Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр.Кюстендил, 15.10.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно заседание на дванадесет и девети септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 253 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и
сл. АПК.
„Т.– Б.д.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Л. В. С., чрез пълномощника юрк. Г. С., обжалва решение № 2602835 от 17.06.2021г. на Районен съд - Дупница, постановено по АНД № 455/2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 82/30.03.2021г., издадено от директора на РИОСВ – София. Сочат се касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се редовността на съдържанието на АУАН във връзка с описанието на административното нарушение. Отрича се съставомерността и доказаността на релевираното деяние. Твърди се несъответствие на наложената имуществена санкция с критериите по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП или евентуално изменение на НП като се намали размера на наказанието до предвидения в закона минимум.
Ответникът - Регионална инспекция по околната среда и водите – София, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 82/30.03.2021г., издадено от директора на РИОСВ – София, с което за нарушение и на основание чл.150, ал.4, предл.1 във връзка с
чл.127, т.2, б. „а“ от Закона за управление на отпадъците, на касатора „Т.– Б.д.“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на
10 000,00лв.
Административнонаказателната отговорност на търговското дружество е ангажирана за това, че на 07.12.2020г. не е спазило принудителна административна мярка по чл.127, ал.2, т. „а“ от ЗУО, постановена със заповед № Д-01/03.07.2020г. на директора на РИОСВ – София, а именно да извърши екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци с код 19 12 12 в общо количество 995,16 тона, намиращи се на площадката на „Х. Е. ЕООД, чрез предаването им на дружество, притежаващо действащ разрешителен документ по чл.35, ал.1 от ЗУО за извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия“.
За деянието е съставен АУАН № 221/07.12.2020г., а към преписката са приложени: визираната заповед за налагане на ПАМ, видно от която на адресата на същата „Т. Б.д.“ ЕАД, на осн. чл.129, ал.6 от ЗУО е предоставен срок от седем работни дни от получаване на заповедта за осигуряване на удостоверение, че отпадъците са приети за екологосъобразно третиране, както и срок от 30 дни за представяне на сертификат за окончателно оползотворяване на отпадъците; Констативен протокол № ККФОС-МД-46 от 07.12.2020г. с данни от извършената на място проверка за изпълнение на наложената ПАМ, видно от който на площадката на „Х. Е. ЕООД се намират 423,64 тона отпадъци с код 19 12 12, собственост на касатора.
Съдържанието на КП е възпроизведено в АУАН и в НП, а с обективираните в него констатации от проверката е обоснован извода за неизпълнение /неспазване/ на принудителна административна мярка по чл.127, т.2, б.“а“ от ЗУО, дадена със заповед №Д-01/03.07.2020г. на директора на РИОСВ – София.
При изложените обстоятелства, районният съд е формирал правен извод за законосъобразност на НП, като е приел, че е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, вкл. относно елементите от съдържанието му; че нарушението е доказано от събраните по делото доказателствени средства, а наложеното наказание е в границите, установени от закона.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон на оспореното решение, сочи на следното:
Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за съставомерност и доказаност на релевираното деяние.
Обосновани от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на нарушения на процедурата по административно наказване. Неоснователна е тезата на касатора за неясно обвинение. Обратно на поддържаните доводи, проверката на АУАН и НП в оспорените им части, сочи на пълно съответствие между словесното описание на деянието и правната му квалификация. Видно е, че на нарушителя е предявено обвинение за неизпълнение на ПАМ, наложена със заповед на директора на РИОСВ-София, разпореждаща извършване на екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци. Визираната мярка е предвидена в разпоредбата на осн. чл.127, ал.2, т. „а“ от ЗУО, а неизпълнението /неспазването/ на същата е съставомерно бездействие, наказуемо по чл.150, ал.4, предложение първо от ЗУО, както коректно е посочено в НП. От горното следва, че обвинението е ясно от фактическа страна и е правилно квалифицирано.
Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е изводът на районния съд за доказано противоправно деяние. Приложимият фактически състав по чл.150, ал.4, пр.1 от ЗУО съдържа два кумулативни елемента - издадена ПАМ по чл.127 от ЗУО и неизпълнение на мярката в предоставения срок, които елементи в случая са налице. Както се посочи, по-горе, със заповед № Д-01/03.07.2020г. на директора на РИОСВ – София на дружеството е наложена ПАМ по чл.127, т.2, б. „а“ от ЗУО – разпоредено е извършване на екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци с код 19 12 12 в общо количество 995,16 т, намиращи се на площадката на „Х. Е.“ ЕООД. Не е спорно по делото, че заповедта е връчена на дружеството на 03.07.2020г. и е влязла в сила, с оглед на което за адресата на ПАМ е възникнало задължението да я изпълни в предоставения за това срок, който е 14.07.2020г., съотв. 03.08.2020г. Видно от данните в приложения към преписката констативен протокол, при извършената на място проверка на 07.12.2020г. е установено неизпълнение /неспазване по терминологията на закона/ на наложената ПАМ. Проверяващите длъжностни лица при ответната инспекция са констатирали на процесната площадка 423,64 тона отпадъци с код 19 12 12, собственост на касатора. Протоколът, като официален удостоверителен документ, е с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила, т.е. релевантното за спора фактическо обстоятелство – бездействието на нарушителя във връзка с наложената ПАМ е безспорно доказано. Без значение е за данните за осъществено частично третиране на отпадъци – при общ обем отпадъци от 995,16 тона, дружеството е предало 571,52 тона. Изводът от изложеното е, че дружеството е извършило релевираното административно нарушение и отговорността му е ангажирана правилно на основание чл.150, ал.4, пр.1 от ЗУО.
При определяне размера на имуществената санкция АНО и въззивният съд са съобразили критериите по чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Надлежното приложение на същите с оглед доказателствата по делото обоснова изводи за налагане на имуществена санкция в максималния определен от законодателя размер от 10 000,00лв. Същият съответства на данните за извършени от дружеството предходни нарушения по чл.150 от ЗУО, за които са издадени и влезли в сила наказателни постановления, както и на данните по преписката сочещи на трайно неглижиране на правилата на екологичното законодателство при осъществяване на дейността на дружеството.
С оглед на горното, касационната инстанция счита издаденото НП за законосъобразно, а оспореното решене на районния съд за потвърждаването му – за правилно. Дължимо е решение за оставяне в сила на оспорения въззивен съдебен акт.
Водим
от изложеното и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260235/17.06.2021г. на Районен съд - Дупница, постановено по АНД № 445/2021г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.