№ 171902
гр. София, 22.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Частно гражданско
дело № 20241110165195 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
„СИТИ КЕШ” ООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу С. К. К..
Претендираните вземания се основават на твърдения за сключен договор за кредит.
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки
по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2, т.2 – т.4, вкл. ГПК.
В представения договор за кредит е уговорено, че заемателят се задължава да
предостави обезпечение в някой от уговорените в договора видове, като при непредоставяне
на обезпечение в тридневен срок кредиторът дължи неустойка в размер на 5871,46 лева.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката
(обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.
Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само
гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да
принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения,
които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на
неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл.26, ал.1
ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е
предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични
задължения – арг. чл.71 ЗЗД. При това неустойка за непредоставяне на обезпечение не се
дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
Заявлението следва да е отхвърли и относно вземането за сумата от 993,23 лева –
еднократно начислена неустойка за забава, защото при забава потребителят дължи
единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.1 ЗПК, като в
посочената част заявлението противоречи на закона – арг. чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
1
Съдът приема, че начислената такса в размер на 135 лева – разходи за събиране на
вземането при забава при плащането, по същество представлява такса за управление на
кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, като съгласно посочената норма е недопустимо
събирането й от потребителя. Таксата, която цели да покрие разходи на кредитора за
извънсъдебно събиране на вземането по повод допусната от длъжника забава в плащането
на задълженията по договора за потребителски кредит, представлява допълнителна тежест
на длъжника, като при забава в плащането длъжникът дължи единствено обезщетение за
забава в размер на законната лихва съгласно чл.33, ал.1 ЗПК.
Предвид горното на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК в частта за вземането за такса в
размер на 135 лева заявлението следва да се отхвърли.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
„СИТИ КЕШ” ООД срещу С. К. К. В ЧАСТТА относно сумата от 5871,46 лева – неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, за 993,23 лева – еднократно
начислена неустойка за забава и за сумата от 135 лева - разходи за събиране на вземането
при забава при плащането.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2