№ 20034
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110105921 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по искова молба подадена на 01.02.2024 г. от малолетния И. Б. А. (ищец),
действащ чрез своята майка и законен представител Г. И. М., срещу Б. А. А. (ответник).
Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК. Предявена е
акцесорна претенция за законна лихва по чл. 146 СК.
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебна спогодба,
първият е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лева. Сочи, че от
определяне на предходната издръжка нуждите му са се увеличили.
Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на предходно
определената издръжка, като осъди ответника да му заплаща такава в размер на 270,00 лева,
считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Признава иска до
сумата от 234,00 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 270 лв. го
оспорва, като неоснователен..
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, малолетния И. Б. А.,
ЕГН **********, е дете на ответника (л. 13 от делото).
Със съдебна спогодба от 13.06.2014 г.по гр. дело № 20263/2013 г. по описа на СРС, 86
1
състав, родителските права по отношение на малолетния И. са предоставени на майката, при
която е определено местоживеенето му, а на бащата е определен режим на лични отношения
с детето и е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 лева (л. 7 и л. 8 от
делото).
Със съдебна спогодба от 18.05.2022 г. по гр. дело № 34243/2021 г. по описа на СРС, 86
състав, бащата се е задължил да заплаща на малолетния И. месечна издръжка в размер на
200,00 лева, считано от 16.06.2021 г.(л.11 и л. 12 от делото).
Ищецът е записан в дневна форма на обучение в 4в клас през учебната 2023/2024 г. в
137 СУ „Ангел Кънчев“, гр. София (л. 14 от делото).
От постъпилата по делото справки от НАП се установява, че родителите на ищеца са
трудовоангажирани (л. 39 –л. 42 от делото). Майката на ищеца получава брутно трудово
възнаграждение в размер на 798.72 лева месечно (л. 15 от делото), а бащата има основна
заплата в общ размер на 850,00 лева, работейки при двама работодатели (л. 75 от делото).
По делото е изготвен социален доклад на ДСП – Люлин, в който се изразява
становище, че за детето основни грижи полага неговата майка, базовите му потребности са
задоволени, като майката осигурява здравните и образователни нужди на детето. Налице е
много добре изградена емоционална връзка майка-дете, контактът баща-дете не е прекъснат.
Считат, че исканата издръжка в размер на 270,00 лева е напълно резонна, с оглед
потребностите на детето (л. 43 и л. 44 от делото)
Други относими към делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
2
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че е настъпила съществена
промяна, след одобряване на постигнатата между родителите на детето съдебна спогодба от
18.05.2022 г. по гр. дело № 34243/2021 г. по описа на СРС, 86 състав. От присъждане на
досегашната издръжка, са изминали повече от 3 години, през което време детето е пораснало
и с това са се увеличили потребностите му от средства за съществуване и образование.
Следва да се има предвид и че съдът отчита инфлацията и нарасналите нужди на детето,
както и обстоятелството, че макар и ответникът да получава основна заплата в общ размер
на 850,00 лева (л. 75 от делото), то същият е в работоспособна възраст, не страда от
заболяване, което да му пречи да полага труд, може да реализира месечен доход, възлизащ на
средната за страната работна заплата, като няма други алиментни задължения (така Решение
№ 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК). Поради, това, съдът
намира, че в конкретния случай с оглед доказателствата по делото, ответникът следва да
заплаща на ищеца издръжка в размер от 270,00 лева.
Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната искова
претенция по чл. 146 СК за законна лихва.
С оглед изложеното, съдът приема, че така предявения иск с правна квалификация чл.
150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния
му предявен размер от 270,00 (двеста и седемдесет) лева. Издръжката се дължи считано от
01.02.2024 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 270,00 лева.
Относно направените разноски по делото
Претенция за присъждане на разноски няма, поради което съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд, сумата
в размер на 100,80 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена със съдебна спогодба от 18.05.2022 г. по гр. дело № 34243/2021 г. по описа на
СРС, 86 състав, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 СК, Б. А. А., ЕГН
**********, да заплаща на малолетния И. Б. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Г. И. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 270,00
(двеста и седемдесет) лева, считано от 01.02.2024 г., до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на И. Б. А., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Б. А. А., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 100,80 лева, представляващи
държавна такса върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4