№ 12064
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110123208 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу Т. Б. обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане Т. Б. да бъде осъден да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 128.08 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ******************, аб. № *******, ведно
със законна лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 22.15 лв. за периода
от 15.09.2021 г. до 06.03.2024 г., сумата от 19.75 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
31.10.2022 г., ведно със законна лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 4.38 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 06.03.2024 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения си особен
представител е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва се през исковия период ищецът да е
1
доставял реално топлинна енергия, като ищецът не бил изпълнил
задължението си за прекрати топлоподаването при две неплатени сметки.
Неоснователен бил искът за мораторна лихва, тъй като ищецът не бил доказал
публикуване на фактурите на интернет страницата си. Представените от
ищеца документи не били годни да установят, че ответника действително бил
потребявал топлинна енергия. Моли съдът да отхвърли изцяло предявените
искове. Пред съда особеният представител на поддържа отговора на исковата
молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника
като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния
адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от протокол от проведено ОС на ЕС с адрес
*********** от 08.03.2018 г., съгласно който е взето решение за
присъединяване към топлопреносната мрежа на ЮЛ, както и за сключване на
договор с ФДР, която да извършва услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 29 от 24.01.2019 г., том I, рег. № 205, нот. дело № 27/2019 г.
се установява, че Добромир И.нов Стоев и Екатерина Викторовна Стоева
продават на Т. Б. следния свой собствен недвижим имот, а именно апартамент
№ 6.7.2, находящ се в ********. С оглед на гореизложеното в разглеждания
случай от представените по делото доказателства се установява, че ответникът
е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ през процесния период. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
2
недвижим имот № 29 от 24.01.2019 г., Т. Б. е придобил от собствеността върху
процесния недвижим имот.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът
по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното възраженията на ответника за
липсата на облигационна връзка се явява неоснователно.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния
период, сградата била на ежемесечен отчет, поради което не били изготвяни
изравнителни сметки, като фактурите били с действително отчетни стойности,
като топломерите и водомерите били с дистанционен отчет. Вещото лице
посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена
като от общото количество ТЕ за отопление минус сумата от показателите на
индивидуалните топломери в имотите и ТЕ за БГВ, като същата се разделяла
пропорционално по отопляемите обеми в случая на база пълна отопляема
кубатура 123 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало
изчислена ТЕ за отопление. В процесния имот имало 1 броя водомер за топла
вода, който бил с дистанционен отчет. Вещото лице е посочило, че
изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба
№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на
дължимата суми през процесния период възлиза на 100.75 лв. Съгласно
заключението топломера бил преминал през метрологична проверка през 48
месеца, вместо през 24 месеца, но топломера не бил сменен и при проверките
не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Неоснователни са оплакванията на ответника, че не било установено
реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ,
което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото
лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси,
предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При
извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и
при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема
за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол
/при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите
стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.
Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя
е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и
доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в
имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на
издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други
доказателства. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и
категоричен начин потребената от наследодателя на топлоенергия в
определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия
размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за
целия процесен имот възлиза на сумата от 100.75 лв., в който размери така
3
предявения иск следва да бъдат уважен, а до пълния претендиран размер от
128.08 лв. искът следва да се отхвърли.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 22.15 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, а и от
представената съдебно-техничека експертиза се установява, че именно това
дружество е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане
на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следва
да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределение“,
4
извършвана от избрания от тях търговец. В случая съгласно приетите
приетите писмени доказателства се установява, че стойността на услугата за
дялово разпределение е 19.75 лв., то претенцията се явява основателна.
Действително след като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се
дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За цената за
заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправени и получена покана от ответника за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 4.38 лв. се явява
неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски, като ищецът претендира сумите от 100 лв.
държавна такса в исковото производство, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, 300 лв. депозити за вещи лица и 300 лв. депозити за особен
представител. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на 654.50 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Б., гражданин на *******, роден на ********** г.
***********, с документ за самоличност паспорт № *********, издаден на
16.01.2017 г. от ************ с адрес ******************, да заплати на ЮЛ,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***********, по
предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 100.75 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ******************, аб. № *******, ведно
със законна лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 22.15 лв. за периода
от 15.09.2021 г. до 06.03.2024 г., сумата от 19.75 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
31.10.2022 г., ведно със законна лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата
над уважения размер от 100.75 лв., до пълния претендиран размер от 128.08
лв., ведно със законна лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, както
и иска за сумата от 4.38 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия периода от 16.07.2021 г. до 06.03.2024 г.
ОСЪЖДА Т. Б., гражданин на *******, роден на ********** г.
***********, с документ за самоличност паспорт № *********, издаден на
16.01.2017 г. от ************, да заплати на ЮЛ, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ***********, на основание чл. 78, ал. 1 във
вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 654.50 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ, ЕИК ******** /правоприемник на ЮЛ/.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6