Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Габрово, 15.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ

                  ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА

                                         ПОЛИНА ПЕНКОВА

при секретаря Веселина Венкова и прокурора Александър Александров, като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 63 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия Б.Д.В. *** и жалба от адвокат Р.Х. *** - служебен защитник на подсъдимия В., срещу присъда № 242 от 19.06.2020 г. по НОХД № 224/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.

С атакуваната присъда състав на Районен съд – Габрово е признал подсъдимия Б.Д.В. за виновен в това, че в периода 10 - 20.03.2019 г. от къща на ул. „Н.” № *** в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след предварителен сговор с подсъдимата М.М.А., в немаловажен случай, и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – разбиване на врата и вътрешна стена, отнел чужди движими вещи – 3 бр. метални пружини за легло, 8 бр. метални оградни пана, 1 бр. метален варел, 1 бр. метална стойка за варел, 4 бр. метални тръби, 2 бр. арматурно желязо, 16 бр. метални кофражни платна, 15 бр. метални колци, 1 бр. метална оградна порта, 1 бр. метална количка, поцинкована тел с тегло 20 кг., 2 бр. метални лостове, 1 бр. готварска печка, 1 бр. нафтова печка 2 бр. пернишки печки, всичко на обща стойност 1 226,79 лева, от владението на собственика Р.Д.Ц., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. първо, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

 Със същата присъда съдът е признал М.М.А. *** за виновна в това, че в периода 10 - 20.03.2019 г. от къща на ул. „Н.” № *** в гр. Габрово, след предварителен сговор с подсъдимия Б.Д.В., в немаловажен случай, и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – разбиване на врата и вътрешна стена, отнела чужди движими вещи – 3 бр. метални пружини за легло, 8 бр. метални оградни пана, 1 бр. метален варел, 1 бр. метална стойка за варел, 4 бр. метални тръби, 2 бр. арматурно желязо, 16 бр. метални кофражни платна, 15 бр. метални колци, 1 бр. метална оградна порта, 1 бр. метална количка, поцинкована тел с тегло 20 кг., 2 бр. метални лостове, 1 бр. готварска печка, 1 бр. нафтова печка 2 бр. пернишки печки, всичко на обща стойност 1 226,79 лева, от владението на собственика Р.Д.Ц., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК я е осъдил на десет месеца лишаване от свобода, като по реда на чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с определяне на тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл за веществените доказателства по делото, представляващи 3 бр. метални пружини за легло, 8 бр. метални оградни пана, 1 бр. метален варел, 1 бр. метална стойка за варел, 4 бр. метални тръби и 2 бр. арматурно желязо, които да бъдат върнати на пострадалата Р.Д.Ц..

С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Б.Д.В. да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 42 лева, както и сумата от 5 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил е, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата М.М.А. да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 42 лева, както и сумата от 5 лева по сметка на съда при служебно издаване на изпълнителен лист.

Подсъдимата М.А., редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд. До даване ход на делото пред настоящата съдебна инстанция същата не е направила устно или писмено искане за присъединяване към жалбата на подсъдимия В..

Във въззивната жалба на подсъдимия Б.В. се изразява очакване делото му да бъде разгледано по-обстойно. 

Във въззивната жалба на адв. Х. се твърди, че така наложеното на подзащитния й наказание е необосновано високо и явно несправедливо предвид събраните доказателства. Искането в жалбата е съдът да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание.   

В съдебно заседание пред настоящия въззивните жалби се поддържат от подсъдимия В. и адв. Х.. В хода по същество защитникът изразява виждането си, че наказанието лишаване от свобода следва да се определи в размер на специалния минимум, след което да бъде редуцирано по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК. Подсъдимият също отправя искане за намаляване на наказанието, за да може да излезе по-бързо от затвора, да работи и да се грижи за майка си.

Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово оспорва жалбите и обосновава искане първоинстанционният съдебен акт да се потвърди, като правилен и законосъобразен.

Настоящият състав на въззивния съд разгледа въззивните жалби, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, като приема за установено следното:

Подсъдимият Б.Д.В. е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, в частност по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият В. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд е установил фактическата обстановка по делото, която съответства на изложената в обвинителния акт, като правилно е приел, че тя се подкрепя от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и направените самопризнания от подсъдимия. Приетата фактическа обстановка е, както следва:

Подсъдимият Б.Д.В. е роден на *** г. в гр.О., живущ ***, български гражданин, без образование, осъждан, не работи. 

Подсъдимият М.М.А. е родена на *** ***, български гражданин, без образование, неосъждана, не работи.

С определение № 176/03.04.2014 г. по ЧНД № 95/2014 г. на РС - Габрово, в законна сила от 23.04.2014 г., на подсъдимия Б.В. е определено едно общо наказание по два съдебни акта в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода, увеличено по правилата на чл. 24 от НК на три години лишаване от свобода. Със същото определение е постановено да се изпълни и друго наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода. И за двете наказания е определено да се изтърпят в затвор или затворническо общежитие при първоначален строг режим.

С определение № 144/08.03.2018 г. по ЧНД № 185/2018 г. на РС - Габрово, в законна сила от 24.03.2018 г., на подсъдимия Б.В. е определено едно общо наказание по два съдебни акта в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Двамата подсъдими живеели на съпружески начала, като през инкриминирания период обитавали къща на ул. „Н.” № *** в гр. Габрово. Срещу тях на ул. „Н.” № *** се намирала необитаема къща, собственост на живущата в гр. С. Р.Д.Ц.. През м. март 2019 г. Б.В. и М.А. решили да проникнат в посочената къща и да отнемат наличните там вещи с цел предаването им в пункт за вторични суровини. За тази цел подсъдимият В. се уговорил със свидетелите Н.Б. и С. В. да го превозват до съответните търговски обекти с техните автомобили.

Във връзка с взетото решение, вечерта на 10.03.2019 г. подсъдимите разбили врата и вътрешна стена в къщата на Р.Ц., след което проникнали вътре и взели оттам 16 бр. метални кофражни платна. Пренесли ги в дома си. На следващия ден двамата ги транспортирали с управляван от свидетеля Н.Б. лек автомобил „П.с рег. № *** до пункт за вторични суровини на бул. „С.” № ** в гр. Габрово, където М.А. ги предала на свидетеля В.П..

На 13.03.2019 г. Б.В. и М.А. отново влезли в процесната къща и взели оттам 5 бр. метални колци, поцинкована тел с тегло 20 кг. и една нафтова печка. Тези вещи двамата първоначално пренесли в дома си, а на следващия ден ги превозили отново с автомобила на свидетеля Н.Б. до пункт за метали на ул. „В.М.” № * в гр. Габрово, където М.А. ги продала на свидетеля П.Г..

Вечерта на 14.03.2019 г. подсъдимите проникнали в къщата на Р.Д.Ц. и пренесли в собствения си дом метална оградна порта и 2 бр. метални лостове. На следващия ден двамата ги превозили до пункта до вторични суровини на бул. „С.” №  с лек автомобил „**” с рег. № **, управляван от свидетеля С. В., където подсъдимата М.А. ги продала на свидетеля В.П..

Вечерта на 15.03.2019 г. Б.В. и М.А. влезли в инкриминираната къща и този път взели 10 бр. метални колци. На следващия ден тези вещи били транспортирани от подсъдимите с управлявания от свидетеля Н.Б. лек автомобил до пункта за вторични суровини на ул. „В.М.” № 25 в гр. Габрово и предадени от М.А. на свидетеля П.Г..

На 17.03.2019 г. подсъдимите проникнали в инкриминираната къща и пренесли в дома си метална количка, готварска печка и 2 бр. пернишки печки, които на следващия ден отново с автомобила на свидетеля Н.Б. били превозени до пункта за метали на ул. „В.М.” № ** в гр. Габрово и предадени от М.А. на свидетеля П.Г..

На 20.03.2019 г. Б.В. и М.А. проникнали за пореден път в къщата на пострадалата и взели със себе си 3 бр. метални пружини за легло, 8 бр. метални оградни пана, 1 бр. метален варел, 1 бр. метална стойка за варел, 4 бр. метални тръби и 2 бр. арматурно желязо. На следващия ден – 21.03.2019 г., двамата ги натоварили в автомобила на свидетеля Н.Б. и заедно с него се отправили към пункт за изкупуване на вторични суровини. На ул. „Н.” превозното средство било спряно от полицейски патрул, като при проведен разговор подсъдимите признали за извършеното посегателство, като с надлежен протокол подсъдимата М.А. доброволно предала на разследващите установените на място вещи.

Изготвената в хода на образуваното по случая досъдебно производство оценителна експертиза установила, че стойността на инкриминираните движими вещи възлиза на 1 226,79 лева.

При правилно установената фактическа обстановка съставът на Районен съд - Габрово е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият В. е осъществил с действията си както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което го е признал за виновен и му е наложил наказание лишаване от свобода. Законосъобразен е изводът, че престъплението е осъществено при наличието на квалифициращите признаци – разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и предварителен сговор с подсъдимата М.А.; в условията на опасен рецидив и в двете хипотези на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“от НК, както и при продължавано престъпление с общо 6 деяния, които обективно и субективно са свързани. 

Въззивният съд намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба, поддържано и в съдебно заседание, относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието, давайки превес на смекчаващите обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, възстановяването (макар и с относително доброволен характер) на част от предмета на посегателство, изключително затрудненото материално положение на подсъдимото лице и изразеното от него съжаление. Отчел е и наличието на отегчаващи обстоятелства – сериозно обремененото съдебно минало на подсъдимия В., продължавания характер на престъпната дейност и осъществяването на два квалифициращи признака от състава на престъплението. При тези данни съдът е определил наказание от четири години лишаване от свобода, което по правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирал с 1/3, като е наложил на подсъдимия В. две години и осем месеца лишаване от свобода.

Въззивният съд счита, че наложеното на подсъдимия В. наказание е съобразено с целите по чл. 36 от НК и намаляването му би било проява на неоправдана снизходителност. Както е прието и от районния съд, Б.В. е с изключително утежнено съдебно минало. От 2005 г., когато е бил все още непълнолетен, до момента, същият е осъждан многократно само за престъпления против собствеността – кражби. В настоящия случая, наред с посочените от районния съд, следва да се отчете наличието на още едно отегчаващо обстоятелство – изпълването на двете хипотези на опасния рецидив по чл. 29, ал. 1 от НК, което от своя страна допълнително рефлектира върху оценката за личната обществена опасност на подсъдимото лице. Тези обстоятелства, разгледани съвкупно с тежестта на настоящото деянието – кражба, извършена в условията на опасен рецидив, продължавана престъпна дейност и при осъществени два квалифициращи признака от състава на престъплението, изключват възможността за приложение на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55 от НК и определяне на наказанието под най-ниския предел. Отмереното от районния съд наказание, което се доближава до специалния минимум, е напълно съобразено с целите по чл. 36 от НК. Подсъдимият е сравнително млад човек, но независимо от това не е показал желание за вграждане в социума, чрез спазване на установените правила за поведение; не е трудово ангажиран и не проявява усилия за реализиране на доходи по честен начин. По тези съображения допълнителното облекчаване на наказателната му отговорност не би довело до постигане на целите на личната и на генералната превенция.    

Правилно и обосновано районният съд е приел, че по отношение на подсъдимия В. не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС първостепенният съд е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл за веществените доказателства, както и за разноските и държавната такса, дължими от подсъдимото лице. 

При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната ѝ.

По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата следва да се потвърди, като правилна и законосъобразна.

В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 242 от 19.06.2020 г. по НОХД № 224/2020 г. по описа на Районен съд - Габрово.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.

За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.                                                             

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                      2.