№ 1057
гр. Благоевград, 01.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Атанас И.
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20251200100818
по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Г. Ж. Х., ЕГН
**********, чрез адв. П. Ш., против Прокуратура на Република България,
представлявана от главния прокурор.
Навежда се в молбата, че с Постановление за привличане на обвиняем от
14.09.2006г. постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич
/Пр.Пр. № 1591 /2006г. по описа на Районна прокуратура - Петрич/, ищецът
бил привлечен като обвиняем за това, че за периода 30.11.2002г.-07.05.2003г.
на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, в качеството
му на длъжностно лице - контрольор на ГСЖулата, Златарево, Илинден“ е
присвоил около 15 060.00 лева, собственост на Изпълнителна агенция
„Пътища“ - София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази
или управлява, като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо
престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр.с чл.201 от НК. Впоследствие
„присвоената" парична сума е прецизирана на 11 284.09 лева. Веднага след
привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил уволнен като служител
на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция
„Пътища“ - София. Със същото прокурорско постановление, с което е
привлечен като обвиняем му е наложена мярка за неотклонение „парична
гаранция в размер на 2 000 лева“. С друго прокурорско постановление от
14.09.2006г. спрямо ищеца е наложена ограничителна мярка „забрана за
напускане пределите на РБългария без разрешение на прокурор“. Втората
1
ограничителна мярка е била обжалвана по надлежния за това ред, като по
повод на обжалването е било образувано ЧНД № 1010/2007г. по описа на
Петрички районен съд. По последното с Определение № 446/17.05.2007г.
Съдът е отменил така наложената от прокуратурата ограничителната мярка.
Това ограничение възпрепятствало обвиняемия да потърси работа и да работи
в Гърция, каквито предложения е имал, след като е останал безработен.
Същата мярка повторно е наложена от прокуратурата с Постановление Вх.№
1591/05.03.2008г. по описа на Районна прокуратура - Петрич.
Твърди се, че обвинението е прецизирано по размер, така както е
посочено по-горе, с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 28.03.2008г. на Районна прокуратура - Петрич.
Посочената ограничителна мярка е отменена от прокуратурата с
Постановление Вх.№ 1591/28.07.2008г. поради това, че дознанието вече е
приключило с предявяване по реда на чл. 227 и сл. от НПК и предстоящото
внасяне в Районен съд - Петрич на обвинителен акт. Последният бил издаден
на 12.08.2008 г., което обусловило отмяна и на наложената ограничителна
мярка „парична гаранция в размер на 2 000 лева“. Това действие на
обвинението е извършено с Постановление Вх. № 1591/20.10.2008г. на
Районна прокуратура - Петрич. Размерът на „присвоената“ парична сума
повторно е прецизиран с ново, трето поред Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 12.12.2008г. на Районна
прокуратура - Петрич, според което същата отново възлиза на 11 284,09 лева.
С Постановление вх.№ 1591/13.03.2009г. Прокуратурата за втори път е
наложила на уличеното лице ограничителна мярка „забрана за напускане на
пределите на РБългария без разрешение на прокурор“. Последната е отменена
окончателно с Постановление вх. № 1591/13.04.2009г. тъй като досъдебното
производство по Дознание № 452/2006г. е приключило с внасяне на
обвинителен акт в Районен съд - Петрич. Твърди се, че бил внесен
обвинителен акт в РС - Петрич. След отводи на съдиите, прекратяване и
връщане за изпълнение на указания и повторно внасяне, обвинителният акт е
изпратен на Районен съд - Кюстендил, където едва на 30.05.2012г. е
образувано НОХД № 630/2012г. по описа на същия съд. С Присъда №
15/16.03.2018г. постановена по същото дело, ищецът е признат за невиновен и
е оправдан да извършил престъплението, в което е обвинен. По протест на
ответника е образувано ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд -
2
Кюстендил, по което с Решение № 260009/08.09.2022г. оправдателната
присъда е била потвърдена. Като не обжалваемо това съдебно решение влиза в
сила от деня на постановяването му - 08.09.2022 г.
Поддържа се, че в резултат на действията на ответника на ищеца са
нанесени големи неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и
изживявани все още комплекс от значителни отрицателни психически емоции,
психологическо страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане,
стрес и притеснения свързани с тежестта на обвинението - от 3 до 15 години
лишаване от свобода. От друга страна увреденият се чувствал опозорен;
човешкото му достойнство било силно накърнено; бил сринат напълно целият
му професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите,
приятелите и обществото; чувствал се унизен; смятал името и честта си за
непоправимо опетнени за цял живот; изпитвал силен гняв и негодувание
поради накърняване на чувството му за справедливост, тъй като вярвал на
100%, че не е извършил това, в което е обвинен; смятал, че се гаврят с него;
животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия; станал
раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което
продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние - не спял преди всяко
съдебно заседание от наказателното производство; страдал от нарушение на
съня, като сънувал тежки кошмари че вече е в затвора; пиел антидепресанти;
получил здравословни проблеми - припадъци, безсъние, високо кръвно
налягане, постоянно главоболие.
Твърди се, че незаконосъобразните действия на ответника се отразили
много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно станал
обществено достояние в с.Кулата, общ.Петрич, където всички се познават -
към него момент ищецът бил зет на Кмета на с.Кулата и съвсем естествено
бил познат на цялото село. Пострадалият се затворил в себе си, ограничил до
минимум контактите си с приятели и познати, стоял си непрекъснато в къщи и
не смеел да излиза от срам, обида и унижение; прекратил участията си във
всякакви празнувания, чествания и обществени събирания. Двете му деца, не
искали да излизат от дома им и да ходят на училище защото се срамували от
баща си, за който се говорело, че е престъпник, крадец и разбойник.
Действията на прокуратурата се отразили силно негативно на семейните
взаимоотношения между ищеца и съпругата му. Между тях възникнали
скандали и караници, породени от повдигнатото обвинение и воденото
3
наказателно производство, поради свития семеен бюджет след уволнението,
както и предвид опозоряването на цялото семейство в обществен план.
Всички близки роднини също се срамували от случилото се с ищеца.
Навежда се, че тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 19 души свои
колеги, случаят бил публично разгласен в медиите - както национални, така и
регионални. Още на 12.09.2006г. (преди привличането на ищеца като
обвиняем), политикът Румен Петков, тогава в качеството си на Министър на
вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявява че цялата група,
тогава служители на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към
Изпълнителна агенция „Пътища“, са присвоили огромна парична сума, в
размер на 2.5 млн.евро. На 13.09.2006г. в националния вестник „Монитор“ е
публикувана статия, в която се твърди, че над 2.5 млн.лева „са източени“ от
граничните пунктове Кулата и Златарево. На 15.09.2006г. по национална
телевизия „БТВ“, в най- гледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на
Окръжна дирекция „Полиция“- Благоевград комисар Кирил Г.ев дава убедено
мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите
колеги. Към него момент същите дори не са привлечени в качеството им на
обвиняеми. Тази „новина“ е публикувана и на интернет-сайта на предаването
същия ден вечерта. В хода на досъдебното производство, наблюдаващият го
прокурор от РП-Петрич Лидия Манолова, по национални телевизии дава
убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В
националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд" и „Стандарт“ излизат
публикации, в които се твърди, че парите действително са присвоени. С
подобни статии излизат и регионалните вестници в.„Струма“ и в.“Вяра“, и то
в продължение на няколко дни подред. Местната кабелна телевизия
разпространява бързо новината, като се показват снимките на уличените, в т.ч.
и на ищеца. В интернет пространството също така имало много статии,
станали достояние на неограничен кръг от читатели. В различни публикации
увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“, „крадец“.
В новините по местната кабелна телевизия показали снимката на ищеца с
коментар, че е участник в престъпната „схема за източване“ на огромна сума
пари - около 4 млн.лева. В резултат на това повечето роднини, близки и
приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а
голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да
контактуват и да общуват с уличеното лице. Дочувал как за него се говори, че
4
„бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и приятелства.
Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се;
затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; чувствал
се обществено опозорен; ограничил личните и социалните си контакти; не
излизал от дома си; не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал се
безполезен лично за себе си и за семейството си; смятал, че животът му е
съсипан.
Поддържа се, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от
изключително продължителния срок както на разследването, така и на
съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на
14.09.2006г., а по обвинителен акт на прокуратурата е било редовно
образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012г. Изтекли са 6
години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали
ще има обвинение в крайна сметка и ако да - за какво точно престъпление, въз
основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая
стига до съдебна фаза и делото започва в Районен съд - Кюстендил, последват
десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал, като не е
ставал причина за отлагане на съдебно заседание. Всяко едно такова явяване е
било свързано с голям стрес, притеснения, страх от постановяване на
осъдителна присъда в съдебното заседание и др.такива. Кошмар, който е
продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко приключва, но са
минали цели 16 години! Толкова много години са съпоставими с целия живот
на човека, а спрямо активната възраст - това е още по- значителна част от нея.
При повдигането на обвинението ищецът е бил в най-активната част от
живота си - на 38 години. Когато е оправдан, вече е на 54 години. Голяма част
от трудоспособната му възраст е преминала. Флагрантно е било нарушено
конституционното право на ищеца след като е обвинен в извършването на
престъпление, да бъде предаден на съд в законоустановения за това срок.
Също така в никакъв случай не може да се приеме, че наказателното
преследване срещу увреденото лице е приключило в разумен срок. Напротив.
Като краен резултат, животът на ищеца е напълно съсипан и това не може да
се поправи или възстанови.
Независимо че в крайна сметка обвиняемият е бил оправдан, той е
продължил и продължава да търпи и до днес неблагоприятните последици от
5
упражнената срещу него наказателна репресия на прокуратурата, както в
психологически план, така и в чисто физически. Като резултат същият се е
променил изцяло психологически; станал е значително по-затворен, много по-
нервен и избухлив към околните - жена му го нарича „запалка“ защото лесно
се пали и то за дребни неща; емоционално съсипан - в ежедневието не
проявява радост, не изпитва щастие, не се усмихва, не се смее, студен в
общуването си с околните, обезверен. Във физически и социален план - с
постоянно високо кръвно налягане, трайно главоболие, страдащ от безсъние и
кошмари; с влошени семейни взаимоотношения; без желание да за общуване с
околните. Дългото наказателно преследване е повлияло негативно на
трудовата дейност на ищеца. След прекратяването на трудовото му
правоотношение с Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, към
Изпълнителна агенция „Пътища“ - София, се опитал да работи в дърводелски
цех, но същият фалирал. Търсил непрекъснато работа, но никъде не го
вземали защото бил обвиняем по висящо наказателно дело. На три пъти
кандидатствал за работа като охранител, но по същата причина не го взели на
работа. Започнал да работи чак след влизане в сила на оправдателната
присъда през 2022г., т е. бил е 16 години безработен. Този факт води след себе
си допълнителни вреди, изразяващи се в социални неудобства като липса на
здравни и социални осигуровки и липса на достатъчно трудов стаж. За да
издържа семейството си се принудил да взема заеми, които изплаща и до ден
днешен. Поради липсата на достатъчно трудов стаж, пострадалият не може да
се пенсионира по законовия ред.
Навежда се, че доколкото ищецът е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение с влязла в законна сила оправдателна присъда и по този начин
обвинението му за извършване на престъпление от общ характер се е оказало
без правно основание, то са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.З, предл.1
от ЗОДОВ за обезщетяване на ищеца за причинените му неимуществени
вреди.
Прави се довод, че като справедлив размер на обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, които същият е претърпял и
търпи и до днес, се явява сумата от 60 000 лева. Същата би могла да репарира
в цялост, така както изисква закона (чл.51, ал.1 от ЗЗД) и по справедлив начин
(чл.52 от ЗЗД), причинените от незаконните действия на ответника
неимуществени вреди.
6
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати сумата в
размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетения за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
изразяващи се в причиняване на стрес и безпокойство, главоболие и
раздразнителност, влошаване на здравословното състояние, накърняване на
честта, достойнството и доброто име в обществото, злепостовянето пред
близки, познати и колеги, публикациите в печата и онлайн издания,
съдържащи информация за воденото наказателно производство срещу ищеца
и представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното срещу
ищеца наказателно производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда,
ведно с лихвата за забава, считано от 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата,
Претендира ищеца сторените по делото разноски.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведения предмет на делото е правото на увредения да получи обезщетение
за вредите, които са настъпили от повдигнато от прокуратурата
незаконосъобразно обвинение, която правна квалификация е чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, по втория иск, това е правото на вземане за лихви, която правна
квалификация е чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че искът е основателен, посочва и представя писмени
доказателства – Постановление за привличане на обвиняем и за определяне на
мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 14.09.2006г. на Районна
прокуратура - Петрич; Постановление за определяне на мярка за неотклонение
„забрана за напускане пределите на Република България“ от 14.09.2006г. на
Районна прокуратура - Петрич; Определение № 446/17.05.2007г. по ЧНД №
1010/2007г. по описа на Петрички районен съд; Писмо от Национална служба
„Полиция“ рег.№ 06018889/18.09.2006г.; Карта с данни по чл.7 от ЗЗП за Г. Ж.
Х.; Постановление на Районна прокуратура - Петрич от 05.03.2008г.; Писмо от
Национална служба „Полиция“ рег.№ 08011476/13.03.2008г.; Карта с данни за
наложената принудителна административна мярка спрямо български
граждани по ЗБДС за Г. Ж. Х.; Постановление за привличане на обвиняем от
28.03.2008г. на Районна прокуратура - Петрич; Постановление на Районна
прокуратура - Петрич от 28.07.2008г.; Постановление на Районна прокуратура
- Петрич от 20.10.2008г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане
7
на мярка за неотклонение от 12.12.2008г.; Постановление на Районна
прокуратура - Петрич от 13.03.2009г.; Писмо Рег.№ 15537/20.03.2008г. на
ОДМВР-Благоевград, ведно с Карта с данни за наложена мярка спрямо
български граждани по ЗБДС за Г. Ж. Х.; Постановление за отмяна на мярката
за неотклонение „парична гаранция“ от 13.04.2009г. на Районна прокуратура -
Петрич; Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по НОХД № 630/2012г. по
описа на Районен съд - Кюстендил, ведно с мотиви; Решение №
260009/08.09.2022г. постановено по ВНОХД № 454/2018г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил; Протоколи от о.с.з. по НОХД № 1629/2009г. по
описа на Районен съд - Кюстендил - 5 6р.; Протоколи от о.с.з. по НОХД №
630/2012г. по описа на Районен съд - 44 бр.; Протоколи от о.с.з. по ВНОХД №
454/2018г. по описа на Окръжен съд - 10 бр.; Преписи от публикации във
вестник „Струма“ от 15.06.2006г,, 16- 19.09.2006Г., 20.09.2006г, и
26.06.2006г.; Препис от публикация във вестник „Труд“ от 26.06.2006г.;
Препис от публикация на интернет-вестник „Дневник“ от 13.09.2006г.; Препис
от публикация на интернет-вестник „Сега“ от 14.09.2006г.; Препис от
публикация на интернет-сайта btvnovinite.bg от 15.09.2006г.; Препис от
публикация на интернет-сайта factor-news.net от 17.12.2008г.; Препис от
публикация на интернет-вестник „Сега“ от 05.09.2008г.; Препис от
публикация на интернет-сайта News.bg от 17.12.2008г.; Препис от публикация
на интернет-сайта paragraph22.bg от 20.12.2008г.; Публикация във в.“Труд“ от
11.06.2011г.; Препис от публикация на интернет-сайта Lupa.bg от 12.09.2019г.;
Препис от публикация на интернет-вестник „24 часа“ от 12.09.2019г.; Препис
от публикация на интернет-сайта toppresa.com от 02.10.2019г.; Препис от
стр.14 от вестник „Труд" от 26.09.2006г.; Препис от стр.15 от вестник „Труд“
от 26,09,2006г.; Препис от публикация на интернет-сайта news.bg от
17.12.2008г.; Препис от публикация на интернет-сайта mediapool.bg от
13.09.2006г.; Препис от публикация на интернет-сайта news.bg от 13.09.2006г..
Искането е редовно, а по съществото си основателно, поради което
следва да се уважи.
Направеното с исковата молба от ищеца доказателствено искане за
допускане на гласни доказателства, е порочно. На основание чл. 101, ал.1, от
ГПК съдът следва да укаже на ищеца, че това доказателствено искане не е
съобразено с изискванията на чл. 156, ал. 2 от ГПК, а именно- в искането си
страната не е посочила трите имена на свидетелите, поради което следва в
8
тридневен срок от получаване на настоящето определение, ищеца да направи
писмено доказателственото си искане, като посочи трите имена на
свидетелите, които иска да бъдат допуснати.
Следва да се укаже на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в
срока, неостраняването на тези нередовности, ще се смятат извършените
процесуални действия за неизвършени и ще се преклудира възможността за
ищеца да посочва доказателства.
Ответникът Прокуратура на Република България, представлявана от
главния прокурор, чрез прокурор в Окръжна прокуратура – Благоевград, в
срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Поддържа се, че съгласно чл. 136 от ЗСВ, прокуратурата е единна и
централизирана, от което следва принципа че всеки прокурор по каквото и да
било дело - наказателно, гражданско, търговско, административно - може да
представлява единната прокуратура съобразно своята компетентност
/прокурорът следва да е от прокуратурата съответна на компетентния съд/,
поради което се прави довод, че в конкретния казус няма пречка писмен
отговор на горепосочената искова молба да бъде изготвен от прокурор при
Окръжна прокуратура — Благоевград в съответствие с писмените указания
дадени в писмо изх.№ 8356/ 17.08.2023 г. на прокурор от отдел „Съдебен“ при
ВКП, без необходимост от изрично писмено упълномощаване в тази насока. В
подкрепа на този извод е и т. 5 от Тълкувателно решение №3/2004 г. на ОСНК
на ВКС, в което се приема че „структурните звена на Прокуратура
/респективно прокурорите към тях/ могат да я представляват по право“ - без
да е нужно изрично упълномощаване за това по реда на чл.32-33 от ГПК.
Навежда се, че в конкретния казус не са налице каквито и да било
доказателства, които да доказват/ обосновават/, че Г. Ж. Х. действително е
претърпял някакви конкретни неимуществени вреди, които при това да са
пряк и непосредствен резултат от воденото срещу него наказателно
производство за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр.с чл.201 от НК,
вследствие незаконното обвинение по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-
гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на Районна прокуратура - Петрич,
НОХД № 630/2012г. ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд -
Кюстендил, а наличието на такива преки и непосредствени вреди е основен
9
елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 ал. 1 т.З от ЗОДОВ.
Липсата на този елемент изключва възможността за ангажиране на
отговорността на държавата и нейните правозащитни органи в лицето на
прокуратурата.
Поддържа се, че в тежест на ищеца е да докаже и то по несъмнен начин
наличието на изложените в исковата му молба твърдения за претърпени от
него конкретни неимуществени вреди, а такива доказателства извън
твърденията на Х., изложени в исковата му молба липсват. От приложените
към исковата молба материали не се установява наличието на нито едно
доказателство, от което да е видно, че ищецът действително е претърпял
сочените от него стрес, безпокойство, напрежение, унижение, увреждане на
обществения и личния му имидж и достойнство, още по малко това да е пряк
резултат от повдигнатите срещу него обвинения и воденото срещу него
наказателно производство по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ - гр.Петрич
/Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на Районна прокуратура - Петрич, НОХД №
630/2012г. ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.
Недоказани са и твърденията на ищеца за настъпили в резултат от воденото
срещу него наказателно производство смущения в ежедневието му и
злепоставяне.
Навежда се, че преувеличени и неотговарящи на действителността са
твърденията на Х., че след като му било повдигнато обвинение, цялата
общественост разбрала това и с това бил нарушен личния му и социален
живот, като воденото наказателно производство му пречило да започне работа
защото навсякъде, където кандидатствал му било отказвано.
Поддържа се алтернативно, ако въпреки гореизложените аргументи, все
пак съда приеме че иска на Г. Х. има своето законово основание, че същия е
изключително и необосновано завишен по своя размер с оглед разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. На първо място, не е налице нито едно доказателство че Х.
действително е претърпял каквито и да било неимуществени вреди, които да
са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно
производство, още по-малко такива обезщетението по справедливост, на които
да възлиза точно на претендираната от ищеца сума от 60 000 лева.
Претенцията на ищеца е завишена и не съответства на претендираните вреди,
на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика в
10
аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.
Навежда се, че спрямо Х. не е вземана мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, за да се претендират вреди в резултат от налагане на
такава мярка. Липсват доказателства, в резултат на наложената ограничителна
мярка „Забрана за напускане на пределите на РБългария, без разрешение на
прокурор” да не е могъл да започне работа в РГърция, докато е бил
безработен. Липсват доказателства, докато е траела тази ограничителна мярка,
същият да е поискал разрешение за пътуване в чужбина. От началото до края
на процеса в сила е била в сила „презумпцията за невинност“, като няма нито
доказателство тя да е била нарушена. Спазен е бил и основополагащия
принцип в българския наказателен процес, че обвиняемия /подсъдимия до
постановяване на осъдителна присъда е невинен.
Безспорно наказателното производство срещу ищеца е било с голяма
продължителност. В тази връзка обаче при определяне кой е разумния срок за
разследване и водене на едно производство следва да се вземе предвид, на
първо място броя на извършените действия по разследването или съдебно
следствени действия, чиито брой е много голям в настоящия случай, сред
които и назначени експертизи изискващи особени познания, които могат да се
изпълнят от малък брои вещи лица. На следващо място за определяна, кой е
разумния срок за едно производство следва да се отчете и броя лицата, които
са били привлечени към наказателна отговорност и процесуалното поведение
на страните, което не е без значение за продължителността на процеса. В хода
на ДП и съдебната фаза са разпитани свидетели, назначени, изготвени и
приети са експертизи, а това безспорно изисква значително по - дълъг период
от време, в сравнение с обикновените случаи на дела за тези видове
престъпления. Следва да се обърне внимание, че прокуратурата нито веднъж
не е ставала причина за отлагане на съдебно заседание Не малък период от
време делото е било по процедури за отводи на съдии и при съответния съдия
за изготвяне на мотивите към постановените съдебни актове, което не може и
няма как да се вмени във вина на прокуратурата.
Не на последно място следва да се отбележи, че всякакви претенции на
ищеца относно разумния срок за гледане на производството не следва да бъдат
уважени, тъй като съгласно чл.8 (2) от ЗОДОВ „ (Нова - ДВ, бр. 98 от 2012 г.)
Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 26, ал. 1 по
11
приключени производства само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за
съдебната власт, по която няма постигнато споразумение“.
Съгласно Глава трета "а", от ЗСВ чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в
сила от 01.10.2012 г.) (1) По реда на тази глава се разглеждат заявления на
граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на
органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок. (2) Заявленията по ал. 1 се подават от
граждани и юридически лица, които са: 1. страни по приключени граждански,
административни и наказателни производства; 2. обвиняеми, пострадали или
ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. По реда на
тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на
Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.
Заявленията по ал. 1 се подават в 6 - месечен срок от приключване на
съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия
съдебен съвет до министъра на правосъдието.
Безспорно липсват доказателства за спазване на тази процедура, тъй
като е изтекъл предвидения от закона срок, което още веднъж е доказателство,
че ищеца не е претърпял претендираните вреди, тъй като ако това беше
станало и същия смяташе, че е претърпял неимуществени вреди, злепоставен е
и е засегнат неговия имидж, щеше незабавно след окончателното му
оправдаване да предяви своите претенции,което не е направил.
Недоказани са и твърденията на ищеца за претърпени от него стрес,
безпокойство, напрежение, унижение, увреждане на обществения и личния му
имидж и достойнство, които да са пряк резултат от повдигнатите спрямо
същия обвинения и воденото срещу него наказателно и съдебно производства
съответно ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591/2006г.
по описа на Районна прокуратура - Петрич, НОХД № 630/2012г. ВНОХД №
454/2018г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.
В своето изложение освен, че Х. декларативно е изброил епитети
използвани в случай на засягане на психическо здраве и преживени чувствай
такива свързани със увреждане на честа и достойнството, не е посочил нито
едно конкретно доказателство в подкрепа на тази си твърдения, а такива
липсват и в приложенията към депозираната от него искова молба.
12
Приложените документи не се съдържат доказателства, че сочените психични
терзания на ищеца са пряка и непосредствена връзка от привличането му към
наказателна отговорност по конкретните досъдебно, респективно съдебни
производства. В исковата молба и в приложенията към нея няма нито едно
доказателство за влошено психично здраве на Х., вследствие на воденото
срещу него наказателно производство, като няма нито един медицински
документ, от който да е видно да са му направени каквито и да е изследвания
за установяване на реалното му психическо състояние и установени по
безспорен начин симптоматика на състояния, каквито се твърдят, че са налице
в исковата молба. Не е представено и нито едно доказателство, че Х. е
кандидатствал за конкретна работна позиция в конкретно юридическо лице
или държавно и, че не е назначен поради факта, че срещу него било водено
наказателно производство. Видно от изготвени справки от служители на
Прокуратурата Република България е, че Х. нито веднъж не е подавал
заявление, за да му бъде издадено удостоверение за наличие или липса на
неприключили наказателни производства в ОП - Благоевград или РП -
Благоевград, за да може да го представя евентуално пред бъдещи негови
работодатели, тоест ищеца твърди неистини в исковата си молба, а именно, че
му е отказвано да бъде взет на работа, заради воденото срещу него
наказателно производство, защото евентуалните работодатели разбирали, че
срещу него се води наказателно производство. Не е посочен поне един
работодател, до който същия е подал молба да бъде назначен на конкретна
позиция, който да е отказал да го назначи на същата. Фалирането на
дърводелски цех, в който се опитал да работи, не може да се вмени във вина на
прокуратурата. Неподкрепени с никакви доказателства и в този смисъл
голословни са и твърденията за това, че три пъти е кандидатствал на работа
като охранител, но не го взимали, поради воденото наказателно производство.
Не е представено нито едно доказателство, че именно защото срещу него е
водено наказателно производство, същият е бил продължителен период от
време безработен и това да е в пряка и непосредствена връзка с воденото
наказателно производство. Твърдението, че същият е бил безработен не е
удостоверено с нито едно доказателство, а е само едно твърдение от страна на
ищеца.
Прави се довод, че поради тези съображения, претендираното
обезщетение е силно завишено по размер и не съответства на твърдените и на
13
установената съдебна практика по аналогични дела. Алтернативно счита, че
настъпилото увреждане, за което претендира ищецът е причинено по негова
изключителна вина и съгласно чл. 5 от ЗОДОВ обезщетение не се дължи, респ.
ако бъде определено такова, следва да се приеме,че пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането, обезщетението да се намали. В настоящия
случай, поведението на ищеца е било укоримо и в пряка причинно -
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат - образувано и водено
срещу него наказателно производство.
Прави искане ответника да се допуснат писмени доказателства – справка
от РП-Благоевград и ОП – Благоевград. Искането е редовно, а по съществото
си основателно, поради което следва да се уважи.
Така предявеният иск е редовен и допустим, поради което съдът следва
да допусне доказателствата и насрочи делото в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 818/ 2025 г. по описа на ОС- Благоевград в
открито съдебно заседание за 30.09.2025 г. от 13.30 часа, за която дата да се
призоват ищеца и ответника, както и с призовките да бъдат изпратени преписи
от настоящето определение на ищеца, ведно с отговора по исковата молба и
приложенията към него, както и препис от настоящето определение за
ответника.
Проект на устния доклад по делото е както следва:
1. Претендираните права и възражения произтичат от: за ищеца-
наличие на привличане на обвиняем за престъпление от общ характер, факта
на образувано наказателно производство, което е завършило с оправдателна
присъда; настъпило увреждане на здравето, претърпените болки и страдания;
за ответника – липса на състав за ангажиране на отговорност, липса на вреди.
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца е при
така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения
предмет на делото е правото на увредения да получи обезщетение за вредите,
които са настъпили от повдигнато от прокуратурата незаконосъобразно
14
обвинение, която правна квалификация е чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по втория
иск, това е правото на вземане за лихви, която правна квалификация е чл. 86
от ЗЗД.
Правната квалификация на възраженията на ответника са - средство за
защита срещу иска.
3. Не се признават права или обстоятелства.
4. Разпределя доказателствената тежест както следва: ищеца следва да
докаже - наличие на привличане на обвиняем за престъпление от общ
характер, факта на образувано наказателно производство, което е завършило с
оправдателна присъда; настъпило увреждане на здравето, претърпените болки
и страдания; факта на забава на правонарушителя; ответника следва да
докаже – не носи доказателствена тежест;
УКАЗВА на страните, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, за кои от
твърдените от тях факти не сочат доказателства - за ищеца – няма такива; за
ответника – няма такива.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК, че в
едноседмичен срок от получаване на настоящето определение могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и проекта на доклада по делото и
да предприемат съответните процесуални действия, като ако в установения
срок страните не изпълнят указанията на съда, те ще загубят възможността да
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, както и ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, че ако
ответникът не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, може да поискат постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттеглят иска.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, че ако не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу него.
15
УКАЗВА на ответника, ако ищецът не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът, по
искане на ищеца, може да постанови неприсъствено решение срещу него.
УКАЗВА на ищеца, основание чл. 101, ал.1, от ГПК, че
доказателственото искане за допускане на гласни доказателства не е
съобразено с изискванията на чл. 156, ал. 2 от ГПК, а именно- в искането си
страната не е посочила трите имена на свидетелите, поради което следва в
тридневен срок от получаване на настоящето определение, ищеца да направи
писмено доказателственото си искане, като посочи трите имена на
свидетелите, които иска да бъдат допуснати.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в срока,
неостраняването на тези нередовности, ще се смятат извършените
процесуални действия за неизвършени и ще се преклудира възможността за
ищеца да посочва доказателства.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
ДОПУСКА писмените доказателства на ищеца - Постановление за
привличане на обвиняем и за определяне на мярка за неотклонение „парична
гаранция“ от 14.09.2006г. на Районна прокуратура - Петрич; Постановление за
определяне на мярка за неотклонение „забрана за напускане пределите на
Република България“ от 14.09.2006г. на Районна прокуратура - Петрич;
Определение № 446/17.05.2007г. по ЧНД № 1010/2007г. по описа на Петрички
районен съд; Писмо от Национална служба „Полиция“ рег.№
06018889/18.09.2006г.; Карта с данни по чл.7 от ЗЗП за Г. Ж. Х.;
Постановление на Районна прокуратура - Петрич от 05.03.2008г.; Писмо от
Национална служба „Полиция“ рег.№ 08011476/13.03.2008г.; Карта с данни за
16
наложената принудителна административна мярка спрямо български
граждани по ЗБДС за Г. Ж. Х.; Постановление за привличане на обвиняем от
28.03.2008г. на Районна прокуратура - Петрич; Постановление на Районна
прокуратура - Петрич от 28.07.2008г.; Постановление на Районна прокуратура
- Петрич от 20.10.2008г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение от 12.12.2008г.; Постановление на Районна
прокуратура - Петрич от 13.03.2009г.; Писмо Рег.№ 15537/20.03.2008г. на
ОДМВР-Благоевград, ведно с Карта с данни за наложена мярка спрямо
български граждани по ЗБДС за Г. Ж. Х.; Постановление за отмяна на мярката
за неотклонение „парична гаранция“ от 13.04.2009г. на Районна прокуратура -
Петрич; Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по НОХД № 630/2012г. по
описа на Районен съд - Кюстендил, ведно с мотиви; Решение №
260009/08.09.2022г. постановено по ВНОХД № 454/2018г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил; Протоколи от о.с.з. по НОХД № 1629/2009г. по
описа на Районен съд - Кюстендил - 5 6р.; Протоколи от о.с.з. по НОХД №
630/2012г. по описа на Районен съд - 44 бр.; Протоколи от о.с.з. по ВНОХД №
454/2018г. по описа на Окръжен съд - 10 бр.; Преписи от публикации във
вестник „Струма“ от 15.06.2006г,, 16- 19.09.2006Г., 20.09.2006г, и
26.06.2006г.; Препис от публикация във вестник „Труд“ от 26.06.2006г.;
Препис от публикация на интернет-вестник „Дневник“ от 13.09.2006г.; Препис
от публикация на интернет-вестник „Сега“ от 14.09.2006г.; Препис от
публикация на интернет-сайта btvnovinite.bg от 15.09.2006г.; Препис от
публикация на интернет-сайта factor-news.net от 17.12.2008г.; Препис от
публикация на интернет-вестник „Сега“ от 05.09.2008г.; Препис от
публикация на интернет-сайта News.bg от 17.12.2008г.; Препис от публикация
на интернет-сайта paragraph22.bg от 20.12.2008г.; Публикация във в.“Труд“ от
11.06.2011г.; Препис от публикация на интернет-сайта Lupa.bg от 12.09.2019г.;
Препис от публикация на интернет-вестник „24 часа“ от 12.09.2019г.; Препис
от публикация на интернет-сайта toppresa.com от 02.10.2019г.; Препис от
стр.14 от вестник „Труд" от 26.09.2006г.; Препис от стр.15 от вестник „Труд“
от 26,09,2006г.; Препис от публикация на интернет-сайта news.bg от
17.12.2008г.; Препис от публикация на интернет-сайта mediapool.bg от
13.09.2006г.; Препис от публикация на интернет-сайта news.bg от 13.09.2006г..
ДОПУСКА писмените доказателства на ответника - справка от РП-
Благоевград и ОП – Благоевград.
17
Указва, на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, на Прокуратура на Република
България, представлявана от главния прокурор, в едноседмичен срок от
получаване на настоящето определение, да представи доказателства за
наличие на представителна власт на прокурор от ОП – Благоевград, относно
извършени процесуални действия по подаване на отговор на исковата молба.
В случай, че разпореждането на съда не бъде изпълнено в срок, съдът ще
приеме, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, че това действие е неизвършено.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
18