Р Е Ш Е Н И Е
номер 27.07.2021 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 6 юли
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Анастасия Балабанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 1753 по описа за 2020 година.
Предявени са
искове с правно основание чл. 17 § 1 от Конвенция CMR и чл. 27, § 1 от Конвенция CMR.
Ищецът „ЕВРОПЪТ 2000“ АД твърди в исковата
си молба, че извършва търговска дейност с предмет: Извършване на неуниверсални
пощенски услуги - приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки и колети с
тегло между 10 кг. и 20 кг., куриерски услуги, приемане и/или доставяне като
пощенски пратки на съобщения, предавани чрез далекосъобщителни средства,
производство и търговия, които дружеството извършва в страната и в чужбина,
както и други дейности и услуги, незабранени със закон или друг нормативен акт.
Дейността на дружеството била специализирана в доставката документни и малки
колетни пратки, палетизирани товари и карго експрес, на непалетизирани товари в
големите килограми.
В рамките на така очертаната търговска
дейност сключили неформален търговски договор за международен автомобилен
превоз на стоки с превозвача „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление област Стара Загора, община Стара Загора, гр. Стара Загора
- п.к. 6000, ул. „Генерал Столетов № 20, ет. 2, ап. 6, представлявано от П. Д.
П..
Съгласно така сключения договор за
международен автомобилен превоз на стоки възложили на превозвача „ДОБИ-ПЕТРОВ
СИЕ“ СД, да извърши превоз на палетирани стокови пратки в периода от
04.12.2019г. до 05.12.2019г. от товарен пункт eMag Warehouse, 1-7 Strada
Italia, 077040 - Chiajna, Romania (eMag Склад, Страда Италия 1-7, Кяжна - п.к.
077040, Румъния) до разтоварен пункт офис на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, на адрес: ул.
Оборище № 9, 5140 - Лясковец, България. Така сключеният договор бил обективиран
в писмената форма в CMR товарителница от 04.12.2019г.
Съобразно договора, на 04.12.2019г.
предметните на превоза стокови пратки са натоварени в товарен пункт eMag
Warehouse, 1-7 Strada Italia, 077040 - Chiajna, Romania (eMag Склад, Страда
Италия 1-7, Кяжна - п.к. 077040, Румъния) на превозно средство - камион с peг.
№ СТ0111РК/СТ2266ЕН, с водач Г. К. П., ЕГН **********. Непосредствено след
натоварването били поставени пломби както следва: ЕМАГ 0237319 на камиона и
ЕМАГ 0274507 на ремаркето. Договореният международен автомобилен превоз на
стоки бил извършен от 04.12.2019г. до 05.12.2019г., като на последната дата
превозно средство-камион с peг. № СТ0111РК/СТ2266ЕН, с водач Г. К. П., ЕГН **********,
пристигнал в разтоварния пункт - офис на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, на адрес: ул.
Оборище № 9, 5140 - Лясковец, България, където било посрещнато от служител на
„ЕВРОПЪТ 2000“ АД - Яне Валериев Младенов.
При извършения на място и в присъствие на
водача Г. К. П. преглед на превозно средство-камион с peг. № СТ0111РК/СТ2266ЕН
било установено, че пломба ЕМАГ 0237319 била скъсана и стоковите пратки били
видимо манипулирани - отворени и ограбени. Установена била липсата на 22
единични стокови пратки на стойност 3917,76 лева и от палет с товарен №
********** с обща обявена стойност 18 770,15 лева била установена липсата на
стокови пратки на стойност 14 510, 23 лева. За така установените при прегледа
обстоятелства бил съставен „Протокол за установена липса от камион СТ0111РК“ от
05.12.2019г. с вх. № ЕП 490/06.12.2019г., с приложени копие от описа на
натоварената стока, опис на доставените и съответно приети стокови пратки и
опис на недоставените - липсващи стокови пратки. Върху издадената CMR
товарителница от 04.12.2019г. „ЕВРОПЪТ 2000“ АД отбелязало факта на
недоставените - липсващи стокови пратки и факта на индивидуализирането им в
съставения „Протокол за установена липса от камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г.
вх. № ЕП 490/06.12.2019г. и в приложенията към същия.
Съгласно чл. 17 § 1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превози на стоки (Конвенция CMR)
„Превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на
стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и
за забавата при доставянето й.“ Нито към момента на доставянето предметните на
международния превоз стоково пратки, нито към последващ момент превозвачът
„ДОБИ- ПЕТРОВ СИЕ“ СД не бил изтъкнал обстоятелства по чл. 17 § 2 от Конвенция
CMR. Последният и до настоящия момент не предприемал действия за обезщетяване
на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД за претърпените вреди от недоставените - липсващи стокови
пратки. Поради това се явявала наложителна реализацията на отговорността на
превозвача „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, както следва:
Съгласно чл.1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 от
29.07.1972г. /ДВ, бр.61 от 05.08.1977г./, в сила за България от 18.01.1978г.,
същата се прилагала за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни
средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и
предвиденото място за доставянето й, така както били посочени в договора, се
намирали в две различни държави, от които поне една била договаряща страна.
Тази конвенция като международноправен източник на правни норми влязла в сила
за Република България съгласно предвидените в чл. 43, § 2 от Конвенция CMR
условия, поради което намирала приложение към възникналите правоотношения по
договор за автомобилен превоз на стоки с международен елемент. При наличие на
условията, посочени в чл.1, §1 от Конвенцията, тя се прилагала за уреждане на
отношенията между страните по превозния договор и била източник за правно
уреждане на договора за международен автомобилен транспорт. В случая страните
по настоящия спор обективирали сключения между тях договор за превоз в
съставената съгласно чл. 9 от Конвенцията CMR товарителница от 04.12.2019г. и
по този начин определили приложимото право към възникналото между тях
правоотношение, (така Решение № 955 от 28.05.2001г. по гр.д. № 2165/2000г. на
ВКС, V г.о., Решение №143/12.05.2016 по дело №1234/2014 на ВКС, ТК, II т.о. и
мн. др.).
При гореизложената фактическа обстановка било
видно, че между „ЕВРОПЪТ 2000“ АД и превозвача „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, бил
сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки, обективиран в
писмената форма в CMR товарителница от 04.12.2019г., който не бил изпълнен
точно от превозвача „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД. При доставяне на предметните на
международния превоз стоки била установена липсата на стокови пратки на обща
стойност 18 427,99 лева, за което бил съставен „Протокол за установена липса от
камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г. с вх. № ЕП 490/06.12.2019г., с приложени описи
на натоварената стока, на доставените и съответно приети стокови пратки и на
недоставените - липсващи стокови пратки. Към това активната легитимация на
„ЕВРОПЪТ 2000“ АД следвало да се счита обоснована и с оглед на чл. 13, § 1, изр.
2 от Конвенция CMR (в.т.см. Решение №143/12.05.2016 по дело №1234/2014 на ВКС,
ТК, ІІ т.о.). Съгласно чл. 17 § 1 от Конвенция CMR Превозвачът бил отговорен за
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й
за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.“
Нито към момента на доставянето предметните на международния превоз стокови
пратки нито към последващ момент превозвачът „ДОБИ- ПЕТРОВ СИЕ“ СД не изтъкнал
наличие на обстоятелства по чл. 17 § 2 от Конвенция CMR. Последният и до
настоящия момент не предприемали действия за обезщетяване на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД
за претърпените вреди от недоставените - липсващи стокови пратки. Поради това
считат и молят съда да приеме, че бил налице обоснован правен интерес от
предявяването на главен осъдителен иск с правно основание чл. 17 § 1 от
Конвенция CMR за сумата от 18 427,99 лева.
Съгласно чл. 27, § 1 от Конвенция CMR
„Правоимащият може да поиска да му се заплати лихва върху сумата на
обезщетението. Тази лихва се изчислява в размер на 5 процента годишно и тече от
деня на писмената рекламация до превозвача, или ако не е имало рекламация, от
деня на завеждане иска в съда.“. Както било посочено по-горе, върху издадената
CMR товарителница от 04.12.2019г. „ЕВРОПЪТ 2000“ АД отбелязало писмено
рекламацията си за недоставените - липсващи стокови пратки и факта на
индивидуализирането им в съставения „Протокол за установена липса от камион
СТОИ 1РК“ от 05.12.2019г. вх. № ЕП 490/06.12.2019г. и в приложенията към същия.
С оглед на това считат и молят съда да приеме, че бил налице обоснован правен
интерес от предявяването на акцесорния иск с правно основание чл. 27, § 1 от
Конвенция CMR за сумата в размер на 5 % годишно върху претендираната по главния
иск с правно основание чл. чл. 17 § 1 от Конвенция CMR сума от деня на
писмената рекламация - 05.12.2019г. до окончателното изплащане.
С оглед правилото на чл. 32, § 1, б. „а“ от
Конвенция CMR не бил изтекъл давностният срок за предявяване на главния иск с
правно основание чл. чл. 17 § 1 от Конвенция CMR.
С оглед на гореизложеното молят съда да
приеме предявените от името на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД искове за допустими и като
такива същите да бъдат разгледани.
Относно основателността предявения главен
иск с правно основание чл. 17 § 1 от Конвенция CMR, молят съда да вземе в
предвид горе изложеното относно релевантните по спора факти-обстоятелства, а
именно: Съгласно сключения договор за международен автомобилен превоз на стоки
„ЕВРОПЪТ 2000“ АД възложило на превозвача „ДОБИ- ПЕТРОВ СИЕ“ СД, да извърши
превоз на палетирани стокови пратки в периода от 04.12.2019г. до 05.12.2019г.
от товарен пункт eMag Warehouse, 1-7 Strada Italia, 077040 - Chiajna, Romania
(eMag Склад, Страда Италия 1-7, Кяжна - п.к. 077040, Румъния) до разтоварен
пункт офис на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, на адрес: ул. Оборище № 9, 5140 - Лясковец,
България.Така сключеният договор бил обективиран в писмената форма в CMR
товарителница от 04.12.2019г.
На 04.12.2019г. предметните на превоза
стокови пратки били натоварени в товарен пункт eMag Warehouse, 1-7 Strada
Italia, 077040 - Chiajna, Romania (eMag Склад, Страда Италия 1- 7, Кяжна - п.к.
077040, Румъния) на превозно средство-камион с per. № СТ0111РК/СТ2266ЕН, с
водач Г. К. П., ЕГН **********. Непосредствено след натоварването били
поставени пломби както следва: ЕМАГ 0237319 на камиона и ЕМАГ 0274507 на
ремаркето. Договореният международен автомобилен превоз на стоки бил извършен
от 04.12.2019г. до 05.12.2019г., като на последната дата превозно
средство-камион с peг. № СТ0111РК/СТ2266ЕН, с водач Г. К. П., ЕГН **********,
пристигнал в разтоварния пункт - офис на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, на адрес: ул.
Оборище № 9, 5140 - Лясковец, България, където бил посрещнат от служител на
„ЕВРОПЪТ 2000“ АД - Яне Валериев Младенов.
При извършения на място и съвместно с
водача Г. К. П. преглед на превозно средство-камион с peг. № СТ0111РК/СТ2266ЕН
било установено, че пломба ЕМАГ 0237319 била скъсана и стоковите пратки били
видимо манипулирани - отворени и ограбени. Установена била липсата на 22
единични стокови пратки на стойност 3917,76 лева и от палет с товарен №
********** с обща обявена стойност 18 770,15 лева била установена липсата на
стокови пратки на стойност 14 510, 23 лева. За така установените при прегледа
обстоятелства бил съставен „Протокол за установена липса от камион СТ0111РК“ от
05.12.2019г. с вх. № ЕП 490/06.12.2019г., с приложени копие от описана
натоварената стока, опис на доставените и съответно приети стокови пратки и
опис на недоставените - липсващи стокови пратки. Върху издадената CMR
товарителница от 04.12.2019г. „ЕВРОПЪТ 2000“ АД отбелязало писмена рекламация
за недоставените - липсващи стокови пратки и факта на индивидуализирането им в
съставения „Протокол за установена липса от камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г.
вх. № ЕП 490/06.12.2019г. и в приложенията към същия.
Нито към момента на доставянето предметните
на международния превоз стокови пратки, нито към последващ момент превозвачът
„ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД не изтъкнал наличие на обстоятелства по чл. 17 § 2 от
Конвенция CMR. Въпреки това ответният превозвач и до настоящия момент не
предприемал действия за обезщетяване на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД за претърпените вреди
от недоставените - липсващи стокови пратки. С оглед правилата на чл. 23, § 1 и
§ 2 от Конвенция CMR дължимото и претендирано обезщетение възлизало на общата
стойност от 18 427,99 лева, явяващи се обща стойност на липсващите стоки на
мястото и по времето, когато била приета за превоз. Така определената стойност
се установявала като сумата от стойността на липсващите 22 единични стокови
пратки на стойност 3917,76 лева и стойността на липсващите стокови пратки на
стойност 14 510,23 лева от палет с товарен № ********** с обща обявена стойност
18 770,15 лева, посочена в съставения съвместно с превозвачът „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“
СД „Протокол за установена липса от камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г. с вх. № ЕП
490/06.12.2019г., без възражения на последния в тази насока.
Поради това считат и молят съда да приеме,
че предявеният главен осъдителен иск с правно основание чл. 17 § 1 от Конвенция
CMR за сумата от 18 427, 99 лева се явява изцяло основателен.
С оглед основателността на предявения
главен иск с правно основание чл. 17 § 1 от Конвенция CMR молят съда да приеме
за основателен и предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 27, § 1 от
Конвенция CMR за сумата в размер на 5 % годишно върху претендираната по главния
иск с правно основание чл. чл. 17 § 1 от Конвенция CMR сума от деня на
писмената рекламация - 05.12.2019г. до окончателното изплащане.
Молят съда да приеме предявените искове с
правно основание чл. 17 § 1 от Конвенция CMR и чл. 27, § 1 от Конвенция CMR,
въз основа на което да осъди „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, ЕИК ********* да заплати на
„ЕВРОПЪТ 2000“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 18 427,99 лева, ведно с
мораторна лихва в размер на 5 % годишно върху претендираната по главния иск с
правно основание чл. чл. 17 § 1 от Конвенция CMR сума от деня на писмената
рекламация - 05.12.2019г. до окончателното изплащане.
Молят съда в полза на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД да
бъдат присъдени сторените в производството разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника
„Доби-Петров Сие“ СД, гр. Стара Загора, в който заявяват, че исковата молба е
недопустима и неоснователна.
Считат исковата молба за недопустима,
поради липса на активна процесуална и материална легитимация на ищцовото
дружество. Съдът, с определение от 11.12.2020 г. е приел, че предявеният
иск е допустим, тъй като е предявен
от надлежна страна.
Ответникът оспорва по основание и по размер
предявените против ответното дружество обективно кумулативно съединени искове
като счита същите за изцяло неоснователни и недоказани по основание и по
размер. Оспорва твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Съображенията
за това били следните:
В исковата си молба, се твърдяло, че
дейността на ищцовото дружество била специализирана в доставката на документи
пратки, товари и карго експрес. Твърдяло се, че бил сключен договор за
международен автомобилен превоз на стоки с ответното дружество. Изложени били
обстоятелства, че при разтоварването на стоката било установено от представител
на ищцовото дружество, че пломба ЕМАГ 0237319 била скъсана и стоковите пратки
били видимо манипулирани - отворени и ограбени. Твърдяло се, че била установена
липсата на 22 пратки на стойност 3 917,76 лева и от палет с товарен J№
********** с обща обявена стойност 18 770,15 лева, била установена липсата на
стокови пратки на стойност 14 510,23 лева. За така изложените твърдения бил
съставен протокол за установена липса от камион СТ0111РК, изготвен от служител
на ищцовото дружество. Претендирало се обезщетяване на претърпените вреди от
ищеца, въз основа на недоставените - липсващи стокови пратки, като размерът на
претенцията била формирана от стойността на липсващите пратки.
Оспорват изложените в исковата молба
твърдения. Оспорват, че описаните стоки били натоварени от тях, както и че
липсвали описаните в представения опис по делото. Оспорва представените към
исковата молба опис на натоварените стоки, опис на доставените и приети стокови
пратки и опис на недоставените — липсващи стоки. Същите не били подписани от
тях и съставлявали частни документи, изгодни за представилата ги страна, поради
което същите не се ползвали от материална доказателствена сила. Оспорват
процедурата, въз основа на която била констатирана липсата на част от товара и
съответно приложения по делото протокол за установена липса. Твърденията, че
именно липсващите стоки били натоварени от превозвача не се потвърждавали от
надлежни документи, съпътстващи стоката, липсвали протоколи, липсвало описание
на стоката в заявката и в ЧМР-то. Оспорват, че ищецът претърпял вреда, която
следвало да бъде обезщетена от ответника.
На основание чл. 17 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз за вредите, причинени на стоката по
време на извършване на превоза, отговарял превозвачът. За да било налице
основание за обезщетение за причинени вреди, следвало да се установи наличието
на понесени от ищеца вреди. В случая, по делото се твърдяло, че били претърпени
вреди от недоставените - липсващи стокови пратки, като размерът бил определен
съобразно стойността на пратките. Липсвали твърдения и доказателства, че
вредите били понесени от ищеца, който заплатил така сумата, съставляваща стойността
на процесиите пратки. Не било налице вреда и обедняване на ищеца, което да било
в причинно-следствена връзка с поведението на ответника. Липсвали твърдения и
доказателства, че спрямо ищеца някой претендирал да му бъде заплатена
процесната сума, а от тук и обедняване. Ето защо, считат исковата молба за
неоснователна.
На следващо място, съгласно разпоредбата на
чл. 26, ал. 2 ГПК никой не можел да предяви от свое име чужди права пред съд,
освен в предвидените от закон случаи. В настоящия случай, ищецът предявявал от
свое име чужди права, а именно правата на лицата заплатили стоката, която не
била получена. Следвало да се вземе в предвид, че в случай, че потребител
заплатил стока, която не получил, то тези отношения следвало да се уредят между
потребителя и собственика на стоката - в случая Емаг и Фешън дейс. По делото
нямало доказателства и не се и твърдяло, че било налице суброгация съгласно чл.
74 ЗЗД. В този случай, освен изпълнение на чуждо задължение, платилият следвало
да докаже и друг елемент от фактическия състав, а именно съществуване на правен
интерес от изпълнението. В случая по делото не бил доказан правен интерес, тъй
като никой не претендирал от ищеца да заплати сумата, равняваща се на
стойността на липсващата стока. Освен това, дори и в случай, че потребител
ползващ услугите на ищеца като куриер, да предяви претенции спрямо ищеца, то
следвало да бъдат спазени разписаните от самия ищец в общите му условия,
процедура за рекламация и обезщетения. В чл. 57 от общите условия било
регламентирано правото на потребителя на рекламация в случай на повредена,
загубена, ограбена или унищожена пратка. По делото нямало доказателства,
потребители да са упражнили правото си на рекламация за загуба (преди
доставката) или кражба на пратката. Следователно, нямало доказателства, че
ищецът заплатил предявена спрямо него претенция, с която да реализира
отговорността си. Ето защо считат, исковата претенция за неоснователна.
Освен изложеното, ищцовото дружество
извършвало пощенски услуги и дейността му била свързана със специализирана в
доставката документи, пратки, товари, карго експрес. Съобразно разпоредбата на
чл. 19 от Закона за пощенските услуги: „Пощенските оператори извършват пощенски
услуги въз основа на: 1. издадени индивидуални лицензни; 2. подадено писмено уведомление
за извършване на пощенски услуги по чл. 38, т. 1 - 3”. Комисията за регулиране
на съобщенията водила публичен регистър на операторите, извършващи пощенски
услуги по чл. 38, т. 1-3 от ЗПУ и операторите, лицензирани за извършване на
услугите по чл. 39 от ЗПУ. Към настоящия отговор прилагат извлечение от двата
публични регистъра, от които било видно, че ищцовото дружество било вписано и в
двата регистъра. От чл. 469, ал. 3 от КЗ било видно, че „Освен ако с нормативен
акт е предвидено друго, застрахователният договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност“ покрива отговорността на застрахования за вреди,
причинени от него при извършване на територията на Република България на
дейността, във връзка с която е сключен застрахователният договор. За целите на
изречение първо се смята, че извършването на дейност е на територията на
Република България, ако застрахованият е регистриран, съответно е с призната
правоспособност за упражняване на съответната професия или дейност на
територията на Република България, и дейността се извършва в рамките на тази
регистрация или правоспособност”. От изложеното следвало, че ищецът, въз основа
на упражняваната от него дейност следвало да има задължителна застраховка
„Професионална отговорност”, която следвало да покрие всички настъпили вреди
във връзка с упражняваната дейност. В качеството си на куриер следвало да има и
карго застраховка, която покривала евентуално възникнали вреди при доставката
на стоки. Ето защо, счита исковата претенция и на това основание за
неоснователна. Във връзка с изложеното, молят съда, ищецът да бъде задължен да
представи по делото сключените от него застраховки, въз основа на упражняваната
от него дейност. Молят съда, след като представи изисканата информация и се
узнае кой бил застрахователят на ищеца, да се поиска информация от
застрахователя, дали била заведена щета от ищеца, във връзка с процесния курс и
дали било заплатено застрахователно обезщетение.
На следващо място, оспорват исковата
претенция и на основание чл. 17, §2 от Конвенцията CMR, тъй като липсата на
стока се дължала на обстоятелства, които ответникът не могъл да избегне и
последици, които не могъл да предвиди. Причината за настъпилите липси се
дължала на извършена кражба на стока от собственото на ответника МПС, служило
за извършване на превоза. Процесният превоз бил извършен добросъвестно и в
съответствие на добрите практики, като липсата на стока не се дължала на
виновни действия на ответника. С исковата молба били изложени твърдения, че на
разтоварен пункт в Лясковец било установено, че пломбата била скъсана и
стоковите пратки били видимо манипулирани - отворени и ограбени. От изложеното,
следвало, че липсата на стоката се дължала на обстоятелства, които ответникът
не могъл да избегне и последици, които не могъл да преодолее. За инцидента била
образувана щета при застрахователя на ответника по застраховка „Отговорност на
превозвача при международен автомобилен превоз на стоки” под №
0310-040-005-2019, с дата на събитието 05.12.2019 г. От застрахователното
дружество били уведомили ответника, че следвало да представи набор от
документи, сред които и писмена претенция спрямо превозвача и фактура за
стойността на товара. Тези документи не били представени, тъй като към онзи
момент никой не предявил претенции спрямо ответника и същият не разполагал с
фактура за стойността на липсващата стока. Поради това и на основание чл. 17,
§2 от Конвенцията CMR, оспорват основателността на исковата претенция.
На последно място, възразяват срещу
размерът на исковата претенция, тъй като ищецът не взел предвид разпоредбата на
чл. 23, §3 от Конвенцията CMR, определящ максималният размер на обезщетението,
когато се изчислявала неговия размер.
Молят съда да остави без уважение
претенцията на ищеца и за заплащане на лихва съобразно разпоредбата на чл. 27,
§1 от Конвенцията CMR.
С оглед на гореизложеното, молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск от „ЕВРОПЪТ 2000” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги
Трингов” № 6, представлявано от Светлана Костова, в качеството й на управител
на дружеството, с който се претендирало осъждането на „ДОБИ - ПРЕТРОВ СИЕ” СД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Генерал Столетов” № 20 да заплати сумата в размер на 18 427,99 лева,
представляваща обезщетение за липса на стокови пратки, ведно с мораторна лихва
в размер на 5% годишно върху претендиралата главница от 05.12.2019 г. до
окончателното изплащане, като недопустим, неоснователен и недоказан.
Молят съда да им бъдат присъдени
направените в настоящето производство разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, съдът е
конституирал като трето лице - помагач по делото Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7.
Предявен е обратен иск от
„Доби-Петров Сие“ СД, гр. Стара Загора против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.
София, в който твърдят, че в качеството си на работодател, сключили застраховка
„Отговорност на работодателя" № 0310-040-2019-00008/28.03.2019
г. със Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
*********. Застрахователната полица била със срок на действие 12 месеца,
считано от 17:00 часа на 28.03.2019 г. до 17:00 часа на 27.03.2020 г., с териториален
обхват Европа, Азия и Република България. Застрахователното покритие на
застраховката включвала отговорността на работодателя за цялостна или частична
липса или повреда на превозваните товари съгласно Конвенцията CMR.
С оглед възможността да бъде уважен
предявеният срещу „ДОБИ - ПРЕТРОВ СИЕ” СД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 17, §1 и чл. 27, §1 от Конвенцията CMR, по силата на който да бъде осъден
да заплати на ищеца „ЕВРОПЪТ 2000” АД, ЕИК ********* сумата в размер на 18
427,99 лева, представляваща обезщетение за липса на стокови пратки, ведно с
мораторна лихва в размер на 5% годишно върху претендираната главница от
05.12.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК,
се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия обратен иск.
Молят съда, при условията на евентуалност,
да бъде осъдено Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД,
ЕИК ********* (трето лице - помагач на ответника и ответник по този иск) да
заплати сумата от 18 427,99 лева, представляваща обезщетение за липса на
стокови пратки, ведно с мораторна лихва в размер на 5% годишно върху
претендиралата главница от 05.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и да
ни присъдите направените по настоящия иск съдебни разноски, включително и за
платен адвокатски хонорар.
В срока е постъпило становище от третото лице – помагач ЗАД ”ОЗК - Застраховане” АД. Считат, че предявените искове за изплащане
на застрахователно обезщетение са изцяло неоснователни. Оспорват изцяло, по
основание и размер, предявените искове за дължимо застрахователно обезщетение
за сумата от 18 427.99 лв.
Ответникът привлякъл застрахователя в
процеса като трето лице - помагач, като считат, че не били налице основанията
за това. Ответното дружество завело претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение на основание Застрахователна полица за „ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА
ПРИ МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА СТОКИ” № 0310-040-2009-00008 за кражба
на част от товар, за което била заведена щета № 0310-100-0001-2014 на ЗАД „ ОЗК
- Застраховане” АД. Претендирало се заплащане на застрахователно обезщетение
във връзка с кражба на част от превозван товар. След внимателно проучване на
представените документи за настъпване на събитието и проверка на
обстоятелствата за същото от страна на ЗАД „ ОЗК - Застраховане” АД било
установено, че липсвало основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
С Уведомление посочили само част от основанията, които освобождавали
дружеството от отговорност за заплащането на застрахователно обезщетение.
Не било налице правно основание за
изплащане на застрахователно обезщетение по представената с исковата молба
Застрахователна полица за застраховане на товари по време на транспорт. Видно
от приложения документ не било налице валидно правоотношение по действително
сключен застрахователен договор поради липсата на съществени елементи от
съдържанието на застрахователния договор. Сама по себе си представената полица
не била годна да установи действащ към момента на увреждането застрахователен
договор, тъй като не бил представен документ за платена първа вноска от страна
на застрахованото лице, доколкото влизането в действието на застрахователния
договор било поставено в зависимост от плащане на първа вноска съгласно
разпоредбите на чл. 187 от Кодекса за застраховането. Представянето на
документи за платена първа вноска било важно, доколкото следвало да установи
дали застрахователният договор влязъл в сила към датата на процесното ПТП и
дали към момента на увреждането на товара съществувало валидно действащо
застрахователно правоотношение. Възниквал въпросът имало ли валидно основание
за плащане от страна на ЗАД „ ОЗК - Застраховане” АД” на застрахователно
обезщетение и дължимо ли било това плащане по полицата.
На следващо място, видно от доказателствата
по делото след настъпване на процесното ПТП, превозвачът не спазил изискванията
в застрахователната полица за разпознаване на стоките от Комисар по авариите.
Съгласно разпоредбите било необходимо превозвачът застраховал товара да подаде
искане за разпознаване на стоките и щетите от Комисар по авариите, като същото
следвало да бъде направено в рамките на 24 часа от настъпване на процесното
ПТП, с цел обективност на констатираната информация. В конкретния случай, не
бил уведомен Авариен комисар, към момента на доставката не бил съставен приемо
- предавателен протокол за стоката между превозвача и получателя й. С оглед на
този факт, не можело да се установи налице ли били липси и в какъв размер били,
съответно на каква стойност.
Също така видно от представените по делото
документи, протокол на аварийния комисар липсвал. Протоколът на аварийния
комисар бил документът, на базата, на който се основавала исковата претенция и
на базата, на който бил определен размерът на щетите.
Твърдя, че от страна на превозвача не била
положена нужната грижа за предпазване на превозвания от него товар от
настъпване на застрахователното събитие. Същият нарушил чл. 5 от Общите условия
към полицата, т. 16, съгласно която „По тази застраховка не се покрива
отговорността на превозвача от загуба или щета при кражба на/от превозно
средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е
било под отговорността на застрахования; т.5. Поради злонамереност или груба
небрежност, проявено от застрахования или негови служители или други наети
лица, използвани за извършване на превоза”. Съгласно разпоредбите на Кодекса за
застраховането застрахованият бил длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди. Превозвачът не предприел нужните мерки за защита на
товара и с това не положил нужната грижа за повереното му имущество. По делото
се твърдяло, че била скъсана пломба, в резултат, на което настъпили липси.
Доколкото не били представени никакви документи, съставени от компетентните
органи, не можело да се установи кога е настъпило събитието. Твърдяло се, че
същото настъпило, поради оставянето на камиона на неохраняем паркинг, без
надзор.
На следващо място, не били представени
трудови договори на лицата, които управлявали процесното МПС. Не били налице
валидни трудови договори на шофьорите на товарния автомобил, същите не били
регистрирани пред надлежния орган. Това било нарушение на чл. 5, ал. 3 от ОУ
към застрахователната полица, относно отпадане на застрахователната отговорност
на компанията, а именно: „в случай, че ЗАСТРАХОВАНИЯТ не притежава изискуеми от
закона лицензии, разрешения и документи, пътното транспортно средство, с което
се осъществява превозът, не отговаря на нормативно установени изисквания за
транспортна годност, както и когато водачът, извършваш превоза, не отговаря на
нормативно установените изисквания”. Ищецът по делото не представил трудов
договор на шофьора, от който да било видно, че същият бил ефективно назначен на
работа, съгласно българското законодателство. Реално, носител на Лиценза за
извършване на международен превоз било дружеството, а не шофьорът и не можело
да се приеме, че при липсата на валиден трудов договор извършвания превоз бил
на законно основание. Още повече, за да бил налице покрит риск било необходимо
да бъдат спазени ОУ към полицата, в този случай липсата на надлежен трудов
договор било нарушение на същите и не следвало да се ангажира отговорността на
застрахователя.
Също така, застрахованият, не представил на
застрахователя всички необходими документи, при обявяване на щетата, с което
нарушил чл. 17 от ОУ към застрахователната полица. Същия не представил
Рекламация по чл. 30 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки. Рекламацията била част от фактическия състав на правото на
претенция по този ред и съответно липсата на така, водило до неоснователност на
същата. Не бил представен и Протокол от авариен комисар, нито приемо —
предавателен протокол за състоянието и количеството на стоката при доставката
й. Същевременно в самата международна товарителница не била записана стойността
на превозваната стока, нито количеството (броят на кутиите). В тази връзка,
като нямало данни за първоначалната стойност на стоката, нито протокол от
авариен комисар, който да даде данни за състоянието на стоката след събитието
било обективно невъзможно да се оценят действителните щети по стоката.
На следващо място, оспорват товарителницата,
като свидетелстващ документ. Същият бил с формален характер и неговите
задължителни елементи били посочени в чл.6 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки. Считат, че товарителницата била
нередовна от външна страна, тъй като същата не притежавала всички изискуеми от
закона реквизити. Липсвали подписи от трите страни, участващи при
осъществяването на услугата. Нередовността на товарителницата правил договора
за превоз недействителен. Поради което, считат че липсвало основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя. Още повече, че установена
нередовност на същата водила до отпадане на отговорност на застрахователя
съгласно чл. 5, т.4 от ОУ към застрахователния договор: „ По тази застраховка
не се покрива отговорността на превозвача за загуба или щета: 4. вследствие на
несходна документация или нередовност на товарителницата; ”
Заявяват, че оспорват предявените искове и
по размер.
Оспорват претендираната от ищеца стойност
на увредения товар, тъй като същата била завишена. Търсената сума била
определена едностранно, в което застрахователната компания не била участник,
следователно същото нямало сила спрямо нея. Размерът на иска не бил доказан и
не бил подкрепен с надлежни доказателства. Нямало данни на каква стойност била
стоката към момента на натоварването й, нямало данни какво количество било
откраднато, на каква стойност било и как била определена тази стойност. При
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение се съобразявал
принципът, заложен в разпоредбите на КЗ, съгласно който обезщетението трябва да
е в рамките на действителната стойност на причинените вреди и да е равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. От друга страна в КЗ
давали критерии за определяне действителната стойност на застрахованото
имущество, а именно стойността срещу която вместо застрахованото имущество
можело да се купи друго със същото качество. Такъв принцип за определяне
стойността на стоката бил застъпен и в разпоредбите на чл. 23, параграф 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), където
било предвидено, че когато, съгласно разпоредбите на тази конвенция превозвачът
дължал обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се
изчислявало според стойността на стоката на мястото и по времето, когато била
приета за превоз. Съответно в параграф 2 се посочвало, че стойността на стоката
се определяла по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на
пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на стоките от същия
вид и качество. Трябвало да се определи стойността на увредената стока по
производствени цени на същата, защото не била реализирана нейната продажба. Не
било доказано, че претендираната от ищеца сума в исковата молба била
действителната стойност на имуществото към датата на увреждането и се целяло едно
неоснователно обогатяване на застрахованото лице. Не можело да се иска
заплащането на обезщетение за вредите, които не били причинени на ищеца и
завишаването на тяхната стойност за компенсиране на не претърпени вреди.
Претендираната от ищеца сума за заплащане
на стойността на увредения товар, превишавала действителната стойност на
имуществото към момента на неговото увреждане.
Оспорват претендираното количество на
увредената стока, доколкото липсвал приемо - предавателен протокол, както и не
бил представен никакъв документ за количеството на липсващите кутии, нито за
тяхното съдържание.
Във връзка с гореизложеното, твърдят, че
третото лице - помагач - застраховател отказало изплащането на застрахователно
обезщетение напълно законосъобразно и в съответствие с Общите условия по
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, които съгласно
Кодекса за застраховането били неразделна част от застрахователния договор. По
застрахователния договор застрахователят приел да осигурява покритие, като поемал
отговорността на застрахования за превозвания от него товар вследствие,
настъпили рискове по време на превоза на товара. В характеристиката на поетата
отговорност бил изяснен обхватът на застрахователно покритие, като изрично били
посочени изключенията при наличието, на които застрахователят не изплащал
застрахователно обезщетение за настъпили загуби и увреждания на превозвания
товар. Видно от ОУ към застрахователния договор страните по същия постигнали
съгласие заплащането на обезщетение да било свързано с ограничения, като
застрахователят да има право да откаже заплащането на обезщетение, т.е. да не
изпълни своето задължение за изплащане на обезщетение, без да носи отговорност
за неизпълнението, при определени в договора условия. Застрахованото лице било
запознато с Общите условия с последните им изменения и допълнения, валидни и
приложими към датата на застрахователния договор, и приело да ги спазва като
неразделна част на застрахователния договор.
Твърдят, че ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД с
поведението се не е дало повод за привличането им като трето лице - помагач на
страната на ответника, доколкото ответникът не доказал предпоставките за
ангажирането на отговорността им като застраховател по застраховка
’’ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА ПРИ МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА СТОКИ”.
Поради това, считат, че с оглед посочените съображения искът за изплащане
обезщетение трябвало да се отхвърли изцяло, а разноските да се възложат върху
ищеца.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата
и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното:
Безспорно е, че между
страните по делото е възникнало правоотношение по договор за
международен автомобилен превоз на товари, като по силата на този договор
превозвачът „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ» СД гр. Ст.Загора се е задължил
срещу заплащане да извърши превоз на
палетирани стокови пратки в периода от 04.12.2019г. до 05.12.2019г. от товарен
пункт eMag Warehouse, 1-7 Strada Italia, 077040 - Chiajna, Romania (eMag Склад, Страда Италия 1-7, Кяжна - п.к. 077040,
Румъния) до разтоварен пункт офис на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, на адрес: ул. Оборище №
9, 5140 - Лясковец, България. Така сключеният договор е обективиран в писмена
форма в CMR товарителница от
04.12.2019г.
На 04.12.2019г. предметните па
превоза стокови пратки са натоварени в товарен пункт eMag
Warehouse, 1-7 Strada Italia, 077040 - Chiajna, Romania (eMag Склад, Страда Италия 1- 7, Кяжна - п.к. 077040,
Румъния) на превозно средство-камион с per.
№ СТ0111РК/СТ2266ЕН, с водач
Г. К. П., ЕГН **********. Непосредствено след натоварването са поставени пломби
както следва: ЕМАГ 0237319 на камиона и ЕМАГ 0274507 на ремаркето. Договореният
международен автомобилен превоз на стоки е извършен от 04.12.2019г. до
05.12.2019г., като на последната дата превозно средство-камион с per. № СТ0111РК/СТ2266ЕН, с
водач Г. К. П., ЕГН **********, е пристигнал в разтоварния пункт - офис на
„ЕВРОПЪТ 2000“ АД, на адрес: ул. Оборище № 9, 5140 - Лясковец, България, където
е посрещнат от служител на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД - Яне Валериев Младенов. С подписването на международната
товарителница за извършването на автомобилен превоз на товари,
между тях е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е договор за
превоз, който по своята същност е консенсуален – страните са
постигнали съгласие по съществените елементи на превозния договор: описание на
товара, място на приемане и предаване. За тази облигационна връзка
съдът приема, че приложение намират разпоредбите на Конвенция
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) с оглед на разпоредбата на чл. 1, т. 1 от
същата, тъй като мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място
за доставянето й се намират в две различни държави. Съгласно чл.
1 § 1 от Конвенцията намира
приложение за всеки договор за автомобилен превоз на стоки, с превозни средства
срещу заплащане, когато мястото на стоката за превоз и предвиденото място за
доставянето й, така както са посочени в договора, с намират в две различни
държави, от които поне една е договаряща страна, какъвто е и настоящият случай.
Освен това, съгласно чл. 4 от същата Конвенция договорът за превоз се
установява с товарителница. В случая не се спори от страните по делото, че
такава е подписана от ищеца в качеството му на изпращач
на стоката – палетирани стокови пратки и ответника в качеството му
на превозвач на същата стока. Няма спор , че изпращачът е
предал на посочените място и дата в товарителницата
на ответника уговорения товар за превозването им от Румъния
до гр. Лясковец, България с автомобил – камион СТ 0111РК/СТ2266ЕН, с водач
Георги Костадинов Пехливанов.
В задължителната за съдилищата практика ВКС е възприел
становището, че договорът за международен автомобилен превоз е
неформален консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно
наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите. Съгласно чл.
9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СMR/ товарителницата удостоверява до доказване на
противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а
съгласно чл.
4 договорът за превоз се установява със
самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно
правоотношение.
По делото е представен
протокол за установена липса от камион с рег.№ СТ 0111РК от 05.12.2019г. с вх.№ ЕП-490/06.12.2019г., подписан от водача на камиона Георги Костадинов
Пехливанов, с приложени копие от описа на натоварената стока, опис на доставените и съответно приети стокови пратки и опис на
недоставените - липсващи
стокови пратки. При извършения на място
преглед на превозно средство-камион с peг. № СТ0111РК/СТ2266ЕН е установено, че пломба ЕМАГ
0237319 е скъсана и стоковите пратки са видимо манипулирани - отворени и ограбени. Установена
е липсата на 22 единични стокови пратки на стойност 3917,76 лева и от палет с
товарен № ********** с обща обявена стойност 18 770,15 лева. Установена е
липсата на стокови пратки на стойност 14 510, 23 лева.
По
делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено, и което не беше оспорено
от страните. Вещото лице сочи, че
от приложения протокол за установените липси с номерата на
липсващите пратки, е установило съдържанието на всяка една от липсващите пратки
и стойността на стоката към момента на натоварването й. Вещото лице е направило
проверка в офис на „ЕВРОПЪТ 2000„ АД, като е установило реда ,по който става
приемането на пратките и обявяване на стойността на съдържащата се във всяка
пратка стока . Съгласно правилата на ищцовото дружество, когато има обявяване
на стойността на стоката, задължително стоката се придружава с фактура, която
трябва да се предаде на клиента. Стойността на тази фактура се записва като
обявена стойност на пратката. След проверка на съответствието на стоката със
записаното във фактурата се регистрира пратката със съответния номер. По този
номер се определят липсващите пратки и съдържанието им. Експертът прилага и
справка с описани номерата на липсващите пратки,
изпратените стоки и цените на стоките в момента на натоварването им. В
заключението е определен вида на
липсващите стоки във всяка една от посочените пратки. Посочена е фактурната
стойност на изпратените стоки .По обективни причини няма реална възможност за
определяне на отчетната стойност на изпратените стоки.
По делото са събрани гласни доказателства. От разпитания по делото свидетел Г. К. П., шофьор на камиона с ремарке, се установява, че през м. декември 2019 г. натоварил от „Емаг“, Румъния, близо до Букурещ стока за
„Европът“, Лясковец. Спрял на бензиностанция с паркинг до Гюргево, Румъния,
където му свършило законното време за шофиране. След 9 часовата законна пауза
се включил към границата към Дунав мост, Гюргево - Русе. Проверил пломбите след
паузата, които били здрави. Нямало скъсана пломба. Установил, че има проблем с
пломбата, като пристигнал в „Европът“, Лясковец. Там срязал пломбата в
присъствието на представител на склада в Лясковец. Обадили се на 112 да дойде полиция от Лясковец.
Констатирали, че има липси и съставили
на място протокол. Липсите се установили при разтоварване на товара, но няма
спомен да е имало скъсана пломба.
При така събраните по делото доказателства и установените
въз основа на тях факти, съдът направи следните правни изводи
Страните са обвързани от търговска сделка - договор за
международен превоз на товари, който се урежда от разпоредбите на чл.367 и сл.
от Търговския закон, чл.49 и сл. от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ и
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), тъй
като съгласно чл. 4 от Конвенцията - Договорът за превоз се установява с
товарителница т.е. в момента на подписване на международна товарителница CMR, между
тях е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът -
превозвач се е задължил срещу възнаграждение да извърши международен
автомобилен превоз на товари за ищцовото дружество – товародател.
Фактът, че ответникът е посочен в международната товарителница,
като превозвач е доказателство, че същият действително е придобил това
качество, т.е. явява се страна - изпълнител по сключен договор за автомобилен
превоз на стоки/ общите признаци на договора за превоз са определени в
разпоредбата на чл.367 от ТЗ/ и поради наличието на международен елемент в
изпълнителното съдържание на този договор, изразен във връзката между две
различни държави /България и Румъния/, в едната от които се намира мястото на
приемане /натоварване/ на стоката, а в другата- мястото на доставянето й,
същият е подчинен изцяло на специалния нормативен режим на Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, т.е. отношенията
между всички заинтересовани от изпълнението лица са предмет на регулиране от
нейните правила – чл.1, пар.1, чл.9, пар.1, вр. с чл.4. Поради което се явява и
неоснователно възражението на ответника
за липсата на облигационна връзка между страните, тъй като ищецът се
явявал трето лице в отношенията между
купувача на стоката и продавача
на същата, т.е. не е понесъл вреда от липсващата стока, тъй като в случай на
заплатена поръчка, то продавачът „Емаg“ или „Fashion days“,
следвало да възстановят сумата на купувача, а не ищецът, в качеството си на
куриер.
Съдът приема, че в изпълнение на сключения между страните
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) - превозвачът е длъжен да
извърши възложения му превоз в определения срок, да опази товара/ стоката/ от
загубване и/или повреда и да я достави на получателя в местоназначението
/местополучаването/ - чл.368, ал.1 от ТЗ/ тези негови основни задължения не са
изрично посочени в Конвенцията, тъй като те се следват от естеството на
отношенията между страните по договора/. Неизпълнението на задължението на
превозвача да опази стоката от повреда и/
или от обстоятелства, причинили нейната пълна или частична липса е обективен
факт, от който произтича правото на всяко претърпяло вследствие на този факт
вреди - заинтересовано от точното изпълнение лице, да осъществи чрез съдебна
намеса специалната имуществена отговорност на първия- чл.17, пар.1, вр. с чл.3
от Конвенцията, която ще е породена винаги щом забавата, липсата или повредата
не се дължат на онези освобождаващи обстоятелства и особени рискове, предвидени
в хипотезите на чл. 17, пар.2, пар.4, б. „а”- б.”е” от Конвенцията. Фактът на
изпълнение на поетото от ответника – превозвач задължение да превози и достави
по местополучаването им в въпросните закупени стоки/ се удостоверява
с попълване на графа №24 от CMR. В настоящия случай, в тази графа е попълнено,
че кашонът е пристигнал със скъсана пломба, за което е съставен протокол за
установена липса.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът носи
отговорност за повредата на товара. Основанията за освобождаване на превозвача
от отговорност са предвидени в чл. 17, § 2 и § 4 от Конвенцията. Съгласно чл.
17, § 2, основанията, при които превозвачът се освобождава от отговорността по
т. 1 са, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на
правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на
превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да
преодолее. В б. "б" на § 4, чл. 17 е предвидено, че превозвачът се
освобождава от отговорност, когато липсата или повредата произтичат от
особените рискове, дължащи се на липса или дефект на опаковката, при стоки,
които поради самото си естество са изложени на разваляне или повреда, когато не
са опаковани или са лошо опаковани. Посочените норми, както и нормата на чл.
18, § 1 от Конвенцията определят конкретни правила за поведение, ако
превозвачът се позовава на някое от основанията, освобождаващи го от
отговорност за обезщетение, които не могат да бъдат дерогирани с договорна
клауза, приета в противоречие с тези разпоредби. Правните норми, регламентиращи
отговорността на превозвача при цялостната или частична липса или повреда на
стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и
за забавата при доставянето й, основанията за освобождаване на превозвача от
отговорност и доказателствената тежест, са императивни правни норми и не
допускат отклонение от правилото за поведение /В този смисъл решение № 48 от
12.08.2017 г. по т.д. № 408/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл.
290 ГПК/.
Предвид гореизложените съображения, съдът приема, че не
са налице доказателства, че нито към момента на
доставянето стоковите пратки, предмет на
международния превоз, нито към последващ момент, до входирането на исковата
молба, превозвачът „ДОБИ- ПЕТРОВ СИЕ“ СД не е изтъкнал наличие на обстоятелства
по чл. 17 § 2 и/или § 4 от Конвенция CMR. Едва в настоящото производство
ответникът навежда обстоятелства по чл. 17 § 2 и § 4 от Конвенция CMR, без да посочва
конкретно такива, съгласно цитирания текст на Конвенцията. Сочената в отговора на
исковата молба кражба в смисъла на чл. 194 ПК, която превозвачът не можел да
предвиди, не се явява освобождаващо от
отговорност обстоятелство по смисъла па чл. 17 § 2 и § 4 от Конвенция CMR. Такива обстоятелства по
смисъла на чл. 17 § 2 и § 4 от Конвенция CMR
не се съдържат и в
показанията на свидетеля Г. К. П., който не сочи наличието на кое да е
освобождаващо превозвача от отговорност обстоятелство от изброените такива в чл. 17 § 2 и § 4 от Конвенция CMR. Още повече, че св.
Пехливански сам сочи, че е установил проблем с пломбата
като пристигнал в „Европът“ гр. Лясковец. Тези показания на
свидетеля се опровергават от записаната рекламация в представената по делото CMR товарителница от
04.12.2019г. и от констатациите
в „Протокол за установена липса от камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г. с вх.№ ЕП
490/06.12.2019г., в едно с Опис на натоварените стоки, Опис на
доставените и приети стокови пратки, Описи на недоставените - липсващи стокови
пратки. Процесният
протокол е саморъчно подписан от свидетеля
Г. К. П. (което той признава в показанията си в съдебното заседание) и според
констатациите в същия, при
извършения на място,
съвместно е водача Г. К. П. преглед на превозно средство-камион с peг. № СТ 0111РК/СТ2266ЕН е установено, че пломба ЕМАГ 0237319 е скъсана и стоковите
пратки са видимо манипулирани – отворени и ограбени.
Съгласно чл.
17, § 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът е отговорен за
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й
за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.
Основанията за освобождаване на превозвача от отговорност са предвидени в чл.
17, § 2 и §
4 от Конвенцията. С оглед установените по
делото факти настоящият състав приема, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника в качеството му на превозвач за частичната на стоката. Ответникът не е ангажирал
убедителни доказателства за наличие на предпоставките на чл.
17, § 2 от Конвенцията за
освобождаването му от отговорност.
При тези данни се налага изводът, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на превозвача, съобразно чл. 17 § 1
от Конвенция CMR за установените за
цялостната или частична липса към момента на доставянето й, доколкото в рамките
на настоящото производство „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД по никакъв начин не е ангажирал
доказателства и не е провел пълно доказване на осъществени към момента на превоза
обстоятелства по чл. 17 § 2 и § 4 от Конвенция CMR
, съобразно определената
в чл. 18 § 1 от Конвенция CMR тежест на доказване.
С оглед на гореизложеното и съобразно правилата на чл.
23, § 1 и
§ 2 от Конвенция CMR дължимото и претендирало обезщетение възлиза на общата
стойност от 18 427, 99 лева, явяващи се обща стойност на липсващите стоки на
мястото и по времето, когато са били приета за превоз. Така определената
стойност се установява като сумата от
стойността на липсващите 22 единични стокови пратки на стойност 3917,76 лева и
стойността на липсващите стокови пратки на стойност 14 510, 23 лева от палет с
товарен № ********** с обща обявена стойност 18 770,15 лева, посочена в
съставения съвместно с превозвача „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД „Протокол за установена
липса от камион СТ 0111 РК“ от 05.12.2019г. с вх.№ ЕП 490/06.12.2019г., без
възражения на последния в тази насока. В този смисъл са и констатациите и
обясненията на вещото лице. Приетото заключение не е оспорено от ответника,
което еднозначно води до извода, че е съгласен със стойностите.
Ето защо, съдът намира че предявеният иск с правно основание чл. 17 § 1 от Конвенция
CMR е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед основателността на първоначалния иск, съдът
приема, че е основателен и доказан и иска с правно основание чл. 27, §1 от
Конвенция CMR въз основа на което да осъди „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, ЕИК *********
за мораторна лихва в размер на 5 % годишно върху претендираната по главния иск
с правно основание чл. чл. 17 § 1 от Конвенция CMR, считано от деня на писмената рекламация - 05.12.2019г.
до окончателното изплащане.
По отношение на предявения обратен иск от
„ДОБИ –ПЕТРОВ СИЕ“ СД гр. Стара Загора против ЗАД „ОЗК-Застраховане „ АД гр.
София, съдът намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
343, ал. 1 вр. с чл.
386 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.
343, ал. 1 от КЗ, с договора за
застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане
на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати
застрахователно обезщетение или сума.
Съгласно чл.
386, ал. 1 и 2 от
КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е
предвидено в кодекса. Застрахователното обезщетение е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съгласно чл.
405 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни от представянето на всички
необходими доказателства, доколкото в случая не се твърди да е налице претенция
по застраховки на големи рискове, когато срокът не е по-дълъг от 6 месеца или 1
година съгласно чл.
108, ал. 5 от КЗ. Това задължение
застрахователят има и по застраховка на превозвания товар при сухопътни,
въздушни и речни превози, намираща основание в нормата на чл. 419, ал. 1 от КЗ.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице
следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка за отговорност
на превозвача на товари с покритие към датата на настъпване на събитието;
извършване на превоз със застрахованото имущество; настъпване на
застрахователното събитие при превоза на стоките, от което е последвала
отговорността на превозвача за вреди. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства,
които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
Не се спори по делото, че е сключен между ищеца като
застрахован и ответника като застраховател договор за застраховка, видно от
застрахователна полица № 0310-040-2019-00008 по описа на ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД със срок на действие от 17,00 часа на 28.03.2019 г. до 17.00 ч. на
27.03.2020 г., с покритие за товарен автомобил с рег.№ СТ 0111РК, марка „Рено“,
модел „Premium 410.19“ , като застрахователят покрива отговорността на
превозвача за цялостна или частична липса или повреда на превозваните товари
съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари /за превози
извън територията на Р България/, гл.26, част 3 от ТЗ – договор за превоз и
Закона за автомобилните превози /за превозите на територията на Р България/. Съдът
намира за неоснователно твърдението на
ответника по обратния иск, че не е платена първата вноска от застрахователната
премия, тъй като видно от вноска за
платена застрахователна премия от 28.03.2019 г., същата е изплатена от ищеца по
обратния иск.
С оглед на горното съдът намира, че е налице първата
предпоставка на предявения иск – налице е валидно възникнало застрахователно
правоотношение между страните по застраховка за отговорност на превозвача на
товари с покритие към датата на настъпване на събитието.
Съдът приема за безспорно установено също, че
е налице установена липса от
камион СТ0111РК от 05.12.2019г., като стоковите пратки са видимо манипулирани – отворени и ограбени.
Не се спори между страните, че по този повод при ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД е образувана преписка по щета № 0310-040-0005-2019, с
дата на събитие 5.12.2019 г., по която с писмо от 12.12.2019 г. е изискано от
ищеца да представи документи във връзка със застрахователното събитие, с оглед
определяне размера на застрахователното обезщетение. Ищецът е предупреден, че
при непредставяне на изисканите документи, ще бъде отказано да му бъде
заплатено застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.
344, ал. 1 от КЗ,
застрахователният договор се сключва в писмена форма за действителност – във
формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. В договора се
посочват предмета на договора и покритите застрахователни рискове. В случая е
налице застрахователна полица, съгласно която отговорността на превозвача
обхваща следните превозни средства, а именно: влекачи с рег. № СТ 4336 ВВ,
марка „Волво“ и товарен автомобил с рег.№ СТ0111РК, марка „Рено“. В договора не е включен влекач и/или камион с
рег. № СТ 2266ЕН, с който е извършван превозът при настъпването на процесното
събитие.
С оглед на това съдът намира, че не се установява от
ищеца по обратния иск, който носи доказателствената тежест за това, че
настъпилото застрахователно събитие е с покрит риск по застрахователния договор
по отношение на влекача и/или камиона с рег. № СТ 2266 ЕН, поради това не се
установява наличието на втората изискуема предпоставка за предявения иск.
Също така ищецът претендира заплащане на застрахователно
обезщетение по договор за застраховка "Отговорност на превозвача на товари
по шосе", по силата на която застрахователят е приел да застрахова
отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреда на
товари, превозвани с посочените в полицата превозни средства. Договорът касае
отговорността на превозвача от неправилни професионални действия/бездействия. В
случая по силата на застрахователния договор отговорността на застрахователя - ответник
е към третите увредени лица - лицата, които са претърпели действителни вреди от
липсата или повредата на превозвания товар. Застрахователят не отговаря към
застрахования, именно поради характера на сключения застрахователен договор, с
който обезпечава отговорността му като превозвач към третите лица, увредени от
действията му при извършвания превоз на товари по шосе. При настъпване на
застрахователното събитие и при наличие на валидно застрахователно
правоотношение, и ако застрахованият реално е удовлетворил увреденото лице за
причинените му вреди, той може да иска от застрахователя си да изпълни
договорното си задължение и да му заплати застрахователното обезщетение, която
хипотеза е уредена изрично в разпоредбата на чл.
435 от КЗ. В този случай обаче спогодбата между
увреденото лице и застрахования, както и признаването на задължението на
застрахования, имат действие за застрахователя, ако той ги е одобрил.
На основание чл.
405, ал. 1 от КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Съгласно чл.
435 от КЗ, в случай, че е удовлетворил увреденото
лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума/лимита на отговорност и в
границите на покритието по застрахователния договор при спазване на законните
изисквания.
В процесния случай в тежест на ищеца е да докаже
възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за транспортно
застраховане на превозвач на товари с покритие към датата на настъпване на
събитието, настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно
събитие при превоз на товари, за което застрахователят носи риска и
удовлетворяване от страна на превозвача на увреденото лице- контрагент по
договора за превоз за унищожената/ повредена стока.
Между страните не съществува спор за наличието на валидно
сключено застрахователно правоотношение по договор за транспортно застраховане,
както и за настъпването на застрахователно събитие, довело до частична загуба
на превозвания товар.
Отношенията между страните по превозния договор за
причинените вреди по време на превоз с трансграничен елемент се уреждат от
правилата на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (СМR),
ратифицирана с Указ 1143/29.07.1977 г. на Държавния съвет, в сила за Република
България от 18.01.1978 г. Съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията, превозвачът е
отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента
на приемането й за превоз до доставянето й. Отговорността на превозвача по чл.
17, т. 1 от Конвенцията при договор за превоз е към товародателя.
С оглед на горното не е налице предпоставка за ангажиране
на отговорността на застрахователя по процесната застраховка.
По делото не се установява също, че ответникът-застраховател
е изплатил обезщетение на собственика на
превозвания товар. Поради липсата на доказателства за ангажиране отговорността
на ищеца като превозвач и удовлетворяването на увреденото лице от страна на
ищеца, съдът намира, че не е възникнало за него правото да претендира
застрахователното обезщетение от ответника за настъпили вреди.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца плащане на сумата от
2170 лева, представляваща направени по производството разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, съответно в полза на ответника по обратния иск на
осн чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъде присъдена сумата от 610 лева, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Относно направеното от
ответника по първоначалния иск и ищеца по обратния иск „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД
възражение за прекомерност на адв. Възнаграждения с молба вх.№ 271988/1.06.2021
г., съдът намира за установено следното:
Видно от договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищеца и „Адвокатско дружество Д.,***,
договореното възнаграждение и внесена сума са в размер на 1430 лв. Адвокатът
има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се
определя с договор. Този размер следва да бъде обоснован и справедлив и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на ВАС минимален размер на
съответния вид работа. Данните по делото не налагат извод за необходимост от
редуциране на разноските в частта за размера на платения адвокатски хонорар.
Съдът не възприема доводите на ответника, че разноските са прекомерно завишени.
Съгласно чл. 78 ал.5 ГПК, при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат с действителна фактическа и правна сложност на
делото, съдът може да присъди по-нисък размер, но той не може да бъде по-малък
от минимално определения размер, съобразно чл. 36 ЗА и Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения./ изм. и доп., бр. 84 от
25.10.2016 г./. По настоящото дело е
разпитан свидетел и и е изслушана
съдебно-икономическа експертиза, проц.представител на ищеца е участвал във
всички съдебни заседания, задавал е въпроси както към свидетеля, така и към
експерта, изготвил е писмена защита.
Процесуалният представител
на ответника по обратния иск ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД също е участвал в
съдебните заседания и е изготвил писмено становище, като с оглед цената на
предявения иск, юрисконсултското възнаграждение е съобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения./
изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г./.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 20, ет.2, ап.6,
представлявано от управителя П. Д. П. ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВРОПЪТ
2000“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4003,
район „Северен“, ул. „Георги Трингов“ № 6, представлявано от изп.директор
Светлана Тодорова Костова, /чрез адв. И.П.Д. ***, адрес за съобщения и
призовки: гр. Пловдив, ул. „Хъшовска“ №5, ет.3/, сумата в размер на 18 427,99 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 5 % годишно
върху претендираната по главния иск с правно основание чл. чл. 17 § 1 от
Конвенция CMR сума от деня на писмената рекламация - 05.12.2019г. до
окончателното изплащане, както и сумата от
2170 лв., представляваща
направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 20, ет.2, ап.6, представлявано от
управителя П. Д. П. /чрез Адв.дружество „К., Деков“ със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93/ против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр. София,, ул. „Света София“
№7, представлявано от Александър Личев и Румен Димитров за заплащане на сумата от 18 427,99 лева, представляваща
обезщетение за липса на стокови пратки, ведно с мораторна лихва в размер на 5%
годишно върху претендираната главница от 05.12.2019 г. до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 20, ет.2, ап.6,
представлявано от управителя П. Д. П. /чрез Адв.дружество „К., Деков“ със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93/ ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр. София,, ул. „Света София“
№7, представлявано от Александър Личев и Румен Димитров, сумата от 610
лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК121265177, със
седалище и адрес на управление гр. София,, ул. „Света София“ №7, представлявано
от Александър Личев и Румен Димитров.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните, пред Окръжен съд Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
|
|
