РЕШЕНИЕ
№ 1419
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000502136 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Срещу решение № 754 от 06.02.2025 г. на СГС, ГО, І-3 състав,
постановено по гр.д.№ 9511 по описа за 2022 г. са подадени въззивни жалби
от:
1. Столична община, ответник пред първата съдебна инстанция.
Решението се обжалва в частта, в която е уважен , предявеният от
ищеца Ю. Л. А. срещу ответника/въззивник, иск по чл.49 вр. с чл.45
ЗЗД./решението се обжалва както в частта за неимуществени вреди, така и за
имуществените такива/.
Излагат се доводи, че в тази му част първоинстанционното решение е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните
правила. Сочи се, че съдът не бил обсъдил събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност. Не ставало ясно по делото дали процесния участък,
където бил станал инцидента е прилежаща част към училището, т.е. дали този
1
участък не попада в хипотезата на чл.67, ал.1,т.2 от Наредбата за управление
на отпадъците и опазване на чистотата на територията на Столична община.
Съдът се бил позовал в мотивите си относно травматичните увреждания на
ищеца на заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ като не
бил обсъдил възраженията на ответника в отговора по исковата молба. По
делото липсвало произнасяне относно възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Съдът не се бил съобразил и с
възражението за прекомерност на претенцията. Сочи, че въпроса бил
разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС. Твърди се, че
вредите, които били претърпени от ищеца били случайни и косвени поради
което не можела да се ангажира отговорността на Общината. Липсвала пряка
причинно-следствена връзка между поведението на Общината и претърпените
от ищеца вреди. Сочи, че определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен и не отговоря на критериите за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди се, че решението не било съобразено със
съдебната практика на ВКС като се цитират решения от 2007 и 2009 г.
Следвало обезщетението да се редуцира до справедлив размер, а именно 4 000
лв., както било прието в тези съдебни решения. Относно размера на
обезщетенията се цитира и съдебна практика на САС от 2015 г., 2017 г. и 2018
г., в която според въззивника, бил приет справедлив и адекватен размер на
обезщетението за неимуществени вреди по подобни казуси.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
му част и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищeца да
бъде отхвърлена или алтернативно – да бъде присъдено обезщетение в
символичен размер. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред първата съдебна
инстанция- Ю. Л. А., в който отговор се излага становище за неоснователност
на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта,
в която е уважена претенцията му. Счита, че не са допуснати сочените от
въззивника нарушения при постановяване на обжалваното решение. Намира
изложените доводи за несериозни, а сочените обстоятелства - изяснени.
Търпените неимуществени вреди били доказани от събраните по делото
доказателства. По делото не били събрани доказателства за наличие на
предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД. Цитираните съдебни решения разглеждали
2
случаи от преди 20 години и били съотносими към друга икономическа
обстановка; част от тях не представлявали задължителна съдебна практика по
чл.290 ГПК. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 17.02.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 04.03.2025 г./първи работен ден след
официален празник – 03.03.2025 г./.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
2-насрещна въззивна жалба от ищеца пред първата съдебна
инстанция – Ю. Л. А..
Решението се обжалва в частта, в която претенцията е отхвърлена за
разликата над 25 хиляди лева до 30 хиляди лева- обезщетение за
неимуществени вреди.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи, че в тази му част първоинстанционното решение е
неправилно, постановено в разрез със събраните по делото доказателства,
които установявали вида, обема, характера и степента на търпените от ищеца
неимуществени вреди; болките и страданията, които ищеца е преживял.
Счита, че присъденото обезщетение е несправедливо; в тази му част
решението било необосновано. Не ставало ясно как съдът е приел този размер
за справедлив. Решението не било съобразено с отразеното от вещото лице по
СМЕ. Присъденият размер не бил съобразен с емоционалните терзания, които
бил изпитал ищеца, както и с икономическата конюнктура, както и съдебната
практика по аналогични казуси.
Иска се в обжалваната му от ищеца, част, първоинстанционното
решение да бъде отменено като му се доприсъди сумата от 5 хиляди лева като
обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на
инцидента до окончателното плащане. Претендират се разноски.
По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от Столична
община, ответник по иска, в който отговор се излага становище за
3
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлена ищцовата претенция като се препраща
към доводите, изложени във въззивната жалба. Счита, че не са допуснати
сочените от въззивника нарушения при постановяване на обжалваното
решение.
По допустимостта на насрещната въззивна жалба:
Препис от въззивната жалба на ответника е връчена на ищеца
на12.05.2025 г.
Насрещната въззивна жалба е подадена на 16.05.2025 г.
Същата е в срока по чл.263, ал.2 ГПК.
Налице е правен интерес за обжалване.
Следователно насрещната въззивна жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивните жалби:
С обжалваното решение се: ОСЪЖДА Столична община, да заплати на
Ю. Л. А., сумата от 25 000 лв. - част от сумата 45 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на настьпване на
деликта - 26.01.2021 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1870,
60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
сторени разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 12.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 25 000 лв. до 30 000 лв. и предявения иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1870, 60
лв. до 1890 лв.
4
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че по
делото по безспорен начин се установило, че на 26.01.2021 г., около 16 часа, в
гр. София, на територията на Столична община, придвижвайки се пеша в ж.к.
"Надежда" в посока ул. "Ген. Никола Жеков", по левия тротоар, в района на
Основно училище, преди кръстовището на ул. "Звезда" и ул. "Ген. Никола
Жеков", ищецът попаднал на заледен и покрит със сняг и лед участък на
тротоара, като се подхлъзнал и паднал, при което получил фрактура на лява
тазобедрена става. Очевидец на инцидента станал свидетелят К., който бил
категоричен, че тротоара е бил заснежен, а под снега имало лед, както и че
ищеца е пострадал именно при това падане. Свидетелят позвънил на телефон
112 и помогнал ищецът да бъде качен в пристигналата на място линейка, след
което пострадалият бил откаран в УМБАЛ "Софиямед".
Установило се по несъмнен начин, че в резултат на описания инцидент
ищецът е получил пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което е
резултат на директен удар върху трохантерната област при падане и завъртане
на тялото или на директно насилие при усукване на тялото, когато крайникът е
фиксиран, като експертът бил категоричен, че описания механизъм добре
отговаря пертрохантерното счупване на лявата бедрена кост на ищеца да е
получено при инцидента от 26.01.2021 г., както и че същото било резултат на
директен удар върху трохантерната област при падане и завъртане на тялото
или на директно насилие при усукване на тялото, когато крайникът е
фиксиран.
На 27.01.2021 г.ищецът бил опериран, при което било извършено кръвно
наместване на фрактурата и била направена метална остеосинтеза с
интрамедуларен пирон, трохантерен и антиротационен винт. Ищецът бил
изписан с окончателна диагноза: Фрактура пертрохантерика синистра.
РСОМ/ пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост; кръвна
репозиция с метална остеосинтеза/.
За около шест месеца ищецът бил търпял болки и страдания, като
първите два месеца те били с интензивен характер и довели до смущения на
съня. Необходимо било провеждането на раздвижване и рехабилитация, които
били извършвани в дома на майка му - свидетелката Стойчева, която се
грижела за него, като при рехабилитацията трябвало да се избягва
максималното свиване в ставата, Според експерта, пълното възстановяване на
5
мускулната функция, нормализиране на походката и подобряването на
качеството на живот изисквало период от 6 до 9 месеца.
В съответствие с добрата медицинска практика на ищеца било
проведено оперативно лечение - кръвно наместване на фрактурата, като му
била направена метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон трохантерен и
антиротационен винт, като продължителността на лечебния период бил от 3
до 6 месеца, а на възстановителния - от 6 до 9 месеца, като прекараната
ковидна инфекция и пневмония от ищеца забавила периода на рехабилитация,
макар ковидната инфекция да нямала отношение по зарастването на счупената
кост.
Установило се по делото, че поради възникнала по-късно разкъсно-
контузна рана в областта на лявото бедро, се наложило ревизия на раната и
ексцизия в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ"Софиямед" с
ИЗ № 7525/11.03.2021 г.- 14.03.2021 г.
От показанията на свидетелката Стойчева било видно, че ищеца бил
изпитвал силни болки, като и към момента на разпита левия крак го болял.
Според експерта било възможно, както при всяка фрактура, периодично, при
по-голямо физическо натоварване, промяна на времето, а понякога и без
определена причина, да се появят болки в травмираната област (тазобедрената
става), които се определяли като болки от "ревматоиден" тип, които не се
отразявали на силата на крайника и в обема на движение на тазобедрената
става, но можели да доведат до известен дискомфорт.
Безспорно се установило, че направените от ищеца разходи във връзка с
лечението му, за които били представени фактури, придружени с касови
бонове, били необходими и същите не се поемали от НЗОК.
От събраните по делото доказателства, се установявало, че увреждането
е именно в резултат на подхлъзването и падането на непочистен от леда
тротоар от служители на ответника, като по делото липсвали доказателства
ищецът да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Неоснователни били възраженията на ответника, че Столична община не
следва да носи отговорност, като по делото липсвали доказателства, даващи
основание да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 1 т. 2 от
Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата
на територията на Столична община, съгласно която всички собственици,
6
ползватели, лица, които фактически владеят или държат недвижими имоти
или части от тях, били длъжни да почистват тротоарите пред и около сградите
на имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от сградите,
нарушена мазилка и други, застрашаващи живота и здравето на
преминаващите до сградите. Неоснователни били и възраженията на
ответника, че липсва виновно противоправно поведение на работниците и
служителите, натоварени с изпълнението на възложената работа, тъй като за
Столична община съществувало задължение да стопанисва уличната мрежа в
регулационните граници на града, съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за
пътищата/ЗП/ и §7 т. 7 от ПЗР на ЗМСМА.
Уличната мрежа в населените места била публична общинска
собственост на основание §7 т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП,
а собствеността на пътя се разпростирала върху всички основни негови
елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП.
По силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища било задължение на общината, а в чл. 30, ал. 4 от ЗП било
указано, че поддържането на тротоарите, като част от уличната пътна мрежа
на съответното място, се организирало от съответната община. С
разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП било вменено задължение на лицата,
стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на §1
т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за
препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. Неизпълнението на
тези дейности от Столична община, чиято собственост бил пътя и
прилежащия му тротоар, представлявало бездействие, което обуславяло
ангажиране на отговорността на ответника при доказано увреждане на ищеца
и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и бездействието на
работниците и служителите, натоварени с изпълнението на възложената
работа от ответника, като възраженията, че мястото, на което е паднал ищецът
е прилежаща част към училището останало недоказано.
Относно размера на обезщетението първоинстанционният съд се е
позовал на критериите по чл.52 ЗЗД, съгласно които следвало да се съобразят
обективно съществуващите обстоятелства като характер на увреждането,
начин на извършването му, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В
конкретния случай следвало да се съобразят времето на настъпване на
7
увреждането, възрастта на ищеца - на 43 години, обстоятелството, че му била
извършена операция във връзка с фрактурата, което го препятствало да става
от леглото и сам да се обслужва в ежедневието, продължителността на
лечебния и възстановителния период на травмата от фрактурата на лявата
тазобедрена става, обстоятелството, че дълго време ищецът бил обездвижен.
Следвало да се съобразят икономическите условия в страната през този
период, както и че от деня на злополуката до изготвяне на заключението била
изминала почти година, но той все още продължавал да търпи болки. При тези
си мотиви съдът е достигнал до извода, че справедливото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза на 25 000 лв., като
сумата била дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 26.01.2021 г., до окончателното й изплащане. Доколкото
ищецът претендирал сума в по-висок размер, а именно - 30 000 лв., за
разликата между двете суми иска за обезщетяване на неимуществени вреди се
явявал неоснователен и е отхвърлен като такъв.
Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на
страните, събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/
доказателства приема следното:
Относно установяването на деликта:
Настъпването на деликта е установен от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, а именно:
В показанията си свидетелят К., който е служител на МВР, видно от
посоченото в молбата от 23.06.2023 г., както и същият е очевидец на
инцидента, случил се през 2021 г. сочи, че бил оставил сина си на училище-
102 училище на ул. "Звезда" № 3 в гр. София и тръгнал да се прибира към
дома си в ж.к."Свобода", вървейки покрай оградата на училището в посока
бул. "Никола Жеков". Видял, че движещият се пред него по тротоара мъж, в
близост до намиращия се в средата на тротоара знак на ул. "Звезда", се
подхлъзнал, паднал и извикал от болка, като свидетелят му се притекъл на
помощ, дал му и якето си, като от пострадалия разбрал, че много го боли
крака. Той бил паднал до една кола, а крака му бил до гумата на автомобила,
като пътят бил заснежен и под него имало лед. Свидетелят позвънил на
телефон 112, за да повика "Бърза помощ", изчакал на място и помогнал на
фелдшера да го качат в линейката. До идването на линейката пострадалият
8
лежал на земята и не можел да стане. Човекът бил облечен подходящо за
зимно време. Преди да падне ходел съвсем нормално.
По делото е приложено като доказателство писмо, удостоверяващо
извършеното уведомяване за инцидента на телефон 112.
Видно от показанията на свидетелката С.- майка на ищеца, през месец
януари 2021 г. е имало инцидент със сина й. Обадил й се от болница
„Софиямед“, където бил откаран с линейка. От него разбрала, че си бил
счупил крака на заледен участък, покрит със сняг, като инцидентът настъпил в
квартала, където живеел в гр. София - ж.к."Надежда 4".
Съгласно Фиш за спешна медицинска помощ от 26.01.2021 г.и История
на заболяването/ИЗ/ № 2628/26.01.2021 г.от Клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛ "Софиямед" на тази дата, както е отразено в
медицинската документация, е посочено, че ищецът "...паднал на улицата,
остра болка в тазобедрената става (улична травма)..". Като
местопроизшествие е отбелязано ул. "Никола Жеков" - ул. "Звезда".
При това положение настоящата инстанция намира за правилен извода
на СГС за настъпването и механизма на деликта вследствие на който ищецът е
пострадал. Доводът на въззивника/ответник в обратния смисъл е
неоснователен.
Относно отговорността на Общината:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на
работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.
9
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се
презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена
тежест за нейното оборване.
Съгласно легалните дефиниции в § 1 от ДР на Закона за пътищата /ЗП/.
По смисъла на този закон:
1. "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена
за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания.
2. "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която
са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените
площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и
другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
тротоарите се организира от съответната община.
Задължение на Общината е да поддържа във вид, съответен на
предназначението на тротоара – придвижване на пешеходци по него
независимо от тяхната възраст и здравословно състояние.
От установеното от свидетелските показания на свидетеля К., пряк
очевидец на инцидента се налага извод, че длъжностните лица на ответника
не са изпълнили задължението си да поддържат земното платно /тротоара като
част от същото/ по такъв начин, че да е безопасно за преминаващите
пешеходци- в случая е било налице сняг, а под снега лед.
Следва да отбележим и, че ситуацията е била изключително критична,
тъй като ищецът е паднал до една кола, а крака му е бил до гумата на
автомобила, т.е. е съществувала опасност ищеца да бъде и прегазен.
При това положение довода на въззивника, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му се явява неоснователен;
същият е и недоказан, тъй като по никакъв начин от страна на ответника,
комуто е доказателствената тежест , не е установено мястото на инцидента да
е принадлежност към близкото училище. А дори това да беше така, то
Общината има задължение да упражнява контрол дали прилежащите към
10
сградите терени се почистват от падналия сняг; касае се до отговорност по
чл.49 ЗЗД.
Относно търпените от ищеца болки и страдания:
От показанията на свидетелката Стойчева - майка на ищеца, се
установява, че когато пристигнала в болницата, където синът й бил настанен с
линейката, изпратена от спешния телефон, видяла, че сина й е блед, пищял,
викал, изпитвал страшни болки. Разбрала, че му била счупена бедрената кост,
като в болницата престоял 10 дни, а след като го оперирали, за един ден бил в
интензивното отделение. Сутрин лекарите му давали силни обезболяващи.
Следобед тя ходела в болницата да му носи храна. Ищецът не можел да става.
След изписването от болничното заведение ищецът останал в дома на майка
си на ул. "Иван Вазов", за да може тя да се грижи за него, тъй като ищецът не
можел да става, наложило се да вземат специален стол за банята. През месец
февруари/ март отново постъпил в болницата, защото имал проблем с раната
„пак го рязаха, защото нещо раната изби“. През м.март отново постъпил в
болница, наложило се да му сменят пироните, които били поставили преди
това, но продължил да изпитва болки близо шест месеца след изписването му
от болницата. Почти не можел да спи. След изписването заболял от Ковид,
наложило се да пие антибиотик, защото имал температура, която не спадала.
Свидетелката завела сина си в "Пирогов", където му изписали друг
антибиотик, като ищецът отказал да остане в болницата. Позната на
свидетелката идвала в дома й, за да му показва упражнения за раздвижване.
Ищецът все още накуцвал /към датата на разпита - 03.07.2023 г./, походката му
била променена- накуцвал, защото крака му още го болял. Когато се къпе
сядал на стол. Трябвало да се премахне пирона, за да се разбере „дали ще
проходи като хората“. Преди инцидента спортувал активно, завършил спортно
училище и бил в „Локомотив София“ , а сега не може да спортува и как ще
спортува като той не може сам да се изкъпе в банята. Преди инцидента
работел в сервиз, а след това не можел да работи на постоянна работа.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/, неоспорено от страните и което е прието от
първоинстанционния съд като обективно и компетентно дадено, приема се и
от настоящата инстанция, се установява, че при процесния инцидент ищецът
е получил пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост.
11
Както разяснява вещото лице по СМЕ, пертрохантерното счупване е
резултат на директен удар върху трохантерната област при падане и завъртане
на тялото или на директно насилие при усукване на тялото, когато крайникът е
фиксиран. Описаният механизъм добре отговаря пертрохантерното счупване
на лявата бедрена кост на ищеца да е получено при инцидента от 26.01.2021 г.
Следовотелно е налице причинно-следствена връзка между процесния
инцидент и получената от ищеца, травма.
На 27.01.2021 г.ищецът е бил опериран, при което е извършено кръвно
наместване на фрактурата и е направена метална остеосинтеза с
интрамедуларен пирон, трохантерен хиантиротационен винт. Ищецът е
изписан с окончателна диагноза: Фрактура пертрохантерика синистра.
РСОМ/ пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост; кръвна
репозиция с метална остеосинтеза/.
Според отразеното в заключението, пациентът ходи с патерици или
проходилка няколко месеца след операцията. Пълното възстановяване на
мускулната функция, нормализиране на походката и подобряването на
качеството на живот изискват период от 6 до 9 месеца. Уместно било в
началото раздвижването и рехабилитацията да се извършват с помощта и под
ръководството на кинезитерапевт или рехабилитатор. Впоследствие би могло
ищецът сам да провежда рехабилитацията си вкъщи според указанията на
ортопеда и кинезитерапевта/ рехабилитатора. Вещото лице сочи, че трябва да
се избягва максимално свиване в ставата, като напр. сядане на тоалетна или
нисък стол, а ставането от легнало в изправено положение трябва да се
извършва внимателно. Вдигането на тежести или продължителното изкачване
на стълби трябва да се избягват.
За около 6 месеца ищецът е търпял болки и страдания, като първите 2
месеца те са били с интензивен характер. При силна болка има дискомфорт и
това може да доведе до смущения в съня /както сочи свидетелката С., че е
налице такова/, като това е строго индивидуално.
Според вещото лице добрата медицинска практика на съвременния
етап, изисква приложението на оперативно лечение при пертрохантерните
счупвания. Такова е извършено на ищеца- кръвно наместване на фрактурата и
е направена метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон трохантерен и
антиротационен винт. Продължителността на лечебния период е 3 до 6 месеца,
12
а възстановителния 6 до 9 месеца.
Необходим е период за рехабилитация с оглед възстановяването
функцията на крайника. Прекараната ковидна инфекция, установена на
10.02.2021 г., при преглед в УМБАЛСМ"Н. И. Пирогов" с рентгенография на
гръден кош и бял дроб, е забавила периода на рехабилитация, като по принцип
ковидната инфекция няма отношение по зарастването на счупената кост.
Впоследствие с диагноза Вулнус лацеро-контузум феморис синитра,
Ревизио вулнерис феморис син, Ексцизио/разкъсно-контузна рана в областта
на лявото бедро, ревизия на раната, ексцизия/ ищецът е лекуван в Клиника по
ортопедия и травматология при УМБАЛ"Софиямед" с ИЗ № 7525/11.03.2021
г.- 14.03.2021 г., като в анамнезата не е описана причината за възникване на
разкъсно-контузната рана, но в обективния локоален статус е отрацено „по
латералната /външната част/ на ляво бедро има разкъсно-контузна рана с
размери 3Х 10 см. Неравни ръботове, слябо кървящи. След съответната
подготовка и консултации на 11.03.2021 г. ищецът е опериран като в
оперативния протокол е отразено: „слуд въвеждане в анестезия се извърши
хирургична обработка и ревизия на раната. Извърши се обилен лаваж
/промивка/ на раната с антисептични разтвори. Ексцизия /изрязване/ на
некротични тъкани. Херостаза /кръвоспиране/. Сутура /зашиване/.
Следоперативния период е бил гладък, а оперативната рана е зараствала
пэървично. Изписан е с указания за сваляне на конците на 14.ни
следоперативен ден и указания да се движи с помощни средства.
Основните препоръки в лечебния и възстановителния период, видно от
експертното заключение, е ползването на помощни средства (проходилка,
патерици), а заниманията по лечебна физкултура трябва да се провеждат
няколко пъти през деня по 15-20 минути. Необходимо е да се прилага и лек
тонизиращ масаж на увредения крак. По-нататък упражненията за
тазобедрената става се допълват и с движения за абдукция (отвеждане) и
аддукция (привеждане), като значително по-късно се дават упражнения за
ротация. Болният бива окуражаван постоянно за по-голяма активност,
ходенето с патерици се увеличава по време, обучава се с патериците в слизане
и качване по стълби. Към края на втория месец се разрешава леко
обременяване на засегнатия крак, а пълното обременяване - към 5-6-ия месец.
Трябва да се избягва максимално свиване в ставата (като напр. сядане на
13
тоалетна или нисък стол), а ставането от легнало в изправено положение
трябва да се извършва внимателно. Вдигането на тежести или
продължителното изкачване на стълби трябва да се избягват.
След добро зарастване на счупването, може да се проведе оперативно
лечение за отстраняване на остеосинтезния материал. Както при всяка
фрактура, е възможно периодично, при по-голямо физическо натоварване,
промяна на времето, а понякога и без определена причина, да се появят болки
в травмираната област (тазобедрената става), които се определят като болки от
"ревматоиден" тип. Те няма да се отразят на силата на крайника, както и в
обема на движение на тазобедрената става, но могат да доведат до известен
дискомфорт.
От така изложеното се установява както търпените от ищеца болки и
страдания, така и, че травматичните увреждания са по причина на процесния
инцидент.
Спорно пред въззивната инстанция е и дали определеният от
първоинстанционният съд размер на обезщетението за неимуществени
вреди съответства на търпените от ищцата болки и страдания вледствие на
процесното ПТП, респ. на критериите по чл.52 ЗЗД за справедливост.
Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд
досежно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
поради което същите по арг. от чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на
настоящия съдебен акт.
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
14
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Определянето от страна на съда на справедлив размер на обезщетение е
резултат от преценка на редица фактори, комбинирани по различен начин и
зависещи от конкретните обстоятелства на всеки случай конкретното им
проявление по отношение на физическите, психически и емоционални
изживявания на увредения, както и също конкретните възможности за тяхното
репариране /заместване/ с парично определим еквивалент от персонална,
икономическа и социална гледна точка, в зависимост от също конкретните
икономически и социални условия по място и време.
При така приетите за установени травматични увреждания на ищеца -
пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, търпените от ищеца
болки и страдания в продължение на 6 месеца, като първите 2 месеца те са
били с интензивен характер, продължителността на възстановителния период
в рамките на 6 до 9 месеца /който в случая е бил продължен поради
заразяването на ищеца с Ковид/, наложилата се впоследствие ревизия на
раната, необходимостта пациентът да ходи с патерици или проходилка няколко
месеца след операцията, възрастта на ищеца към момента на инцидента – 43
години, както и, че същият поради травматичното увреждане не е могъл да
упражнява професията си на автомонтьор, ограничаването на движенията,
които е допустимо ищецът да извършва в ежедневието - да се избягва
максимално свиване в ставата, като напр. сядане на тоалетна или нисък стол, а
ставането от легнало в изправено положение трябва да се извършва
внимателно. Вдигането на тежести или продължителното изкачване на стълби
трябва да се избягват. Необходимостта от продължителна рехабилитация по
възстановяване на силата на крайника, както и обема на движение на
тазобедрената става. Наред с това след добро зарастване на счупването,
вещото лице препоръчва да се проведе оперативно лечение за отстраняване на
остеосинтезния материал. Както при всяка фрактура, е възможно периодично,
при по-голямо физическо натоварване, промяна на времето, а понякога и без
определена причина, да се появят болки в травмираната област (тазобедрената
става), които се определят като болки от "ревматоиден" тип. Те няма да се
отразят на силата на крайника, както и в обема на движение на тазобедрената
става, но могат да доведат до известен дискомфорт.
Относно наличието на съпричиняване:
15
В отговора по исковата молба от страна на ответника Столична община
се твърди, че поведението на пострадалия може да е довело до настъпване на
деликта, пострадалият бил имал възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредоностния резултат. Можело деликта да е настъпил в
резултат на случайно събитие, разсейване, временно нарушение на
кондицията. Възможно било пострадалият да не е бил подходящо облечен и
обут за сезона.
От страна на ответника/въззивник, комуто е доказателствената тежест,
не се установиха каквито и да е действия на пострадалия /ищец/ с които
същият да е допринесъл за настъпването на инцидента. От показанията на
свидетеля К. се установи, че преди падането ищеца е вървял нормално по
тротоара и е бил облечен в подходящо за сезона облекло.
При така изложените мотиви въззивната инстанция, приема че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 25 хиляди лева не отговаря на изискванията за
справедливост по чл.52 ЗЗД, тъй като не е адекватен на търпените от ищеца
болки и страдания.
С оглед молбата от 15.11.2022 г., л.29 от първоинстанционното
производство, искът е предявен като частичен за сумата от 30 000 лв., от
цялата в размер на 45 000 лв.
Доколкото съдът е сезиран с частичен иск за сумата в размер на 30 000
лв. от цялата в размер на 45 000 лв., следва да се съобразим с дадени в т.2 на
ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, разяснения.
За справедлив размер на обезщетението въззивният съд намира такъв от
45 000 лв. Сочената от въззивника/ответник съдебна практика касае
присъждане на обезщетения в периода от 2007 г.- 2009 г., т.е. от преди повече
от 15 години, поради което е неадекватна за процесния случай. Според
данните на НСИ за 10 години инфлацията в страната е повече от 41 %.
Налага се извод, че обжалваното решение в частта, в която ищцовата
претенция за сумата над 25 хиляди лева до 30 хиляди лева е неправилно и
като такова ще бъде отменено. Вместо това ще бъде постановено друго, с
което в полза на ищеца ще се присъди сумата в размер на още 5 хиляди лева
като в диспозитива ще посочи пълния размер на обезщетението.
16
Доколкото съдът е сезиран с въззивни жалби от двете страни, а тази,
подадена от ответника настоящата инстанция приема за неоснователна, то
съдът ще следва да потвърди обжалваното решение в частта относно
сумата в размер на 25 хиляди лева – обезщетение за неимуществени вреди
по иска по чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен като частичен за сумата от
30 000 лв., от цялата в размер на 45 000 лв..
Относно имуществените вреди въззивната жалба на СО не съдържа
никакви доводи поради което по арг. от чл.269 ГПК съдът не следва да излага
мотиви.
Относно лихвата – също.
Налага се извод, че в частта относно уважената претенция за
имуществени вреди в размер на 1870,60 лв. първоинстанционното решение
е правилно и като такова ще бъде потвърдено.
В частта, в която претенцията за имуществени вреди е отхвърлена
за разликата над 1870,60 лв. до сумата от 1890 лв. решението като
необжалвано е влязло в сила.
Решението ще бъде потвърдено и относно присъдената законна
лихва, считано от датата на деликта – 26.01.2021 г. до окончателното плащане
върху обезщетението за неимуществени вреди и в частта относно законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.09.2022 г. до
окончателното плащане по отношение на претенцията за имуществени вреди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора разноските ще бъдат разпределени по следния
начин:
На ищеца разноски се следват в пълен размер от 1825,65 лв.
/държавна такса – 1275,65 лв., депозит за СМЕ- 500 лв. и депозит за свидетел –
50 лв./. Първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер на 1538 лв.
или следва да бъде доприсъдена сумата от 287,65 лв.
В полза на адв. Т. се следва на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. адв.
възнаграждение, което съдът определя в размер на 1603,20 лв. Видно от
данните по делото адв.Т. е регистрирана по ДДС или при съобразяване с
приетото в решение от 23.10.2025 г. на СЕС по дело С-744/23,
17
адв.възнаграждение възлиза на сумата от 1923,84 лв. /1603,20 лв.+ ДДС
320,64 лв./. Първоинстанционният съд е присъдил адв.възнаграждение в
размер на 1336 лв. поради което следва да бъде доприсъдена сумата в
размер на 587,84 лв.
На ответника при този изход на спора, разноски не се следват.
Решението, в частта, в която в полза на Столична община е присъдено
юриск. възнаграждение в размер на 100 лв. следва да бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника/шщец разноски се следват. Такива са сторени в
размер на 100 лв.- държавна такса за въззивното обжалване поради което му
се присъждат.
В полза на адв. Т. се следва на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. адв.
възнаграждение, което съдът при съобразяване с извършените процесуални
действия, липсата на фактическа и правна сложност на спора, определя в
размер на 1923,84 лв. с ДДС.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 754 от 06.02.2025 г. на СГС, ГО, І-3 състав,
постановено по гр.д.№ 9511 по описа за 2022 г., в частта, в която,
предявеният от Ю. Л. А., ЕГН **********, срещу Столична община, иск по
чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, е отхвърлен за сумата в размер над 25 000 лв. ,
част от сумата 45 000 лв., до сумата от 30 000 лв., част от сумата 45 000 лв. ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата
на настьпване на деликта - 26.01.2021 г., до окончателното й изплащане, както
и в частта, в която в тежест на Ю. Л. А., ЕГН ********** в полза на Столична
община са присъдени разноски за юриск.възнаграждение, като
неправилно.
И вместо това
18
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“ № 33, ДА
ЗАПЛАТИ на Ю. Л. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, кв.
Симеоново, ул. „Шумака“ № 33 – адв. М. Б. Н., сумата в размер на 5 хиляди
лева, представляваща доприсъдено обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болки и страдания, ведно със законната лихва,
считано от датата на настьпване на деликта - 26.01.2021 г., до окончателното й
изплащане, по иска с правно основание чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД,
предявен като частичен за сумата от 30 хиляди лева, от цялата сума в размер
на 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във
връзка с настъпил деликт на 26.01.2021 г. в гр.София, ж.к. „Надежда“ на
тротоара на ул. "Звезда" преди кръстовището на ул.“Звезда“ и ул.“Ген. Никола
Жеков, поради противоправното поведение на Столична община.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 754 от 06.02.2025 г. на СГС, ГО, І-3
състав, постановено по гр.д.№ 9511 по описа за 2022 г., в частта, в която,
предявеният от Ю. Л. А., ЕГН **********, срещу Столична община, иск по
чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, е уважен за сумата в размер на 25 000 лв.,
предявен като частичен за сумата от 30 000 лв., част от сумата 45 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата
на настьпване на деликта - 26.01.2021 г., до окончателното й изплащане,
както и за сумата от 1870, 60 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.09.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, и в частта на присъдените разноски в
полза на Ю. Л. А., ЕГН ********** в размер на 1538 лв. и в частта за
присъждане на адв.възнаграждение в полза на адв. Т. на основание чл.38, ал.2
от ЗАДв. в размер на 1336 лв.
Като по отношение на разноските
ПОСТАНОВЯВА:
19
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“ № 33, ДА
ЗАПЛАТИ на Ю. Л. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, кв.
Симеоново, ул. „Шумака“ № 33 – адв. М. Б. Н., сумата в размер на 287,65
лв., представляваща доприсъдени разноски за първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“ № 33, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.38, ал.2 ЗАДв., на адв. М. Б. Н., САК,служебен
адрес: гр.София, кв. Симеоново, ул. „Шумака“ № 33, сумата в размер на
587,84 лв., представляваща доприсъдено адв. възнаграждение за
процесуално представителство на Ю. Л. А., ЕГН **********, пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“ № 33, ДА
ЗАПЛАТИ на Ю. Л. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, кв.
Симеоново, ул. „Шумака“ № 33 – адв. М. Б. Н., сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“ № 33, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.38, ал.2 ЗАДв., на адв. М. Б. Н., САК,служебен
адрес: гр.София, кв. Симеоново, ул. „Шумака“ № 33, сумата в размер на
1923,84 лв. /с ДДС/, представляваща адв. възнаграждение за процесуално
представителство на Ю. Л. А., ЕГН **********, пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, с
изключение на частта относно имуществените вреди, в която решението
по арг. от чл.280, ал.3 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
20
1._______________________
2._______________________
21