О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260737 , 05.11.2020 г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на пети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Вяра
Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. с. Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев ч. гр.
д. № 2287 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 274, вр. чл. 413, ал.2 от ГПК и е образувано по
частна жалба, подадена от “Фронтекс Интернешънъл” EАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, чрез юрисконсулт Кощрова.
С
депозираната жалба се атакува разпореждане № 12078 от 13.07.2020г., постановено
по ч.гр.д. № 3615 по описа за 2020г. на Районен съд – Бургас, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, за следните суми: 27,31
лв. – договорна възнаградителна лихва, дължима за периода 23.10.2015г. –
13.04.2016г.; 128, 92 лв. – лихва за забава, дължима за
периода 28.07.2016г. – 13.03.2020г.; разликата между
присъдените разноски – 52,10 лв. до претендираните – 75,00лв.
Сочи
се, че обжалваният акт е неправилен като противоречащ на материалния закон,
като в тази насока излага подробни съображения. Застъпва становище за
неправилност на извода на съда, че договорът е сключен в нарушение на чл.11 ЗПК, поради липса на изготвен погасителен план, в която точно и ясно да са
посочени размерите на отделните погасителни вноски и датите на тяхното плащане,
респ. че не е налице основание за приложение на нормата на чл.23 ЗПК. В тази
връзка навежда доводи, че процесния договор съдържа цялата изискуема от закона
информация. Сочи, че ЗПК не съдържа изискване погасителния план да е съставен в
точно определена форма, а единствено сочи параметрите, които следвало да се
съдържат в договора за кредит, които в случая били налични на стр.1 от
договора. В допълнение сочи, че лихвения процент по договора бил фиксиран за
целия срок на договора – 29,73 %, поради което не се изисквало погасителния
план да съдържа последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. Сочи, че крайния срок на изпълнение на договора
настъпил на 13.04.2016г., което можело лесно да бъде изчислено, тъй като в
договора била посочена датата на сключването му и периодът на действие – 45
седмици. В закона нямало изискване за посочване точната дата на крайния срок на
договора за кредит.
По
тези съображения моли разпореждането да бъде отменено, като вместо него се
постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми.
Претендира разноски в размер на 65 лв. за настоящото производство, от които 15
лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен
акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес
от обжалването, поради което съдът намира същата за допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид наведените от жалбоподателя оплаквания и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно
гражданско дело № 3615/2020г. по описа на БРС за
2020г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, подадено от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, чрез пълномощник – юрисконсулт.
Иска
се издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист
против Е.И.М. *** за следните суми: 355, 40 лв. главница по
договор за кредит № *********, сключен на 03.06.2015г. между “Провидент
Файненшъл България” ООД и Е.И.М.; 27,31 лв. договорна възнаградителна лихва за
периода от 23.10.2015г. до 13.04.2016г.; обезщетение за забава върху
непогасения остатък от главницата в размер на 128, 92 лв.., начислено за
периода от 28.07.2016г. до 13.03.2020г., законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението до изплащане на вземането.
По
силата на договора на длъжника била предоставена сумата от 600,00 лв., като
същият следвало да я върне до 13.04.2016г., ведно с уговорените лихви /начислени
съгласно фиксиран за целия срок на договора лихвен процент/ и такси /не са
предмет на делото/. Изплащането следвало да стане на седмични погасителни
вноски с размер, брой и периодичност, посочени в договора за кредит. Длъжникът
преустановил плащанията като първата непогасена вноски била с падеж 23.10.2015г.
Върху просрочената главница била начислена лихва за забава, с изключение на
периода след 13.03.2020г. /съгласно чл.6 от ЗМДВИП/
Вземанията
на кредитора били прехвърлени на заявителя с Договор за цесия от 28.07.2016г.
Заявителят бил упълномощен да уведоми длъжника за цесията, което с сторил с
нарочно уведомление. Договорът за цесия породил действие както за страните по
него, така и за длъжника. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от
страна на длъжника, за заявителя възникнал правен интерес за принудително
събиране на вземанията.
Претендират
се деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Към
заявлението са приложени пълномощно, квитанция за внесена държавна такса,
списък на разноските, а като доказателства: Договор за потребителски кредит и
Приложение №2 към договора.
Районният
съд е издал заповед № 1530/13.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за претендираната главница, ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението, както и за част от разноските- 52,10
лв.
С
обжалваното разпореждане, заявлението е отхвърлено в частта относно претенцията
за възнаградителната лихва и претенцията за мораторна лихва. Изложени са
съображения, че не са представени доказателства за наличието на изготвен
погасителен план нито като част от съдържанието на договора, нито като
приложение към него. Не бил посочен и крайният срок за погасяване задълженията
на кредитополучателя. Посочен бил само срокът на договора- 45 седмици, размерът
на погасителните вноски, с изключение на последната- 23,60 лв., а последната-
23,24 лв., както и падежът на първата погасителна вноска- 10.06.2015г., както и
уговорката, че плащанията се дължат в петък. Според съда, тези данни не
санирали констатирания порок на договора- липса на погасителен план, в който
точно и ясно да са посочени размерите на отделните погасителни вноски и датите
на тяхното плащане. Затова районният съд е счел, че договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради което, съгласно чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита.
Съразмерно
на отхвърлената част от заявлението са присъдени разноски в размер на 52,10
лв., вместо претендираните 75 лв.
Бургаският окръжен съд намира частната
жалба за основателна. Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. В чл.22 от ЗПК са предвидени последиците от
неизпълнение на горните изисквания- договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Районният
съд правилно е установил съдържанието на задължението на длъжника по процесния
потребителски договор /л.7 от делото/: общият размер на дълга /включващ и
такси, които не се претендират от заявителя/; срокът на договора в седмици- 45,
който срок е идентичен с броя на дължимите седмичните плащания, размерът на
първите 44 вноски- 23,60 лв. и размерът на последната вноска- 23,60 лв.
Посочено е също, че първото плащане се дължи на 10.06.2015г., а денят от
седмицата, на който се дължат плащанията е петък.
При
тези факти неправилно районният съд е приел, че в договора не се съдържа
погасителен план. Видно е, че в договора се съдържат данни за броя /45/,
размера /59 вноски по 23,60 лв. и последната вноска- 23,24 лв. / и
периодичността на вноските- ежеседмично. Не са посочени конкретните дати на
плащане, с изключение на първата. Това обаче не е основание да се приеме, че
погасителен план липсва. Ясна е първата падежна дата, броя на всички вноски- 45, техния размер и
падежът на вноските /всеки петък, с изключение на първата вноска, която е била
дължима на 10.06.2015г./. Следователно, условията на процесния потребителски
договор позволяват на длъжника лесно и със сигурност да установи падежите на
вноските по кредита.
В
тази връзка следва да се посочи, че според т.1 от Решение на СЕС от 9.11.2016г.
по дело С-42/15 , член 10, § 2, б.“з“ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува
в смисъл, че в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати
на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор
да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези
вноски. В случая, цитираното съдържание на процесния договор покрива
изискванията на чл.10, §2, б.“з“ от Директива 2008/48/ЕО.
При
съпоставка между нормите, регламентиращи съдържанието на договора за
потребителски кредит /чл.10, §2, б.“з“ от Директивата и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК/ е видно, че в Директивата няма изискване за посочване на конкретните дати
на плащане на погасителните вноски, аналогично на това по ЗПК. Следователно,
националният законодател е въвел изискване, което не се съдържа в Директивата,
което води до значителни санкции за кредитора- загубване на правото да получи
лихви и разноски по кредита. В съображение №9 от Директивата е посочено, че на
държавите- членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат национални
разпоредби, различни от предвидените в Директивата, когато са налице
разпоредби, хармонизирани чрез Директивата. Посоченото в съображението е
закрепено като императивна норма в чл.22, т.1 от Директивата. Понеже
изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК за посочване датите на отделните
плащания като част от необходимото съдържание на погасителния план, е въведено
от националния законодател в разрез с изискването на чл.22, т.1 от Директивата,
то с оглед принципа на върховенството /примат/ на правото на ЕС над
националното, то не следва да бъде прилагано от съда в производството по
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, респективно- в това по
обжалване на отказа за издаването на такава заповед.
Ето
защо обжалваното разпореждането следва да бъде отменено, като вместо това
следва да се разпореди издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за
претендираните възнаградителна и мораторна лихва, както и за разликата над
присъдените от БРС разноски.
С
оглед изхода на делото, искането за присъждане на разноски на жалбоподателя за
настоящата инстанция е основателно. Същите са в размер на 65 лв., от които 15
лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 12078
от 13.07.2020г., постановено по ч.гр.д. № 3615 по описа за 2020г. на Районен
съд – Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по заявлението на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “Хенрик
Ибсен” № 15, ет.6, против Е.И.М., ЕГН ********** *** за следните
суми: 27, 31
лв. (двадесет и седем лева и 31 ст.) –
договорна възнаградителна лихва, дължима за периода 23.10.2015г. – 13.04.2016г.
и 128,92лв. – лихва за забава, дължима за периода 28.07.2016г. – 13.03.2020г.,
22,90 лв. (двадесет и два лева и 90 ст.),
представляващи допълнителни деловодни разноски по ч. гр. д. № 3615/2020г. по описа на БРС: 65, 00 лв. (шестдесет
и пет лева), представляваща деловодни разноски по ч.гр.д. № 2287/2020г. по описа на БОС.
Връща делото на Районен съд – Бургас за издаване на допълнителна заповед
за изпълнение, съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалванена, на
осн. чл.
274, ал. 4 ГПК /вж. т. 8 от ТР №
4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Председател:
Членове: