№ 19100
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110169431 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:
********* срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, с която е предявен положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 6 317,99 лв., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски и 70 лв. за услуга „репатриране на автомобил“, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“
по щета № ********* за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 16.06.2023
г. в гр. София, пред „Аджибадем Сити Клиник“ и кръговото кръстовище при ул. „Атанас
Дуков“ и ул. „Люба Величкова“, причинени виновно и противоправно от водача на л. а.
„Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (31.05.2024 г.) до изплащане на вземането, за
която сума на 13.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 32779/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че на 16.06.2023 г. в гр. София, пред „Аджибадем Сити Клиник“ и
кръговото кръстовище при ул. „Атанас Дуков“ и ул. „Люба Величкова“, е настъпило ПТП по
вина на водача на л.а. „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА, който извършвайки маневра за
завой наляво, без да осигури предимство на водача на л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег. №
СВ2546ТН, засича траекторията му, вследствие на което за да избегне удара, водачът на л.а.
„Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН се отклонява наляво и се блъска в бордюр,
вследствие на което на застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ л.а.
„Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН са причинени имуществени вреди. Сочи, че за
процесното ПТП бил съставен двустранен констативен протокол от 16.06.2023 г., в който
двамата водачи-участници в ПТП се съгласили, че вината за настъпване на същото била на
водача на л.а. „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА, чиято задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП била сключена с
1
ответното дружество. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при него автомобил, за което била образувана щета № *********, при която
били констатирани увреждания в предна лява гума, преден ляв шенкел, предна и задна
джанта и греда на заден мост. Сочи, че ремонтът на увреденото МПС бил възложен на
доверен сервиз („Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД), който издал фактура №
**********/24.07.2023 г. на стойност 6 232,99 лв., които ищецът, в качеството на
застраховател по имуществена застраховка, на 03.08.2023 г., с платежно нареждане №
963ТFRO23215AGCX, е изплатил на доверения сервиз. Сочи се, че предвид невъзможността
на увреденото МПС да се придвижи на собствен ход след процесното ПТП, същото е
репатрирано, като за услугата е издадена фактура № 664/19.06.2023 г. за сумата от 70 лв. с
включен ДДС. Твърди, че по повод заведената щета е извършил и ликвидационни разходи в
размер на 15 лв. Ето защо счита, че в негова полза е възникнало регресно вземане в общ
размер на 6317,99 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на
процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК „Лев
Инс“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил. Излага съображения за изключителна вина на водача на
застрахования при ищеца автомобил, като посочва, че водачът на пострадалия от ПТП лек
автомобил е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал.1 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Оспорва и
размера на вредите, като счита същия за прекомерно завишен и не съответстващ на размера
на действително претърпените вреди. Оспорва като неоснователна и акцесорната претенция
за законна лихва. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение, изразяващо се в управление на МПС с несъобразена с пътните условия и
превишена скорот, на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Т Крос“, с рег. №
СВ2546ТН, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Фолксваген Т
Крос“, с рег. № СВ2546ТН към момента на реализиране на риска; наличието на валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
2
дружество и собственика на л.а. „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 16.06.2023 .г. се установява, че на посочената дата в град София е настъпило ПТП
с участието на лек автомобил „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН, управляван от И.
П., и лек автомобил „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА, управляван от Петър
Фердинандов. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара,
както и видимите щети по автомобилите, като за л.а. „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА е
отбелязано, че няма увреждания, а за другия л.а., участващ в ПТП - „Фолксваген Т Крос“, с
рег. № СВ2546ТН са отразени следните увреждания: спукана лява гума и изкривяване на
джанта. Протоколът е подписан от двамата водачи, като И. П. е посочила в частта
„забележка“, че вината за настъпването на ПТП е на другият шофьор Петър Фурнаджиев,
който от своя страна в другата графа „забележка“ е отбелязал, че се съгласява.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения, като съдържа и изрично признание на водача на лек автомобил „Тойота Аурис“,
с рег. № СВ4619ТА относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и
механизма според отразената схема, макар това отбелязване да не е стандартно, доколкото
водачът Петър Фурнаджиев е отбелязал факта си на съгласие, а водачът И. П. е подчертал, че
другият водач признава вината си. В случая признанието за вина като правно релевантен
факт следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира с показанията на
разпитания свидетел и участник в процесното ПТП – И. П.. В свободен разказ пред съда
свидетелят разказва за мястото на произшествието – на отбивката между МОЛ „Парадайз“ и
Алея „Яворов“ при болница „Токуда“. Твърди, че едно такси е пресякло пътя му, като
свидетелят е предпазил хората в таксито, като е „разбил“ служебния си автомобил.
Обяснява, че е виждал едно такси да прави обратен завой, отляво. Свидетелят твърди, че е
възприел другото МПС, което обаче се движело неадекватно (много бавно – с „траурна“
скорост). Свидетелят П. присветнал на таксито и то започнало да се „изнася“ в дясна лента.
Свидетелят сочи, че веднага „скочил“ на спирачката, но колата започнала да се носи по пътя.
Обяснява, че според него е направил спасителна маневра. Другият водач на МПС му
пресякъл пътя и той, за да избегне удара, самокатастрофирал в бордюра. Сочи, че дори не е
доближил другата кола.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П., включително изнесеното
обстоятелство, че на процесното място е разрешено да се прави обратен завой.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че на 16.06.2023 г., около 18:05 часа, л.а. „Тойота Аурис“, с рег. №
СВ4619ТА се движи по ул. „Атанас Дуков“ с посока към бул. „Черни връх“, и в района след
УМБАЛ „Токуда“, водачът предприема маневра за обратен завой на разрешено за целта
място от пътното платно. В същия момент в обратната посока се движи друго МПС – л.а.
„Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН, който предприема спасителна маневра за
отклонение вдясно, след което за отклонение вляво и задейства спирачната уредба, при което
губи контрол върху управлението на автомобила и се удря в бордюра на лявата му страна,
3
първо с предна лява гума и впоследствие със задна лява гума. От изводите на експерта може
да се изведе, че щетите по л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН се намират в пряка
и причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.06.2023 г. произшествие в град София.
Експертът е извел, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН, изчислена на база средни пазарни цени, съгласно
приложена Фактура от 24.07.2023 г. (л. 45 – 47 по делото), издадена от „Порше Интер Ауто
БГ“ ЕООД в качеството му на официален за марката „Фолксваген“ сервиз, към датата на
ПТП е 6 083,35 лв. Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 5 570,95 лв. Обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между 15 лв. – 25 лв.
Видно от визуализацията на мястото на настъпване на процесното ПТП от страната на
водача на л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН има хоризонтална маркировка, като
е налице пътен знак, указващ предимството на водача. От друга страна, от същата
визуализация от страната на водача на другия л.а. „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА се
констатира, че има хоризонтална пътна маркировка, както и два пътни знака – първият
забраняващ продължаване на движението преди спиране (знак „Стоп“) и втори знак,
указващ задължително завой наляво. Изчислява се, че скоростта на движение на л.а.
„Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН е била 50 – 60 км/час, както и че водачът на този
лек автомобил е имал техническа възможност да предотврати удара, ако своевременно е бил
задействал спирачната уредба на автомобила.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
С оглед установеното правило в ЗДвП, приобщените по делото устни и писмени
доказателства и заключението по САТЕ, съдът приема, че поведението на водача на л.а.
„Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА е в нарушение на закона, т.к. предприемането на
маневра за обратен завой, макар да е осъществено на разрешено за целта място от пътната
маркировка, е предприето преждевременно, т.е. преди по пътя с предимство да бъдат
пропуснати всички движещи се пътни транспортни средства, в това число и „Фолксваген Т
Крос“, с рег. № СВ2546ТН.
Ето защо трябва да бъде разгледано своевременно въведеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на следните норми от ЗДвП, а
именно чл. 20, ал. 1, чл. 21, чл. 23, ал. 1 от закона. Според настоящия съдебен състав по
делото ответникът не успя да докаже пълно и главно, каквато доказателствена тежест му бе
разпределена с доклада по делото, че водачът на л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег. №
СВ2546ТН не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, поради което
възражението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е неоснователно заявено. Това е така, понеже, макар да се
е стигнало до загуба на управлението върху „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН, това
обстоятелство не се дължи обективно само на поведението на водача на този автомобил,
предприетата от него маневра има спасителен характер, поради което същата не може да се
цени с негативна конотация спрямо същия. Неоснователно се претендира също, че водачът
на л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН е управлявал лекия си автомобил в
нарушение на законоустановените километри в час. С оглед пътя, по който са се движили
двата автомобила, и на основание чл. 21, ал. 1 ЗДвП следва, че максималната скорост за
шофьорите на него е 50 км./час, за такава скорост говори и вещото лице при своите
изчисления. Основателно обаче, по мнение на настоящия съдебен състав, е възражението на
ответното дружество за нарушаване на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП от страна на
водача на л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН, при следните съображения.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
4
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др./,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото се събраха доказателства, а именно констатациите на експерта по
САТЕ, че водачът на л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН е имал техническа
възможност да предотврати цялото произшествие, ако е задействал спирачната уредба
навреме. Ерго, инцидентът нямаше да го има, ако св. П. беше задействал спирачния
механизъм на управляваното от него МПС в първия възможен момент, вместо да
предприема други действия (отклонение от пътя наляво-надясно) или т.нар. „спасителна
маневра“. В светлината на така установеното, съдът приема, че поведението на водача П.
също представлява condition sine qua non (условие без което не може) за вредоносния
резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко, поради
което съдът приема, че макар да е имал обективна (техническа) възможност да спря и така да
избегне удара, респ. настъпването на щетите, водачът на л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег. №
СВ2546ТН е предприел други действия, макар отново насечени към избягване на
вредоносни последиици (отклонение наляво и надясно и последващо спиране). При
преценка на поведението на двамата водачи това на управляващия лекия автомобил „Тойота
Аурис“, с рег. № СВ4619ТА е с по- голяма степен на вина в сравнение с това на водача на
л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег. № СВ2546ТН (вж. Решение № 50176/20.12.2022 г. по т. д. №
1849/21 г., I т. о. и Решение № 105/13.07.2017 г. по т.д. № 60097/16 г., I т. о. на ВКС).
Затова възражението за съпричиняване на ответника, по мнение на настоящия съдебен
състав, е основателно в обем от 35 %.
От представените по делото писмени доказателства – опис заключение по щета №
*********, искане за оценка на вреди по щета № ********* и калкулация по щета №
*********, се установява, че ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на
6232,99 лв., изплатено с платежно нареждане от 30.11.2023 г. на официалния сервиз на
„Порше“ за България – „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение. Същото следва след това да бъде
намалено с 35 % с оглед приетото за основателно възражение за съпричиняване.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
5
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
На следващо място, от значение е, че към момента на процесното ПТП, увреденият
лек автомобил е в бил все още в гаранционен период – същият е с дата на производство 2021
година, съгласно приложената по делото застрахователна полица по застраховка „Каско на
МПС“. След като автомобилът е бил „гаранционен“, обезщетението следва да се определи
по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е
условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода
на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила (3, 5 или 7 години в
зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок),
този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни
части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза (каквато е и настоящата), при
настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако
бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива (в този
смисъл Решение № 159 от 28.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9193/2021 г., Решение № 1402
от 10.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 11793/2021 г., Решение № 344 от 18.01.2024 г. на СГС
по в. гр. д. № 2541/2023 г., Решение № 1282 от 14.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8908/2022
г., Решение № 8648 от 17.12.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1187/2019 г., и др. ). В този смисъл
са и Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о.; Решение №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г., на ВКС, І т. о.; Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. №
153 по т. д. № 896/2010 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, ІІ т. о. и др.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че действителната
стойност на вредите възлиза на 6 232,99 лв., което е видно от издадената
от официалния представител на марката фактура № **********/14.07.2023 г., в която е
отразена стойността на отремонтирането на причинените щети в оторизиран сервиз. Към
тази сума се дължат и 15 лв. за ликвидационни разноски или общата сума е 6 247,99 лв.
Доказан разход представлява и репатрирането на увредения л.а. „Фолксваген Т Крос“, с рег.
№ СВ2546ТН, който е в размер на 70 лв., видно от представената по делото фактура №
664/19.06.2023 г., която е платена с преводно нареждане на 30.11.2023 г.
Обобщено, доказаният размер на вземането на ищеца е 6 317,99 лв. Същият следва
да бъде намален с 35 % (прието възражение за съпричиняване) или със сумата от 2 211,29 лв.
Така искът на ищеца остана доказан в размера от 4 106,70 лв. и до него ще бъде уважен, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 6 317,99 лв. – следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съобразно уважената,
6
респ. отхвърлена част от претенциите на ищеца.
С решението си по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част
от иска – арг. т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК.
Ищецът претендира 252,72 лв. – държавна такса; 30 лв. – депозит за свидетел; 300 лв.
– депозит за САТЕ; юрисконсултско възнаграждение, определено от съда служебно в размер
на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Наредбата за правната помощ. С
оглед уважената част от исковата претенция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат разноски в общ размер на 493,77 лв.
Ответникът претендира 200 лв. – депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда служебно в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
от Наредбата за правната помощ. С оглед отхвърлената част на исковата претенция и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в общ размер на 140 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск,
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 411 КЗ, че ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, дължи на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата от 4 106,70 лв., с включени
15 лв. ликвидационни разноски и 70 лв. за услуга „репатриране на автомобил“,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ по щета № ********* за вреди, настъпили от пътнотранспортно
произшествие на 16.06.2023 г. в гр. София, пред „Аджибадем Сити Клиник“ и кръговото
кръстовище при ул. „Атанас Дуков“ и ул. „Люба Величкова“, причинени виновно и
противоправно от водача на л. а. „Тойота Аурис“, с рег. № СВ4619ТА, чиято „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (31.05.2024 г.) до
изплащане на вземането, за която сума на 13.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32779/2024 г. по описа на СРС, 65 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4 106,70 лв. до пълния предявен размер от 6 317,99
лв. като неоснователен поради уважено възражение за съпричиняване.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“
№ 68, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 493,77 лева,
представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от общо 140 лв., представляваща сторени
разноски в първоинстанционното производство.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8