№ 190
гр. Велико Търново , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети август, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20204000500160 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД.
С Решение № 51/ 09.03.2020 г., постановено по гр.д. № 126/ 2019 г. по
описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ предявените,
на основание чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД, от ищците Б. Т. Б., ЕГН *********, от
гр. София и Г. П. Б., ЕГН ***********, от гр. София, срещу ответника М. Д.
Д., ЕГН **********, от гр. Троян, искове за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 75 000 лева - по отношение на
първия ищец и 26 000 лева – по отношение на втория ищец, изразяващи се в
накърняване личната чест, достойнството, доброто име на ищците в резултат
на публикувани от ответника статии в сайта „Троян прес”, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.03.2019 г. до окончателното им изплащане.
1
Недоволни от постановеното Решение, ищците Б. Т. Б. и Г. П. Б. са
подали въззивна жалба. Оплакването е за необоснованост на обжалвания
съдебен акт. Навеждат се доводи за нарушения на материалния и на
процесуалния закон. Твърди се, че отговорността на ответника Динушев, при
наличието на неподписан материал, може да бъде ангажирана, на първо място
– като негов автор и на второ място – като главен редактор в сайта, в който
материалът е публикуван, тъй като по делото безспорен начин е установено,
че М. Д. е всичко в този сайт и в издателя му – едноличен собственик и
управител на фирмата-издател „ТРОЯН МЕДИЯ ГРУП” ЕООД, главен
редактор на сайта, той е лицето за контакти. Твърди се също така, че съдът е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила относно тежестта на
доказване, както и като не е приложил нормата на чл. 161 от ГПК. Излагат се
съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд
да отмени обжалваното Решение и да постанови Решение по съществото на
спора, като уважи исковете и присъди направените от ищците разноски в
производството по делото.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна,
чрез назначеният от съда особен представител адвокат Д. П. от АК – гр.
Ловеч, е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба. Посочено е, че съдът съвсем правилно е достигнал до
извода, че ищците не са доказали, при условията на пълно и главно доказване,
че физическото лице М. Д. Д. е извършил деликт, което би било основание за
ангажиране на отговорността му по чл. 45 от ЗЗД, поради което правилно е
счел предявените искови претенции за неоснователни и недоказани, и ги е
отхвърлил. Иска се от въззивния съд да остави без уважение подадената
въззивна жалба и да потвърди обжалваното Решение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 1696/
2
07.03.2019 г., от ищците: Б. Т. Б., ЕГН *********, от гр. София и Г. П. Б.,
ЕГН ***********, от гр. София, със съдебен адрес за връчване на книжа по
делото: гр. София 1592, район „Искър”, кв. „Дружба-1”, бул. „Асен
Йорданов” № 14, срещу ответника М. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Троян, с
цена – 101 000 лева. В исковата молба се твърди, че ответникът е главен
редактор на електронния сайт „Троян прес”. От 14.06.2017 г. до 05.03.2019 г.
ответникът, в качеството си на главен редактор, е публикувал на сайта 118
статии по отношение на ищеца Б. Т. Б., в които се съдържат лъжи, обиди,
клевети. В тези статии ответникът набедява ищеца в извършването на
престъпления, свързва го с неверни събития, накърнява личната му чест,
достойнството му, доброто му име на гражданин, съпруг и баща,
производител и човек. Ищците твърдят, че тези публикации не съдържат
нищо вярно, а там където все пак има по едно – две верни изречения или
препратки, те са използвани в превратен за действителността смисъл. В три
от публикациите, а имено от: 22.07.2018 г.; 29.07.2018 г.; 26.01.2019 г.,
ищецът Г. П. Б. твърди, че ответникът го обижда, клевети и уронва престижа
му в ловните среди, на достоен човек, ръководител на ведомството и почтен
гражданин на РБ. Част от публикациите от този сайт са споделяни и в
национални сайтове като „Блиц”, станали са основа за в-к „Труд”, което ги
прави достояние на потребителите от цялата страна. И двамата ищци твърдят,
че в резултат на публикуваните в сайта статии, са претърпели неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, неудобство, безпокойство, гняв, които оценяват
на 75 000 лева – по отношение на първия ищец и 26 000 лева – по отношение
на втория ищец. Искат от съда да им присъди обезщетение в посочения по-
горе размер, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба – 07.03.2019 г. до окончателното им
изплащане. Претендират направените разноски по делото.
Пред Ловешкия Окръжен съд е било образувано гр.д. № 126/ 2019 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 01.11.2019 г. ищецът Г. Б. е заявил, че подържа исковата молба
лично и като пълномощник на другия ищец. В дадения ход по същество на
делото ищците са поискали от съда да уважи исковете, като са изложили
доводи за основателността им.
3
С отговора на исковата молба, назначеният от съда по реда на чл. 47 от
ГПК особен представител на ответника – адвокат П. от АК – гр. Ловеч е
оспорил допустимостта и основателността на исковете. В пледоарията си по
съществото на делото адвокат П. е поискал от съда да отхвърли исковете, като
е изложил доводи в тази насока.
От фактическа страна се установява следното:
С 2 бр. констативни протоколи от 19.02.2019 г. на помощник-нотариус П.
Т. при Нотариус В. Б., с рег. № 259 към НК, с район на действие РС – гр.
София, е било удостоверено актуалното съдържание на публикувани
материали на сайта „Троян прес”, снети и приложени към констативните
протоколи. Видно от представената справка за Доставчици на медийни
услуги, представили на ЦИК информацията за условията, цените и тарифите
си във връзка с предизборната кампания за изборите за народни
представители на 26.03.2017 г. е, че „ТРОЯН МЕДИЯ ГРУП” ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала и управител е ответникът М. Д., е
собственик на сайта „Троян прес”. Това обстоятелство се установява и от
приложеното към втория от констативните протоколи предложение за
политическа реклама в медийните продукти на „ТРОЯН МЕДИЯ ГРУП”
ЕООД. От приложените към втория констативен протокол писмени
доказателства се установява, че М. Д. Д. е главен редактор на сайта „Троян
прес”.
С исковата молба по делото са представени множество публикации в
сайта „Троян прес”, неподписани, чието актуално съдържание е установено с
констативни протоколи от Нотариус. Основната част от съдържанието им е
посветена на извършената приватизация в България и участието на ищеца Б.
Б. в нея чрез създадено от него търговско дружество и чрез приватизационния
фонд „Св. Никола”, със сменено през 1998 г. наименование на „Индустриална
холдингова компания”. В публикациите се излагат сведения за създаването на
приватизационния фонд, за участието му в приватизацията, като се изброяват
приватизираните предприятия и за ликвидацията на приватизационния фонд,
както и че Б. Б. и Н. Б. са главните герои на масовата приватизация, започнала
с бонови книжки на 08.01.1995 г., за която ищецът бил подготвен и че
имуществото, придобито от тях днес е разпродадено и претопено през
4
симулативни фалити, като всичките активи и парите, предприятията, са
достигнали не до акционерите, а са при самите приватизатори, които се
наричат бизнесмени. Твърди се, че ищецът е станал милиардер на гърба на
работниците и служителите на „ЕЛМА” АД, които през периода 1996/ 97 г. си
дали боновите книжки на приватизационния фонд, след което той бил
умишлено фалиран от Б. Б., който се обогатил от това. Ищецът е
характеризиран като: „измамникът-бедняк от Асеновград, известен като
малкия Б.”; „мутра”; „селски бек с милиони”; „криминално проявен масов
приватизатор”; „лъжец”; „текезесара”; „изпечен мошеник”; „изпечен
рекетьор, изнудвач, доносник на Държавна сигурност”; „перач на мръсни
пари”. В три от статиите ищецът Г. Б. е характеризиран като „скандален
бракониер” и „скандален адвокат”, свързан със скандалите на Държавния
резерв.
По искане на ищците съдът е допуснал извършването на съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/ и съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.
В заключението си по допуснатата СТЕ вещото лице К. Г. Т. посочва, че
за да се отговори на поставения въпрос на експертизата, а имено: От кой IP
адрес са качвани в сайта статиите?, следва да се установи кой управлява/
администрира сайта. Вещото лице е използвало единствената възможност за
връзка, като е попълнило „формата за контакти”, но не е получило имейл или
обаждане по телефона. Вещото лице посочва, че сайта „Троян прес” е
създаден и подържан от фирма „Plum Tex Ltd”, но слез позвъняване на
телефонния номер не е получило отговор. В открито съдебно заседание, след
дадените обяснения, вещото лице е заявило, че името М. Д., при изготвяне на
заключението, не се срещна никъде в масивите от данни. Заключението не е
било оспорено от страните и е било прието от съда.
В заключението си по допуснатата ССчЕ вещото лице Х. Х. Д. е
посочило, че за поддръжката на сайта за 2017 г. и 2018 г. М. Д. Д. е ползвал
част от приходите, получени от дейността му като едноличен собственик на
капитала и управител на „ТРОЯН МЕДИЯ ГРУП” ЕООД, които за 2017 г. са в
размер на 52 000 лева, а за 2018 г. – 26 000 лева. Заключението не е било
оспорено от страните и е било прието от съда.
По делото показания са дали допуснатите от съда, по искане на ищците,
5
четирима свидетели.
С оглед на събраните по делото доказателства и изградената въз основа
на тях фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
фактически и правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
следва да се установи, че ответникът е извършил противоправни действия,
изразяващи се в публично отправяне /в случая чрез авторство и публикуване
на поредица от статии в сайта „Троян прес”/ на неверни, обидни,
клеветнически изявления спрямо двамата ищци, накърняващи достойнството
им, личната им чест и доброто им име и намиращи се в пряка причинна
връзка с настъпили за ищците неимуществени вреди.
Не е било спорно по делото, че в сайта „Троян прес” са били
публикувани поредица от статии, отнасящи се основно до първия ищец Б. Т.
Б., като три от тях касаят втория ищец Г. П. Б..
Спорни по делото са били въпросите: Автор ли е ответникът на
процесните статии и ако е автор, дали изнесената в процесните статии
информация за ищците обективно е невярна, опозоряваща личната им чест и
доброто им име или напротив – вярно отразява действително осъществили се
събития, като оценката на ищците е израз на правомерно осъществен
журналистически коментар?
Публикуваните в сайта „Троян прес” статии, предмет на настоящото
дело, не са били подписани, като в производството по делото авторството им
не е било установено. При разпределяне на доказателствената тежест,
първостепенният съд е указал на ищците, че в тяхна тежест е да докажат това
обстоятелство /виновно поведение на ответника/, като доказването следва да е
главно и пълно, т.е. да създаде несъмнена увереност на съда в авторството на
статиите от страна на ответника.
С проведеното по делото доказване ищците са установили, че
ответникът М. Д. е едноличен собственик и управител на „ТРОЯН МЕДИЯ
ГРУП” ЕООД, която е собственик на сайта „Троян прес”; че в „ТРОЯН
МЕДИЯ ГРУП” ЕООД не работят други хора освен ответника, който е и
главен редактор на сайта. От предоставената информация от НОИ –
6
териториално поделение гр. Ловеч се установява, че „ТРОЯН МЕДИЯ ГРУП”
ЕООД няма регистрирани трудови договори. В заключението по допуснатата
от съда ССчЕ вещото лице е посочило, че за поддръжка на сайта са били
заделяни част от приходите на „ТРОЯН МЕДИЯ ГРУП” ЕООД, а в
заключението по допуснатата от съда СТЕ вещото лице посочва, че сайтът
„Троян прес” е създаден от „Plum Tex Ltd”, но не е установено кой го
управлява и администрира. В о.с.з. вещото лице е дало обяснения, че името на
М. Д. не се среща никъде в масива от данни, с които то е работило.
Следователно, с проведеното от ищците доказване не се установява
авторството на процесните статии, а е било установено, че собственик и
издател на сайта „Троян прес” е „ТРОЯН МЕДИЯ ГРУП” ЕООД, чийто
едноличен собственик е М. Д. Д..
При положение, че не е било установено авторството на процесните
публикации не може да бъде ангажирана деликтната отговорност на
физическото лице М. Д. Д., тъй като отговорността по чл. 45 от ЗЗД е лична,
поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищците са установили, че сайта „Троян прес” е собственост на „ТРОЯН
МЕДИЯ ГРУП” ЕООД, чийто едноличен собственик е М. Д. Д., като в две от
публикациите, снети с Констативен протокол от 19.02.2019 г. и приложени
към исковата молба, същият е посочен като главен редактор на сайта „Троян
прес”. Настоящият състав на Великотърновския Апелативен съд намира, че в
случая отговорността е на собственика и издател на сайта - „ТРОЯН МЕДИЯ
ГРУП” ЕООД, по реда на чл. 49 от ЗЗД.
До същите правни изводи е достигнал и Ловешкият Окръжен съд, поради
което постановеното от него Решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, не следва да се присъждат разноски.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51/ 09.03.2020 г., постановено по гр.д. № 126/
2019 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8