Решение по дело №352/2018 на Районен съд - Елин Пелин

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 17.05.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

           при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 352 по описа за 2018 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Постъпила е искова молба, с която ищецът твърди, че по заповедно производство  спрямо ответника е  издадена заповед  за изпълнение на парично задължение по чл.410  от ГПК. Ответникът  е възразил  срещу заповедта, поради което в срока по чл.415 ГПК е предявена настоящата искова претенция.

Твърди се , че на 07.08.2012г. между страните по делото е сключен  Договор за потребиталски кредит  № 1910222, с който на ответника  М.М.  е отпуснат кредит в размер на 5 091.04 лева и кредитът е бил напълно усвоен на 08.08.2012 г..

             С договора  били уговорени възнаградителна лихва, наказателна лихва, както и погасяване  на кредита  чрез заплащане на 84 анюитетни  месечни вноски.

Твърди се, че банката е изпълнила всички свои задължения произтичащи от сключения договор.

            Твърди се още, че кредитополучателят и солидарният длъжник-втория ответник не са заплатили дължими се месечни вноски падежирали на дати  изчерпателно  посочени в исковата молба на л.3 от същата.В тази връзка била настъпила предсрочна изискуемост / осчетоводена на 09.01.2018 година/  на всички суми по кредита, за което  двамата ответници  били надлежно уведомени на дати отразени в исковата молба /л.3/.

            Твърди се, че от страна на длъжниците  са последвали доброволни частични плащания по кредита  на дати и суми подробно описани  в исковата молба на л.4 от същата, като са останали още неизплатени суми по кредита.

Иска се съдът да постанови решение, с което  да признае за установено  по отношение на ответниците, че дължат на  ищеца главница в размер на 790.59 лева  и законна лихва върху главницата, считано от 22.01.18г. до окончателно изплащане на главницата.

При условията на евентуалност  / при отхвърляне   на главния установителен иск, като неоснователен/, съдът да осъди ответниците  да заплатят солидарно на ищеца главница в размер на 790.59 лева  и законна лихва и законна лихва, считано от 03.05.2018г.  до окончателното изплащане.

Претендират се и сторените по настоящото производство разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

 

              

             В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от М.М., чрез процесуалния представител адв. В. В.-САК. Намира предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани.

Наведени са доводи  за липса на доказателства, че ответникът е бил надлежно уведомен   за предсрочната изискуемост.

Твърди се, че  от исковата молба не е видно как е определена главницата и как са изчислени лихвите-договорна и санкционна.

Твърди се, че от страна на ответниците  са последвали множество доброволни плащания   подробно отразени / по дати и размер на  изплатените суми/ в отговора по чл.131 ГПК, с които плащания погасени сумите по кредита.

Въведено е възражение за прекомерност на претендираното  юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът С.Н. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

             В съдебно заседание ответниците оспорват исковата молба.

 С отговора си по чл.131 ГПК ответницата е представила три броя вносни бележки за изплатени по кредита суми от по 200.00 лева.,съответно  на дати 09.05.2018г.,31.05.2018г. и 27.06.2018 година /л.64-л.66 от делото/.

                

            Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

 

            Не е спорно между страните, че са сключили Договор за потребителски кредит  № 1910222/07.08.2012 година/л.11 от делото/.

           Не се спори и относно наличието на  проведено спрямо ответниците  заповедно производство за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с начало  23.01.2018 Действително от събраните доказателства се установява, че  към датата на  образуване на заповедното производство /23.01.2018г./ спрямо длъжниците / понастоящем ответници в  производството по чл.422 ГПК/ е била налице обявена пресрочна изискуемост на вземането на банката – кредитор по сключения с ответниците договор  за  потребителски кредит. За просрочие на дължимите вноски и настъпилата пресрочна изискуемост  на дължимите се по договора суми М.  В. е била известена своевременно месец декември  2017г. с уведомително писмо изх. №  001-121635/11.12.2017г., връчено с известие за доставка от месец декември 2017г. /л.21, л.22 от делото/.

            Към дата на депозиране на възраженията по чл.414, ал.1 ГПК  по издадената   заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е извършено частично плащане  от страна на ответниците /длъжници по заповедното производство-ч.гр.д. № 88/2018г. по описа на Рс Елин Пелин/ за погасяване на задълженията по процесния договор, което плащане  с дата 26.01.2018 година.  До датата на депозиране на исковата молба по чл.422 ГПК са последвали още две плащания ,съответно от 27.02 и 29.03.2018 година, по отношение на които обстоятелства също не  се спори между страните, видно  от съдържанието на исковата молба и отговора на същата по чл.131 ГПК от 12.02.2019 година /л.63  /.

             След датата на  депозиране на исковата молба   по чл.422 ГПК  пред съда ответникът М.В.  е направила още три частични плащане по дълга прозитичащ от процесния договор за потребителски кредит, а именно: на сумата от 200.00 лева – внесена на 09.05.2018г., на сумата от 200.00 лева – внесена на 31.05.2018г. и сумата от 200.00 лева – внесена на 27.06.2018г.. Доказателства за други извършени от ответниците плащания  по  процесния договор не са ангажирани в хода на делото. Така шзвършените последващи доброволни плащания на задълженията по процесния кредит са в общ размер на 600.00 лева. Следователно за  размера на така посочената сума  предявените искове   следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане.

             Следва да се приеме за установено по отношение на  ответниците, че дължат на ищеца  разликата от 190.59 лева до пълния претендиран размер на главницата /790.59 лв./, както и законна лихва върху посочената сума, считано от 23.01.2018 година до окончателното изплащане.

 

По отношение претенцията на ищеца за разноски в настоящото производство  и предвид   отхвърлената част от  исковете, следва частично да се уважи това искане, като  се осъдят ответниците  да заплатят на „Р.. (България)“ЕАД - София деловодни разноски в общ размер на 95.00 лева, в т.ч. държавна такса по исковото производство и юрисконсултско възнатграждение.

 

 По изложените съображения, съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И :

 

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на  М.В.М. *** , с ЕГН ********** и  С.В. *** ,с ЕГН **********, че дължат на Р. (България)”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, с ЕИК===== сумата от 190.59 /сто деветдесет лева и 59  стотинки/ лева- главница  по Договор за потребителски кредит № 1910222/07.08.2012 година, заедно със законна лихва върху  главницата , считано от 23.01.2018 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане, предявения от Р.(България)”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, с ЕИК ……, против М.В.М. *** , с ЕГН ********** и  С.В. *** ,с ЕГН **********, установителен иск по чл.422 ГПК за разликата от 600.00 /шестстотин/ лева.

 

ОСЪЖДА М.В.М. *** , с ЕГН ********** и  С.В. *** ,с ЕГН **********, да заплатят на Р. (България)”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, с ЕИК …….., сумата от 95.00/деветдесет и пет /лева разноски по настоящото производство, в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

     

 

              Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок  от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: