Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 344 07.12.2016
г. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети
ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при
секретаря З.Д.
и с участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 236 по описа за 2016 год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Близу Медиа
енд Броудбенд” ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт З.,
против Решение № 1106/12.07.2016 г., постановено по АНД № 1506/2016 г. по описа
на Районен съд Стара Загора, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 86/04.04.2016 г., издадено от
Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията София. с наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000,00 лв. на основание чл. 326 от Закона за електронните
съобщения, във вр. с чл.44, ал. 2 от Общите изисквания при осъществяване на
обществени електронни съобщения.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване
на съдебното решение при неправилно приложение на закона, при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на
наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа че неправилно съдът е
приел, че извършването на вмененото на санкционираното дружество
административно нарушение е установено по безспорен и несъмнен начин. Жалбоподателят
оспорва и направения от въззивния съд извод за формална
законосъобразност на наказателното постановление като твърди, че е налице
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в съдържанието на издаденото
наказателно постановление липсвала необходимата конкретност на административно
наказателното обвинение, доколкото не бил установен и посочен действителния
размер на шрифта. Това имало за последица
недоказаност и необоснованост на административното обвинение. На
следващо място се твърди, че установените обстоятелства от показанията на проверяващите
длъжностни лица, разпитани в хода на въззивното съдебно производство, е следвало
да намери обективен израз в съставения АУАН и издаденото НП, за да бъде предмет
на установяване по делото. Твърди се още, че сочената от свидетелите „еталонна
линия” не е годно измервателно средство и не е допустимо само посредством
зрителна преценка да се твърди, че
шрифта е по-малък от 10 пункта. Недопустимо е да се налага наказание въз основа
на предположение. Поддържа се и тезата, че за едно деяние са наложени повече от
едно административни наказания, тъй като за шрифта на договора и за шрифта на
приложенията към него са издадени отделни наказателни постановления, а тези
документи съставляват клаузите на договора и нямат самостоятелно правно
значение. На следващо място се поддържа и довода, че АУАН не е връчен на надлежно
упълномощен представител на санкционираното дружество, тъй като в ТР от
02.11.2015г. е вписано обстоятелството, че дружеството се представлява от всеки
от членовете на Съвета на директорите, действащ заедно с прокуриста, поради което
даденото пълномощно от 22.03.2013г. на юрисконсулт Мартин Алексиев само от
представител на Съвета на директорите не може да изпълни изискванията за
надлежно упълномощаване. С подробно изложени съображения по наведените
касационни основания моли обжалваното съдебно решение
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено
Наказателно постановление №86/04.04.2016г. на Председателя на
Комисия за регулиране на съобщенията.
Ответникът по касационната жалба Комисия за
регулиране на съобщенията София, в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител взема становище за неоснователност на подадената касационна жалба
и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за
неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се е
развило по жалба на „Близу Медиа енд Броудбенд”ЕАД гр.София срещу Наказателно
постановление №86/04.04.2016г, издадено от Председателя на Комисията за
регулиране на съобщенията въз основа на АУАН №Б-219/06.11.2015г, съставен от
Ю.Димитров, инспектор в ТЗ Бургас в Главна дирекция „Контрол на съобщенията” на
Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/. Със същото, на основание чл.326
от Закона за електронните съобщения и за нарушение на чл.44 ал.2 от Общите
изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, на „Близу
Медиа енд Броудбенд” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер 3000 лева за
това, че на 13.08.2015г в гр. Стара Загора, ул.”Хан Аспарух” №30, МОЛ Галерия е
съставило индивидуален договор №СЗ72878 за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, предоставен за сключване на Руси Иванов Златев, от който
било видно, че съобщението по чл.44 ал.2 от Общите изисквания приложение № 6 и
с което на абоната се обръща внимание да прочете внимателно договора и
приложимите общи условия преди да положи своя подпис, е изписано с шрифт с
размер по-малък от 10 пункта (точки). Като е изписало в индивидуален договор № СЗ72878/13.08.2015г,
предоставен за сключване на Руси Иванов Златев, съобщението, включено в приложение № 6 към
Общите изисквания, с шрифт по-малък от 10 пункта, „Близу медиа енд
Броудбенд”ЕАД не е спазило изискването на чл.44 ал.2 от посочените Общи
изисквания.
Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателното постановление по съображения за неговата процесуална
и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на НП
не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на
формалните изисквания досежно неговото съдържание. Въз основа на събраните по
делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е
направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано
извършването от санкционираното лице на вмененото му административно нарушение,
като основание за налагане на административна санкция, определена в предвидения
от закона минимален размер.
Съответен на закона е изводът на въззивния съд, че че
съдържанието на обжалваното наказателно постановление съответства на
императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Пълнотата на описанието на нарушението е
функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая от правна
страна административното обвинение се основава на извършено нарушение на чл.44,
ал.2 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения
/ОИ/. Обозначение на нарушените
разпоредби се съдържа както в текста на оспореното Наказателно постановление
№86 /04.04.2016г, така и в АУАН №Б-219/06.11.2015г.
Предприятията, предоставящи електронни съобщителни
мрежи и/или услуги са задължени да спазват разпоредбите на Общите изисквания за
такива мрежи и/или съответно за такива услуги /чл.73 ал.1 от ЗЕС/. Според
чл.326 предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги след подаване на уведомление по чл.66, което наруши някое от общите
изисквания по чл.73 и/или специфични задължения се наказва с имуществена
санкция в размер от 3000 до 15000лв. В случая се визира нарушение на изискване
от общите такива по чл.73 от ЗЕС, приложими спрямо предприятия с предмет на
дейност какъвто ответника притежава. За санкционираното лице е била налице
яснота относно нормативния източник на правилото, нарушаване на което му е
вменено, което се потвърждава и от въззивната жалба, в която в пълнота е
изписано наименованието на въпросните ОИ. Не е налице следователно нарушение на
чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.44 от ОИ съдържа изисквания към
предприятията как да оформят мястото/полето/, определено за полагане на подписа
на абоната, вкл. с изискването по ал.2 - то да включва съобщение по образец
приложение № 6 с получер шрифт (bold), чийто размер да е не по—малък от 10
пункта. С оглед така формулираното изискване, всеки размер на шрифта, по-малък
от 10 пункта, обективира нарушение на правилото без значение колко точно е. С колко по-малък е и колко точно е размера на
шрифта на текста, спрямо който е отнесено това изискване, не е съставомерен
елемент, в този смисъл не представлява елемент от задължителното съдържание на
наказателното постановление. Поради изложеното, непосочването на установения при
проверката размер на шрифта на текста в случая не обективира нередовност на
наказателното постановление. Това обстоятелство няма нито правно, нито
доказателствено значение за наличието на нарушение по повдигнатото
административно—наказателно обвинение, основано на констатацията че въпросния
шрифт е по-малък от изискуемото. Следователно достатъчни за фактическата
обоснованост на обвинението по чл.326 от ЗЕС, вр.с чл. 44 ал.2 от Общите
изисквания са фактите относно наличие на предприятие-доставчик на електронни
съобщителни услуги; същият да е изписал с шрифт по-малък от 10 пункта (точки)
съобщението по приложение №6 към ОИ, а това е съобщението с което на абоната се
обръща внимание да прочете внимателно договора и приложимите общи условия преди
да положи своя подпис. Няма значение дали договорът е сключен или сключването
му е само предложено. Административнонаказателното обвинение е формулирано в
случая конкретно, ясно и точно и не е довело до нарушаване правата на привлеченото
към отговорност лице.
Неоснователно е и оплакването на касатора за нередовност на
връчването на АУАН. Изложените от въззивния съд мотиви за липса на
допуснато нарушение по чл.43, ал.1 от ЗАНН при връчването на АУАН
№№Б-219/06.11.2015г изцяло се споделят от настоящия касационен състав, поради
което не е нужно да бъдат повтаряни.
Необоснован е обаче направеният от Старозагорския районен
съд извод, че извършването на нарушение по повдигнатото „Близу медиа енд
Броудбенд”ЕАД обвинение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Основното
възражение на дружеството, както в хода на проведеното
административнонаказателно производство /видно от подаденото възражение с вх.№
14-00-2045 от 04.12.2015г против АУАН № Б-219 от 06.11.2015г/, така и във
въззивното съдебно производство е било относно верността на фактическото
обвинение за размер на шрифта под 10 пункта. Съгласно чл.13, ал. от НПК съдът е
длъжен в пределите на своята компетентност да вземе мерки за разкриване на
обективната истина.Съгласно чл.107,ал.2 от НПК, приложима с оглед на препращана
норма на чл. 84 от ЗАНН съдът събира доказателства по направени искания на
страните, а по свой почин когато това се налага за разкриване на обективната
истина. Съдът в нарушение на горния принцип не е назначил съдебно-техническа
експертиза за установяване на точния размер на шрифта на съобщението по чл.44,
ал.2 от ОИ, изписано в индивидуален договор № СЗ72878/13.08.2015г, предоставен
за сключване на Руси Иванов Златев. След като не притежава специални знания за
установяване на този факт, с оглед изричното оспорване от страна на
жалбоподателя, е следвало служебно да назначи такава. Като не е сторил това съдът
е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка и съответно
направения извод за доказаност на административното обвинение, не се основава
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Предвид въведената забрана за нови фактически установявания
в касационната инстанция не е налице законова възможност за произнасяне по
съществото на спора. Ето защо решението на Районен съд – Стара
Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото
се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото
разглеждане на делото съдът следва с допустимите доказателствени средства да
изясни спорните обстоятелства, релевантни за преценката за материалната
законосъобразност на наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ
и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1106/12.07.2016 г., постановено по АНД № 1506/2016 г. по описа на Районен
съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.