№ 80026
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110129806 по описа за 2024 година
От "*** е депозирано заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 162562/29.05.2024 г.
Заявителят иска да бъде издадена заповед за изпълнение срещу Л. Г. Я. за следните
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 4051/04.06.2014 г.:
- сумата от 478,10 лв. - главница;
- сумата от 192,45 лв. - възнаградителна лихва за периода 17.06.2014 г. - 23.09.2014 г.
- сумата от 458,15 лв. - лихва за забава за периода 18.06.2014 г. - 30.04.2024 г.
В конкретния случай вземанията се претендират по договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират разпоредбите на ЗПК,
съответно ЗЗП.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като ако констатира такива или е
налице обоснована вероятност за това, заявлението се отхвърля.
Настоящият състав намира клаузата от договора, с която е договорена седмична
възнаградителна лихва в размер на 19,82 % за нищожна поради противоречие с добрите
нрави, като споделя доводите, застъпени в практиката на въззивната инстанция -
Определение № 13537/09.11.2023 г. СГС, ЧЖ-III-Б, по Въззивно частно гражданско дело №
12451/2023 година, Определение № 14333/27.11.2023 г. СГС, ЧЖ-II-Д, по Въззивно частно
гражданско дело № 12374/2023 година, Определение № 14454/29.11.2023 г. СГС, ЧЖ-IV-A,
по Въззивно частно гражданско дело № 12950/2023 година, Определение № 9248/31.07.2023
г. СГС, ЧЖ-V I-В, по Въззивно частно гражданско дело № 8045/2023 година, Определение
№ 6981/07.06.2023 г. СГС, ЧЖ-I-И, по Въззивно частно гражданско дело № 6208/2023
година, Определение № 10716/13.09.2023 г. СГС, ЧЖ-II-Г, по Въззивно частно гражданско
дело № 9907/2023 година.
Съдът дължи служебно проверка за невалидност на уговорката за размера на годишната
възнаградителна лихва.
1
Аргумент за това следва от мотивите на ТР №1/2009 г., на ОСТК на ВКС, в които е
възприета, в контекста на въпроса за нищожност на неустойката поради нейната
прекомерност, принципната позиция, че съдът следи служебно за свръхпрекомерност на
уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради
противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора или отделни негови клаузи.
При тази проверка съдът не дава указания на страните да правят такива твърдения, нито
да сочат доказателства за това, но съдебната инстанция дължи при констатирана
свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на
този правоизключващ факт (така и решение № 125, от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г.,
I l l г.о. на ВКС).
В горепосоченото тълкувателно решение се приема, че автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД
по отношение на съдържанието на договора което не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, те не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК регламентира максималния размер на годишния процент
на разходите по потребителски кредити и възнаградителната лихва като компонент от него,
наред с другите разходи, посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, би била нищожна, когато надхвърля
петкратния размер на законната лихва - арг. от чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Нормативното лимитиране на ГПР обаче не е аргумент да се приеме, че договорна клауза,
предвиждаща размер на възнаградителната лихва до петкратната стойност на законната
лихва, е всякога валидна и при липса на изрична законодателна уредба не лишава съда от
правомощието му служебно да провери съответствието й с добрите нрави.
Този извод следва от обстоятелството, че ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК
законодателят е поставил не конкретно към възнаградителната лихва, а за всички разходи,
като по този начин се цели да се предотврати прекомерното оскъпяване на кредита чрез
въвеждането на твърде високи преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от
всякакъв вид.
При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се
уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите нрави
следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и функции.
Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на
предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за
времето, през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича
облага от тях, като се явява насрещна престация по договора.
В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до несправедливо
обогатяване на кредитора.
2
В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на
ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се
приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва, с която
се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично
притезание.
За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика,
че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е обезпечено с ипотека за
неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния размер на законната
лихва.
В случая приетият в договора лихвен процент от 19,82 % на седмица, който се равнява на
около 196% на година /изчислен с помощта на онлайн кредитен калкулатор/ е близо
двадесеткратния размер на законната лихва.
С така уговореното възнаграждение се създава значително неравновесие между
престациите, които си дължат страните.
Действително, възможно е по-неблагонадеждния финансов профил на един тип
кредитополучатели да обуслови и по-висок риск вземането да не бъде издължено съобразно
уговореното, което обосновава дължимото възнаграждение да бъде по-високо.
От друга страна, кредиторът като търговец, извършващ по занятие дейност по отпускане
на заеми, не следва необосновано да прехвърля риска от неплатежоспособност на
кредитополучателя преимуществено върху последния, завишавайки цената на кредитиране с
цел да компенсира евентуалните загуби от пълно иличастично неиздължаване.
Неизпълнението от страна на потребителя е нормален стопански риск за дейността на
кредитора, който следва да бъде ограничен чрез предварително извършената при отпускане
на заемната сума оценка за финансовото състояние на потребителя.
Ето защо, предвиденият фиксиран лихвен процент от 19,82 % на седмица, съдът намира за
противоречащ на добрите нрави и водещ до несправедливо високо възнаграждение за
кредитора, поради което клаузата от договора, в която е посочен седмичен лихвен процент
от 19,82 %, се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 162562/29.05.2024 г., депозирано от "***,
ЕИК ***, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Г. Я., ЕГН
**********, в частта, в която се претендира сумата от 192,45 лева - възнаградителна по
3
договор за потребителски кредит № 4051/04.06.2014 г. лихва за периода 17.06.2014 г. -
23.09.2014 г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването на
препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4