РЕШЕНИЕ 260286/1.3.2021г.
Номер................. Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На трети февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 4477 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба от „Б.Б.” ЕООД, с управител и представляващ м.и.д. , чрез адв.
М.Ц. *** против НП № 03-011420/03.07.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди / лева,
за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
С депозираната пред
съда жалба се оспорва фактическата обстановка, посочена в обжалваното НП.
Твърди се, че дружеството не е нарушило посочените в НП разпоредби на КТ,
защото в случая се касае за недоразумение, дължащо се на пропуск в счетоводното
обслужване на дружеството, доколкото фирмата осъществяваща последното е
забавила подаването на документите по отношение на м.и.д.. Твърди се, че
доколкото видно от установените в хода на проверката обстоятелства, на Д. е бил
проведен инструктаж, поради което несъмнено намерението на работодателя не е
било необходимо да укрива трудовото правоотношение. Алтернативно се излага се
становище, че тежестта на извършеното нарушение не кореспондира с размера на
наложената санкция, която се явява неоснователно завишена. Иска се НП да бъде
отменено, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на наложената
административна санкция до минималния такъв.
Жалбата е депозирана в съда, ведно
със съпроводително писмо на АНО, в което се излага становище, че същата е неоснователна.
Сочи се, че в хода на административно-наказателното производство са събрани
необходимите доказателства, въз основа на което са установени именно фактите,
посочени в обжалваното НП. Излага се становище, че въз основа на установената
фактическа обстановка правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 62
ал.3 от КТ. Иска се НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,
не се представлява. Постъпило е по делото писмено становище от юк Ошавкова, в което се иска да
се потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Сочи се, че
нарушението, описано в АУАН и НП е доказано от гласните и писмени доказателства
по делото.Иска се присъждането на юрисконсултско
възнаграждение съотв.
присъждане на адвокатско възнаграждение в минималния размер ако такова бъде
поискано и са налице предпоставки за присъждането му.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Е.Н. и свидетелят по съставянето на акта –Н.И..
Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 04.06.2019 г., около 14.40 ч.,
служители на ДИТ – в. – св. Е.Н. и св. Н. И., и двамата на длъжност „Главен
инспектор“ при ДИТ-в. извършили проверка
за спазване на трудовото законодателство в строителен обект - „сграда със смесено предназначение“, находящ се в УПИ ІІІ-35/ПИ с идентификатор 10135.4021.75 по
плана на местност „Д.“, „К.“, землище „В.“, гр. в., стопанисван от „Б.Б.“ЕООД. В хода на проверката при обход на строителния
обект, на предпоследната плоча, същите установили пет лица да извършват строителна
дейност по изграждане на зид. Един от работещите бил М. И. Д. с ЕГН: **********,
който пред контролните органи заявил, че работи на строителния обект, на
длъжност „работник строителство“ от датата на извършване на проверката, с
работно време от 08.00.ч. до 17.00 ч.
при петдневна работна седмица и уговорено трудово възнаграждение от 560
лева. Лицето е заявило, че има сключен трудово договор с
дружеството-жалбоподател. Посочените факти били отразени в констативен
протокол, подписан от М. Д.. Впоследствие е указано на представител на
дружеството-жалбоподател за предостави на контролните органи документи,
удостоверяващи трудовите правоотношения, в които се намира дружеството. В хода
на документалната проверка въз основа на представените от въззивника
документи, е установено, че трудов договор между дружеството-жалбоподател и М.
Д. е сключен на 04.06.2019 г., с който са уговорени елементите на трудовото
правоотношение в т.ч. и работно възнаграждение в размер на 560 лева. В
съдържанието на договора е отбелязано, че работникът се задължава да постъпи на
работа на 04.06.2019 г. От извършена справка в информационната система на НАП е
установено, че трудовият договор между дружеството-жалбоподател и М. Д. е
регистриран на 04.06.2019 г. в 18.27ч.
При така установените факти, св. Е. съставил на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 62 ал.3 от КТ за това, че на 04.06.2019 г. в
качеството на работодател е допуснало до работа лицето м.и.д. на длъжност
„работник строителство“ в „Б.ЕООД, с място на работа - строителен обект, находящ
се в УПИ ІІІ-35/ПИ с идентификатор 10135.4021.75 по плана на местност „Д.“, гр.
в.. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са в логическо
единство помежду си.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-011420/03.07.2019 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – в.., съгласно чл. 15, ал.3,
т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, както и видно от Заповед № 0280/03.08.2010 г.
В
хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по
същество съдът установи от правна страна следното:
Въз основа на събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установи, че на 04.06.2019 г. лицето М. Ди. е престирало работна
сила по трудова функция свързана с длъжността „работник строителство”, при
определено работно време и срещу уговорено трудово възнаграждение , както и при
определено работно място, а именно - в „Б.“ЕООД, с място на работа - строителен обект, находящ
се в УПИ ІІІ-35/ПИ с идентификатор 10135.4021.75 по плана на местност „Д.“, гр.
в. Установено е и безспорно, че трудовата дейност лицето е извършвало в полза
на дружеството-жалбоподател въз основа на трудов договор, сключен на 04.06.2019
г. За формиране на своите правни и
фактически изводи съдът съобрази, както гласните доказателства, събрани чрез
разпита на актоъставителя и свидетеля по акта, които
са непротиворечиви и взаимодопълващи се, така и приобщените по делото трудов договор
с Д. съотв. копие на уведомление по чл. 62,
ал.4 от КТ до ТД на НАП и декларация по чл. 402 от КТ, попълнена от лицето. Доказателственият материал в своята съвкупност сочи
безспорно, че към момента на извършване на проверката от служителите на ТД на
НАП – в., а именно около 14.40 ч. на 04.06.2019 г. трудовият договор с работника
не е бил регистриран, с оглед на което е било невъзможно същият да е бил снабден с копие от самото
уведомление. Предвид събраните по делото доказателства, съдът счита за
безспорно установено и обстоятелството, че на 26.05.2020 г. К. е допуснат да
извършва трудови функции без да му е връчено копие от уведомлението до ТД на
НАП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита че правилно и законосъобразно АНО е ангажирал
административно-наказателната отговорност на едноличното търговско дружество на
основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
Неоснователни са доводите на
процесуалния представител на въззивника за несъставомерност на деянието, поради забавяне
регистрирането на трудовия договор на конкретния работник от счетоводна фирма,
обслужваща дейността на въззивника. Отговорността на
юридическите лица е безвиновна такава, поради което
изложените причини са ирелевантни при преценка на
наличието на основание прилагане на санкционните разпоредби, като същите касаят
единствено вътрешните отношения между дружеството-жалбоподател и неговия съконтрахент.
Не са налице и основания за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът счита, че с факта
на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период,
различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат
осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения трудов
стаж. Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят не се
характеризира нито с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с
„маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ.
По отношение индивидуализацията
на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия
размер, съобразно конкретни обстоятелства.
По делото са налични единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е отстранено
веднага след установяването му, както и че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ
е депозирано в законоустановения тридневен срок от сключване на трудовия
договор. С оглед на изложеното и предвид
фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на жалбоподателя,
които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че
административно наказание определено в минимален размер от 1500 лева би било
справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна
санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143
ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че процесуалния представител на
въззиваемата страна не е взел участие в съдебното
заседание, съотв. делото не представлява фактическа и
правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата,
а именно в размер на сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно в размер на сумата от 40 /четиридесет/ лева.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП № 03-011420/03.07.2019 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на „Б.Б.”
ЕООД на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди / лева, за нарушение
на чл. 63, ал.2 от КТ като намалява размера на санкцията до сумата от 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Б.Б.” ЕООД ДА ЗАПЛАТИ ИА „ГЛАВНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ сумата от 40/четиридесет/ лева за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: