№ 484
гр. Плевен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20254430201135 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на А. Н. М., ЕГН: ********** от град
********, обл. Ловеч, общ. Луковит, ул. „**** ****“ № ** против
Наказателно постановление № 25-0938-000300 от 05.02.2025 г. на Н. Група в
ОДМВР - Плевен, С-р „Пътна полиция“ – Плевен, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложил на А. Н. М., глоба в
размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.
По делото е депозирано писмено становище от процесуалния
представител на жалбоподател – адв. Р. М. от АК – Ловеч, с което се моли да
бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление, тъй като счита,
че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като същото е
издадено в нарушение на нормите на ЗАНН.
Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и
своевременно призована, не се представлява.
1
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Атакуваното е наказателно постановление № 25-0938-000300 от
05.02.2025 г. на Н. Група в ОДМВР - Плевен, С-р „Пътна полиция“ – Плевен,
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение GA №
3321869 от 20.01.2025 г., от който е видно, че на 20.01.2025 г. около 20:20 часа,
в гр. Плевен, ул. „Върбишко шосе“ № 5, с посока на движение към автокъща
„Слов“, управлява лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ********* /не е негова
собственост/, като не избира скоростта си на движение с релефа на пътя, на
прав пътен участък, с надлъжен наклон, губи контрол над автомобила, излиза
в ляво по посока на движението и се удря в метална врата, с което реализира
ПТП с материални щети.
-нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП – водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивност на движение и други обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП от
ЗДвП.
Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни
нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определените от ръководителите на
ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или
контрола по приложението на съответните нормативни актове.
Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на
административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в същия.
Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи
съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция”
на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно
подведомствените им Районни полицейски управления.
Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на
движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.
2
В случая АУАН е съставен от полицейския служител П. Хр. М. и в същия
е отразено, че заема длъжността мл. автоконтрольор при Сектор “Пътна
полиция” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за
контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този
смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН
длъжностно лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.
От показанията на свидетеля В. П. се установява, че същият на
процесната дата и час, е товарил оборудване в служебните автомобили и
се е намирал на около метър, метър и половина отстояние от портата,
която е вход и изход за служебния паркинг.
В момента, в който е товарил оборудването, свидетелят В. П. е чул,
но не е видял силен шум зад гърба си, обърнал се е и е видял единствено
процесния автомобил, който се е бил ударил вече в портата за служебния
паркинг при самото спиране на автомобила.
От показанията на актосъставителя П. М. и свидетеля А. П., както
и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
същите са посетили мястото на ПТП-то, но че не са свидетели очевидци
на нарушението.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите В. П., П. М. и А.
П., които не са очевидци на нарушението съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй
като свидетелят В. П. на практика е бил с гръб към портата, която е за
служебния паркинг и не е възприел непосредствено и лично нарушението.
Никой от свидетелите разпитани в съдебно заседание неизяснява
изключително значимия факт - жалбоподателят М., с каква скорост е
управлявал процесния автомобил и впоследствие дали той е спрял в портата.
По отношение на свидетелите П. М. и А. П., те са пристигнали
впоследствие на мястото на инцидента, като последните преразказват, това
което са видели след пристигането им на мястото на ПТП-то, но те не са
свидетели очевидци на нарушението.
Няма никакви данни по делото, които да създават съмнения относно
тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив
да набедят санкционирания в нарушение, което не е извършил.
Съдът констатира, че в жалбата си жалбоподателят не е навел доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН-а и
НП-то.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН-а и НП-то са допуснати
съществени процесуални нарушения по отношение на установяването на
извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, които водят до отмяната на
атакуваното НП в тази му част по отношение на вменено на жалбоподателя
3
нарушение.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП не са посочени всички
реквизити, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН по
отношение на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Актът и наказателното постановление са издадени без в тях да е
посочено конкретно, защо и на база на какви доказателства,
административно-наказващият орган е приел окончателно и безспорно
доказано движение с МПС, със скорост несъобразена с пътната
обстановка от страна на автомобила управляван от жалбоподателя.
Според съда се касае за непълнота в описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено то по вина изцяло на
административно-наказващия орган.
Изключително, твърде общо е посочено, че нарушението се е изразило в
управление на МПС, което неизбира скоростта си на движение, без обаче да се
посочи конкретно, с кои точно фактори на пътната обстановка не е съобразена
тази скорост на това процесно МПС.
Последното е от изключително значение за реализиране правото на
защита на жалбоподателя, още повече, че разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП
визира няколко обстоятелства, с които следва да е съобразена скоростта на
движение на автомобила от страна на водача.
В АУАН такова посочване с кое точно обстоятелство от изброените в чл.
20, ал.2 от ЗДвП не се е съобразил жалбоподателя ЛИПСВА.
Последното процесуално нарушение е пренесено и в НП-то, като от
обстоятелствената му част не става ясно, с какво точно не се е съобразил при
избора на скоростта на движение жалбоподателя, което, както вече бе
отбелязано по-горе е съществено процесуално нарушение, което води до
отмяна на НП-то на самостоятелно основание.
От проведеното в съдебното производство фактическо доказване,
посредством разпита на посочените свидетели в акта, административно-
наказващия орган, върху когото лежи и доказателствената тежест в
административния процес, не съумя по категоричен и несъмнен начин да
докаже извършването на административното нарушение от страна на
жалбоподателя.
Не може да се направи несъмнен и без да е лишен от доказателствена
основа извода, че единствено несъобразената скорост е причина за станалото
ПТП.
Законосъобразното налагане на административно наказание за
неизпълнение на установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл.20,
ал. 2 от ЗДвП задължение е обусловено в конкретния случай от доказването на
факта, че нарушителят в качеството му на водач на ППС при избиране на
скоростта на движението не се е съобразил с релефа на местността и
състоянието на пътя.
4
Изискването за съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи
възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е.
следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява ППС
със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо
препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна обстановка.
От възприетата по–горе фактическа обстановка по делото, между
впрочем залегнала и в обстоятелствената част на двата административни акта
се установява, че катастрофирането на водача е в резултат на излизане в ляво
по посока на движението и впоследствие се причинява удар в метална врата, а
от показанията на свидетеля очевидец В. П. се установява, че при
паркиране, жалбоподателят е ударил портата, която е за служебния
паркинг, което не е от категорията предвидими препятствия, относими към
факторите на пътната обстановка, съобразно установените в чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП критерии.
В конкретния случай, от обективна страна не са осъществени
признаците от състава на нарушението, предмет на обжалваното НП.
Налагането на административно наказание е обусловено от
установяването по безспорен начин на извършването на нарушението,
предмет на административно-наказателното производство.
Наличието на съмнение относно този факт изключва и правомощието на
административно-наказващия орган да ангажира отговорността на
нарушителя.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП съдържа примерно, а не
изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат
значение за избиране на съобразена скорост за движението.
Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното
влияние на тези фактори.
Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка,
толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с
максимално предвидените такива по чл. 73 от ППЗДвП.
Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от
конкретните пътни и атмосферни условия.
По разноските:
Страните по делото не са направени искания от страните за присъждане
на разноски, не се претендират от страните и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0938-000300 от 05.02.2025
г. на Н. Група в ОДМВР - Плевен, С-р „Пътна полиция“ – Плевен, с което на
5
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложил на А.
Н. М., ЕГН: ********** от град ********, обл. Ловеч, общ. Луковит, ул. „****
****“ № **, глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6