Решение по дело №164/2020 на Районен съд - Царево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№:                                             12.06.2020 год.                                  Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                                             наказателен състав

На дванадесети юни                                                две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в следния състав:                       Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 164 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Производство по реда на чл. 145 от АПК, вр.  чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на Д.В.С., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 4635₃₃-39/ 10.06.2020 год. издадена от В.Г.К.,***, ОД на МВР- Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано, за срок до 24 часа да бъде задържан жалбоподателя в помещение за временно задържане на РУ- Приморско.

Жалбоподателят, лично и чрез своя пълномощник, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съобразения за липсата на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от адресат на оспорваната заповед, пред надлежен съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата, е неоснователна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок до 24 часа, жалбоподателя е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР- Приморско, като извършител на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, в установената от закона форма. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР. В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл. 72, ал. 3 и 4 и чл. 73 от ЗМВР. На лицето е дадена възможност и да ангажира адвокатска защита, от което свое право той се е възползвал, т.е. в конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека.

Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл. 325 от НК. Спазени са условията и срока по чл. 73 от ЗМВР. Съобразно т. 2 на разпоредбата, заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. В настоящият случай, заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т.е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него. Видно от приложената по делото заповед, това е изпълнено от полицейските служители.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН– административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи предположение, че лицето, срещу което се прилага мярката, е извършило престъпно деяние. В заповедта са посочени фактически обстоятелства, че жалбоподателят е извършил хулигански действия, нанесъл е удари на лицето Р.М. от с. Веселие. Същото се установи и пред съда, от показанията на разпитания свидетел В.К.. Свидетеля посочи, че срещу жалбоподателя е имало заявен сигнал, за упражнено от последния физическо насилие. Установи се, че за деянието, за което е бил задържан жалбоподателя е налице образувано наказателно производството по УБДХ, насрочено пред РС- Бургас. Целта на закона е задържането- като превантивна мярка- да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването и/или предотвратяването на престъпление, а не с наличието на вече безспорно, доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането, както е в настоящия случай. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.

В контекста на горното, съда счита, че прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на закона- да се даде възможност на органите на МВР да разкрият евентуално извършеното престъпление. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая съда намира за законно, оправдано и целесъобразно.

Поради това съдът намира, че по делото са събрани доказателства относно наличието на фактически основания за издаването на оспорената заповед, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.С., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 4635₃₃-39/ 10.06.2020 год. издадена от В.Г.К.,***, ОД на МВР- Бургас.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Бургас, в 14 – дневен срок от днес.

 

 

СЪДИЯ: