РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330119533 по описа за 2021 година
Предявени са субективно съединени искове на Й. Б. В., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез *** С. Н., против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарлал
Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от *** *** - за
признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № ***
от 17.05.2021 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК; както и против
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28 за
признаване за установено, че сключеният между страните договор за предоставяне на
поръчителство № *** от 17.05.2021г. е нищожен поради противоречие с разпоредбите на
ЗЗД и ЗПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила договор за потребителски кредит
с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД за сумата от 1000 лева, със срок от 34 седмици, при
договорен ГПР от 41,68%; че като условие за отпускане на кредита е предвидено
обезпечение в полза на кредитира; че в изпълнение на тази договорка чрез заемодателя,
ищцата е сключила възмезден договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник,
като възнаграждението по този договор, възлизащо на сумата от 591,60 лева, е платимо чрез
месечните погасителни вноски. Изложено е, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство не е отразено в ГПР, поради което договорът за
потребителски кредит е нищожен. Поддържа се наличие на нелоялна търговска практика.
Твърди се, отделно, че сам по себе си договор за предоставяне на поръчителство също е
нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави. Иска се уважаване на предявените искове
и присъждане на разноски.
Ответниците подават отговори на исковата молба, с които всеки от тях оспорва
предявения против него иск, с подробни възражения.
1
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните съображения:
Съдът е сезиран обективно пасивно съединени искове за установяване
недействителността на договор за потребителски кредит, сключен от ищеца с първия
ответник, представляващ иск с правно основание чл. 22 ЗКП, както и с иск по чл. 26, ал. 1,
пред. III ЗЗД що се отнася до поргласяване нищжожността на договора за предоставяне на
поръчителство.
Установява се от приетите по делото доказателства, че между ищцата и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1000 лева, със
срок от 34 седмици, при договорен ГПР от 41,68%. Като условие за отпускане на кредита е
предвидено обезпечение в полза на кредитира, а в изпълнение на тази договорка чрез
заемодателя, ищцата е сключила възмезден договор за предоставяне на поръчителство с
втория ответник, като възнаграждението по този договор, възлизащо на сумата от 591,60
лева, е платимо чрез месечните погасителни вноски. Установява се от приетата по делото
ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че действителният размер на ГПК по договора за
кредит е 455,56 %.
Настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за
кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa
общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за
гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по
своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от
гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно
положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него
допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния
размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх
обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.
Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически
по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето
защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че
разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи, ще
надвишат 50 процента на годишна база от стойността на кредита. Следва да се изтъкне, че
дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. В случая от приетата по делото се установява, че
действителният размер на ГПР е пъти над законовия максимум, което води до
недействителност на договора.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на
2
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по
сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.
Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за
връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към
ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
Съдът намира, че сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор
за предоставяне на поръчителство също е недействителен поради противоречието му с
добрите нрави – чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза обосновано може да
се предположи, че ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което отпускането
на кредит е в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с
икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен, в деня на отпускане на кредита, с юридическо
лице-търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които
обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо
длъжника. В случая договореното в полза на поръчителя възнаграждение, всъщност
представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този
договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С
него едната страна поема само задължения, срещу които не придобива права, тъй като
рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствена правна
последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед
изправността на длъжника. Така в противоречие с нормите на добросъвестността, е
установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит
разход по кредита. С решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК
е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за
нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от
законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество,
което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на обществото. Нищожност поради противоречие с
добрите е налице и при съществена нееквивалентност на престациите, каквато съдът
намира, че е налице.
При този изход на правния спор, право на разноски има ищеца, като разноските
възлизат на сумата от 250 лева – държавна такса и експертиза. При условията на чл. 38, ал.
1, т.3, пр. 2 от ЗА *** С. К. Н. от *** има право на разноски в размер общо на 800 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на Й. Б. В., ЕГН **********, с
адрес: *** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, че сключеният между
страните договор за паричен заем/кредит № *** от 17.05.2021 г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на Й. Б. В., ЕГН **********, с
адрес: *** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният между
страните договор за предоставяне на поръчителство № *** от 17.05.2021 г. е НИЩОЖЕН на
основание чл. 26, ал. 1, педл. III ЗЗД – поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
********* да заплати на Й. Б. В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 200 ( двеста) лева
3
– разноски по делото за държана такса и експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Й. Б. В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 50 (петдесет) лева
– разноски по делото за държана такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т.3, пр. 2 от ЗА „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК ********* да заплати на *** С. К. Н. от *** сумата от 400 (четиристотин) лева –
разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т.3, пр. 2 от ЗА „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на *** С. К. Н. от *** сумата от 400 (четиристотин) лева –
разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4