№ 31562
гр. София, 25.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110137091 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ********, ЕГН **********, с
адрес: ******** срещу „*********“ ***, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: *********, представлявано от *********, осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – публично злепоставяне, накърняване на доброто
име, чест и достойнство, емоционално и социално напрежение, вследствие от виновно
и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в предявяване на иск по реда
на чл. 422 ГПК за установяване на вземане за главница в размер на 138,99 лв. за
доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г. до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб. № ********, за която е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ********, и въз основа на която искова
молба било образувано гр.д. № **********., въпреки, че ответникът е знаел, че
задълженото е погасено чрез плащане преди подаване на исковата молба и което
действие представлява злоупотреба с право.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с
който е релевирал възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД, тъй като отговорност за непозволено увреждане носят
само физическите лица, но не и юридическите. Това възражение е неоснователно.
Действително деликтна отговорност носят физическите лица, но по арг. от чл. 49 ЗЗД
такава носят и юридическите лица за причинените вреди от лице, на което първото се
явява възложител на работа, при и по повод изпълнение на възложената работа.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
Следва да се допусне до разпит поискания от ищеца свидетел за установяване
на посочените в исковата молба обстоятелства.
Съдът намира, че след размяна на книжата по делото, независимо от
констатираната нередовност на исковата молба и за процесуална икономия, на
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ищеца чрез разпит на един
свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.10.2025 г. от 10,10 часа, за когато
да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговор на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ******** извежда съдебно предявените права при твърдения, че с
Решение № ********* г., постановено по гр.д. № ********** е бил отхвърлен
предявеният от *********** срещу него иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, с който се търсило установяване съществуването на вземане в
размер на 138,99 лв. – част от главница по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
******* за продажна цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г.
до 30.04.2019 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб. №
********. В хода на исковото производство ответното дружество ***********
представило платежно нареждане, от което се установява, че ищецът своевременно е
заплатил сумата от 532,54 лева, представляваща цялата цена на доставена топлинна
енергия за посочения период. В тази връзка съдът е приел, че задължението е
погасено, поради което е отхвърлил предявения иск с влязло в сила решение. Излага
твърдения, че в хода на развилото се производство, на 27.12.2020 г. и на 26.03.2021 г.
на входната врата на сградата, в която се намира топлоснабдения имот, са били
залепени съобщения, отразяващи воденото срещу ищеца дело, вследствие на което
съседи и други живущи в сграда узнали, че срещу него се претендира парично взема
чрез съд. Поддържа, че това довело до публичното му злепоставяне, накърняване на
доброто име, чест и достойнство и до емоционално и социално напрежение,
произтичащо не от действително съществуващ дълг, а от неоснователно предявен иск
от страна на ответника, въпреки знанието за извършено плащане. Счита, че
поведението на ответното дружество съставлява злоупотреба с процесуално право, тъй
като искът не е бил предявен за реално съществуващо вземане, а е използван с цел да
се постигне натиск и публично увреждане. Поддържа, че доколкото тези действия
противоречат на принципите на добросъвестност и законосъобразност представляват
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, за което ответникът носи
отговорност. Оценява претърпените неимуществени вреди на 150 лв. и ги претендира.
Претендира и разноските за производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *********** е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска при възражения за неговата недопустимост и
неоснователност. Оспорва посочените действия да са противоправни, както да са
2
извършени виновно. Счита, че с предявяването на иска за установяване на свое
непогасено притезание, изключва деликтната отговорност. Излага твърдения, че
заповедното производство е образувано на 31.07.2020 г., а ищецът е направил частично
плащане на 15.09.2020 г., поради което съдебното производство било инициирано
правомерно за неплатеното задължение от страна на ищеца, и едва след това по
банковата сметка на дружество е постъпило процесното плащане. Оспорва се и
наличието на причинна връзка между соченото деяние и претърпените вреди. Поради
изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за
производството. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на
ищеца.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Предвид изявленията на страните съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, следва да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните права и
обстоятелства: 1) с Решение № ********* г., постановено по гр.д. № ********** е
отхвърлен предявеният от *********** срещу ********** иск по реда на чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за установяване съществуването на вземане в
размер на 138,99 лв. – част от главница по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
******* за продажна цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г.
до 30.04.2019 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб. №
********; 2) На 15.09.2020 г. ищецът е погасил чрез плакане сумата от 532,54 лева,
представляваща цялата цена на доставена топлинна енергия за посочения период.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД е да докаже настъпването на посочените в исковата
молба неимуществени вреди, техния размер, както и пряката им причинна връзка с
твърдяното противоправно поведение на ответника – подаване на искова молба за
установяване на вземане след като това вземане е били погасено, чрез плащане, което
съставлява злоупотреба с право.
В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за виновност на
поведението, както и наведените в отговора на исковата молба възражения.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
3
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4