Присъда по дело №1151/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 18
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20214110201151
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Велико Търново, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
и прокурора Ц. Н. Кр.
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Наказателно дело от общ
характер № 20214110201151 по описа за 2021 година
въз основа на доказателствата по делото и закона съдът
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия КР. Т. М., с ЕГН **********, роден на ****
******, женен, неосъждан, с основно образование, безработен, за ВИНОВЕН
в това, че в периода от 01.02.2020г. до 04.06.2021г., в град Полски Тръмбеш,
след като е осъден с Решение по гражданско дело № 516/2016г. на ВТРС,
влязло в законна сила на 04.10.2016г., да издържа свои низходящи -
малолетните си деца С К Т ЕГН: ********** и В К Т ЕГН: **********, като
заплаща на М. ИВ. СТ., в качеството й на тяхна майка и законна
представителка, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски - 16 месечни вноски по 140.00 лв. за всяко дете, на
обща сума от 4480.00 лв., поради което и на основание чл.183, ал.1, пр.3, във
вр. с чл. 36, чл. 54, ал. 1 от НК, го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така
1
наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода, за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА КР. Т. М., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ,
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВТРС, направените по
делото разноски в размер на 307.50 лв. /триста и седем лева и 50 ст./, както и
5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред
Великотърновския Окръжен съд, в петнадесет дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 18 от 29.03.2022г. по НОХД № 1151/2021г. по
описа на РС- В. Търново.

Районна прокуратура Велико Търново е повдигнала обвинение срещу КР. Т. М., с
ЕГН **********, роден на *** ***** женен, неосъждан, с основно образование, безработен,
за това, че в периода от 01.02.2020г. до 04.06.2021г., в град П Т, след като е осъден с
решение по гражданско дело № 516/2016г. на ВТРС, влязло в законна сила на 04.10.2016г.
да издържа свои низходящи - малолетните си деца С К Т ЕГН: ********** и В К Т ЕГН:
**********, като заплаща на М. ИВ. СТ., в качеството й на тяхна майка и законна
представителка, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски - 16 месечни вноски по 140.00 лв. за всяко дете, на обща сума от 4480.00 лв.,
Производството по делото е разгледано, по реда на чл.269, ал.3,т.4, б. в от НПК, в
отсъствието на подсъдимия.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Предлага на съда, да
наложи на подсъдимия наказание свързано с лишаване от свобода, в размер от три месеца,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, по реда на чл. 66 от НК.
Назначеният на подсъдимия защитник (адв. М И С) заема становище, според което
подсъдимият признава и не спори факта на извършване на престъпление и своята вина.
Подкрепя направеното от представителя на ВТРП искане за налагане на наказание. Сочи, че
към настоящият момент има постоянна работа в чужбина, поради което, към момента на
произнасянето на съда е заплатил дължимите за неплатена издръжка суми. Декларира
неговата възможност и желание, за в бъдеще, своевременно, да изпълнява тези си
задължения.
Съдът, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият КР. Т. М., с ЕГН **********, е роден на ********. Същият е български
гражданин, с основно образование. М., е с постоянен адрес в гр. П, общ. П, обл. *****
******. Към момента на разглеждане на делото се намира извън пределите на страната.
Пребивава в Република Германия, на неустановен адрес. Създал е семейство, като от
съжителството си има родено и друго малолетно дете. По данни на назначения служебен
защитник, подсъдимият работи, като към настоящия момент е изплатил, изцяло, процесните
по делото парични суми в размер от 4480 лв., за което представя четири бр. вносни бележки.
Не е осъждан, за извършвани престъпления от общ характер. Срещу него е водено ДП
№ ЗМ 206/2017 г. по описа на РУ - П Т, при ОД на МВР - Велико Търново, пр. пр. №
2202/2017г. по описа на РП - Велико Търново за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от
НК. На основание чл. 183, ал. 3 от НК, досъдебното производство било прекратено поради
обстоятелството, че М. платил дължимата издръжка.
В началото на 2006г., свидетелката М. ИВ. СТ. и КР. Т. М. заживели на семейни
начала. От съвместното им съжителство се родили две деца - дъщеря им С К Т и синът им В
К Т. Отношенията между обв. М. и св. С. се влошили, което довело до раздялата през 2016г.
След раздялата им М. ИВ. СТ. се прибрала да живее при родителите си в гр. П Т, като поела
изцяло тяхното отглеждане и издръжка.
Затрудненото и материално положение и трайното не полага на грижи и заплащане
на издръжка, или осъществяването на каквато и да е финансова подкрепа за издръжката на
двете им деца, мотивирали свидетелката да заведе гражданско дело, при което претендирала
да и бъде присъдена такава. С влязло в сила, на 04.10.2016г., Решение № 586/12.09.2016г.
по гражданско дело № 516/2016г. по описа па Районен съд - Велико Търново,
упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство между
1
М. ИВ. СТ. и КР. Т. М., малолетни деца - С К Т и В К Т, било предоставено на майката и
законен представител М. ИВ. СТ.. КР. Т. М. бил осъден да заплаща на М. ИВ. СТ., в
качеството й на майка и законен представител на малолетните деца, ежемесечна издръжка в
размер на 140.00 лева, за всяко дете, считано от подаване на исковата молба - 22.02.2016г.,
до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. При това
М. е осъден да заплаща и законната лихва, върху всяка просрочена вноска, считано от
просрочието до окончателното им заплащане.
В този период и считано до месец януари 2020г., включително, М. привеждал
дължимите съгласно съдебното решение пари за издръжка на малолетните си деца, на св. С.,
в гр. П Т, където тя и децата живеели.
За периода от 01.02.2020г. до 04.06.2021г. М., спрял да изпълнява ежемесечните си
задълженията по изплащането издръжка на двете деца Така за периода от 01.02.2020г. до
04.06.2021г. М. не изпълнил задължението си да заплати издръжка в размер на 4480.00 лв.,
представляващи 16 месечни вноски по 140 лв. за всяко дете.
В хода да досъдебното производство, както и от разпита на св. М.С. и Мирела К., са
събрани доказателства, според които подсъдимият е получавал доходи от престиран труд, в
страната и чужбина, в процесния период, както и към настоящия момент, позволяващ му да се
издържа.
От събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на приетото като
доказателство по делото заключение на съдебно – оценителна експертиза, която не е оспорена от
страните и се възприема от съда като обективна и безпристрастна, се установява, че подсъдимият е
собственик на два бр. л.а (Форд „Фокус“ и Опел „Зафира“) с обща пазарна стойност от 4692 лв.
Приетата фактическа обстановка е идентична с установената в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се обосновава и доказва от направените самопризнания на
подсъдимия и събраните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства
непосредствено използвани при постановяване на присъдата.
Възприетата от съда фактическа обстановка, обосновава следните правни
изводи:
Установените факти предпоставят извод, според който КР. Т. М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в
периода от 01.02.2020г. до 04.06.2021г., в град П Т, след като е осъден с Решение по
гражданско дело № 516/2016 г. на ВТРС, влязло в законна сила на 04.10.2016 г. да издържа
свои низходящи - малолетните си деца С К Т ЕГН: ********** и В К Т ЕГН: **********,
като заплаща на М. ИВ. СТ., в качеството й на тяхна майка и законна представителка,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 16
месечни вноски по 140.00 лв. за всяко дете, на обща сума от 4480.00 лв.
От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие, изразяващо се в
неизпълнение на парично задължение /издръжка/, установено по основание и размер със
влязъл в сила съдебен акт. При това, по делото е установено и не се спори между страните,
че в посочения период подсъдимият е полагал труд по трудови правоотношения и е
разполагал с доходи, с които да изпълни задължението си.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл като
форма на вина, тъй като деецът е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. В подкрепа на
обективирания от съда извод са и установените по делото факти, според които М. веднъж е
бил привличан в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, което е
прекратено на основание чл. 183, ал.3 от НК.
Съдът не констатира наличие на обстоятелства, изключващи обществената опасност,
противоправността и наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от
2
наказателна отговорност.
Изложените по – горе обстоятелства, касателни прекратено наказателно
производство, по реда на чл. 183, ал. 3 от НПК, спрямо подсъдимия, обуславят извод за
неприложимост, повторно, на по – благоприятната норма на чл. 183, ал. 3 от НК, поради
което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по НК.
Причините за извършване на деянието съдът приема, че се коренят в ниско
правосъзнание и занижено чувство за родителски дълг у М..
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид следното:
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска, след обсъждане на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете: чистото му съдебно минало, сравнително и предприетите действия по
изпълнение на задължението. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.
С оглед изложеното съдът намери, наказанието следва да бъде определено при лек
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, по вид и размер наказание,
предвидено в закона, за извършеното престъпление.
За извършеното престъпление по чл.183, ал. 1, пр. 3 от НК са предвидени
алтернативни наказания от лишаване от свобода до една година или пробация.
С оглед изложеното, и като съобрази осъществяваната от подсъдимия трудова
дейност, съдът приема, съобразно разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, че
следва да наложи подходящото по вид и размер наказание. Като такова съдът приема да
бъде определено във вид на 3 месеца лишаване от свобода.
Настоящият състав като съобрази, че наложеното на подсъдимия наказание не
надвишава три години, същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето му не е наложително да изтърпи наложеното наказание, на основание чл.66,
ал.1 от НК, отложи изпълнението на постановеното на КР. Т. М. наказание за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът приема, че така наложеното наказание, съобразено с разпоредбата на чл.36,ал.1
от НК, ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване
законите и добрите нрави, както и за въздействие предупредително върху подсъдимия.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, КР. Т. М., бе осъден
да заплати, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВТРС, направените по
делото разноски в размер на 307.50 лв. /триста и седем лева и 50 ст./, от които 210,00лв. за
назначен сл. защитник и 97, 50 лв., за СОЕ на ДП, както и 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд Велико Търново:
3