Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Т. Вутева, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 625 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 214 от 07.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 47/2020 г. по описа на РС- гр. Своге, първоинстанционният съд е изменил размера на определената с
Решение от 04.08.2017 г. по гр.д. № 268/2017 г. по описа на РС- гр. Своге, месечна
издръжка, която майката Т.В. В. с ЕГН: **********
е осъдена да заплаща на сина си Т.Е.П. с ЕГН: **********, като е увеличена от 130,00
лева на 170,00 лева месечно, считано от 31.01.2020 г. – до настъпване на
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане, като в
остананалата част до пълния претендиран
размер от 230, 00 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Решението се обжалва от Т.Е.П., лично и
със съгласието на неговия баща Е.Т.П. с ЕГН: **********, в частта, в която
искът за издръжка е отхвърлен за разликата над 170, 00 до 230, 00 лева. Счита
решението в обжалваната част за неправилно и постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил, че с нарастването
на възрастта на детето са се увеличили и нуждите му от храна, дрехи, обувки,
компютър, телефон и други технически устройства, за което са необходими
допълнителни парични средства. Определеният размер от 170 лева счита за твърде
занижен, тъй като било установено, че ответницата е в трудоспособна възраст и
няма задължения към други лица. С оглед на горното моли въззивния
да уважи подадената жалба, като отмени постановеното първоинстанционно
решение в обжалваната част и уважи иска в пълен размер, като осъди майката да
заплаща за детето месечна издръжка в размер на 230,00 лева, считано от датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от тази
дата. Адв. Г. претендира
разноски, на осн. чл. 38 от ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника
по жалба Т.В. Величкова оспорва въззивната жалба и изразява
становище за нейната неоснователност. Излага съображения, че актуализирането на
издръжката може да бъде само в размера на инфлацията за процесния
период, която НСИ отчита на 9,4 %. Нуждите от компютър и други технически
устройства не представляват „издръжка“
по смисъла на закона. Излага съображения, че възможностите й да плаща
издръжка са се влошили, при наличие на форсмажорни обстоятелства /пандемия/, докато
бащата на ищеца упражнява търговска дейност като ЕТ „Е.П.“, ЕИК: ……… и разполага със стабилен доход. Моли за отхвърляне
на въззивната жалба. Адв. С.И.
претендира разноски за оказаната безплатна адвокатска помощ на въззиваемата страна.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице, в законоустановения
срок, поради което същата се явява допустима.Разгледана по същество е частично основателна.
Ищецът Т.Е.П., действащ лично и със
съгласието на своя баща Е.Т.П. е предявил иск срещу Т.В. В., с който моли да бъде увеличена месечната издръжка,
която ответницата е осъдена да заплаща въз основа на съдебно решение от
04.08.2017 г. по гр.д. № 268/2017 г. по описа на РС-Своге от 130,00 лева на 230,00
лева месечно, считано от подаване на исковата молба, до настъпване на причина
за нейното изменение или прекратяване. Излага съображения, че нуждите му са нараснали, а майка му има доходи и може да
заплаща претендираната издръжка.
В постъпилият отговор от ответника иска
се оспорва и се твърди, че не може да заплаща претендираната
издръжка.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
С решение от 04.08.2017 г. по гр.д. №
268/2017 г. на РС-Своге, майката Т. В. е осъдена да
заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 130 лева, считано от 15.02.2016
г. до настъпване на причина за нейното прекратяване или изменение.
От представено удостоверение изх. №
2/23.01.2020 г., издадено от ЕТ Е.П., се установява, че Е.Т.П. за периода от м.
01.2019 г. до м. 12.2019 г. е получил нетно възнаграждение в размер на 5755,27
лева, което е около 480,00 лева месечно.
От представения социален доклад от Д. С.
П. – гр. С. се установява,
че детето Т. не общува с майка си от близо две години, тъй като тя живее в Г.. Детето е завършило успешно учебната 2019-2020 г. и
по данни на класния ръководител-М. П. по време на пандемията, Т. е намалил успеха си, рядко
се включвал в онлайн обучението, но в края на учебната година е повишил успеха
си. Основни грижи за детето полага баща му – Е.П., който се стреми да
задоволява основни потребности на детето от храна и дрехи. Бащата на детето
работи като таксиметров шофьор в гр. С., а данни за
доходите на майката не са събрани, тъй като работи в чужбина.
Свидетеля Е.Е.П.
/брат на ищеца/ дава показания, че брат му Т. учи специалност-електромобили,
а като всяко дете има нужда от дрехи, обувки, нов компютър. Майката на Т.
работи в Г., не се интересува от сина си и свидетелят не знае
брат му да е получавал пари от нея.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, с оглед установените по-горе обстоятелства, въззиваемият
е задължен да осигурява издръжка на жалбоподателя в настоящото производство.
Следва да се съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили
пълнолетие деца, е ¼
от минималната работна заплата. С Постановление №350 от 19.12. 2019 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната, размерът
на последната е фиксиран на 610 лв., считано
от 01.01.2020 г. и, съответно, минималният
размер на издръжката е 152,50 лв.
От друга страна, конкретният
размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се определя с оглед
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, т.е. не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на издръжка, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумния и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за
всеки конкретен случай релевантни обстоятелства.
При преценка на възможностите на въззиваемия съдът съобрази разясненията, дадени с т. 5 от
ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., според които възможността на задълженото лице да
предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация.Усилията, които полага
родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне
размерът на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
Понастоящем
детето Т. е на 16 години, и посещава редовна форма на обучение. Страните не
спорят, че детето живее при баща си.
Релевантен факт, влияещ върху преценката
за размера на издръжката, е, че доходите на Е.Т.П. – баща на Т. и също
задължено за неговата издръжка лице,
съгласно представено удостоверение изх. № 2 от 23.01.2020 г., са в
размер на около 480, 00 лева месечно. На него е предоставено и упражняването на
родителските права, поради това съдът намира, че освен парична издръжка, той
реално осигурява и непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и възпитание
на детето, които са неоценими в пари.
В конкретният случай, не се
събрани никакви доказателства за местоработата и доходите на майката, освен
това, че работи в Германия. От представената справка от НАП за актуално
състояние на трудово договори е видно, че последно е работила като социален
асистент, но договорът е прекратен на 28.02.2017 г. и информация за последащи сключени трудови договори липсва. От
представената справка от О. С., отдел „Местни данъци и такси“ се установява, че Т.В.П.
е декларирала, че притежава недвижими имоти в с. Л..
Няма данни за
получаваните от нея доходи от труд, но съдът приема, че същата е в
работоспособна възраст и би могла да реализира доходи в размер на минималната
за страната работна заплата от 610 лв. месечно.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че минималният доход на детето, който да му позволи да
задоволява своите потребности, е в размер на сумата от 300. 00 лева. За да
достигне до този правен извод, съдът съобрази обстоятелството, че средният
месечен разход на едно дете на възраст
от 14 до навършване на пълнолетие на детето е в размер на 300 лв.,
съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 3 ППЗЗкД.
С оглед на факта,
че бащата е поел грижите за отглеждането и възпитанието на детето, при
определена месечна издръжка в размер на 300. 00 лева, той трябва да поеме 100.
00 лв. от необходимата издръжка. Не са ангажирани доказателства за
притежавани от Ничев недвижими имоти и МПС, нито за други източници на доходи,
което не дава основание за определяне на висок размер на издръжката. Останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на 200. 00 лв.
трябва да бъде поета от майката, за която не се установи да изпълнява алиментни задължения към други лица.
Поради частично съвпадане на изводите
на въззивния съд с тези на районния съд в обжалваното
решение, налагат същото да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за
издръжка за горницата над 170, 00 до 200, 00 лева и потвърдено в частта, в
която е отхвърлен иска за горницата над 200, 00 до 230, 00 лева.
При
този изход на делото пред въззивната
инстанция, на основание чл.78,ал.1 ГПК,
на ищеца следва да се присъдят за първа инстанция разноски в размер на сумата
280, 00 лв. /двеста и осемдесет лева/. За въззивната
инстанция е оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, от адв.
К.Г., поради което съобразно уважената част следва на процесуалния му
представител да се присъди сумата от 90, 00 лева. Ответникът има право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 90, 00 лева за първоинстанционното производство и 90, 00 лева за въззивното производство – за оказана безплатна адвокатска
помощ от адв. С.Т.И.. С оглед на това решението на
РС- Своге следва да се отмени в частта на присъдените на страните разноски.
На
ответника по иска за издръжка, следва да се възложи заплащането и на сумата от
още 43, 20 лв. – дължима държавна такса, изчислена върху уважената част от
исковете.
Воден от
горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение
№ 214 от 07.08.2020 г., постановено по гр. д. № 47/2020 г. по описа на
РС-Своге, в частта, в която предявеният иск за изменение на издръжка от Т.Е.П. с
ЕГН: ********** лично и със съгласието на своя баща Е.Т.П. с ЕГН: *********, е
отхвърлен за разликата над 170, 00 до 200, 00 лева, считано от 31.01.2020 г. –
до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законна лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното
изплащане и в частта за присъдените на страните разноски, КАТО УВАЖАВА ИСКА ЗА
ИЗМЕНЕНИЕ НА РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА, която майката Т.В. В. с ЕГН: ********** е осъдена да заплаща на непълнолетния
си син Т.Е.П. с ЕГН: ********** лично и със съгласието на своя баща Е.Т.П. с
ЕГН: ********* за горницата над 170, 00 лв. /сто и седемдесет/ лева до 200, 00
лв. /двеста/ лева, считано от 31.01.2020 г. – до настъпване на причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 214
от 07.08.2020 г., постановено по гр. д. № 47/2020 г. по описа на РС-Своге, в
частта, в която предявеният иск за изменение на издръжката, която майката Т.В.
В. с ЕГН: ********** е осъдена да заплаща на
непълнолетния си син Т.Е.П. с ЕГН: ********** лично и със съгласието на своя
баща Е.Т.П. с ЕГН: *********, е отхвърлен за разликата над 200, 00 лв. /двеста/
лева до 230, 00 лв. /двеста и тридесет/ лева.
ОСЪЖДА Т.В. В.
с ЕГН: ********** ***, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на Т.Е.П. с ЕГН: ********** лично и със съгласието на
своя баща Е.Т.П. с ЕГН: *********,***, направените разноски пред
първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска в размер на сумата от 280, 00 лв. /двеста и
осемдесет лева/.
ОСЪЖДА Т.В. В.
с ЕГН: ********** ***, да заплати на адвокат К.Б.Г.
от САК, с адрес: *** сума в размер на
90, 00 /деветдесет/ лева- за оказана
безплатна адвокатска помощ, съобразно уважената част от иска, за въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.Е.П. с ЕГН: **********
лично и със съгласието на своя баща Е.Т.П. с ЕГН: *********,*** да заплати на адвокат С.Т.И., личен номер: ………….. от САК, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.-.“, бл. ., вх.
„.“, ет. ., ап.
…,
сумата от 90, 00 /деветдесет/ лева за първоинстанционното
производство и сумата от 90, 00 /деветдесет/ лева за въззивното
производство – за оказана безплатна адвокатска помощ, съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА Т.В. В. с ЕГН: **********
***, да
заплати по сметката на СОС сумата от 43,20лв. /четиридесет и три лева и
двадесет стотинки/ - дължима ДТ до пълния изискуем размер на ДТ върху уважената
част от исковете за издръжка.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.