Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… ……………………2011г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 29 март
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: Е.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 6730 по описа за 2010 година
Ищецът Д.Н.К. *** твърди в исковата си молба, че по
силата на трудов договор № 39/30.06.2009г. бил назначен на работа в ответното
дружество като монтажник метални
конструкции за неопределено време по чл. 67, ал., т.1 от КТ и с брутно трудово
възнаграждение в размер на 1032лв. Със Заповед № 48/03.05.2010г. трудовото му
правоотношение е прекратено, на основание чл. 328, ал.1, т.3 - поради
намаляване обема на работа. Счита, че работодателят му дължи заплащане на
сумата от 1032 лв. представляваща обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, както и
сумата от 998.71 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за
неползван пратен отпуска за 2009г. и 2010г. С адресирана до работодателя молба,
получена от него на 28.09.2010г., ищецът е
поискал да му бъдат изплатени посочените суми, но ответникът не сторил
това. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му
заплати 1032 лв. представляваща обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, както и
сумата от 998.71 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за
неползван платен отпуск за 2009г. и 2010г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумите. Претендира за на правените
по делото разноски.
Ответникът по делото „…” ЕООД, с. …,
общ.Опан, представлявано от …, не е
депозирал писмен отговор на исковата молба, не изпраща представител по делото и
не взема становище по исковете.
В с.з. на 29.03.2011г. ищецът, действащ
чрез упълномощения си представител, е поискал, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК,
да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът счита, че са налице предпоставките на
чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответника. Последният не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил и не е изпратил представител в с.з.,
без да е посочил уважителни причини за това.
Представените
по делото писмени доказателства са достатъчни да обосноват извод за вероятна
основателност на предявената искова молба. От представения трудов договор №
39/30.06.2009г. е видно, че между страните е възникнало трудово правоотношение,
като ищецът е заемал длъжността „монтажник метални конструкции” с основно
трудово възнаграждение 1032лв. Със Заповед № 48/03.05.2010г., на осн. чл. 328, ал.1,т.3 КТ /поради намаляване
обема на работата/ трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано
от 04.05.2010г.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като ал.2 на
чл.224 предвижда, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Според чл. 177 от КТ за времето на
платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя
възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска,
през който работникът или служителят е отработил най – малко 10 работни дни. Ответникът
по делото не оспорва, че дължи на ищеца заплащане на сумата от 998.71 лв., представляваща
обезщетение за неползван платен отпуск за 2009г. и 2010г., поради което искът
се явява изцяло основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1 от КТ
при уволнение, поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване
в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 30 дни,
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, в размер на
брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но
за не повече от 1 месец. По делото не се оспорва твърдението на ищеца, че работодателят
му не е заплатил обезщетение по чл. 222,
ал.1 от КТ в размер на 1032 лв., поради което искът се явява основателен и
доказан.
Следва да бъде присъдена и законната
лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба 17.11.2010г. до
окончателното изплащане на главниците.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените по делото разноски, в размер на 250 лв., представляваща възнаграждение
за един адвокат.
На
основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Старозагорския районен съд сумата 100 лв., представляващи дължима държавна
такса, съгл. чл. 72, ал.1 от ГПК, вр.
чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК.
Водим от горните
мотиви и съобразно разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „…” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление …,
обл. Стара Загора, представлявано от …, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.К., ЕГН ********** ***, сумата 1032 лв. /хиляда
тридесет и два лева/, представляваща обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ за времето през което Д.К. е останал без
работа за периода 04.05.2010г. до 04.06.2010г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 17.11.2010г. до окончателното й изплащане, сумата 998.71 лв./деветстотин
деветдесет и осем лева и 71 стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2009г. и 2010г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 17.11.2010 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ за направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА
„…” ЕООД с…, обл.Стара Загора, да заплати в полза на Старозагорския районен съд
сумата 100лв. /сто лева/, представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: