Решение по дело №702/2025 на Административен съд - Хасково

 

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от Кмет на Община Хасково, против Решение № 49 от 21.02.2025г., постановено по АНД № 817 по описа на Районен съд – Хасково за 2024г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и постановено при противоречие на мотивите. Навеждат се доводи, че в случая в АУАН и в НП се съдържало фактическо описание на извършеното нарушение, достатъчно за наказаното лице да разбере какво деяние му се вменява да е извършило. Сочи се, че в случая по никакъв начин не е нарушено правото на защита на лицето. Твърди се, че описанието на нарушението съдържа достатъчно данни, за да може наказания да разбере в какво се обвинява. Претендира се посочването, че в случая се касае за РИЕ да е достатъчно, без да е необходимо текста на същите да бъде възпроизведен в самия АУАН и НП. Като неотносими се определят мотивите на съда относно организационната форма на сдружение „Спаси Хасково, а освен това същите се сочи да са и противоречиви. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло като законосъобразно оспореното в производството наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът, чрез пълномощник оспорва подадената касационна жалба, като счита същата за неоснователна. Моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Решение № 49 от 21.02.2025г., постановено по АНД № 817/2024г., Районен съд – Хасково отменя Наказателно постановление № 109/11.09.2024г. на Кмета на Община Хасково, с което на „Ракомс-2“ ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Д. Р., за нарушение на чл.26, ал.1 от Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково, на основание чл.40, ал.3, вр. чл.40, ал.1 от Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева - като незаконосъобразно.

За да постанови оспореното решение, съдът е посочил, че при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Приел е, че съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН и по-конкретно на това по т.4 - относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Съдът е приел, че санкционния акт съдържа данни за място и време на извършване на твърдяното нарушение, макар в известна степен тези обстоятелства да се извеждат по тълкувателен път, доколкото е посочена датата на установяване на нарушението, която в случая е и дата на същото, както и мястото на нарушението се явява сграда с идентификатор - 77195.732.14.1 находяща се в ПИ:77195.732.14 по КК на [населено място] на адрес [улица], [населено място], което е мястото на извършената проверка. Приел е, че дори и да е налице нарушение по отношение описанието на деянието по време и място, то е несъществено. Като съществено нарушение обаче, въззивната инстанция е приела констатираната непълнота и неяснота в съдържанието на АУАН, а оттам - и в НП, отнасящи се до фактическата страна на изпълнителното деяние. Съдът е посочил, че липсва точно описание на конкретните констатирани на място обекти, определени от контролните органи като рекламни надписи, поставени без разрешение за поставяне от Община Хасково. Липсва точна индивидуализация на тези обекти - какво точно представляват те, какъв е видът им, каква е тяхната големина, какво точно съдържание е изписано на тези надписи, респ. - налице ли са изображения на тях и какви, за да може да се направи преценка за техния вид и дали същите притежават действително характеристиките на РИЕ по смисъла на Наредбата. При липсата на така посочените фактически обстоятелства съдът е направил извод за невъзможност да се извърши проверка по същество относно действителното наличие на поставени на посоченото място рекламно – информационни елементи.

Ревизираният съд е посочил, че доколкото в обжалваното наказателно постановление дословно са пренесени и отразени констатациите в АУАН, ведно с посочените неясноти и празноти в описанието, то при издаването му са допуснати същите нередности, валидни и посочени за АУАН.

Предвид констатираните нарушения е направен извод, че санкционираното лице е лишено от възможността да разбере за какво точно административно наказателно обвинение се ангажира орговорността му и по какви конкретни факти следва да се защитава. Съдът е приел, че това води до отмяна на санкционния акт на процесуално основание, като е посочено че не е налице възможност за проверка наличието на всички обстоятелства от обективната страна на вмененото нарушение, предвид липсата на тяхното ясно описание.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Правилен е изводът на районния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Обосновано районният съд е приел, че при съставяне на АУАН в случая не са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Безспорно, санкционният акт следва да съдържа твърдения не само относно датата, мястото, но и относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, които да бъдат предмет на проверка по същество, като тези твърдения, с оглед обвинителната функция на акта, не може да се извличат по логически или тълкувателен път от съда, чрез заместване по недопустим начин волята на контролните органи от съответната администрация. Правилен е изводът на районния съд, че даденото от АНО описание на нарушението не кореспондира с елементите от обективна страна на вмененото нарушение. По този начин безспорно е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Подходът на административнонаказващия орган да възприеме изцяло описаното в съставения АУАН, вместо при издаване на обжалваното наказателно постановление да отстрани по съответния ред тези пропуски, е довел до възпроизвеждане на процесуалното нарушение и до несъответствие на санкционния акт с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Доколкото изложените от районния съд мотиви за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание изцяло се споделят от настоящия състав, не е необходимо преповтаряне на същите, като на основание чл.221 ал.2 изр. 2 от АПК се препраща към тях.

Предвид горното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 600.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49 от 21.02.2025г., постановено по АНД № 817 по описа на Районен съд – Хасково за 2024г.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на „Ракомс-2“ ООД Хасково разноски по делото в размер на 600.00 лева.

Решението е окончателно.