МОТИВИ към присъда по НОХД № 2603 по описа на Варненски районен съд за 2017 година, VІ
състав.
На 12.06.2017год. във ВРС е
внесен обвинителен акт № 7730 от и.ф. адм.
ръководител, районен прокурор на РП Варна, въз основа на който на
13.06.2017год. във ВРС е образувано съдебно наказателно производство срещу подс. И.И.В. с оглед извършено от
него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 296, ал.1, пр.2 от НК за
това, че на 18.06.2016год. в гр.Варна, не е изпълнил Заповед за незабавна защита
от домашно насилие от 17.06.2016год. постановена по гр.д. № 6892/2016год. по
описа на РС Варна, влязла в сила на 17.06.2016год. издадена на основание чл.18,
ал.1 от ЗЗДН с постановени мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, а
именно да предаде детето Д.И.В. ЕГН ********** на неговата майка Р.К.Б..
С разпореждане от 15.06.2017тод.
на съдията докладчик първоначално производството е било насрочено за
разглеждане по реда на глава 28-ма от НПК. С последващо определение постановено
в открито съдебно заседание на 10.07.2017год. е отменено разпореждането за
насрочване на делото по реда на глава 28-ма и е постановено делото да бъде
разглеждано по общия ред.
В хода на съдебното следствие в
открито съдебно заседание на 10.07.2017год., при изчитане на обвинителния акт
от прокурора е била констатирана очевидна техническа грешка в диспозитива на
обвинителния акт касаеща годината в която е извършено престъплението за което е
повдигнато обвинение, както и година в датата на издаване на заповед за
незабавна защита (и на двете места е посочена 2017год.) при описана в обст. част година 2016 и внесен в съда обвинителен акт на
12.06.2017год., която очевидна техническа грешка е поправена от прокурора в
съдебното заседание с изричното съгласие на подсъдимия и неговия защитник,
които заявяват, че са наясно с обвинението и не се противопоставят на
направената от прокурора поправка на техническата грешка в съдебното заседание.
В съдебно заседание
представителят на ВРП поддържа обвинението повдигнато на подсъдимия и счита, че
същото е доказано по безспорен и категоричен начин от всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства и моли подсъдимият да бъде признат за виновен
като му бъде наложено справедливо наказание.
Защитата на подсъдимия в лицето
на адв. А.Г. и адв. М.П.
пледира за оправдателна присъда като излага аргументи както за обективна, така
и за субективна несъставомерност на престъплението за което подсъдимият е
предаден на съд. В пледоарията си адв. А.Г. застъпва
тезата че заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал.1 от ЗЗДН не е сред
актовете посочени в нормата на чл.296, ал.1 от НК. Отделно от това заявява, че
дори и да се приеме, че този акт попада сред актовете визирани в нормата то пак
е налице обективна несъставомерност на престъплението защото за неизпълнение
можело да се говори едва след връчване на заповедта по реда предвиден в ГПК, а
в случая това не било сторено. Заповед в оригинал не била връчена на
подзащитния по реда предвиден в ГПК, а и той не бил отказвал да предаде детето
на майка му, искал е то да бъде освидетелствано от съдебен лекар като е
настоявал това да стане в присъствие на майката и е предал детето на майката
доброволно преди полицията да нахлуе в дома му. Подобни доводи за несъставомерност
излага в пледоарията си и другият защитник на подсъдимия – адв.
П..
Подсъдимият дава обяснения в
края на съдебното следствие в които емоционално акцентира на влошените
отношения между него и св. Б. във връзка с детето им, наличните между тях предходни
дела по ЗЗДН инициирани от св. Б. и приключили с позитивен за него резултат,
както и на това, че от 18.06.2016год. не е виждал и чувал дъщеря си, като
изразява становище, че обвинението за сексуално насилие над малолетно лице от
собствения му баща е най-голямата травма която една майка може да нанесе на
детето си. В дадената му последна дума моли да бъде оправдан като твърди, че в
случая се касаело за злоупотреба със ЗЗДН.
От фактическа страна съдът приема за установени
следните обстоятелства:
Подс. В. и св. Р.К.Б. В. били
съпрузи като от брака си имали едно дете – Д.И.В.. От 2014год. подсъдимият и
съпругата му били във фактическа раздяла като св. Р.Б.В. и дъщеря им живеели в
гр.София. След заминаването на св. Б. *** подс. В. на
няколко пъти осъществявал лични контакти с дъщеря си на територията на
гр.София. През 2014год. св. Б. Василева на два пъти подала в СРС молби по ЗЗДН
въз основа на които срещу подс. В. били образувани
съответно гр.58326/2014год. и гр.д. № 63585/2014год. По първото дело на 03.11.2014год. била
издадена заповед за незабава защита от действията на подсъдимия спрямо св. Б..
Делото било спирано и възобновявано като с решение от 08.08.2016год.,
влязло в сила през същата година , съдът оставил без уважение молбата на Б.В. и
отказал да издаде заповед за съдебна защита. С решение постановено от СРС по
второто дело № 63585/2014год. на 02.04.2015год. влязло в сила на
20.10.2015год., съдът също отказал да издаде заповед за защита по ЗЗДН в полза
на Б.В. и дъщеря й Д.В..
Междувременно през 2015год.
подсъдимият подал в СРС искова молба за развод въз основа на която било
образувано гр.д. № 56969/2015год. С определение постановено по посоченото
по-горе гражданско дело на 18.12.2015год., в производство за определяне на
привременни мерки, съдът е постановил, че до приключване на спора с влязъл в
сила съдебен акт грижите за детето Д.И.В. родена на ***год. се поверяват на
майката Р.К.Б. с нейно задължение всяка втора и четвърта събота от месеца да
води детето в дома на бащата И.И.В. в 10ч. и да го
взема от там на следващия ден в 18ч. освен при хоспитализация на детето. Въз
основа на това определение на съда в полза на подсъдимия бил издаден
изпълнителен лист, а в последствие било образувано и изпълнително дело.
Първоначално изпълнителното дело било образувано в СИС при ВРС под №
1065/2016год., а след това по молба на взискателя
било препратено на ЧСИ Н.М. с район на действие Софийски градски съд където
било образувано под № 20168410403600/2016год. при. След образуването на
изпълнителното дело подсъдимият започнал да осъществява режима на лични
отношения с дъщеря си като В. вземал детето от дома му в гр.София и го връщал
пак там.
На 28.05.2016год.
подсъдимият взел детето си от гр.София и се прибрал в дома си в гр.Варна. На
следващия ден подсъдимият не върнал детето в дома на майка му в гр.София.
Проведен бил разговор по телефона между ПЧСИ и подсъдимия в който подсъдимият
бил заявил, че няма да върне детето в гр.София и поискал да бъде уведомен чрез
ЧСИ за ден и час в който св. Б.В. ще дойде да вземе детето от гр.Варна. Св. В.
уведомила ЧСИ Н.М., че на 02.06.2016год. в 16:00 ще бъде пред дома на
подсъдимия в гр.Варна. На посочената дата в посочения час св. Василева била
пред дома на подсъдимия в гр.Варна, бул. „Княз Борис І“ № 279, но него го
нямало там. В телефонен разговор подсъдимият уведомил В., че се намира с детето
в гр.Суворово и че детето не иска да се прибира в гр.София. На 12.06.2016год.
(ден в който св. В. трябвало да прибере детето от дома на баща му съобразно
определението на съда), св. В. се обадила по телефона на подсъдимия, но контакт
не бил осъществен. На същата дата 12.06.2016год. св. В. подала жалба в V РУП
при ОД на МВР Варна с искане за спешна полицейска закрила на детето по чл. 38
от ЗЗД. На 14.06.2016год. адреса на подсъдимия бил посетен от служители на V
РУП които констатирали, че детето се намира там и е в добро състояние. Проведен
бил разговор и със служители от Отдела за закрила на детето в гр.Варна в който
било установено, че същите са запознати със случая, че там също се води
проверка. ИДПС при V РУП излязъл със становище, че липсват данни които да
налагат прилагане на полицейска закрила по отношение на детето Д.И.В.. Св. Б.В.
подала жалба и във ВРП. Междувременно на 14.06.2016год. изпълнителното дело
образувано при ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС било върнато в СИС при
ВРС. На 16.06.2016год. в кабинета на съдия изпълнител при ВРС се явили
подсъдимия и неговия адвокат А.Г.. Съдия- изпълнителят докладвал молба от подсъдимия
като взискател по делото за прекратяване на
изпълнителното производство, след което го уведомил, че производството няма да
бъде прекратено тъй като към момента се извършвало производство за последващо
връщане на дете. В тази връзка на подсъдимия била връчена и призовка за
доброволно изпълнение в която било указано, че следва да върне детето майка му.
Подсъдимият получил призовката и заявил, че в законния срок ще отговори кога и
как ще предаде детето. Междувременно съдия изпълнителят се обадил по телефона
на св. Б. и тя пристигнала. Тъй като подсъдимият бил уведомил съдия
изпълнителят че детето не желае да се връща при майка си съдия изпълнителят
разяснил, че това следва да бъде констатирано от него в присъствието на
психолог и насрочил среща между страните, детето и представител на АСП Врана за
21.06.2016год. в 11:30ч.
На 14.06.2016год. по жалба
на св. В. било образувано д.п. с оглед извършено престъпление по чл. 182 от НК
като постановлението пристигнало в V РУП на 15.06.2016год. На същата дата св. М.П.
– разследващ полицай при V РУП изпратила призовка до подсъдимия за явяване, но
тъй като призовката не била връчена същата се опитала да се свърже по телефона
с подсъдимия. Последният не вдигнал и св. П. му изпратила СМС в който го
информирала коя е, както и че трябва да се уговорят за дата и час за разпит. В
последствие подсъдимият и се обадил по телефона и двамата се разбрали
подсъдимият да се яви на разпит на 16.06.2016год. В този разговор подсъдимият
уведомил П., че на 16.06.2016год. има среща при съдия-изпълнител и двамата се
разбрали разпита да бъде извършен след обяд около 13:00ч. -14:00ч.
На 16.06.2016год. в 12:15ч.
в канцеларията на ДСИ инсп. Н.Н. ОКП ОД МВР Варна като
призоваващ орган връчил лично на подсъдимия призовка на основание чл.69, ал.1
от ЗМВР, в която било посочено, че трябва да се яви в 14:00ч. на същата дата в
V РУП при М.П.. На същата дата подсъдимият се явил при св. П. в сградата на V
РУП заедно с адвоката си А.Г.. Междувременно в сградата на V РУП се намирали
прокурор Д., св. А.С. (обединяващ инспектор ДПС), както и социален работник на
отдел „Закрила на детето“. Св. С. се намирала в сградата по разпореждане на
административните ръководители на ВРП, както и по разпореждане на началника на
отдел „Криминална полиция“ при ОД МВР Варна, като и било обяснено, че има
вероятност да се яви баща с малко дете на което трябва да се осигури полицейска
закрила. Всички е качили в кабинета на св. П., която пък го напуснала. Проведен
бил разговор с подсъдимия в който св. С. му казала, че трябва да върне детето
на майка му, а подсъдимият казал, че няма да го направи. След като св. П. се
върнала в кабинета си същата разпитала подсъдимия като свидетел като по указания
на наблюдаващия прокурор А. и прокурорите Г. и Д. му казала че трябва да върне
детето на майката. Дала му и срок това да стане до следващия ден.
На 17.06.2016год. св. Б.
подала във ВРС молба по ЗЗДН в която навеждала твърдения за упражнено от страна
на подсъдимия спрямо детето Д.И.В. сексуално, физическо и психическо насилие. В
молбата било отправено искане за издаване на заповед за незабавна защита. Въз
основа на молбата на същата във ВРС било образувано гр.д. № 6892/2016год. като
на 17.06.2016год ВРС издал и заповед за незабавна защита №69 с която
подсъдимият бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие
спрямо Д.И.В., забранил му да приближава детето Д.И.В. на разстояние по-малко
от 50м. както и да приближава жилището й в гр.София, бул. „Я. Сакъзов“ 36, ет.4, ап.10 и местата за социални контакти и
отдих и определил местоживеене на детето Д.И.В. при неговата майка Р.К.Б. ***.
В края на работния ден заповедта за незабавна защита била изпратена от ВРС по
факса до V РУП. Св. Б.В. също разбрала за издадената заповед в края на работния
ден и отишла в V РУП. След като получил заповедта по факса св. П. Хр. П. –
изпълняващ към него момента длъжността зам. Началник на V РУП веднага докладвал
на дам. директора на ОД на МВР Варна, а факсовото
копие от заповедта му било занесено в ОД
на МВР Варна. Късно вечерта на 17.06.2016год., около 23:00ч., в сградата на ОД
на МВР Варна се събрали свидетелите С., П. и П.Хр.П., както и зам. директора на
ОД на МВР Варна П. за да вземат решение какви действия ще се предприемат във
връзка с изпълнение на заповедта за незабавна защита. Уведомен бил и св. И. –
гл. дознател, но той не присъствал на срещата. Взето
било решение на следващия ден сутринта около 09:00ч. да се отиде в дома на
подсъдимия.
На следващата сутрин пред
дома на подсъдимия отишли началника на криминална полиция П. както и
свидетелите С. (ИДПС), П. (разследващ полицай), И. (главен дознател),
П. (началник „Охранителна полиция“), П. Хр. П. – зам. Началник на V РУП и Д. -
психолог при МВР. По указания на св. П. в района около дома на подсъдимия се
намирала и св. Б.В. с още няколко лица.
Св. П. се обадила по
телефона подсъдимия и го уведомила, че има издадена заповед с която трябва да
се запознае. Подсъдимият и заявил, че в момента не може да излезе тъй като
детето си прави личния тоалет. Малко по-късно подсъдимият звъннал на св. П. за
да разбере за каква заповед става въпрос. П. му обяснила и казала ,че отвън
пред дома му със заповедта. Подсъдимият я попитал дали трябва да присъства
адвокат и П. му казала, че ако желае може да присъства. Подсъдимият се обадил
на адв. Г.. Тъй като известно време след разговора
никой от дома на подсъдимия не излязъл св. П. се обадила по телефона на
адвокатката на подсъдимия – адв. А.Г. и й обяснила,
че има издадена заповед за незабавна защита. Адвокатката заявила, че пътува.
Междувременно по нареждане на ръководен кадър от ОД на МВР пред дома на
подсъдимия пристигнали и свидетелите Я.Я., С.Д. и А.П.
(и тримата полицейски служители в сектор СПС). По-късно на мястото пристигнала адв. Г. заедно с непълнолетната си дъщеря. На място
пристигнали и членове и симпатизани на
неправителствената организация в която членувал подсъдимия – „Конфедерация за
защитата на правата на децата“, както и св. Г.М. – психолог, която била
повикана от подсъдимия. Двамата се познавали от няколко месеца преди това
когато подсъдимият е потърсил от името на конфедерацията за закрила правата на
децата с молба при необходимост да ползват нейните услуги като психолог. При
нея подсъдимият водил и дъщеря си в края на месец май 2016год. по повод
нежелание да детето да контактува с майка си. Пристигнали и представители на
медиите в това число св. О.Ф. разследващ
журналист, който заедно със своя колежка снимали ставащото с видеокамера.
Св. И. дал на адв. Г. заповедта за незабавна защита за да се запознае с
нея. След като прочела заповедта адв. Г. се обадила
по телефона на подсъдимия и му обяснила за какво става въпрос. Той излязъл от
къщата си и отишъл до оградата на имота с детето си в ръце. Адв.
Г. му подала факс копието от заповедта. Подсъдимият я прочел и казал, че няма
да даде детето на полицията. Възникнал спор между адв.
Г. и полицейските служители досежно това, че заповедта не била в оригинал, а
факс копие. Междувременно подсъдимият се консултирал и с друг адвокат – адв. С., който го посъветвал да поиска освидетелстване на
детето тъй като има обвинение за сексуално насилие. Подсъдимият заявил, че ще
предаде детето на майката в присъствието на социален работник и след като бъде
освидетелствано от съдебен медик. В един момент по нареждане на прекия си
началник Н. С. (началник на ПУ „Св. Св. Константин и Елена“, който също бил
пред имота на подсъдимия, на място пристигнал и св. П. Ст. П. – полицейски
инспектор в участък к.к. „Св.Св. Константин и Елена“.
Св. П.Ст.П. не бил на работа него ден, а и не обслужвал района, в който се
намирал имота на подсъдимия. Началникът на ПУ „Св. Св. Константин и Елена“
връчил на св. П.П. заповедта за незабавна защита с
указания да я връчи на подсъдимия. Св. П.Ст.П. пристъпил към връчване на
заповедта като прочел през оградата заповедта на подсъдимия. Подсъдимият
отказал да я получи като заявил, че иска първо да дойде съдебен лекар, който на
място да освидетелства дъщеря му. Свидетелите П. и И. отишли в сградата на ВРП
и уведомили на място дежурния прокурор и „наблюдаващите прокурори“. Било им
заявено че заповедта трябва да се изпълни, както и че има основание да се
образувано наказателно производство за неизпълнение на заповед за незабавна
защита, както и че следва да се извърши освидетелстване на детето. В периода от
11:20ч. до 12:30ч. разследващи полицай при V РУП разпитал като свидетели по
д.п.№ 287/2016год. свидетелите И.А.И., П.Х.П. и М.П. (л.11-15 от д.п.). Св. И. се свързал по телефона с д-р Б. –
съдебен медик, която се съгласила да
освидетелства детето след което със служебен автомобил свидетелите П. и И.
взели д-р Б. от дома й и я завели на адреса на подсъдимия. В отсъствието на П.
и И. на мястото пристигнала Е.С. – юрист в отдел закрила на детето.
Свидетелките М. и Д. (и двете психоложки) били допуснати от подсъдимия в дома
му за да видят детето и условията при които живее. Детето било в двора и се люлеело на люлка. Когато св. П. се
върнала на мястото заедно с д-р Б. се обадила на подсъдимия и му казала, че
освидетелстване на детето може да бъде извършено. Подсъдимият пуснал в двора си
свидетелките Б. и П., но питал къде е майката защото иска прегледа да бъде
извършен в нейно присъствие. Св. Б.В. не била там, но се намирала в района на
бензиностанцията. Св. П. и се обадила по телефона да отиде, но тя отказала като
заявила, че се страхува. Б. и П. излезли от имота на подсъдимия и П. отишла при
св. В. да я убеждава да влезе и да присъства на прегледа. В един момент В. се
съгласила и св. П. се обадила по телефона на подсъдимия. Той отворил вратата и
трите Б., П. и В. влезли в имота му. Докато трите влизали в имота в същия
нахлули и полицейските служители с намерение да вземат детето и да го изведат,
но не успели. Подсъдимият успял да влезе в сградата заедно с детето качил се на
втория етаж и от терасата се провикнал към съпругата си „видял ли какво направи
с детето“. Св. П. помолила подсъдимия да пусне вътре в къщата св. В. да види
детето си и подсъдимият се съгласил и отключил вратата. П., В., Д. и М. влезли
в къщата където било и детето като подсъдимият изразил известно несъгласие с
влизането на П. в дома му. Въпреки това обаче тя влязла последна и застанала до
вратата. Детето било у майка си. Казало й че иска още един ден остане в къщата
на баща си но с нея. Св. П. се обадила по телефона на св.И. и му казал, че я
държат вътре заключена. Малко след това около 15:30ч., по нареждане на
свидетеля П., в имота през вратата на терасата влезли полицейските служители от
сектор СПС – свидетелите Д., Я. и П. и задържали подсъдимия, сложили ли му
белезници и го извели от имота след което го отвели в поделение на МВР. За
задържането на подсъдимия била издадена заповед № 170/18.06.2016год. видно от
която След неговото задържане имота напуснала и св. В. заедно с детето.
С решение от 26.08.2016год.
постановено по гр.д. № 6892/2016год. ВРС отхвърлил молбата на св. Б.В. в качеството на законен представител на малолетната Д.И.В.
за издаване на заповед за защита срещу подсъдимия с налагане на мерки по чл.5,
ал.1 от ЗЗДН.
С решение на ОС Варна
постановено на 13.03.2017год. по въззивно дело №
1985/2016год. съдът е отменил цитираното по-горе решение на ВРС като е задължил
подсъдимият да се въздържа от домашно насилие спрямо Д.И.В. на основание чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН като видно от решението е приел, че в случая в периода от
29.05.2016год. до 18.06.2016год. по отношение на детето е било осъществено
емоционално насилие състоящо се в откъсване на детето от обичайната му среда на
живот и режим и поставянето му в непозната среда, както и възприемане от страна
на детето на възникналото между родителите му напрежение по повод на
осъществяване на режима.
От 18.06.2016год.
подсъдимият не осъществявал режим на лични отношения с дъщеря си поради отказ
на св. Б.В.. За неизпълнение на задълженията си във връзка с режима на лични
отношения на св.Б.В. били налагани множество санкции от съдебни изпълнители по
реда на чл. 528, ал.3 от ГПК.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите А.С.,
И.А.И., П. Хр. П., М.П., Г.М., Д.И., О.Ф.,
Б.-К., Н.П., М.Д., Я.Я., П. Ст.П., С.Д., А.П., З.Ч. и
Р.Б.В., Заповед № 69 от 17.06.2016год. за незабавна защита издадена от ВРС по
гр.д. № 6892/2016год., Решение на ВРС от 26.08.2016год. постановено по гр.д. №
6892/2016год., Решение на ОС Врана по въззивно дело №
1985/2016год., постановено на 13.03.2017год., препис от протокол от открито
съдебно заседание проведено от СРС на 18.12.2015год. по гр.д. № 5696/205год. с обективирано в него определение по привременни мерки,
Изпълнителен лист от 15.04.2016год. и определение на СРС № 4260/15.04.2016год.
по гр.д. № 56969/2015год., протокол от съдия-изпълнител при ВРС от
16.06.2016год., Постановление на пом. частен съдебен
изпълнител на З.Д. от 31.05.2017год. по и.д. № 20178080400190, Постановление от
същия пом. частен съдебен изпълнител постановено на
18.05.2017год., две постановления постановени по същото изпълнително дело от пом. частен съдебен изпълнител на З.Д. - И.Ц. съответно от
24.04.2017год. и от 13.04.2017год., постановление от 05.01.2017год. издадено от
П.Р. – държавен съдебен изпълнител при РС Варна, постановление от
19.10.2016год. издадено от Л.С. – държавен съдебен изпълнител при ВРС. Решение
на СРС № 12551/08.08.2016год. по гр.д. №
58326/2014год., Решение на СГС от 20.10.2015год. по гр.д. № 6197/2015год.,
Решение на СРС от 02.04.2015год. по гр.д. № 63585/2014год., Справка относно
извършена проверка от инспектор Ш., докладна записка от същия инспектор,
постановление от 30.01.2017год. издадено от прокурор при ВРП В.Алексиева, с
предложение за освобождаване на обв. И.И.В. от наказателна отговорност и налагане на адм. наказание с оглед извършено престъпление по чл. 182, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК Решение №1071/17.05.2017год. постановено от ВРС по НАХД №
446/2017год. образувано по описаното по-горе постановление на ВРП и Решение на
ВОС № 199/28.09.2017год. постановено по ВНОХД № 793/2017год., информационна
карта, служебна характеристика на И.И.В., Удостоверение издадено от СГС по ф.д. № 353/2014год.,
Заповед за задържане на лице, от 18.06.2016год.,, справка за съдимост, аудиозапис от синя стая.
От така описания по-горе
доказателствен материал съдът не кредитира единствено показанията на
свидетелите Я.Я., С.Д. и А.П. (и тримата полицейски
служители в сектор СПС) в частта в която заявяват, че в момента в който те са
влезли в имота на подсъдимия да го задържат детето е било в неговите ръце и те
го помолили да го даде на майката за да му сложат белезниците, тъй като в тази
им част показанията са в противоречие както с показанията на св. Б.В.
(майката), така и с показанията на свидетелите М. и П., които заявяват, че в
този момент детето е било у майка си. Показателни в тази насока, са показанията
на св. Б.В. „През цялото време държах детето на ръце, като детето не искаше да
ме пуска“. От друга страна съдът счете, че посочените по-горе трима свидетели
имат личен мотив да свидетелстват по посочения по-горе начин с оглед
предприетите от страна на подсъдимия действия по обжалване на Заповедта с която
е бил задържан и наведените в жалбата му твърдения за незаконен арест и
полицейски произвол (жалба на л.110-114 от д.п., решение на АС Варна
№1533/08.07.2016год. с което заповедта е била отменена).
В пледоарията си по
съществото на делото единият от защитниците на подсъдимия е направил
възражение, че А.С., И.И., П. Хр.П., М.П., С.Д. и А.П.
не могат да бъдат свидетели по смисъла на чл. 118, ал.2 от НПК тъй като били
участвали в друго процесуално качество (какво не се сочи). Посоченото
възражение не се споделя от съда доколкото нито в книжата по д.п. се съдържат
данни още по-малко пък доказателства, нито пък в хода на съдебното следствие бяха
събрани доказателства сочещи на това посочените по-горе лица да са участвали в
настоящото наказателно производство в друго процесуално качество, нито пък
такива сочещи на извършени действия по разследването или съдебно следствени
действия извършени не по предвидения за това ред.
След като прецени всички
доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
постанови решението си като взе предвид следните правни съображения:
С внесеният в съда в съда
обвинителен акт подсъдимият е предаден на съд с оглед извършено престъпление по
чл.296, ал.1, пр.2 от НК за това, че на 18.06.2016год., в гр.Варна, не е
изпълнил заповед за незабавна защита от домашно насилие от 17.06.2016год.
постановена по гр.д. № 6892/2016год. по описа на РС Варна, влязла в сила на
17.06.2016год. издадена на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН с постановени мерки по
чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, а именно да предаде детето Д.И.В. ЕГН **********
на неговата майка Р.К.Б..
От обективна страна състава на
престъплението по чл. 296, ал.1, пр.2 от НК изисква на първо място наличието на
действаща заповед за защита от домашно насилие и на следващо място неизпълнение
на заповедта от нейния адресат. От субективна страна състава на престъплението
изисква наличието на пряк умисъл.
В случая от доказателствата по
делото непротиворечиво се установява, че на 17.06.2016год. е била издадена
заповед за незабавна защита от домашно насилие с адресат подсъдимия, която
заповед според настощият съд изцяло попада в хипотезата
на чл. 296, ал.1, пр.2 от НК макар и там чисто формално да се предвижда
съставомерност досежно нарушение на „заповед за защита от домашно насилие“. И
това е така защото тази заповед по характер е идентична със Заповедта за защита
от домашно насилие – съдържанието на двете заповеди е свързано с налагане на
забрани по чл. 5 от ЗЗДН като единствената разлика е времето на действие на
акта на незабавна защита, които при наличие на непосредствена опасност за
живота и телесния интегритет на пострадалия се постановява и действа веднага.
Бързината на постановяване на този съдебен акт и незабавното му действие не го
отличава по правна природа от заповедта за защита тъй като същият съдържа мерки
за незабавна защита подчинени на целите на чл.1 от ЗЗДН, чието неизпълнение е
обезпечено с наказателната отговорност за престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
Още повече, че тази заповед за незабавна защита се издава при наличие на данни
за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на
пострадалия.
В същото време обаче според
настоящия съд събраните в хода на съдебното следствие доказателства не сочат
нито на обективна нито на субективна съставомерност на престъпление по чл. 296,
ал.1, пр.2 от НК.
Както бе посочено по горе в
мотивите за да осъществен състава на това престъпление следва деецът да е
запознат със съдържанието на заповедта, същата да му е връчена и въпреки това
умишлено да я нарушава.
Съгласно чл. 18, ал.2 от ЗЗДН
заповедта за незабавна защита се връчва на страните и служебно се изпраща до РУ
на МВР.
В случая от доказателствата по
делото се установява, че още в деня на издаването на заповедта (17.06.2016год.)
е било изпратено копие по факса от същата до V РУП при ОД на МВР Варна.
Доказателства обаче за връчване на препис от заповедта на подсъдимия на тази
дата, а и на следващата инкриминирана дата, по делото липсват. Подсъдимият е
узнал за тази заповед сутринта след 09:30ч. на инкриминираната дата когато пред
къщата му вече имало струпване на множество полицейски служители, от различни служби,
начело с ръководния състав на ОД на МВР Варна, все лица обаче не разполагащи с
правомощия да връчват книжа и заповеди по ЗЗДН още по-малко пък да привеждат в
изпълнение такива заповеди каквато нагласа очевидно е била налице с оглед
проведена среща в късните часове на 17.06.2016год. и обсъждане на мерки за
процедиране във връзка с изпълнение на заповедта – предаване на детето на майка
му.
Правомощията на служителите на
МВР по ЗЗДН във връзка с изпълнение на заповед за защита са изрично очертани в
раздел ІІІ от ЗЗДН. Съгласно чл.21 от ЗЗДН полицейските органи следят за
изпълнение на заповедта когато с нея са наложени мерки по чл. 5, ал.1, т.1,2 и
3, а когато е наложена мярка по чл.5, а.1, т.2 и извършителят откаже да
доброволно да изпълни заповедта той се отстранява от съвестно обитаваното
жилище със съдействието на полицейските органи от РУ на МВР по местонахождение
на жилището. При неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган
констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
В случая на първо място към
18.06.2016год. връчване на заповедта за незабавна защита на подсъдимия не е
било налице. Той е бил запознат със съдържанието на заповедта през оградата на
имота си около 09:30ч като полицейските органи са изискали от него да им
предаде детето незабавно. С такива правомощия обаче (да изземват дете от
родител) полицейските органи не са разполагали дори и по ЗЗДН. Както бе
цитирано по горе в мотивите единствената намеса на полицейски служители при
изпълнение на заповед за защита от домашно насилие е допустима само в случаите
на разпоредено отстраняване от жилище каквато мярка в
случая не е била наложена. Видно от Заповед № 69/17.06.2016год. издадена от ВРС
по гр.д. № 6892/2016год. с нея подсъдимият е задължен да се въздържа от домашно
насилие (чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗНД), забранено му е било да приближава детето на
50м. … (чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН) и е било определено местоживеене на детето при
майката (чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН).
На следващо място още в деня в който подсъдимият така или иначе е
разбрал за издадената заповед и за нейното съдържание (заповедта му е била
прочетена, прочетена е била и от адвоката му който е
отишъл на мястото и който му е обяснил за какво става въпрос) е изразил
съгласие да предаде детето на майка му (не на полицията), която към този момент
дори не е била сред множеството полицаи пред имота му, като съвсем резонно с
оглед съдържанието на заповедта в която са цитирани твърдения на Б. за оказване
на физическо и сексуално насилие над детето, е поискал детето да бъде
освидетелствано от лекар, а след това е допуснал до имота си Б.В. и й е дал
детето. Нещо повече допуснал е в имота си и лица (служители на МВР), които са
нямали каквото и да било основание изобщо да присъстват там. Например св.М.П. –
разследващ полицаи при V РУП, разпитвала го предния ден като свидетел по д.п.
Безспорно от момента в който В.
е разбрал за издадената заповед за незабавна защита – малко след 09:30ч на
18.06.2016год. до момента в който е допуснал В.Б. в имота си и й е дал детето
(след обяд около 15:30ч.) е изминал известен период от време – около 6ч., което
обаче по никакъв начин не сочи на обективна съставомерност на деяние по чл.
296, ал.1, пр.2 от НК. Наличието на заповед за незабавна защита не означава, че
тя трябва да бъде изпълнена на мига, и то в мига в който научаваш за нея от
лица нямащи право нито да връчват, нито да изпълняват подобни заповеди,
доколкото в материалите по делото липсват данни за поискано съдействие от
страна на съда от органите на МВР за връчване на Заповедта. Още повече, че в
случая изминалият период от времето от узнаването на съдържанието на заповедта
до доброволното предаване на детето от страна на подсъдимия на неговата майка в
дома на последния в присъствието на двама полицейски служители – М.П. и М.Д. се
дължи както на липсата на майката в първоначалния момент (тя изобщо не е била
видяна от подсъдимия седяла е някъде в района, но е и пред дома му), свързан е
и с времето за осигуряване на лекар, а очевидно и с неадекватните действия на
полицейските органи намиращи се на мястото пред дома на подсъдимия наели се да
извършват дейност която не е от тяхната компетентност очевидно с нагласата да
изземат детето от дома на подсъдимия, каквито правомощия органите на МВР нямат.
На мястото отиват полицейски служители които дори нямат компетентност да
връчват съдебни книжа – присъства разследващи полицаи, ръководни кадри от МВР, служители на специализираните
служби, инспектор ДПС, психолог, а
липсва районния инспектор обслужващ района, който по принцип извършва действия
по връчване на съдебни книжа при поискано съдействие от съда. Едва в
последствие е бил повикан районен инспектор и то не този обслужващ района, а
обслужващ друг район. Нещо повече видно
от материалите по делото (л.23 от д.п.) в този около 6 часов период от време,
около два часа след като подсъдимият е бил уведомен през оградата за заповедта,
в 11:30ч св. И. вече се тъжил че около 09:20ч. (мига в който заповедта му е
била прочетена през оградата) подсъдимият осуетил изпълнението на заповед №
69/17.06.2016год. като не е предал детето на майка му, а веднага след това в
рамките на един час (до 12:30ч.) са били извършени и разпити на трима
полицейски служители – И.И. (главен дознател), М.П. (разследващ полицаи при V РУП и П.Хр.П. (изпълняващ длъжността зам. Началник
на V РУП) като свидетели по досъдебното производство, след което са се върнали
с лекаря пред дома подсъдимия. Явното
неразбиране на функциите на полицейските служители при наличие на издадена
Заповед за защита се подкрепя както от първоначалното повдигнато на подсъдимия
обвинение /на 19.06.2016год. на същия е било подигнато обвинение по чл. 296,
ал.1 пр.2 от НК за това че на 18.06.2016год. попречил и осуетил изпълнението на Заповед
за незабавна защита срещу И.И.В. като не допуснал
полицейски служители до имота си/, така и от пледоарията на
прокурора във фазата по същество който също акцентира на това, че подсъдимият отказал да изпълнил Заповед за
незабавна защита, която следвало да му бъде връчена от полицейските
служители като противоправните
му действия продължили до преустановяването му от полицейските служители и
съответното привеждане в сила на Заповедта.
В същност видно от материалите
по д.п. според водещия разследването, а очевидно и според прокурорите
(доколкото безспорно бе установено, че същите са консултирали действията на
органите на полицията ) още в 9:20ч. подсъдимият е извършил престъпление по чл.
296 от НК доколкото в 11:30 ч.. вече е било образувано д.п.,
вероятно в условията на неотложност с оглед липсата на постановление на
прокурор за образуване на д.п. и вероятно с първо действие по разследването
разпит на св. И., който преди това се е тъжил, че в 9:20 подсъдимият отказал да
изпълни заповедта. Към този момент обаче св. Б. изобщо не е била пред дома на
подсъдимия така, че обективно изпълнение на заповедта не е било възможно, а и
към този момент В. изобщо не е бил наясно дали майката се намира наблизо или
не. Не тя а полицейските служители са поискали да вземат детето. Прочели са му
заповедта и са поискали да им предаде детето, нещо което изобщо не са имали
право да правят.
На следващо място налице и
субективна несъставомерност. Действително макар и да не му е била връчена по
съответния ред подсъдимият е бил запознат със съдържанието на заповедта за незабавна защита и е следвало
да изпълни заповедта доколкото тя има действие от момента на постановяването й.
Съвсем резонно обаче той не е предал детето на полицейските служители веднага
когато му е била изчетена заповедта през оградата, а е изчакал да дойде
адвоката му, консултирал се и с други адвокати как трябва да процедира в
случая, а след това е заявил и, че ще предаде детето на майката след като то
бъде освидетелствано на място. И в края на краищата доброволно е допуснал
майката в дома си и е дал детето, макар и освидетелстването да не е било
извършено.
В случая съдът намира за нужно
да акцентира на това, че няма никакво преустановяване на противоправно
поведение на подсъдимия от страна на полицейските органи както твърди прокурора
защото той сам е допуснал майката на детето в имота си, а заедно с нея и две
служителки на полицията които са нямали никакво правно основание да влизат
вътре. В същност единственото обяснение за присъствието на св.П. в дома
подсъдимия, която е влязла там дори след като той е изразил несъгласие с
нейното присъствие, е да даде възможност на колегите си от сектор СПС да
проникнат в имота обаждайки се по телефона на св.И. и заявявайки му че е
държана вътре като заложница. Защото друго правно основание за проникване на
полицейски служители в имота на подсъдимия в случая е нямало. А защо
полицейските служители изобщо са искали да влязат в имота е отделен въпрос.
Що се касае до изложените в
пледоарията по съществото на делото
доводи на защитата за противоправност,
незаконосъобразност на издадената
заповед за незабавна защита в частта в която са наложени мерки по чл.5, т.4 от ЗЗДН съдът не намира за нужно да прави коментар доколкото въпросната заповед за
защита е била налице и е действала от момента на издаването й. Дали гражданския
съд се е произнесъл законосъобразно или не не е от
компетенциите на наказателния съд, а и това е без значение за съставомерността на деянието по чл. 296 от НК – заповедта е
била в действие във вида в който е била издадена.
Настоящият съд обаче изцяло
споделя становището на защитата, че в случая се касае за типична злоупотреба от
страна на св.Б.В. със ЗЗДН и използване на ресурса на МВР и прокуратурата за
решаване на гражданско правни въпроси свързани с родителски права и режим на
лични отношения с дете.
Безспорно с определение на СРС в
производство по привременни мерки грижите за детето са били поверени на Б. ***
като подсъдимия е имал определен режим на лични отношения с детето. Безспорно
след като е взел детето на 28.05.2016год. подсъдимият не го е върнал на
майката. Б. Василева обаче е била задвижила специалната процедура по чл.528 от ГПК за предаване на детето. Нещо повече подсъдимият е бил уведомен за това от
съдебен изпълнител при ВРС, връчена му е била призовка за доброволно изпълнение
в тази насока, двамата с Василева са се срещнали при съдебния изпълнител на
16.06.2016год. по този въпрос и било взето решение на 21.06.2016год- в 11:30ч.
бъде проведена среща с детето и представител на АСП с оглед постъпили от
подсъдимия данни, че детето не желае да се върне при майка си. В горната насока
е приложения към делото протокол от съдебен изпълнител от 16.06.2016год. (л.24
от делото). И след тази среща, очевидно напълно наясно какъв е законовия ред за
предаване на дете, Б. е потърсила съдействие от прокуратурата, подала е молба
до ВРС по ЗЗДН с голословни твърдения за сексуално и физическо насилие над
дъщеря й (голословни защото такова насилие не е било констатирано от съдилищата
разглеждали делото по същество, но пък е достатъчен аргумент за съда да издаде
заповед за незабавна защита в производство в което само твърденията са
достатъчни за вземане на решение) и на тази база е поискала издаване на заповед
за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН очевидно опитвайки се по този начин
посредством органите на полицията да прибере детето си заобикаляйки предвидения
законов ред. А че ВРП и органите на МВР са се включили в решаването на гражданскоправните въпроси в изпълнение на нейното желание
е повече от очевидно. Още вечерта след като заповедта се получава по факса в V
РУП зам. началника на ПУ веднага я докладва на зам.директора на ОД на МВР
Варна, заповедта се носи на ръка в дирекцията, по късни доби се сформира щаб за
решаване какви действия да се предприема на следващия ден, рано сутринта на
следващия ден пред дома на подсъдимия се скупчват редица полицейски служители
от различни служби воглаве с ръководния състав,
очевидно с идеята да се респектира подсъдимия и да се изземе детето от него.
Цялата тази организация би била похвална ако се касаеше за разследване или
предотвратяване на престъпление. В конкретния случай обаче МВР не е разполагало
с каквито и да било правомощия да се намесва, в това число дори и да връчва
заповед за защита от домашно насилие защото такова съдействие от съда не е било
поискано, още по-малко пък да привежда в изпълнение такава заповед. В случая
Заповедта е била изпратена на органите на полицията по силата чл.18 ал.2 от ЗЗДН с оглед известяването им за нейното издаване, но не и с оглед нейното
връчване или привеждане в изпълнение. Последното с оглед характера на
наложените забрани със заповедта е и недопустимо по закон. МВР изобщо няма
правомощия да следи за изпълнението на мерки по чл.51, ал.1 т.4 от ЗЗДН каквато
мярка в случая е била наложена и съгласно която мярка подсъдимият е следвало да
предаде детето на майка му.
Безспорно отделянето на дете от родител е укоримо. Укор в случая обаче търпят и двамата родители на
детето (както подсъдимия така и св.Б.В.) които очевидно в стремежа си да се
докажат кой е по-голям капацитет, използват детето си за разменна монета без да
съзнават какво всъщност му причиняват. Показателно в тази насока е поведението
на св. Б.В.. След като е получила детето си на 18.06.2016год. същата е
постъпила по същия начин – от тази дата не е осигурявала на подсъдимия провеждането на режим на лични
отношения с детето за което свидетелстват както многобройните протоколи за
налагани глоби от съдебни изпълнители за неизпълнение на това задължение, така
и от приложените към делото постановление на прокурор от апелативна прокуратура
Варна и уведомление адресирано от
прокурор при ВРП до подсъдимия (л.180-182 от делото) установяващи образувано
срещу св. Б.В. наказателно производство с оглед извършено престъпление по чл.
182 от НК.
В изпълнение на задължението си
по чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно и други доказателства относно
фактическите положения включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички
процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната
истина по делото. Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства,
които да подкрепят обвинителната теза не се събраха.
Съдът като изпълни задължението
си да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото
прецени, че подсъдимият В. не е осъществил нито от обективна нито от субективна
страна състава на престъплението за което е предаден на съд – престъпление по
чл. 296, ал.1, пр.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
оправда по така възведеното му обвинение.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: