№ 20819
гр. София, 15.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110172876 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Г. И. Г. и Р. Г. Н., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми:
- за Г. И. Г. (1/2 част): сумата от 1 768,96 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. „206“, вх. Б, ет. 5, ап. 35, за периода от м.05.2022 г. до
м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 09.12.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 161,60 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до
09.11.2024 г., сумата от 40,53 лв. - главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната
лихва от 09.12.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,23 лв., представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2022 г. до 09.11.2024 г.;
- Р. Г. Н. (1/2 част): сумата от 1 768,97 лв. - главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. „206“, вх. Б, ет. 5, ап. 35, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно
със законната лихва от 09.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 161,60 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.11.2024 г., сумата от
40,52 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 09.12.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 7,23 лв., представляваща лихва за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022
г. до 09.11.2024 г.
1
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: ап. 35, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. „206“, вх. Б, ет.
5, като всеки от ответниците има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите
суми. Претендира разноски.
Ответникът Р. Н. е получил редовно книжата по делото чрез своя работодател на
17.06.2025 г., като в предоставения от ГПК 1-месечен срок не е подал отговор на
исковата молба. Такъв не е подаден и до настоящия момент.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Г. И.
Г., чрез адв. К., с която оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди,
че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия. По делото не са
ангажирани доказателства, твърди се в отговора, които да доказват наличието на
облигационна връзка между ответника и топлопреносното дружество. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
2
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
Съгласно цитирания по-горе тълкувателен акт, кoгaтo пoлзвaщият бивш cъпpyг,
или други лице от съсобствениците, cĸлючи пиcмeн дoгoвop c тoплoпpeнocнoтo
пpeдпpиятиe, нaпpимep c oтĸpивaнeтo нa индивидyaлнa пapтидa зa цeлия имoт, тoгaвa
тoй cтaвa ĸлиeнт нa тoплиннa eнepгия зa битoви нyжди зa цeлия имoт, пopaди ĸoeтo
дължи нa тoплoпpeнocнoтo пpeдпpиятиe цeнaтa нa дocтaвeнaтa тoплиннa eнepгия зa
битoви нyжди зa цялoтo жилищe.
От приложената в електрофотографско копие на л. 10 по делото Заповед № Ик-
1201/22.03.1976 г. е определено обезщетение на Георги Първанов Н. в блок № 11, ул.
„216“, ж.к. „Люлин“, а именно Апартамент № 35, на 5-ти етаж, вход „Б“.
По делото е приложено удостоверение за идентичност на имоти от 04.04.2012 г.,
видно от което същото е издадено в уверение на това, че бл. 206 с вх. „А“, „Б“, „В“,
„Г“ и „Д“ в ж.к. „Люлин“ е идентичен на блок със строителен номер 11-15, ул. „216“ в
ж.к. „Люлин“, гр. София.
С приложено по делото удостоверение за наследници от 14.11.2023 г. е
удостоверено, че Геоеги Първанов Н. е починал на 26.03.2010 г., като е оставил за свои
наследници С. М. Н. – преживяла съпруга (починала на 01.05.2015 г.) и Р. Геогиев Н. –
син. Установява се още, че низходящият на наследодателя Р. Н. е негови син, но не от
преживялата го съпруга С. Н., а от Недка Стоилова Табакова, с която били разведени.
3
От приложена по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 г. се установява, че лицето С. М. Н. е оставила за свой наследник
низходящият й Г. И. Г..
При проследяване на наследствените правоотношения между интересуващите
производството лица се установява следното. Процесният имот, находящ се гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. „206“, вх. Б, ет. 5, ап. 35 е идентичен с имотът, придобит от
наследодателя Георги Първанов Н. през 1976 година по силата на Заповед за
обезщетение с недвижим имот – апартамент от 22.03.1976 г.
По делото ищецът не е ангажирал доказателства с кое лице наследодателят
Георги Н. е бил в граждански брак към момента на придобиване на процесния имот,
доколкото по делото стана ясно, че той е имал такъв, както с лицето Недка Стоилова
Набакова, от която има и дете – ответникът Р. Г. Н., както и с лицето С. М. Н., с която
няма общо дете.
Със смъртта на наследодателя Н. през 2010 година той е оставил за свой
наследник сина си Р. Г. Н. и съпругата си С. М. Н., но понеже по делото не е изяснено
дали именно с нея същият се е намирал в режим на съпружеска имуществена общност,
сиреч в граждански брак, към датата на придобиване на процесния имотпрез 1976
година, следва, че като доказан собственик на имота по делото се легитимира само
лицето Р. Г. Н., на осн. чл. 5 ЗН.
Другият ответник Г. И. Г. би могъл да бъде собственик на имота, макар същият
да не е роден син на наследодателя Георги Първанов Н., но само, в случай, че ищецът
беше позитивно доказал, че майката на ответника Г. – С. Н. се е намирал в режим на
СИО с наследодателя Н. към датата 22.03.1976 г. Понеже последното обстоятелство е
останало неизяснено по делото по причини, стоящи в процесуалното поведение на
ищеца, то същото се приема за недоказано.
От качеството на ответника Р. Н. на собственик на процесния имот, следва и
качеството му на потребител на дистрибутираната от ищеца услуга. Установи се по
делото, че ответникът Н. има най-малко ½ идеална част от имота, ако не и цялата
собственост върху него, с оглед дадените по-горе разяснения. Понеже ищецът
претендира, че ответникът Р. Н. има ½ част от собствеността върху имота, а оттам и
върху задълженията на същия, съдът при съобразяване с диспозитивното начало,
установено в чл. 6 ГПК приема, че отговорността на този ответник отговаря на
посочената от ищеца квота. Ирелевантно в този смисъл е обстоятелството дали
действително той притежава цялата собственост.
Ответникът Г. Г. не се доказа да е собственик на процесния имот, при
положение, че същият не е пряк наследник на наследодателя Георги Н., а би могъл да
го наследи, само при положение, че майка му С. Н. е била в граждански брак с
последния към датата на придобиване на процесния недвижим имот, който факт обаче
остана недоказан от ищеца по делото, макар да му бе разпределена доказателствена
тежест в този смисъл. Понеже ответникът Г. не се легитимира като собственик, същият
не притежава и качеството потребител на ищцовото предприятие. Липсата на пасивна
материалноправна легитимация спрямо него обуславя отхвърляне на всички предявени
срещу него искови претенции.
Ответникът Р. Н. е пасивно легитимиран да отговаря по исковите претенции,
поради което съдът дължи изследване на тяхната дължимост.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
4
специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба №
16-334.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена
за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците
са начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че за целия исков период в имота топлинната енергия
е определяна по реален отчет на показанията на 4 броя ИРРО, монтирани в 4 броя
радиатори в имота. Съгласно заключението на СТЕ размерът на реално потребеното
количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с изравнителните
сметки е в размер на 3 532,27 лв.
От посочената сума ответникът Р. Г. Н. (квота 1/2) дължи 1 766,13 лв. До тази
сума искът за главница следва да бъде уважен, а за разликата над уважения размер до
пълния предявен такъв от 1 768,97 лв. като недоказан и неоснователен следва да се
отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото в хода на
проведеното открито съдебно заседание, са ангажирани писмени доказателства –
справка за дялово разпределение, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. начислената цена
за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на
260,60 лв., за периода от 01.05.2023-31.08.2023 г. е в размер на 17,45 лв., а за периода
от 01.09.2023 г. до 30.04.2024 г. – 156,43 лв. или общо 434,48 лева. От тази сума
ответникът Р. Н. дължи половината или точно217,24 лв. Понеже ответникът
претендира едва 40,52 лв., то вторият му главен иск за главницата за дялово
разпределение е изцяло основателен и следва да се уважи, при спазване на правилото
съдът да се съобразява с рамките на поисканата от ищеца защита – арг. чл. 6 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно
5
уговореното от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо,
купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника Светла Вълковска
за задължението за отчетния период, считано от 15.09.2023 г. При изчисляване на
дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 1766,13 лв. за
периода от 15.09.2022 г. до 19.11.2024 г. възлиза на сумата от 287,59 лв. Ищецът
претендира от този ответник по-ниска стойност на акцесорната претенция – екзактно
161,60 лева, поради което и отново съблюдавайки правилото на чл. 6 ГПК, съдът
следва да уважи изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за поискания от ищеца размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 от ГПК.
Ответникът Р. Н. има право на разноски с оглед отхвърлената част на исковете
срещу него, но понеже съшият не претендира такива, не му се и следват.
Ответникът Г. Г. има право на разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, като същият е
депозирал списък по 80 ГПК за сторените от него разноски – 600 лева за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за необходимо да посочи, че макар по делото да не е
представен договор за правна защита и съдействие с указан начин на плащане, приема,
че тези разноски наистина са направени, при следните съображения. Посочването на
начина на плащане в договора за правна помощ не е изрична предпоставка, без която
вземането за разноски за адвокатско възнаграждение не може да възникне, съответно
да бъде реализирано по реда на чл. 78 от ГПК. Същото е от значение за това с какви
доказателства следва да бъде доказано извършването на тези разноски. Затова в
случаите, когато плащането задължително следва да се извърши по банков път или
това е уговорено в договора за правна помощ и съдействие трябва да се представят
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случаите, когато
плащането е било извършено в брой този факт следва да бъде отразен в договора за
правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Изявлението на процесуалния представител
на страната, че е получил уговореното възнаграждение е достатъчно за да се приеме,
че е налице извършено плащане, което не може да отпадне само поради това, че в
договора за правна защита и съдействие не е посочено, че плащането ще се извърши в
брой – в този смисъл вж. Определение № 2031 от 06.07.2023 г. по ч. гр.дело №
2058/2023 г. на 4-то г.о. на ВКС. Ето защо ищецът дълги на ответника Г.
възстановяване на сумата от 600 лева, представляваща сторени пред настоящата
съдебна инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Инвокираното в исковата
молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за бланкетно въведено и
6
неоснователно, доколкото платеният и претендиран от ответника Г. размер на
адвокатския хонорар на довереника му е съобразен с материалния интерес по делото,
фактическата и правна сложност на казуса, както и с пазара на адвокатски услуги за
подобен тип дела.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски с оглед уважената
част от исковете, като претендира следните разходи: 300 лв. – депозит СТЕ, 195 лв. –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, служебно определено от съда в
размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ (изм. 01.10.2025 г.). На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца и с оглед изхода от спора ответникът Р. Н.
дължи общо 345,73 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени в производството
пред СРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 1
766,13 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. „206“, вх. Б, ет. 5, ап. 35, за
периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 09.12.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 161,60 лв., представляваща лихва за забава в размер
на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2023 г. до 09.11.2024 г., сумата от 40,53 лв. - главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със
законната лихва от 09.12.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 766,13 лв. до
пълния предявен размер от 1768,97 лв. (или за сумата от 2,84 лв.), както и иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава за сумата от 7,23 лв. в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 09.11.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Г. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Св. Троица“, бл. 370, вх. В, осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните
суми: сумата от 1 768,97 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
„206“, вх. Б, ет. 5, ап. 35, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната
лихва от 09.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 161,60 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.11.2024 г., сумата от
40,52 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 09.12.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 7,23 лв., представляваща лихва за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022
г. до 09.11.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Г. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на общо 345,73 лева, представляваща сторените
пред СРС съдебно-деловодни разноски, с оглед уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на Г. И. Г., ЕГН **********, с
7
адрес: гр. София, ж.к. „Св. Троица“, бл. 370, вх. В, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер на 600 лв. – сторени пред първоинстанционния съд разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8