№ 417
гр. гр.Велинград, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело
№ 20255210100255 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът претендира за отмяна на заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, за
възстановяване на заеманата длъжност и за изплащане на обезщетение за
времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение.
Исковете се основават на твърдението за липса на посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото според
ищеца, той не е извършвал виновно нарушение на трудовата дисциплина.
Ищецът твърди, че от 01.08.2024 г. бил в отпуск за временна
нетрудоспособност до 28.02.2025 г. Твърди, че на 04.03.2025 г. в 8:30 часа се
явил на работното си място, където прекия му началник К.Ч. не го допуснал
до работното му място с обяснението, че е с прекратени трудови права.
Твърди, че след регистрация в НАП видял, че на 11.02.2025 г. е уволнен
дисциплинарно, но самата Заповед не му е връчена, не му е искано писмено
обяснение и не са изпълнени всичките изисквания на закона за прекратяването
на правоотношението между него и ответника на основание дисциплинарно
уволнение. Твърди, че е болен от инсулинова резистентност, хиперурикемия,
и не е искано обяснение от негова страна за болестта му, нито разрешение от
Инспекция по труда. При налагане на дисциплинарното наказание били
допуснати нарушения на процедурата, доколкото ищецът по същество бил
лишен от възможността да даде обяснения на работодателя. Като твърди, че в
хода на дисциплинарното производство бил лишен от възможността да
осъществява трудовите си задължения и незаконно не бил допускан до
1
работното си място през период от дванадесет дни, ищецът претендира от
ответника обезщетение в размер на 600 лв. за времето на незаконно
отстраняване.
Препис от исковата молба е връчен на ответника – „Областно Пътно
Управление-Пазарджик” ЕИК: 0006950890055, с адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Александър Стамболийски“ № 20. В депозирания писмен отговор,
ответникът оспорва всички предявени искове. Поддържа становище, че
прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно,
доколкото е направено на предвиденото в закона основание виновно
неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца. Твърди, че
дисциплинарното нарушение е установено надлежно, при спазване на
изискванията на чл. 193 от КТ. Твърди, че до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца - 11.02.2025 г., са депозирани
непрекъснато общо 10 бр. болнични листове /някои от тях, включително
последните два болнични листа са представени на работодателя след изтичане
на определения двудневен срок за представянето им/, а за периодите: от
16.01.2025 г. до 28.01.2025 г. - 13 дни и от 05.02.2025 г. до 11.02.2025 г. - 7 дни,
работодателят не е уведомен по никакъв начин за причината за отсъствие от
работа на ищеца през тези периоди, няма и представени болнични листове.
Това довело до извършеното от ищеца друго тежко нарушение на трудовата
дисциплина и описано в т. 1 от заповедта - неявяване на работа в течение на
повече от два последователни работни дни, а именно: от 16.01.2025 г. до
23.01.2025 г. всеки работен ден в Районна пътна служба /РПС/ Велинград.
Освен неявяването на работа, ищецът не е уведомил прекия си ръководител,
нито други колеги, че ще отсъства и не е посочил обективна причина за
същото, не е представил и болничен лист, не е отговорил на обаждания на
служебния телефон - състав по чл. 187, ал.1 т.1 предл. трето от КТ, вр. чл.190
ал.1 т.2 от КТ; нарушил е чл. 24, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред
и чл. 65, т. 1 от Вътрешни правила за условията и реда за управление на
човешките ресурси в АПИ. Твърди, че поради неявяване на работа, считано от
16.01.2025 г. до 23.01.2025 г. - 6 работни дни, на ищеца са изискани писмени
обяснения на основание чл. 193 ал. 1 от КТ, както и искане за
деклариране/представяне на доказателства за закрила по чл. 333 от КТ с
писмо-искане за обяснение на основание чл. 193, ал. 1 от КТ и представяне на
информация/доказателства по чл. 333 от КТ, изх. 66-Пз-93/23.01.2025 г.,
връчено с отказ и свидетели на 24.01.2025 г. в 13.15 ч. Твърди, че служители
на ОПУ - Пазарджик са посетили на място постоянния адрес на К. А. П. в гр.
Велинград, ул. *********** № 17, с цел връчване на искането за обяснения,
където е намерен ищецът - констативен протокол от 24.01.2025 г.. Сочи, че на
24.01.2025 г., Директорът на ОПУ - Пазарджик е издал Заповед за
дисциплинарно уволнение № ОПУ-РД-17-1/24.01.2025 г., която следва
предходна, влязла в сила такава с № ОПУ-РД-17-2/16.05.2024 г. за наложено на
ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди, че
на 28.01.2025 г. около 13:45 ч. Лицето Ц.Г. е донесла в Районна пътна служба -
2
Велинград болничен лист на К. А. П. № Е20243176409, изд. на 22.01.2025 г. от
МЦ Радомир ЕООД гр. Радомир, за периода от 16.01.2025 г. до 04.02.2025 г.
вкл. До дата 11.02.2025 г. липсвало и уведомяване на работодателя по какъвто
и да е начин за причината, за отсъствие на П. от работа. Твърди, че с оглед
гореизложеното, работодателят не е необходимо да иска разрешение от
Инспекцията по труда, тъй като се касаело за извършени тежки нарушения на
трудовата дисциплина /330, ал. 2 от КТ/, довели до дисциплинарното
уволнение на ищеца, изразяващи се в това, че работодателят не е знаел, нито е
бил уведомен в срок за издадените последни 2 болнични листа на ищеца.
Твърди, че за периода от 02.08.2024 г. до 24.02.2025 г. на К. П. са издадени
общо 10 болнични листове /личен лекар и ЛКК/ без прекъсване, които са
обжалвани и са на етап – установяване по административен ред. Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове.
Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за
работодателя.
Не се спори между страните по делото, а и се установява от
представените писмени доказателства, че страните са били в трудово
правоотношение, безсрочно по своя характер, по силата на което ищецът е
заемал длъжността "Старши специалист – пътен участък" в Областно пътно
управление- Пазарджик, РПС-Велинград. Въз основа на Заповед № ОПУ-РД-
17-1/24.01.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на
основание чл. 190, ал. 1, т. 2, т.4 от КТ, във вр. с чл. 188, т.3 от КТ, поради
наложено дисциплинарно наказание "уволнение".
Доколкото разпоредбата на чл. 194 от КТ е императивна, то в
настоящия случай съдът констатира, че не е налице нарушение от страна на
работодателя при издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение и
същата е издадена именно в изискуемите срокове: дисциплинарното наказание
се счита наложено от 11.02.2025 г., тъй като заповедта е връчена на лицето при
отказ, удостоверен от свидетели на 11.02.2025 г. Дисциплинарните нарушения,
които се сочи ищецът да е извършил, са за дните: 19.07.2024 г. от 14:30 ч. до
17:00 ч., 25.07.2024 г. от 12:35 ч. до 13:00 ч., 26.07.2024 г. от 13:00 ч. до 15:00
ч. и в периода от 16.01.2025 г. – до 23.01.2025 г., вкл. от 8:30 ч. до 17:00 ч.
всеки работен ден. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ посочва като начален
момент, от който започва да тече срокът за налагане на дисциплинарно
3
наказание - узнаването му от работодателя, като дори и да се приеме, че той е
узнал в момента на извършването, към датата на връчването й не е изтекъл 1-
годишния срок от момента на извършването на нарушенията.
В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и
прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентно лице, в
рамките на предвидените в чл. 194 КТ срокове, при изискване на обяснения на
ищеца, като е достатъчно обясненията да бъдат поискани от работодателя,
което последният е направил с писмо-искане за обяснения изх. № 66-Пз-
93/23.01.2025 г. и писмо-искане за обяснения изх. № 66-Пз-906/29.07.2024 г.,
като първото ищецът е отказал да получи, което обстоятелство е удостоверено
с подписите на трима свидетели, а второто е получил лично на 29.07.2024 г.
Като нарушения на трудовата дисциплина са посочени: неявяване на
работа в течение на два последователни работни дни- чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ;
злоупотреба с доверието на работодателя- чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо вр.
чл. 126, т. 9, предл. първо от КТ; неуплътняване на работното време- чл. 187,
ал. 1, т. 1, предл. Четвърто, вр. чл. 126, т. 3 от КТ и неспазване на вътрешните
правила за работа- чл. 187, ал. 1, т. 10, вр. чл. 126, т. 10, предл. първо от КТ.
Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието
"системни нарушения". Теорията и практиката възприемат наличието на
системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът
/служителят/ е извършил три или повече нарушения. С оглед забраната по чл.
189, ал. 2 от КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са
санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а
наказанията за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 от КТ,
какъвто е настоящият случай.
От съдържанието на Заповед № ОПУ-РД-17-1/24.01.2025 г. се
установява, че работодателят при мотивиране на заповедта и определяне на
системата от нарушения е взел предвид наложеното вече дисциплинарно
наказание /предупреждение за уволнение/.
Относно нарушенията, посочени в Заповед № ОПУ-РД-17-
1/24.01.2025 г., от изготвения доклад с вх. № 66-Пз-98/23.01.2025 г. от Я. Г. Б.,
съпроводен с доклад вх. № 66-Пз-95/23.01.2025 г. от К.Ч. и доклад вх. № 66-
Пз-97/23.01.2025 г. от Н.Д., и констативни протоколи 7 бр. за всеки ден от
16.01.2025 г. до 24.01.2025 г., доклад рег. № 66-Пз-893/26.07.2024 г. от Я. Г. Б.,
констативни протоколи от 19.07.2024 г., 25.07.2024 г. и 26.07. 2024 г. както и от
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.П.К.,
К.Х.Ч. и Н.В.Д., които преценени по реда на чл. 182 от ГПК съдът намира за
обективни и достоверни, тъй като са логични, пълни и кореспондират с всички
останали доказателства по делото, се установява, че през периода от
16.01.2025 г. – до 23.01.2025 г., вкл. от 8:30 ч. до 17:00 ч. всеки работен ден,
ищецът не е бил на работа, на дните 19.07.2024 г. от 14:30 ч. до 17:00 ч.,
25.07.2024 г. от 12:35 ч. до 13:00 ч., 26.07.2024 г. от 13:00 ч. до 15:00 ч. е
внесъл и държал на работното си място личен преносим компютър, свързан с
4
жълт кабел за интернет в мобилната мрежа, предоставена от Виваком на АПИ
и включен в лаптопа външен хард диск с USB, които е използвал в работно
време за лични цели. Установи се, че ищецът не е представил своевременно на
работодателя издадените му болнични листове, поради което и не е налице
предварителната закрила от уволнение по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ. Съгласно
трайната съдебна практика, изразена и в постановени по реда на чл. 290
ГПК решения: решение от 04.07.2012 г. по гр. д. № 1185/2011 г., III г. о. на
ВКС, решение от 18.07.2012 г. по гр. д. № 1220/2011 г. III г. о. на
ВКС, решение от 13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., III г. о. на Върховният
касационен съд приема, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, се отнася към
момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може да
уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването
на разрешен му отпуск. Същата не е приложима в случай, че работникът или
служителят, макар и да е бил в разрешен отпуск според издадения му
болничен лист, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил
работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест. Ето
защо, и при съвкупната оценка на всички доказателства, събрани по делото, се
обосновава извод за доказаност на описаните в от Заповед № ОПУ-РД-17-
1/24.01.2025 г. нарушения, извършени от ищеца.
От гореизложеното се установява по несъмнен начин, че ищецът е
извършвал системни нарушения на трудовата дисциплина, като съдът счита,
че при преценка тежестта на системните нарушения, работодателят правилно
ги е оценил и е наложил съответното наказание - уволнение.
По отношение възражението на ищеца относно несъобразяване от
страна на работодателя със закрилата, с която се ползва той на основание чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ, съдът го намира за неоснователно по следните
съображения. Съгласно представената от ищеца епикриза ИЗ № 6447/2025 г.,
ищецът страда от инсулинова резистентност и хиперурикемия, които болести
обаче не са включени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях имат особената закрила на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. От
приетите по делото доказателства липсва Решение на ТЕЛК, което да
установява заболяването "захарен диабет" по отношение на ищеца. Ето защо
съдът приема, че от представените и приети по делото доказателства не се
установиха факти и обстоятелства, от които да е възникнало в тежест на
работодателя приложението на чл. 333 от КТ.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че уволнението е законно и
искът за отмяната му следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ:
Елемент от основателността на посочените искове е незаконност на
уволнението. Съдът не достигна до такъв фактически и правен извод, поради
което искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
искът за изплащане на обезщетение за времето, през което е останал без
работа, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
5
По разноските:
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за
държавна такса следва да останат за сметка на съда.
Във връзка с изхода на делото ответникът има право на разноски за
настоящото производство, поради което в негова полза на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК следва да му бъде присъдена сумата в размер на 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение във връзка с процесуалното
представителство, извършено от юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. П., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. Велинград, ул. *********** № 17, против „Областно Пътно
Управление – Пазарджик“, ЕИК: 0006950890055, с адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от управителя си М. А.
Ш., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3от КТ за признаване
на уволнението, извършено със Заповед № ОПУ-РД-17-1/24.01.2025 г., за
незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност, както и за изплащане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа, като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК К. А. П., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Велинград, ул. *********** № 17, да заплати на
„Областно Пътно Управление – Пазарджик“, ЕИК: 0006950890055, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от
управителя си М. А. Ш., сумата от 200 лв., представляваща сторените от
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6