Определение по ЧНД №1424/2020 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 537 |
| Дата: | 25 септември 2020 г. |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20204110201424 |
| Тип на делото: | Частно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 24 септември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по ЧНД № 1424/2020 год. по описа на ВТРС.
Производството е по реда на чл. 64 от НПК.
Постъпило е искане от прокурор Ивайло Иванов от ВТРП, за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане подсъдимия стража” по отношение на П.
П. П. с ЕГН ********** от гр. В. Търново, обвиняем по Досъдебно
производство № ЗМ-289/2020 год. по описа на РУ – гр. В. Търново
(прокурорска преписка № 1015/2020 год. на ВТРП).
В съдебно заседание ВТРП поддържа искането за вземане на мярката за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на обвиняемия.
Счита, че по ДП са събрани достатъчно доказателства, от които може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като счита, че са налице
и доказателства, че са изпълнени предпоставките на чл. 63 ал. 1 от НПК, а
именно, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго
престъпление.
Защитника на обвиняемият - адв. И.И. от ВТАК, счита, че в случая не
са налице предвидените в закона предпоставки за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение. Сочи, че не са налице нито една от предвидените в
закона предпоставки, за да се счита, че по отношение на П. следва да бъде
постановена постоянна мярка за неотклонение "Задържане под стража".
Освен това адв. Иванов счита, че не съществува реална опасност обвиняемия
да се укрие или да извърши друго престъпление. Излага подробни доводи в
тази насока.
Съдът като разгледа постъпилото искане за вземане спрямо обвиняемия
П. П. мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като взе предвид
становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, прие
следното:
С постановление от 16.09.2020 год. на разследващ полицай при РУ – В.
Търново, на основание чл. 219 ал. 1 и чл. 199 от НПК, след доклад на
прокурор Ивайло Иванов от ВТРП, П. П. П. с ЕГН ********** от гр. В.
Търново, е привлечен в качеството на обвиняем за извършени от него на
08.04.2020 год. престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 и по чл. 216, ал. 1 от
НК, както и за извършено в периода м. януари - м. март 2020 год.
продължавано престъпление по чл. 320а вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По делото са разпитани в качеството на свидетели пострадалите Д. Й.ов
З. и Й. Д. З., а също така и свидетелите М.К.Х., З.И.Р. - съседи на
пострадалите, М.А.Н. - служител на РУ - В. Търново, назначени са е са
изготвени заключения по съдебно-психиатрични експертизи на пострадалите,
назначени са съдебно-оценъчни експертизи, извършен е оглед на веществено
доказателство, събрани са характеристични данни за обвиняемия, както и
1
други писмени доказателства.
Съгласно справка за съдимост рег. № 902 от 15.04.20120 год. на ВТРС,
обвиняемия П. П. е осъждан няколкократно за различни престъпления, като
последното му осъждане от с влязла в сила на 09.07.2016 год. присъда, с която
му е определено наказание "Лишаване от свобода" в размер на три години,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
пет години.
По делото са приложени и данни за личността и характеристична
справка за обвиняемия П..
Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по
делото, приема че искането за вземане на мярката за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на обвиняемия П. е
основателно и следва да бъде уважено по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от НПК, мярка за неотклонение
„Задържане под стража” се взема, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Настоящия състав счита, че по делото се съдържат достатъчно данни,
които да водят до обосновано предположение, че обвиняемия П. П. е
извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. В този
смисъл са и задължителните (за по-ниските по степен съдилища) разпоредби
на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2002 год. на ОСНК на ВКС, според
която, степента на доказване на предположението, като предпоставка за
задържане в началната фаза на процеса, на каквото е производството по
настоящото досъдебно производство, е значително по-ниска от същата,
необходима на прокуратурата да състави обвинителен акт или на съда да
постанови осъдителна присъда. От събраните в хода на разследването
доказателства – разпити на свидетели, изготвени заключения по съдебно-
психиатрични и оценъчни експертизи, както и от останалите събрани
доказателства може да се направи обоснованото предположение, че П. е автор
на престъпленията. От показанията на свидетелите Д. З. и Й. З. се установява
с достатъчни подробности какви деяния е извършил обвиняемия Пенков, а
именно, че в посочения в обвинението период няколкократно е се е заканил
да извърши престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК спрямо З.и, а именно да
запали тяхно недвижимо и движимо имущество, както и че на 08.04.2020 год.
се е заканил с убийство по отношение на близък на Й. З. и е унищожил негова
движима вещ - мобилен телефон. В тази насока са и показанията на
свидетелите М.К.Х. и З.И.Р. - съседи на З.и, които потвърждават в
показанията си, че П. е вдигал скандали и е заплашвал З.и докато е
пребивавал тяхното жилище. От заключенията на назначените съдебно-
2
психиатрични експертизи се установява, че Д. и Й. З.и във връзка с
преживяното от тях в периода м. декември 2019 год. до 08.04.2020 год. е
настъпило и у двамата смесено тревожно депресивно разстройство, което е в
причинна връзка с преживяното от тях.
От всички тези фактически обстоятелства и събрани доказателства,
както и останалите събрани по делото, може да се направи обоснованото
предположение, че П. П. е автор на престъпленията за които му е повдигнато
обвинение.
По отношение на другите кумулативно предвидени в закона
предпоставки за да са налице основанията за прилагане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, а именно доказателствата по делото
да сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да
извърши престъпление, настоящия състав намира, че същите са налице в
настоящия случай.
Вярно е, че в конкретния случай не са налице предпоставките,
предвидени в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от НПК, но настоящия съдебен
състав намира, че са налице предвидените в разпоредбата на ал. 1 на чл. 63 от
НПК предпоставки за вземане на постоянна мярка за неотклонение
"Задържане под стража", а именно доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление.
На първо място настоящия съдебен състав намира, че действително
съществува реалната опасност П. да се укрие, с оглед на обстоятелството, че
при една евентуална осъдителна присъда за деянията, за които е образувано и
се води настоящото наказателно производство, то той ще следва да изтърпи
едно немалко наказание "Лишаване от свобода", предвид това, че деянието е
извършено в изпитателния срок на друго осъждане (в размер на две години) и
това наказание при всички случаи следва да бъде ефективно. С цел избягване
на последиците от едно такова евентуално осъждане, то съществува реалната
опасност П. да се укрие. Неоснователни са доводите изложени от адв.
Иванов, че няма такава реална опасност, тъй като обвиняемия е имал такава
възможност и не се е укрил до настоящия момент. Съдът намира тези доводи
за неоснователни, тъй като действително П. не се е укрил в този период, но
именно в този период той не е имал качеството на обвиняем, не му е било
повдигнато обвинение и към този момент не го е грозяла опасността от едно
евентуално бъдещо осъждане, което да го подтикне да се укрива. Вярно е и
обстоятелството, че П. има постоянен адрес в гр. В. Търново, но от
доказателствата по ДП се установява че той реално не пребивава на този
адрес (характеристична справка от ПИ и докладна записка относно
извършена проверка на адрес и връчване на призовка). От посочената
докладна записка, изготвена от ПИ П. Парижков се установява, че П. П. не е
установен на нито един от известните адреси, а е намерен само по телефона
след 18.09.2020 год., като е заявил на полицейските служители, че в момента
работи в гр. София и е отказал да посочи месторабота и адрес за призоваване.
В този смисъл се явяват неоснователни и недоказани твърденията на обв. П. в
3
съдебно заседание, че същия пребивава постоянно на посочен от него адрес в
гр. В. Търново (различен от постоянния му и на който не е регистриран),
както и че работи в гр. Велико Търново. За тези обстоятелства не представя
никакви доказателства.
По отношение на другата кумулативно предвидена предпоставка - да
съществува реална опасност обвиняемия да извърши друго престъпление,
съдът намира, че и тази предпоставка е налице. Както бе посочено,
обвиняемия П. П. е бил осъждан с влезли в сила присъди за извършени от
него множество престъпления и деяния. Въпреки тези осъждания и
налагането на различни сериозни наказания, П. отново е извършил нови
престъпления. Това е доста показателно обстоятелство, което говори, че
обвиняемия по никакъв начин не е бил контрамотивиран да извършва такива
деяния, въпреки грозящата го опасност отново да бъде заловен и да бъде
осъден, като изтърпи допълнително и отложеното наказание от три години
лишаване от свобода. Оттук може да се направи извода, че съществува
реалната опасност П. да продължи да върши подобни деяния, а именно да
извърши друго престъпление. Обвиняемия П. би могъл да извърши такова
подобно престъпление и при наложена му мярка за неотклонение "Домашен
арест", което прави вземането на такава мярка необосновано.
Съдът счита също така, че ако обвиняемия П. бъде на свобода, то
съществува и реалната опасност той да извърши и нови престъпления, за
които да му бъде наложено само едно наказание с оглед разпоредбата на чл.
23 от НК, като съдът счита, че предвид краткия срок от извършване на
престъпните състави, на същия следва да му се отнеме възможността да
извърши ново престъпление, което би могло да бъде групирано с едно
евентуално наказание за деянията по настоящото ДП.
По изложените съображения и по реда на чл. 64 от НПК, съдът като
прецени всички обстоятелства по делото и становищата на страните свързани
със законността на задържането, намира че може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемия П. П. П. е автор на престъпленията, за които е
привлечен към наказателна отговорност по Досъдебно производство № ЗМ-
289/2020 год. по описа на РУ – Велико Търново и от доказателствата по
делото може да се направи обоснован извод за наличието на предпоставките
по чл. 63, ал. 1 от НПК, като съществува реална опасност обвиняемия да
извърши ново престъпление или да се укрие. Поради това съдът прие, че по
отношение и на П. П. следва да бъде взета постоянна мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
4