 18.02.2025 год. до 24.03.2025 год. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от 40 445,80 лв., считано от датата на подаване на иска (25.03.2025г.)
до окончателното изплащане на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД; и да се осъди МВР да му заплати
всички платени съдебно-деловодни разноски, включително и всички такси, разноски и
възнаграждение за адвокат. Посочва и банкова сметка на осн. чл.127, ал.4 ГПК- IBAN: BG36
STSA 9300 0006 8358 08, BIC: STSABGSF в „Банка ДСК" АД.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Министър на вътрешните работи и
Министерство на вътрешните работи, гр. София, ул. "6-ти септември" № 29, представлявани
от главен юрисконсулт К. Р., по който се прави възражение, че МВР не е процесуално
легитимирано да отговаря по предявените от И. Ц. Ч. искове. Служебното правоотношение
на ищецът, заемал длъжността разузнавач I степен в сектор „Оперативно обслужване на
местата за лишаване от свобода към отдел" 01 „Криминална полиция" при Главна дирекция
„Национална полиция"(ГДНП) - МВР, е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 и чл.
227, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 3 от ЗМВР. В заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца, е разпоредено: „На служителя да се изплатят полагащите се
обезщетения по Закона за Министерството на вътрешните работи". Видно от представените
с настоящия отговор Справки за изплащане на дължими обезщетения и за изплащане на
неизползван платен годишен отпуск, същите са изготвени от ГДНП. Счита, че в съответствие
с чл. 27, ал. 1 от ГПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по
материалното правоотношение. МВР като юридическо лице по чл. 2 от ЗМВР не е носител
на материална и процесуална легитимация по предявените от И. Ц. Ч. искове. Такава
притежава Главна дирекция „Национална полиция, която според тях е отделно от МВР
юридическо лице по силата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. Като юридическо лице Главна дирекция
„Национална полиция“ е правно и финансово самостоятелна и поема задължения по
различни правоотношения, включително по възникналите между нея и нейните бивши
служители по повод на изплащане на дължимото им обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от ГПК съдопроизводствените действия се извършват срещу
висшестоящото учреждение, само когато държавното учреждение не е разпоредител с
бюджетни кредити. В т. 1 от списък-приложение към член единствен на ПМС № 73/27.03.
2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на
вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 25/03.04.2015 г.), директорът на Главна дирекция
„Национална полиция" е посочен като второстепенен разпоредител с бюджет. МВР като
висшестоящо учреждение не носи отговорност за задълженията на своите структури -
самостоятелни юридически лица, към техните бивши служители. Следователно считат, че в
настоящия правен спор пасивно легитимирана страна може да бъде единствено Главна
дирекция „Национална полиция", от чийто състав е бил И. Ц. Ч.. Именно от Главна
дирекция „Национална полиция" са изготвени и приложените към настоящия отговор
справки за изплащане на дължимите му парични обезщетения, удостоверение за
неизползван платен годишен отпуск, както и заповед за изплащане на обезщетения. Поради
това исковете спрямо МВР се явяват недопустими. В случай, че се приеме, че не е налице
посочената по-горе процесуална пречка за разглеждане на делото по отношение на МВР,
оспорват предявените искове, като неоснователни и недоказани. Прилагат писмени
доказателства.
Съдът е постановил разпореждане не по чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание,ищецът,редовно призован се явява лично и се представлява от адв.
В., който поддържа исковете и моли да се уважат като им се присъдят и разноските по
делото при съобразяване с представения списък.
3
Ответникът, редовно призован, не участва в производството. Депозира писмена
молба за ход в отсъствието им и да се вземе предвид становището по писмения отговор и
поддържат възражението за процесуална легитимация и по същество-да се отхвърлят
исковете.
От събраните по съответния ред писмени доказателства: Извлечение от банкова
сметка от „Банка ДСК"АД за периода от 16.11.2024г. до21.02.2025г.; Заповед на Министъра
на отбраната на Р.България №К-414/29.06.1998г.; Книжка №072843 за пенсионни документи
на МНО, издадена на името на И. Ц. Ч.-4 стр.; Писмо №6176/29.7.2014г. на Директор на
дирекция ДВИА - Велико Търново; Удостоверение №3983/27.06.2014г. на Оперативен архив
на Българската армия; Писмо с per. № 283-97/09.01.2025 год. от Оперативен архив на
Българската армия; Заповед №283-4271/07.09.2014г. на Оперативен архив на Българската
армия; Платежна бележка от ГДНП за месец октомври на 2024г. на И. Ц. Ч.; Платежна
бележка от ГДНП за месец ноември на 2024г. на И. Ц. Ч.; Копие на Справка на ГДНП с
№3286р-64277/2 от 05.12.2024г.; Копие на писмо рег.№.295000-1028/16.02.2025г. на ОД МВР
- Л.; Копие на писмо с рег. №283-1497/24.02.20215г. на Оперативен архив на Българската
армия; договор за правна защита и съдействие за адв. В.; искане до ЕПЕП от адв. В.-
разрешен; пълномощно за юристк. Р.; справка за изплащане на еднократно парично
обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМВР при прекратяване на служебно правоотношение;
справка за неизползван отпуск при прекратяване на служебно правоотношение по чл. 234,
ал. 8 ЗМВР; Заповед № 3286з-4329/21.11.2024 г.; удостоверение рег. № 328р61201/ 20.11.
2024 г.; Писмо рег.№295000-1028/16.02. 2025г. на ОД МВР - Л.; Писмо с рег.
№2831498/24.02.20215г. на Оперативен архив на Българската армия (военно формирование
48310); Писмо с рег.№283-1497/24.02. 20215г. на Оперативен архив на Българската
армия(военно формирование 48310) и Справка на ГДНП с №3286р-64277/2 от 05.12.2024г.
Вносна бележка 81000В - АФ - 5567 от 25.03.2025 г. на ЦКБ, клон Л.; ДПЗС
№11091/19.03.2025г. и банково извлечение от заплатена сума по договор от 19.09.2025 г.;
Вносна бележка 81000В - АФ - 5567 от 25.03.2025 г. на ЦКБ, клон Л.; ДПЗС
№11091/19.03.2025г. и банково извлечение от заплатена сума по договор от 19.09.2025 г. от
заключението на вещо лице Д. Ц. П. - Н., от становищата на страните и процесуалните им
представители, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема следното:
Писмените доказателства потвърждават твърденията на ищеца за трудовата му
заетост. Като офицер на кадрова военна служба има прослужено време 11 години, 9 месеца и
9 дни в поделение 42820 Л. за времето от 01.10.1986г. до 09.07.1998г., вкл. като със Заповед
№ К-414 от 26.06.1998г. на Министъра на отбраната на Р България е прекратен договора за
кадрова военна служба, считано от 09.07.1998 г. Със Заповед № К-52/10.01.2011г. И.
Цветанов Ч. е назначен на работа в МВР на длъжност районен инспектор I степен в група
„ООР“ към РПУ-Л., РДВР-Л., считано от 10.01.2001г. с последващи длъжнности: районен
инспектор II степен в група „ООР" към РПУ-Л., РДВР-Л. - заповед № 30/26.02.2003 г.,
считано от 01.03.2003 г.; старши дознател в РПУ към РДВР-Л. - заповед № 82/30.04.2003 г.,
считано от 01.05.2003 г.; младши дознател в РПУ в „ПР" към ОДП-Л. - заповед № К-
2188/19.09.2006 г., считано от 01.09.2006 г.; дознател в РПУ в „ПР" към ОДП-Л. - заповед №
А3-12/05.01.2007 г., считано от 10.01.2007 г.; старши дознател в РПУ в „ПР" към ОДП-Л. -
заповед № А3-1021/20.06.2007 г., считано от 28.06.2007 г.; старши разследващ полицай в РУ
в ОДМВР към отдел „Досъдебно производство" при ОДМВР-Л. - заповед № 284/03.05.2010
г., считано от 13.05.2010 г.; разузнавач V степен в група „Оперативно обслужване на затвор"
- Л. на сектор "Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода" при Главна
дирекция „Криминална полиция" - заповед № з-5303/09.09.2010 г., считано от 01.10.2010 г.;
разузнавач V степен в група „Оперативно обслужване на затвор" - Л. на сектор "Оперативно
обслужване на местата за лишаване от свобода" при Главна дирекция „Национална полиция"
- заповед № з-2577/02.07.2012 г., считано от 01.07.2012 г.; разузнавач IV степен в група
4
„Оперативно обслужване на затвор" - Л. на сектор "Оперативно обслужване на местата за
лишаване от свобода" при Главна дирекция „Национална полиция" - заповед № з-
1897/13.03.2013 г., считано от 15.03.2013 г.; - началник на група „Оперативно обслужване на
затвор" - Л. в сектор 01 "Териториално обслужване на местата за лишаване от свобода" на
отдел „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода" към дирекция
„Противодействие на криминалната престъпност" при Главна дирекция „Криминална
полиция" - заповед № 8121K-1287/01.08.2014 г., считано от 05.08.2014 г.; началник на група
„Оперативно обслужване на затвор" - Л. в сектор 01 "Териториално обслужване на местата
за лишаване от свобода" на отдел „Оперативно обслужване на местата за лишаване от
свобода" към дирекция „Противодействие на криминалната престъпност"-„Криминална
полиция" при Главна дирекция „Национална полиция" - заповед № 8121K-814/20.03.2015 г.,
считано от 24.03.2015 г.; началник на група „Оперативно обслужване на затвор" - Л. в сектор
„Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода" към отдел „Криминална
полиция" при Главна дирекция „Национална полиция" - заповед № 8121K-1376/17.04.2015 г.,
считано от 27.04.2015 г.;началник на група „Оперативно обслужване на затвор" - Л. в сектор
„Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода" към отдел 01, Криминална
полиция" при Главна дирекция „Национална полиция" - заповед № 8121K-4423/02.05.2017 г.,
считано от 05.05.2017 г.; началник на група „Оперативно обслужване на затвор" - Л. в сектор
„Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода" към отдел „Криминална
полиция" при Главна дирекция „Национална полиция" - заповед № 8121K-5308/23.03.2018 г.,
считано от 23.03.2018 г.; началник на група 04 териториална „Оперативно обслужване на
затвор" - Л. в сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода" към отдел
01 „Криминална полиция" при Главна дирекция „Национална полиция" - заповед № 8121K-
12617/21.12.2021 г., считано от 21.12.2021 г.; разузнавач І степен в сектор „Оперативно
обслужване на местата за лишаване от свобода" към отдел 01 „Криминална полиция" при
Главна дирекция „Национална полиция" - № 8121К-12893/30.09.2024 г., считано от
01.10.2024 г.
Със заповед № 8121K-13518/22.10.2024 г. е прекратено служебното му
правоотношение, на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, при навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години",
считано от 15.11.2024 г. и да му се изплатят полагащите се обезщетения. Видно от
извлечението за периода 16.11.2024г. до 21.02.2025г. по сметката му в ДСК е изплатено
обезщетение в размер на 33 100,00 лева.
Няма данни от събраните писмени доказателства, ангажирани от него и от
отведтника, да му е изплащано друго обезщетение.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 187/20.06.2013
г. по гр. д. № 47/2013 г., на ВКС, ІІІ ГО, решение № 14/17.02.2011 г. по гр. д. № 625/2010 г. на
ВКС, ІІІ ГО, определение № 2473 от 21.05.2024 г. по гр. д. № 5193/2023 г. на ВКС, IV ГО,
пасивно легитимиран да отговаря по искове, предявени от държавен служител в МВР за
обезщетения, произтичащи от прекратяване на служебно правоотношение, е МВР като
администрация на органа по назначаването, а не тази на дирекцията, в която държавният
служител е изпълнявал длъжността си. Съгласно чл. 227 от ЗМВР, заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл.
158 или 159 от ЗМВР. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в случая е
издадена от Министъра на вътрешните работи, поради което следва да се приеме, че той е
органът по назначението. С оглед на това, МВР като администрация на министъра, е
пасивно легитимирано да отговаря по искове за права, свързани с прекратяване на
служебното правоотношение. Последните две разпоредби въвеждат диференциран режим,
относно назначаването на служители в системата на МВР, което от своя страна определя и
кой е компетентния орган по назначаването във всеки един конкретен случай.
Разграничителният критерий е поставен в зависимост от вида на длъжността - висша
5
ръководна, ръководна, изпълнителска или младша изпълнителска длъжност, в
съответствието с чл. 143 ЗМВР. Длъжностните и специфичните наименования за всяка от тях
са определени в класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з - 212
от 24.02.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи. Според съда длъжностите на
ищеца са изпълнителни.
По иска по чл.234, ал.1 от ЗМВР: Съгласно чл. 158, т. 2 ЗМВР министърът на
вътрешните работи назначава държавните служители на изпълнителски длъжности.
Следователно, в настоящия случай орган по назначаването е именно министърът на
вътрешните работи, което е определило и издаването на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение, съгласно чл. 227 ЗМВР. В този смисъл, пасивно легитимиран
да отговаря по предявените искове е именно Министерството на вътрешните работи
Ответникът не оспорва заетостта на ищеца по години и длъжности, съответно
отделните звена в структурата му, в които е работил непрекъснато и размера на стажа му
като офицер в поделение и в системата на МВР-23г.,10м. и 05 дни / посочени от в.л./ за
периода от 10.01.2001г. до 14.11.2024г., вкл. , от което следва извода, че му се дължи
обезщетение в размер на 20 МВ или 73 556,70 при БМВ в размер на 3 667,80 лева като
основа. От тази сума следва да се приспадне 9 бр. МВ изплатени вече, което е доказано по
делото и в размер 33 100,20 лева или остатък 40 455,80 лева.
По иска по чл.86 от ЗЗД:
Съгласно чл.234, ал.10 от ЗЗД, установяваща ,че обезщетенията при прекратяване
на служебното правоотношение на държавните служители се изплащат в тримесечен срок от
датата на прекратяване на служебното правоотношение, в.л. е изчислило дължимата лихва за
забава за периода от 18.02.2025 г. до 25.03.2025 г. в размер на 523,87 лева, но поради липса
на изменение следва да се уважи изцяло в претендирания размер 509,19 лева.
По таксите и разноските :
В тежест на ответника следва да се присъди държавна такса 4 % върху уважените
искове или 1618,23 лева и 50,00 лева, както и разноските за възнаграждението на вещото
лице – 400,00 лева, платени от бюджета на съда.
Същият следва да понесе и разноските на ищеца за ада. в-е, което съгласно
разходните документи възлиза на 4000,00 лева и разноските за издаване на у-ния-10,00
лв+1,00 лева банкова такса или общо 4011,00 лева.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес: ***,
представлявано от Министъра на вътрешните работи Даниел Павлов Митов, на осн. чл.234,
ал.1 ЗМВР, да заплати на И. Ц. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, чрез адв. В.,
сумата 40445.80 лева (четиридесет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и
осемдесет стотинки), представляваща дължима и неплатена от МВР част от обезщетение по
чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху главницата от 40 445,80 лв., считано
от датата на подаване на иска (25.03.2025г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, на осн. чл.86
ЗЗД, да заплати на И. Ц. Ч., с горните данни, сумата 509.19 лева (петстотин и девет лева и
деветнадесет стотинки), представляваща дължимо от МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ обезщетение по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите в размер на мораторната лихва върху дължимата и неплатена от
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ част от обезщетение по чл. 234, ал. 1 от
6
ЗМВР, за периода от 18.02.2025 год. до 24.03.2025 год. включително.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, на осн. чл.78,ал.1
ГПК, да заплати на И. Ц. Ч., с горните данни, всички платени съдебно-деловодни разноски,
включително и всички такси, разноски и възнаграждение за адвокат или сумата общо
4011,00 /четири хиляди и единадесет/ лева.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, да заплати по
сметка на РС – Л., държавна такса 4 % върху уважените искове или общо сумата 1668,23
лева /1618,23 лева+50,00 лева/, както и разноските за възнаграждението на вещото лице –
400 лева или общо сумата общо 2068,23 лева.
Банкова сметка на осн. чл.127, ал.4 ГПК-IBAN: BG36 STSA 9300 0006 8358 08, BIC:
STSABGSF в „Банка ДСК" по която може да се плати на ищеца И. Ц. Ч..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЛОС.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
7