Мотиви
към присъда № 5/ 28.ІІ.2017г.,постановена по НОХД № 291/ 2016г. по описа на Харманлийски
районен съд
Обвинението против С.Г.Т. ЕГН ********** ***, е за това,
че:
В периода м.юли
2015г. до м.юни 2016г. включително в гр.Харманли, обл. Хасково, след като е бил
осъден с Решение № 107/26.VІ.2015 г. по гр.дело № 174/2015г. по описа на
Районен съд - Харманли, да издържа свои низходящи - Антониета Станчова Г. -дъщеря,
род. на 23.VІІ.2008г. и Т Г. -син, род. на 28.VІ. 2004г., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
месечни вноски по 200.00лв. на обща стойност 2400.00лв.- прес-тъпление по
чл.183 ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура-Харманли поддържа в съдебно заседание обвинението като доказано по несъмнен начин, като с оглед
изпълнение на задължението от страна на подсъдимия, пледира за приложение на
разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК и той да не бъде наказван.
На предварителното производство и
на съдебното следствие подсъдимият се признава за виновен. Изразява съжаление
за стореното и се разкайва. Обяснява свое-то поведение – несвоевременно изплащане
на дължима издръжка с обстоятелството, че няма постоянна работа и съответно
редовни трудови доходи .
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с обясненията на подсъдимият прие за
установено следното:
Подсъдимият С.Г.Т.: българин, български гражданин, грамотен с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, род. на 23.VІІІ.1976г. в гр. Харманли,
живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимия С.Т. и св.С.М.,
живеели на семейни нача-ла от което съжителство имали родени две деца:
Антониета Станчова Г. ЕГН **********, род. на 23.VІІ.2008г. и Т Г. ЕГН **********,
род. на 28.VІ.2004г. След като през 2009г. двамата се разделили , децата
останали за отглежда-не при св. М.. С Решение № 107/26.VІ.2015г. постановено по
гр.дело № 174/2015г. по описа на Районен съд - Харманли, родителските права по
отношение на децата А и То били предоставени на майката , като подсъдимия бил
осъден да заплаща на св. М. - като майка
и законен представител на малолетните деца: Ан Г. (дъщеря), род. на 23.VІІ.2008г.
и Т Ст Г. (син), род. на 28.VІ.2004г., месечна издръжка в размер по 100.00лв.
за всяко едно дете или общо 200.00лв.
След влизане в сила на съдебното
решение, на 23.VІІ.2015г бил издаден Из-пълнителен лист № 323 от РС-Харманли и
в Съдебно - изпълнителна служба при PC - Харманли било образувано изпълнително
дело № 83/2015г. срещу подсъдимия за при-нудително събиране на присъденити
издръжки. Към 10.VІV2016г. по изпълнителното дело нямало извършени плащания. От влизане в сила на решението - от м.юли
2015г. до м.юни 2016г., включително, подсъдимия Танков не е изплатил нито една
месечна вноска,или цялото му задължение се равнявало на 12 месечни вноски по
200.00лв. или общо сумата от 2400.00лв.
Гореизложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и
съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда
на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в до-съдебното
производство, както и от гласните доказателствени източници, съдържащи се в
обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаната в качеството на свидетел
С.М.. В случая не се налага обсъждане на гласните доказателства откъм тях-ната
достоверност, тъй като не е налице разминаване между тях, както и
несъответст-вие с останалия събран доказателствен материал.
С оглед на установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият Т. е осъществил от
субективна и обективна страна престъпния със-тав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като
след като е бил осъден с влязло в сила Решение № 107/26.VІ.2015 г. по гр.дело №
174/2015г. по описа на Районен съд – Харманли, да из-държа свои низходящи - Ан Г.
-дъщеря, род. на 23.VІІ.2008г. и То Г. -син, род. на 28.VІ. 2004г. , в периода
м.юли 2015г. до м.юни 2016г. включително в гр.Харманли, обл. Хасково,
съзнателно не изпълнил задължение-то си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 12месечни вноски по 200лв. или всичко на обща стойност 2400.00лв
От субективна страна деянието е
било извършено умишлено, при условия-та на пряк умисъл. Това е така, защото
деецът по чл.183 ал.1 от НК, предвижда неиз-бежното неплащане на дължимата
издръжка. Деецът е съзнавал общественоопасния ха-рактер на извършеното,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
В хода на съдебното следствие
подсъдимия на вноски е изпълнил своето задължение , като е изплатил в пълен
размер дължимите издръжки и за двете деца.
След като веднъж е било
неизпълнено задължението за даване на издръжка за повече от два месеца, за да
може да се освободи виновният от наказание, остава само възможността, посочена
в чл.183 ал.3 от НК, т.е. само ако изпълни цялостно задълже-ние - в срока до
постановяване на присъдата в първата инстанция. Тогава законът дава възможност
съдът да прави преценка дали не са настъпили други вредни последици за
нуждаещия се от издръжка от това забавяне, при което условие виновният не се
наказ-ва. Според настоящия съдебен състав конкретния казус попада под тази
разпоредба на закона, защото от подсъдимият Т. са издължени всичките закъснели
вноски по из-дръжката на децата и за тях не са настъпили други вредни
последици. Фактически под-съдимият е изпълнил задължението си до постановяване
на присъдата от първата инс-танция да изплати общо дължимата издръжка в размер
на 2400лв., чрез разписки за пре-даване не суми на ръка, като видно от
показанията на свидетелката М., дадени в съдебно заседание на 28.ІІ.2017г. е,
че последната е получила изцяло дължимата сума за издръжка на децата им и
липсват установени други вредни последици, поради което следва да се приложи
привилегията на чл.183 ал.3 от НК, като не се накаже подсъди-мия.
С оглед гореизложеното , след
като състава на съда взе предвид и поло-жените от страна на подсъдимия усилия
за възстановяване в пълен размер на причине-ните вреди, изразеното от него
съжаление за случилото се, счете, че в конкретния слу-чай намира приложение
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, поради което Т. не следва да бъде наказван .
Водим от горните съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия : ..................
/В.Коларов /