Решение по дело №894/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроццесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба на „Перфект лукс кар“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес] против Заповед № 23 – 0433 - 000095/ 22.03.2024 г на Началник на Първо РУ към ОДМВР Варна, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171 т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – временно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на мярката поради отсъствие на материалноправни предпоставки за налагането и. В тази връзка се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения, като се оспорват констатациите в акта. Отправя искане отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ и постановяване връщане на отнетото СУМПС. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна - полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Г. Г., оспорва жалбата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна, доколкото към момента на издаването и са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа на писмените доказателства се установява, че на 22.03.2024 г. около 10:47 ч., при проверка от служители на ОД на МВР – Варна, РУ 01, е установено че М. Н. Х. управлява л. а. БМВ Х5, с рег. № *******, собственост на „Перфект лукс кар“ ООД, в [населено място], по [улица], като водача е с 0 контролни точки.

На М. Н. Х. е съставен АУАН № GA 1141503/ 22.02.2024 г., за нарушение по чл. 150 ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач.

Не е спорно по делото обстоятелството, че „Перфект лукс кар“ ООД е собственик на МПС БМВ Х5, с рег. № ******.

Видно от приобщената към административната преписка справка за нарушител/ водач, за извършени от М. Н. Х. административни нарушения по ЗДвП, са издадени 14 наказателни постановления, всички влезли в сила. Отнетите контролни точки на водача от влезлите в сила НП са общо 39.

СУМПС е иззето от водача М. Н. Х. на 25.03.2024 г., видно от приложения на л. 5 от административната преписка протокол за доброволно предаване.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 23 – 0433 - 000095/ 22.03.2024 г на Началник на Първо РУ към ОДМВР Варна, на основание чл. 171 т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, спрямо „Перфект лукс кар“ ООД е приложена принудителна административна мярка – временно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложената с преписката Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Варна, е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, при упражняване на предоставените му съгласно цитираната заповед правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

В случая, при извършената служебна проверка не се констатират, допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН. Издаден е след изясняване на фактите и обстоятелствата от знамение за случая.

Оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 2А б. „б“ е въведена и такава за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът следва да установи обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. В тежест на оспорващия е да установи фактите, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган.

В случая, от писмените доказателствата в административната преписка се установява възникване на гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за налагане на процесната ПАМ – оспорващият е собственик на МПС, което е управлявано от лице, което е с изгубена правоспособност, на основание чл.157, ал. 4 ЗДвП.

В цитираната норма е предвидено, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

В Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., в сила от 04.02.2013 г., е предвиден максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения, като се сочи, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление – чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено извършването на някое от визираните в ЗДвП и наредбата нарушения. Ето защо, в тежест на административния орган е да установи влизането в сила на съответните наказателни постановления.

В настоящата хипотеза, липсва спор относно издаването и връчването на наказателните постановления, описани в справката за нарушител/ водач, която е част от административната преписка. В същата е отразено, след влизане в законна сила на наказателните постановления, на водача М. Н. Х. са отнети общо 39 контролни точки.

При положение, че на водача са изчерпани всички 39 контролни точки, същият губи своята правоспособност с отнемане на последната, а предаването/ отнемането на свидетелството за управление на МПС е единствено последица от загубата на правоспособност.

В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.

С оглед гореизложеното, доказани са от ответникът обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Доказателства, които по същество да оборват по категоричен начин горепосочените фактически установявания не са ангажирани от оспорващия.

Спазена е и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на на „Перфект лукс кар“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес] против Заповед № 23 – 0433 - 000095/ 22.03.2024 г на Началник на Първо РУ към ОДМВР Варна, с която на основание чл. 171 т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, спрямо „Перфект лукс кар“ ООД е приложена принудителна административна мярка – временно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 (шест) месеца.

ОСЪЖДА „Перфект лукс кар“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес] да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.