№ 153
гр. Враца, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420200124 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. КР. С., гр. Враца, срещу Наказателно
постановление (НП) №22-0967-000044/26.01.2022 г., издадено от началник
група към ОДМВР, сектор ПП Враца, с което на основание чл.174, ал.1, т.2
ЗДвП, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 1000 лв. и е постановено лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата и в с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител
адв. Г. Асенов - ВрАК, заявява позиция, че НП е неправилно и
незаконосъобразно и при излагането на подробни съображения, че е налице
случай на крайна необходимост, прави искане за отмяната му.
Въззиваемата страна, редовно призовна, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 15.01.2022 г., около 02:25 часа, жалбоподателят управлявал л.а. ****
**** с рег. №****, собственост на **** от с. ****. Той се движел в гр. Враца,
по ул. Илинден, когато при №4 бил спрян за проверка от служители към
ОДМВР Враца. В хода на проверката, служителите на ОДМВР Враца
извикали за съдействие св. Т. Т. – мл. автоконтрольор в сектор ПП към
ОДМВР Враца. Св. Т. Т. извършил проба на жалбоподателя за употреба на
1
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNJ-0047 и установил,
че жалбоподателят управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания
въздух 1.08 промила. На жалбоподателят е издаден талон за медицинско
изследване №0042662, както и е съставен АУАН №553077, в който е
посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
АУАН е връчен на жалбоподателя, като в графа „обяснения и възражения” е
отразено, че няма такива.
На 26.01.2022 г., въз основа на така съставения АУАН, при посочване
като нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, е издадено НП №22-0967-
000044 от началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, с което на
жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1000 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по
делото св. Т. Т., от талон за медицинско изследване №0042662, както и от
останалите събрани по делото писмени материали. Съдът кредитира
показанията на св. Т. Т., който последователно и безпротиворечиво разказва
за това, че е извикан на мястото на проверката и е направил проба с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNJ 0047 като установил, че
жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол, като е отчетено
наличието на 1,08 промила в издишания въздух. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, намирайки ги за логични и последователни. Съдът
кредитира и писмените материали по делото, които установяват кога е
извършена пробата на жалбоподателя, какво е отчело техническото средство
и другите релевантни обстоятелства. Но доколкото същите са еднопосочни по
отношение на имащите значение за делото факти, по прецизното им
обсъждане е ненеобходимо и обременяващо съдебня акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е депозирани от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално
допустима.
Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира следното:
АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН
процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното
постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в
него не се установяват пороци от външна страна. И АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му
квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
2
Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП
съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна се
установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.5, ал.3,
т.1 ЗДвП да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол.
От обективна страна на 15.01.2022 г., около 02:25 часа същият е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух 1,08 промила,
установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
ARNJ 0047.
Нарушението е и субективно съставомерно, тъй като жалбоподателят е
бил наясно, че управлява автомобила след употребата на алкохол и че с това
нарушава обществените отношения, гарантиращи безопасността по пътищата.
Въпреки това е предприел управление на автомобила, при което съдът
приема, че нарушението е извършено при съзнаване на обществената му
опасност и неговите общественоопасни последици.
При тези изводи съдът съобрази наведеното в хода на производството, че
жалбоподателят е действал в условията на крайна необходимост, тъй като е
предприел управлението на автомобила след като е получил телефонно
обаждане, че майка му има усложнения от Covid заболяване. Съдът обаче не
счита, че са налице условията да се приеме, че жалбоподателят е действал в
условията на крайна необходимост по смисъла на чл.8 ЗАНН и чл.13 НК. За
да е приложим този институт е необходимо деянието да е извършено с цел
спасяване на нечии интереси от непосредствена опасност, както и се изисква
запазването на тези интереси да не е било възможно да се постигнат по друг
начин. В случая с действията си жалбоподателят не цели да запази каквито и
да е интереси от непосредствена опасност, тъй като се установява, че майка
му е била в болнично заведение, именно където може да получи медицинска
помощ. Безспорно, естествена човешка реакция е при тези обстоятелства
жалбоподателят да направи всичко възможно му да отиде в болничното
заведение, където е неговата майка и в този момент да бъде с нея. Но не може
да има спор, че той е можел да направи това по много други начини, един от
които например е чрез ползването на таксиметрова услуга. Ето защо съдът
приема, че не са налице претендираните от защитата изключващи
отговорността обстоятелства и правилно наказващият орган е приел, че е
налице обективно и субективно съставомерно нарушение по чл.5, ал.3, т.1
ЗДвП.
Правилно е приложението и на санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2
ЗДвП. В коментираната норма е предвидено, че за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта или издишания въздух над 0.8 до 1.2 на
хиляда се налага глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право за срок от 12
месеца. В разглеждания случай жалбоподателят е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в издишания въздух 1.08 на хиляда, като
наложените му наказания са в абсолютно предвидения в закона размер. Ето
защо НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата
като неоснователна да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, ВрРС
3
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление №22-0967-
000044/26.01.2022 г., издадено от началник група към ОДМВР, сектор ПП
Враца, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 ЗДвП, на С. КР. С., гр. Враца, е наложена глоба в размер на 1000 лв. и е
постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4