Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260030
гр. Пловдив,
06.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7012/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВИП –
Пелтеков и Чемишанов“ ООД, действащо чрез управителя си И.А.П. против
Наказателно постановление № 760/16.10.2020 г., издадено от Й.А.С. – зам. кмет
„Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на дружеството – жалбоподател на
основание чл. 32, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.
11, ал. 2 он Наредба за осигуряване на обществения ред.
В жалбата се поддържа, че
наказателното постановление е изцяло незаконосъобразно, поради което се иска
неговата отмяна. Алтернативно, в случай, че съдът не отмени атакуваното
постановление моли се да бъде намалена наложената имуществена санкция. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна Община
Пловдив, представлявана от юрисконсулт П. ангажира становище за неоснователност
на въззивната жалба. По същество - противопоставя се на възраженията, изложени
във въззивната жалба, като моли атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуванино Наказателно постановление намери,
че същото следва да бъде потвърдено. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 19.09.2020 г., на основание
Заповед № 20 ЗП – 99/18.09.2020 г. на
Директор на Пловдивски общински инспекторат във връзка с чл. 2 от Наредба за
осигуряване на обществения ред, свид. В., заемащ длъжност старши инспектор при
Пловдивски общински инспекторат съвместно с главен инспектор Н.Я.Д. извършил
проверка с начален час 00:20 часа на обект – магазин „Дринк енд Смоук“, находящ се на адрес: ж.к.
„Тракия“ , блок 45, вх. „А“, стопанисван от фирма „ВИП – Пелтеков и Чемишанов“
ООД в присъствието на лицето Д.Н.Н. – представил се за продавач – консултант в
обекта. В хода на проверката свид. В. установил, че към момента на извършване
на същата, магазинът работи и не приключил всички дейности по обслужване,
почистване и зареждане. Касовият апарат не бил приключил работа, видно от
представения фискален бон. Установено било, че към момента на проверката
стопанисваният от дружеството – жалбоподател магазин „Дринк енд Смоук“, находящ
се на адрес: ж.к. „Тракия“ , блок 45, вх. „А“ нямал издадено писмено разрешение
за удължено работно време, за робата след 23: 00 часа от кмета на района в
който се намира обекта, а именно кмета на Район „Тракия“, Община Пловдив.
Такова разрешение липсвало включително и към момента на съставянето на
процесния АУАН Серия А № 4884/
30.09.2020 г.
За констатираните в хода на
проверката факти и обстоятелства бил съставен
Констативен протокол Серия А №
108909/19.09.2020 г.
С оглед горното, свидетелят В.
приел, че дружеството – жалбоподател е допуснало нарушение на чл. 11, ал. 2 вр.
ал. 4 от Наредба за осигуряване на обществения ред и съставил АУАН Серия А №
4884/ 30.09.2020 г. в присъствието на представляващия санкционираното лице - И.А.П., който подписал акта, посочвайки, че
ще представи в законоустановения срок възражения срещу него. Въпреки това,
такива не постъпили в срока, визиран в чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В., който
описва начина на извършване на проверката и сторените констатации. Съдът намира
показанията на същия за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите изцяло.От
последните показания се установява факта осъществено нарушение, както и
процедурата по съставяне на акта.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява и от
приетите по надлежния ред писмени доказателства, а именно – Констативен
протокол Серия А № 108909/19.09.2020 г.; Фискален
бон фиш № 390958/ 19.09.2020 г.; АУАН
Серия А № 4884/ 30.09.2020 г.; Заповед № 190А – 1407/18.06.2019 г. на кмет на Община Пловдив; Заповед № 130А
469/ 25.02.2013 г. на кмет на Община
Пловдив ; Заповед № 14 ОА 882/ 14.04.2014 г. на кмет на Община Пловдив.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, доколкото материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от така представените Заповед №
19ОА-1407/18.06.2019 г. на кмет на Община Пловдив, а тази на актосъставителя – от
представените Заповед № 130А 469/ 25.02.2013 г. на кмет на Община Пловдив и Заповед № 14 ОА
882/ 14.04.2014 г. на кмет на Община Пловдив.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на административна санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и
в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя, като възраженията в обратна насока, релевирани с въззивната
жалба се явяват изцяло неоснователни и необосновани. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което дружеството -
жалбоподател е
нарушило разпоредбата на чл. 11, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал. 2 от Наредбата за
осигуряване на обществения ред.
В този смисъл по делото безспорно се установява, че към момента на извършване на проверката –
19.09.2020 г. „ВИП – Пелтеков и Чемишанов“ ООД, не е притежавало разрешение за удължено работно време след 23:00 за обект – магазин „Дринк енд
Смоук“, находящ се на адрес: ж.к. „Тракия“ , блок 45, вх. „А“, а така също не е притежавало соченото разрешение и към момента на
съставяне на АУАН. В тази връзка следва да се подчертае, че такова не е
ангажирано и в хода на настоящото съдебно производство до приключване на
съдебното следствие, поради което неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя за липса на доказаност на нарушението.
В аспект на гореизложеното и с оглед пълнота на
изложението следва да се подчертае, че в случая е ангажирана отговорността на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна. Предвид това, не подлежат на
изследване причините за извършване на нарушението, включително дали повода за същото
не е свързан с действия или бездействия на трети лица, органи и др. подобни.
На следващо място, съдът намира, че правилно е
квалифицирано констатираното нарушение, по отношение на което коректно е
съотнесена санкционната норма на чл. 32, ал. 1 от Наредбата за осигуряване на
обществения ред.
Следва да се посочи, че последното изменение на разпоредбите на чл. 26,
ал. 2 и чл. 32, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред е във връзка с изм. и доп.
с Решение № 290, взето с Протокол № 15 от 17.09.2019 г. Ето защо и предвид
датата на извършване на нарушението – 19.09.2020 г. приложение следва да намери
единствено актуалната редакция на Наредба за осигуряване на
обществения ред,
съгласно която единствената относима санкционна норма е тази на чл. 32, ал. 1
от Наредбата .
На следващо място, съдът намира,
че настоящият случай не разкрива белезите на маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
Действително съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност,
изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да
бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящия
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според
настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност
за подобен вид нарушения, доколкото процесното нарушение е такова на просто
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като настъпването на конкретни общественоопасни последици не е необходимо /и не
е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението, съдът намери, че съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 1
от
Наредбата за осигуряване на обществения ред, изм. и доп. с Решение № 290, взето с
Протокол № 15 от 17.09.2019г., за процесното нарушение е предвидено
наказание за юридическо лице - имуществена санкция в размер от 5000 лева до 12 000
лева.
В случая е определена имуществената санкция в минимален размер от 5 000 лева, като няма данни и не се
твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта
на установеното нарушение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна, каквото искане е сторено от
същата, чрез процесуалния й представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето
на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е
от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие
в проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, поради което счита, че справедливият размер
на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 760/16.10.2020 г.,
издадено от Й.А.С. – зам. кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на
„ВИП – Пелтеков и Чемишанов“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 32, ал. 1 от
Наредба за осигуряване на обществения ред,
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
5000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 11, ал. 2 от Наредба за
осигуряване на обществения ред.
ОСЪЖДА „ВИП – Пелтеков и Чемишанов“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Община Пловдив сумата
от 80, 00 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС