№ 1970
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330205842 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4196396,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на И. К. Т. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1100 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
електронния фиш. В съдебно заседание се поддържа, че фишът не съдържа дата на
издаване, че при поставяне на техническото устройство следва да бъде попълнен
протокол за стартирането му, както и устройството да е поставено под правилния ъгъл.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно становище, с което смята обжалвания акт
за законосъобразен и моли да бъде потвърден. Не се представлява в съдебно заседание.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в срок съгласно
отбелязването в справка АИС АНД, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.11.2020 г. в 15:37 ч. жалбоподателят И.Т. управлявал собствения си лек
автомобил „Ауди С 3 Куатро“ с рег. № ***. Движил се по път I-8 в посока към запад.
Скоростта му на движение на км 232+200 от същия път, била 160 км/ч и това е
1
установено с автоматизирано техническо средство и система (АТСС) ARH CAM S1 №
11743са. Системата за автоматично фиксиране била поставена на същото място, от
където преминал и жалбоподателят. Отчетен е толеранс от минус 3 % км/ч от заснетата
скорост. АТСС било настроено на ограничение на скоростта от 60 км/ч и отчело
превишение от 100 km/h. В посоката Свиленград – Пловдив на км 232+825 вдясно бил
поставен пътен знак В26 „Забранено движението със скорост, по-висока от
означената“, ограничаващ скоростта на 60 км/ч във връзка с организацията и
безопасността на движение в района, като няма данни да е поставен знак с указание за
обхвата на действие на ограничението. Километража на пътя нараства от в посоката
София – Пловдив – Свиленград. За установеното нарушение е издаден обжалвания
електронен фиш.
Установява се АТСС ARH CAM S1 № 11743са да е одобрено средство за
измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало
периодична техническа проверка на 28.09.2020 г., за което е съставен протокол от
проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ и заснемането е сторено в едногодишния
срок за техническа изправност на средството. За извършеното заснемане е съставен
клип № 11743СА/0401493.
Установява се пътен знак В26 с ограничение 60 km/h да е позициониран на км
232+825 на републикански път I-8 /София – Пловдив – Свиленград/ в посока към гр.
Пловдив, т.е. запад, като километражът нараства в посока от гр. Пловдив към гр.
Свиленград. Установява се да не е поставена указателна табела Т2, а на км 232+375 в
посока Свиленград – Пловдив да е налично кръстовище.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка № 11743СА/0401493,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български
институт по метрология /БИМ/, протокол за проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на
БИМ, справка за служебна промяна на регистрация на МПС от АИС, протокол рег. №
1030р-36369/20.11.2021 г., справка АИС АНД, писмо изх. № 11-00-823/05.10.2021 г. от
ОПУ Пловдив към АПИ, ведно със схема на пътя, снимка на самото АТСС.
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от въззиваемата страна и
жалбоподателя, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от него
електронен фиш и се установява от доказателствата по делото.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 %
km/h. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост от 165 km/h,
отчетена преди толеранса, ограничение на скоростта от 60 km/h, посоката на
движението, регистрационния номер на заснетия автомобил, дата и час на заснемането,
2
идентификационни данни на АТСС, номер на снимката и координатите на
нарушението.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение
от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС, прикрепени към ППС, което обаче е стационарно, т.е. на участък край
пътя и е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този
законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Това обаче не
превръща самото АТСС и режима му на заснемане в мобилно АТСС, а напротив само
го отграничава от тези, които са трайно прикрепени към друг обект и не могат да бъдат
премествани в пространството. Затова и за процесното АТСС е необходим контролен
орган, който да го постави, да стартира и прекрати режима на заснемане.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по
метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
Доколкото АТСС е от тези, поставени в ППС, а не самостоятелно разположение на
3
участък край пътя, не е се изисква съставянето на снимка на АТСС, която да
придружава протокола. Отделно от това константна е практиката на Административен
съд Пловдив, че несъставянето на снимка на средството за измерване не представлява
съществено нарушение на правилата, доколкото не засяга в такава степен правата на
жалбоподателя, че да ги ограничава. Така Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к. адм. н.
д. № 2413 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и др.
В случая са налице следните кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка на 28.09.2020 г., за което е и представен
протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната
система. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на
скоростта на заснеманата отсечка, посоката на задействане на АТСС, неподвижността
на режима на измерване, началото на работата по час и минута с номер на първо
статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично
изображение, както и отбелязване за използването на АТСС съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания.
При кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували
достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са
налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При
наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за
точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на
техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото
средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е
настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на
Административен съд – София.
Съгласно изричния текст на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържанието на електронния
фиш не включва дата на издаване. Съгласно изложеното до тук всичките възражения
по експлоатацията на АТСС или формата на електронния фиш са неоснователни.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението включено в електронния фиш
като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в
km/h, като извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90
km/h, освен ако същата не е ограничена с пътен знак. От обективна и субективна
страна обаче жалбоподателят не е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че лек автомобил „Ауди С 8 Куатро“ с рег. № *** се е
движил по път I-8 в посока от гр. Свиленград към гр. Пловдив, т.е. на запад.
Установява се, че същият е заснет на км 232+200 /нарастването на пътя е в обратната
посока/ със скорост от 160 km/h. Същевременно към мястото, на което е установена
скоростта и е заснет автомобилът на жалбоподателя, не е действало ограничение на
скоростта на движение с пътен знак В26 от 60 км/ч, за което се и търси отговорността
на жалбоподателя. Такъв знак е поставен на същия път, но на км 232+825 в същата
4
посока във връзка с организацията и безопасността на движението. Не се установява по
делото да е поставен пътен знак указващ обхвата на ограничението, т.е. Т2,
следователно съгласно чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията
на пътните знаци въведената забрана с пътен знак В26 е в сила до следващото
кръстовище. В тази връзка се установява от почетеното и приложено по делото писмо
от ОПУ Пловдив към АПИ, че км 232+200 от същия път не попада в обхвата на
действие на пътен знак В26, доколкото е налично кръстовище на км 232+375 в същата
посока, до което действа и поставения преди това пътен знак за ограничение на
скоростта.
Следователно от обективна страна водачите на ППС на км 232+200 от път I-8 в
посока към гр. Пловдив нямат нормативно установено задължение да намалят
скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90
км/ч. Такова задължение възниква на различно от вмененото място, а именно на
посочения км 232+825, който е съвсем различна точка в пространството, в която
жалбоподателят не е установено с каква скорост се е движил, и е действало до км
232+375. За това, че измерването е станало на км 232+200 от пътя, свидетелства и
съставеният протокол по чл. 10 от Наредбата, в която именно този участък от пътя е
отбелязан като контролиран. Следователно не се установява от една страна да е
извършено нарушение на правилата за движение при въведено ограничение на
скоростта, тъй като не е имало такова въведено с пътен знак В26, а от друга се
установява и неспазване на правилата за използване на АТСС, като при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС не е
определено така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта, а контролираният участък е включвал и
зона за движение с прилагане на общото правило за скорост на МПС категория В извън
населени места. Всичко това дава основание да се приеме, че обжалваният акт е
незаконосъобразен както поради неспазване на посоченото правило за употреба на
АТСС, така и поради липсата на нарушение от обективна страна по въведеното с
електронния фиш обвинение – поради липсата на такова нормативно задължение и
поради различното място на действие на ограничението на скоростта на движение от
вмененото за извършено. Това влече и неговата отмяна. Друг е въпросът дали е
извършено друго нарушение за скорост, за което обаче съдът не разполага с
възможност нито да констатира, нито да санкционира поради контролно-
отменителните му функции и поради неприложението на ТР № 8 от 16.09.2021 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. по описа на ВАС, доколкото не може да се извърши
преквалификация на нарушението без съществено изменение на фактите по делото, а
именно какво е било задължението за скорост, какво е превишението, а оттам и коя е
правилната санкционна норма.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя, сторени в производството пред въззивна
инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв.,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е
записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването ми, като в тази си
част представлява разписка за изплащането им. Същите са в минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Въпреки изложените съображения съдът намира не просто за необходимо, но и
5
задължително да подчертае, че подобно поведение на пътя е недопустимо и проява на
липсата на култура на пътя и самосъзнание за реалната опасност както на водача, така
и на неговите спътници, но и на всички други преки и непреки участници в
движението, включително и евентуално намиращи се край пътя пешеходци. Такова
поведение демонстрира пренебрежително отношение към живота и здравето на човека
и не се толерира, а заслужава преосмиляне и своята негативна обществена оценка.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4196396, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на И. К. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6
от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на И. К. Т. с ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6