№ 119
гр. Сливен, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230103884 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че на 12.01.2023 г. ответника е получил от Моят кредит
ЕООД, сумата от 150 лв., по силата на сключен договор за заем. Твърди се, че кредиторът е
предоставил на ответника, по силата на договора за заем сумата от 150 лв Сочи се, че
ответника се е задължил да върне заемната сума на седмични погасителни вноски съгласно
чл. 12, ал. 6 от договора и е определен краен срок за погасяване на заема 18.05.2023г. Твърди
се, че заемодателя е предоставил на заемателя заемната сума с разписка от 06.07.2022г. Сочи
се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща изцяло и в срок седмичните
погасителни вноски и на 21.11.2023 г. между Моят кредит ЕООД, като цедент, и Вършец
Естейт Ивестмънт ООД, като цесионер е подписан договор за покупко продажба и
прехвърляне на вземане, с който е прехвърлено вземането, предмет на настоящото
производство. Посочено е, че ищцовото дружество е направило многократни опити за
уреждане на възникналия спор, включително разговори, преговори и покани за плащане, но
ответника не е изпълнил задължението си, поради което ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение и по нея на длъжника е залепено
уведомление, поради което ищцовото дружество предявява положителни установителни
искове за признаване за установено, че ответника дължи на Вършец Естейт Ивестмънт ООД
главница в размер на 140,93 лв, сумата от 9,16лв, представляваща договорна лихва по чл. 3
от договора за заем за периода 19.01.2023г. - 18.05.2023г., законна лихва за забава в размер на
21,44 лв. за периода 20.01.2023 г. до 28.03.2023 г. и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението.
Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск, като такъв с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
1
240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за договорна
лихва по договора за заем, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл.86,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за законна лихва
за забава договора за заем, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл.86,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
сключеният между ответника и Моят кредит ЕООД договор за заем, , предоставената сума
по договора за заем, факта на извършеното прехвърляне на вземането срещу ответника,
уведомяването на ответника за извършената цесия, е негова.
Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му, че
ответникът е уведомен за извършено прехвърляне на вземането .
Указано е на страните, че служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни
клаузи по договора за заем.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на
ответника, е постъпил.
В отговора са направени възражение, че няма данни каква е левовата равностойност
на заема, а представената разписка не удостоверява, че сумата е действително получена от
ответника. Твърди се, че няма данни дали кредита е обслужван и не са представени
доказателства за опитите за доброволно уреждане на спора. Направено е възражение, че не е
посочено от кой момент ищцовото дружество твърди, че кредита е предсрочно изискуем.
Сочи се, че не става ясен броя на непогасените седмични вноски. Направено е възражение,
че не са представени доказателства за уведомяване на ответника за извършената цесия.
Твърди се, че изложените в обстоятелствената част фактически твърдения са неясни,
неточни, противоречащи се и неподкрепени с никакви писмени доказателства. посочено е,
че договора за заем е относително недействителен и уговорката за лихви е нищожна.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани представител не се
явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове и
да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.
В съдебно заседание ответника К. З. С., редовно призован, не се явява, вместо него се
явява назначения особен представител адв. Т., който моли да бъдат отхвърлени предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.01.2023г. е сключен договор за заем между Моят кредит ЕООД, в качеството
на заемодател и К. З. С., в качеството на заемополучател. По силата на договора за кредит
2
заемополучателя е предоставил на заемодателя сумата от 76.69 евро, а заемополучателя се е
съгласил да ги върне на 18 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 4,58 евро. В
договора за заем е посочено, че общия размер на всички плащания по заема е 82.37 евро .
Уговорен е лихвен процент в размер на 39.65%, уговорен е ГПР на заема в размер на 41.16
%. Съгласно чл. 12 ал. 1 от Договора за заем, заемателя се задължава в тридневен срок след
сключване на договора да осигури действието на трето физическо или юридическо лице за
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки или надлежно издадена банкова гаранция.
В чл. 12, ал. 4 е предвидено, че при неизпълнение на задължението на чл. 12 ,чл. 1 заемателя
дължи на заемодателя неустойка в размер на 55.68 евро , като отдолу изрично е представен
погасителния план за плащане на главница, лихва и неустойка.
На 12.01.2023г. К. З. С. е подписал разписка, че е получил в брой от Моят кредит
ЕООД сумата от 150лв.
На 21.11.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между
Моят кредит ЕООД, като продавач и Вършец Естейт Ивестмънт ООД, като купувач
прехвърлено вземането срещу К. З. С. за главница в размер на 140,93 лв, сумата от 9,16лв,
представляваща договорна лихва по чл. 3 от договора за заем за периода 19.01.2023г. -
18.05.2023г., остатък неустойки в размер на 89.91лв, остатък разходи и такси за забава 65лв.
На 2.04.2024 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
от Вършец Естейт Ивестмънт ООД срещу К. З. С. за сумата от главница в размер на 140,93
лв, сумата от 9,16лв, представляваща договорна лихва по чл. 3 от договора за заем за
периода 19.01.2023г. - 18.05.2023г., законна лихва за забава в размер на 21,44 лв. за периода
20.01.2023 г. до 28.03.2023 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението, въз основа на прехвърляне на вземането по договора за заем.
На 3.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
1620/2024г. на СлРС , по силата на която К. З. С. е осъден да заплати на Вършец Естейт
Ивестмънт ООД сумата от главница в размер на 140,93 лв, сумата от 9,16лв, представляваща
договорна лихва по чл. 3 от договора за заем за периода 19.01.2023г. - 18.05.2023г., законна
лихва за забава в размер на 21,44 лв. за периода 20.01.2023 г. до 28.03.2023 г. и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото
разноски в размер на 480лв.
Връчването на заповедта за изпълнение и възраженията е при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК е, поради което съдът е е указал на Вършец Естейт Ивестмънт ООД, че
могат да предявят искове в едномесечния преклузивен срок.
В даденият срок са предявени положителни установителни искове, предмет на
разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
3
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД между
страните по настоящото дело безспорно се установи, че по силата на извършена цесия на
Вършец Естейт Ивестмънт ООД са прехвърлени вземания, които е имал Моят кредит ЕООД
към К. З. С.. Тези вземания са по договор за заем, по силата на който Моят кредит ЕООД, в
качеството си на заемодател, е отпуснало парична сума в размер на 76.69 евро на К. З. С., а
ответника се е задължил, в качеството си на заемополучател да върне съответните суми за
главница, договорни лихви, лихви за забава, неустойки. С оглед представеният договор за
заем и посоченото, , съдът следва да се произнесе служебно по отношение на нищожността
на договора за заем. Настоящият съдебен състав приема, че на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК
договора за заем е нищожен, като неправилно е посочено ГПР в размер на 41.16%, а реално
прилаганото ГПР е в размер на 200%, поради което съдът приема, че ответникът дължи на
ищцовото дружество само и единствено сумата за главница, предявеният иск ще следва да
бъде уважен за сумата от 140.93 лв.
С договора за цесия страните са се споразумели изрично за вземанията вземания,
произтичащи от ДПК, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях посочени в Приложение №1 към договора, в
което цедираните вземания се индивидуализират и се посочва продажната им цена.По
делото е представено процесното приложение №1. Ответникът е уведомен за извършената
цесия и размера на задължението си към ищцовото дружество, чрез връчването на исковата
молба.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за присъждане
на договорна лихва в размер на 9,16лв, представляваща договорна лихва по чл. 3 от
договора за заем за периода 19.01.2023г. - 18.05.2023г.С оглед изложеното по-горе за
недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК, иска
ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване
на установено, че ответника дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законна
лихва за забава в размер на 21,44 лв. за периода 20.01.2023 г. до 28.03.2023 г.С оглед
изложеното по-горе за недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 от ЗПК, иска ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния
представител на ищцовото дружество, ще следва да бъде осъден ответника да му заплати
направените по делото разноски в размер на 720 лв., представляващи заплатени държавни
такси, депозит и адвокатско Възнаграждение в заповедното и исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че К.
З. С., ЕГН ********** от гр. ......... дължи на Вършец Естейт Ивестмънт ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Любата №4-6, ет.1, офис 1 ,
сумата 140.93 лв., представляваща неизплатена главница по договор за заем от 12.01.2023г.,
прехвърлен с цесия на 21.11.2023г. от Моят кредит ЕООД на Вършец Естейт Ивестмънт
ООД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.04.2024 г. до
окончателното й плащане,
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД,
вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че К. З. С., ЕГН ********** от гр. .........
дължи на Вършец Естейт Ивестмънт ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.Любата №4-6, ет.1, офис 1 сумата от 9.16 лв., представляваща
договорна лихва по договор за заем от 12.01.2023г., прехвърлен с цесия на 21.11.2023г. от
Моят кредит ЕООД на Вършец Естейт Ивестмънт ООД, за периода от 19.01.2023 г. до
18.05.2023 г. , като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че К. З. С., ЕГН ********** от гр. .........
дължи на Вършец Естейт Ивестмънт ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.Любата №4-6, ет.1, офис 1 сумата от 21.44 лв., представляваща
обезщетение за забава , за периода от 20.01.2023 г. до 28.03.2024 г. , като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА К. З. С., ЕГН ********** от гр. ......... ДА ЗАПЛАТИ на Вършец Естейт
Ивестмънт ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Любата
№4-6, ет.1, офис 1, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените в заповедното и исковото
производство разноски в размер на 720 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5