№ 639
гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500652 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Т. Т. срещу решението на ОС-Враца от 08.12.2020г.
по гр.д. № 180/2019г., с което е уважен изцяло иска му по чл. 432, ал.1 КЗ за имуществени
вреди и частично този за неимуществени вреди от ПТП от 25.12.2016г.
Въззивникът Т. обжалва решението в частта, с която искът му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 70 000 лева до пълния
предявен размер от 150 000 лева, като излага оплаквания за нарушение принципа на чл. 52
ЗЗД. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на още 80 000 лева като
обезщетение за търпените болки и страдания.
Въззиваемият ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбата в съдебно заседание.
Третото лице помагач Н. Ц. Н. не взема становище.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно, допустимо и частично неправилно. По очертания
от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол излага следното:
Ищецът Т. е пострадал в резултат от причинено по вина на Н.Н. ПТП на 25.12.2016г.
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на Н., телесните увреждания
на пострадалият Т. и причинната им връзка с произшествието са установени по реда на чл.
300 ГПК и от събраните по делото пред първата инстанция доказателства и не са спорни
пред настоящата инстанция.
1
Не е спорна и липсата на съпричинително поведение от страна на пострадалия Т.,
установена от първоинстанционния съд.
При катастрофата на 25.12.2016г. ищецът е получил травматично разкъсване на слезката,
довело до оперативното й отстраняване, травматично разкъсване на черния дроб и стомаха и
кръвоизлив в коремната кухина; счупване на костите на лява предмишница ( лъчева и
лакътна) в средна трета; счупване на 6 и 7 леви ребра по една и две линии; лявостранна
белодробна контузия с наличие на кръв и въздух в лявата половина на гръдната кухина.
Хоспитализиран е по спешност в МБАЛ Враца, където е опериран като е отворена
коремната кухина, отстранена е слезката, зашити са черен дроб и стомах. Течността в левия
бял дроб е евакуирана чрез торакоцентеза. Непосредствено след изписването му от
хирургичното отделение на болницата, ищецът е постъпил в ортопедичното такова, където е
била оперирана счупената му лява предмишница чрез открито наместване на костите и
метална фиксация. Постоперативните периоди при ищеца са протекли гладко, без
усложнения. Общият възстановителен период е бил около седем месеца - престоя в
болницата и до 6 месеца след това ( така в.л. К.). Ищецът е изпитвал интензивни болки през
значителна част от него и е търпял неудобство от необходимостта от ежедневна чужда
помощ за хигиенното и битовото си обслужване близо 3 месеца след операциите.( така
св.И.). Близо три години и половина след инцидента, при извършения от в.л. д-р К. преглед,
ищецът е напълно възстановен от получените счупвания на ребра и предмишница и не са
налице остатъчни явления от тези травми - няма дефицит на активните и пасивните
движения на крайниците, прогнозата е благоприятна. По отношение на остатъчните явления
от останалите травматични явления вещото лице д-р К. заявява в с.з. на 29.09.2020г., че те
„в общи линии са отшумели“. Според свидетеля И. ищецът продължава и понастоящем да се
изморява бързо и лесно, поради което е ограничен да извършва само по –лека физическа
работа. Или макар загубата на слезката да не е функционален проблем, както заявява в.л. К.
(функциите на далака се поемат от черния дроб), тя е довела до характерни продължителни
неблагоприятни последици при ищеца - след отстраняването на далака човешкото тяло има
дълъг процес на възстановяване, през който е необходимо спазване на определена диета и
щадящо физическо натоварване, и който е придружен от намален имунитет ( за последното
в.л. д-р Т. в с.з. на 26.11.2020г.)
Въззивният съд, като отчита броя и вида на травмите (преобладаващо
животозастрашаващи – разкъсването на слезката, на черния дроб и стомаха, кръвоизлива в
коремната кухина и плевралния излив); хоспитализацията за около 14 дни; наличието на три
оперативни интервенции; сравнително продължителния общ възстановителен период – до 7
месеца; времето, в което болките и страданията са търпени и техният интензитет;
обстоятелството, че затруднението в битовото обслужване на ищеца е било за сравнително
дълъг период, както и че макар функционалното възстановяване да е пълно, загубата на
слезката поставя ищеца в състояние на повишен здравословен риск и намалява
възможността му за пълноценно физическо натоварване (иначе постижимо предвид младата
възраст на ищеца – 20 години към датата на ПТП), намира за справедлив размер на
обезщетението такъв от 90 000 лева.
Предвид изложеното, оплакването по жалбата за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД се
явява частично основателно и решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата
над 70 000 лева до 90 000 лева следва да бъде отменено и тази разлика – присъдена на
ищеца. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 90 000 лева
до пълния предявен размер от 150 000 лева, решението подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, на адв.Д. следва да се присъди
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА съразмерно на уважената част от жалбата или 732,50 лева
лева, а присъденото от първата инстанция следва да бъде увеличено със 750 лева .
На въззиваемия се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
2
отхвърлената част от жалбата и при съобразяване липсата на депозиран отговор на
въззивната жалба, което съдът определя на 100 лева. Присъдените от първата инстанция
разноски на ответника следва да бъдат редуцирани до 896, 25 лева.
Въззиваемият дължи на основание чл. 78, ал.6 ГПК още 1200 лева ( 4 % плюс 2% от
20 000 лева ) за държавна такса.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ОС-Враца от 08.12.2020г. по гр.д. № 180/2019г. в частите, с
които е отхвърлен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата над 70000
лева до 90000 лева, както и в частта, с която са присъдени, на основание чл. 78,ал.3 ГПК ,
разноски на ответника над 896, 25 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да плати на Й. Т. Т. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Й.
Д., гр.***, жк ***, бл. ***, партер, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, разликата над 70 000 лева
до 90 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 25.12.2016г., ведно със
законната лихва върху тази разлика от 12.06.2017г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ОС-Враца от 08.12.2020г. по гр.д. № 180/2019г. в
останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата
над 90 000 лева до 150 000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да плати на адв. Й. Д., гр.***, жк ***, бл. ***, партер, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, още 750 лева над присъденото от първата инстанция адвокатско
възнаграждение, както и 732,50 лева – възнаграждение за представителство пред въззивния
съд.
Осъжда Й. Т. Т. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Й. Д., гр.***, жк ***, бл. ***,
партер,да плати на ЗК Лев инс АД, гр.София, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение за представителство пред въззивния съд.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, гр.София да плати по сметка на САС, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, сумата 1200 лева за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3