Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Варна, .06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 7139/ 2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е във фазата по извършване на делба.
С решение № 4698/04.11.2019г., постановено
по гр.д. № 7139/2019г. на Районен съд – Варна, е допуснат до делба самостоятелен
обект с идентификатор № *******.11, представляващ апартамент, намиращ се в ***,
*******с площ от 51, 35 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет,
килер, коридор и една тераса в сграда № 1, ведно с изба № 11 от 7, 40 кв.м. и
2, 9080 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, находящ се
в ***, *******, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същият етаж: № *******.12
и № *******.10, под обекта – № *******.5, над обекта: № *******.17, на осн. чл. 34 ЗС, при следните права в съсобствеността: 1/6
идеална част за С.Л.Д.; 1/6 идеална част
за Д.Л.Д. и 4/6 идеални части за С.Л.Д. и И.А.Д. в режим на съпружеска
имуществена общност;
I. По способа за извършване на
делбата
Съобразно
изслушваното заключение на съдебно – оценителна експертиза /л. 56/, жилищния
имот е реално неподелям, чиято пазарна стойност възлиза на 60 000 лв.
Като
съобрази, че допуснатият до делба имот е неподеляем и
не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите,
същият следва да бъде изнесен на публична продан, на осн.
чл. 348 ГПК при начална цена от 60 000 лв., като получената сума следва да бъде
разпределена между съделителите съобразно техните
квоти по решението за допускане на делбата.
Съобразно
квотите в съсобствеността и стойността на допуснатия до делба недвижим имот по
заключение на СТЕ, страните следва да заплатят държавна такса в размер на 4 %
върху стойността на притежавания от всеки от тях дял, а именно: С.Д. и Д.Д. сумата от по 400 лв. всеки един от тях, а С.Д. и И.Д.
сумата от 1 600 лв., на осн. чл. 355 ГПК вр. т.4, предл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По
отношение на претенцията по сметки, на осн. чл. 31,
ал.2 ЗС
В първото по делото съдебно заседание във
фазата по извършване на делбата, съделителите И.Д. и С.Д.
са заявили претенции по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС, уточнени в съдебно
заседание, проведено на 16.06.2020г., както следва:
1./ от С.Д. срещу Д.Д.
за заплащане на сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за
лишаване от ползване на 1/6 идеална част от допуснатия до делба недвижим имот
за периода от 21.01.2015г. до 21.01.2020г., ведно със законната лихва от датата
на заседанието, в което претенцията е приета – 21.01.2020г. до окончателното
изплащане на задължението;
2./ от С.Д. и И.Д. срещу Д.Д. за заплащане на сумата от 15 000 лв., претендирана
като обезщетение за лишаване от ползване на 4/6 идеална част от допуснатия до
делба недвижим имот за периода от 21.01.2015г. до 21.01.2020г., ведно със
законната лихва от датата на заседанието, в което претенцията е приета –
21.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
За присъждане на обезщетение по чл. 31, ал.2
ЗС следва да се установи съсобственост върху недвижимия имот, еднолично
ползване на имота от един от съсобствениците, писмена покана от неползващия
съсобственик да му заплаща обезщетение за ползване на неговата част от съсобствената вещ.
Ангажираните писмени доказателства
установяват, че с нотариална покана, рег. № 3278, том 1, акт № 75 на нотариус Р.К.,
С.Д. е поканил своя брат Д.Д. да заплаща месечен наем
за ползване на 5/6 идеални части от съсобственото
жилище.
Поканата е връчена лично на адресата Д.Д. на 16.03.2010г. /л 63/.
На свой ред, съделителят
Д.Д. е поканил брат си С.Д. в тридневен срок от
получаване на нотариалната покана, рег.л № 8523, том 1, акт № 190 на нотариус Р.К.,
да се яви в нотариалната кантора за получаване на ключ за съсобствения
имот.
Нотариалната покана е връчена лично на С.Д.
на 09.07.2010г.
В съдебно заседание, проведено на
16.06.2020г. съделителят И.Д. заявява, че тя и
съпругът й са получили ключ, с наличие на който не са си послужили, т.е. не са
предприели действия по влизане и обитаване на съсобствения
имот.
В същото съдебно заседание, непосредствено
преди даване ход на устните състезания, г-жа Д. заявява още, че тя и съпругът считат,
че за да ползват съсобствения имот, същият следва да
бъде напуснат от Д.Д. и жената, с която той е живял
на съпружески фактически начала.
Процесуалният представител на съделителите заявява, че доколкото жилището е маломерно, то
не би могло да бъде използвано от всички съсобственици, респ. доверителите й не
биха могли да ползват дори една стая от жилището.
Ангажираните доказателства и направеното
признание дават основание на съда да приеме, че още през лятото на 2010г. съделителите С.Д. и неговата съпруга И.Д. са получили ключ
от съсобствения недвижим имот, наличието на който им
е осигурил възможност за достъп до имота и позволил да ползват собствените си
5/6 идеални части от него, което те не са сторили.
С получаването на ключ от съсобствения имот, съделителят Д.Д. е предоставил на останалите съсобственици възможност да
ползват общата вещ, заедно с него. Обстоятелството, че те не са използвали
недвижимия имот, водени от разбирането, че с апартамента фактически е
невъзможно да си служат всички съсобственици, както с оглед влошените им
отношения, така и с оглед малката му площ, е правно ирелевантно,
тъй като всеки съсобственик притежава
свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на
другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част.
Или, в конкретния случай право на парично
обезщетение не е възникнало в полза на С.Д. и неговата съпруга И.Д., тъй като в
случая няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва общата вещ, заедно
със съделителя Д.Д..
Отсъствието на една от предпоставките за
уважаване на претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно еднолично ползване на
целия имота от един от съсобствениците за времето от 21.01.2015г. до
21.01.2020г., има за последица отхвърлянето им.
За пълнота на изложеното следва да се
посочи, че ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Л.С.,
братовчедка на И.Д. и Л.Ч., явяваща се дъщеря на С.Д. и И.Д. не установяват
твърденията за лично ползване на съделителя Д.Д..
Показанията на г-жа Станкова почиват на
предположения, че след като в апартамента свети вечер в периода от 2015г. до
2018г. /вкл./, то обитатели на жилището са Д.Д. и
жената, с която същият живее на съпружески начала.
Показанията на г-жа Черпанска
също почиват на предположение, че след като има дрехи на простира и свети
вечер, то това означава, че жилището се ползва от Д.Д..
Отделно, показанията възпроизвеждат предположенията на родителите й, че общата
вещ се ползва от Д.Д..
Така ангажираните гласни доказателства не се
кредитират от съда, както поради явната им заинтерсованост,
така и поради отсъствието на впечатления, добити лично от свидетелите за факти
имащи значение за делото. Все пак, дори и да се приеме, че за процесния период
жилището е ползвано от Д.Д., то както вече беше
посочено всеки съсобственик има право да си служи с вещта, което право, не е
ограничило по никакъв начин това на останалите, които са разполага с ключ за
същия имот.
Показанията на Л.С. и Л.Ч. следва да се
считат опровергани от показанията на Д. И. и И. И., които разполагат с преки и
непосредствени впечатления от релевантните за делото факти. Свидетелят Д. И. е
подпомогнал пренасянето на вещи през есента на 2013г. от процесното жилище до
къщата на Д.Д. в с. ***, а И. И. е тренирал бокс със
същия съделител в дома му в с. *** през летните
месеци на годината, считано от 2013г.
Писмените доказателства – извлечения от
заплатени консумативни разходи за електроенергия и В и К услуги може само да
потвърдят вече направения извод, че съделителят Д.Д., който има право да ползва и е ползвал общата вещ е
заплащал потребените услуги.
При този изход на спора в полза на съделителя Д.Д. следва да се
присъдят разноски по отхвърлените претенции по сметки в размер на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот,
представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *******.11, представляващ апартамент, намиращ
се в ***, *******с площ от 51, 35 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня –
тоалет, килер, коридор и една тераса в сграда № 1, ведно с изба № 11 от 7, 40
кв.м. и 2, 9080 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, разположена в поземлен имот с идентификатор *******,
находящ се в ***, *******, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същият
етаж: № *******.12 и № *******.10, под обекта – № *******.5, над обекта: № *******.17,
на стойност 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, при начална цена,
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели
между съделителите съобразно техните квоти, а именно:
1/6 идеална част за С.Л.Д.,
ЕГН **********,***, 1/6 идеална част за Д.Л.Д., ЕГН **********,*** и 4/6
идеални части за С.Л.Д., ЕГН ********** и И.А.Д., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 348 ГПК.
ОСЪЖДА С.Л.Д.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна държавна такса в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, на осн. чл. 355 ГПК вр. т.4, предл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д.Л.Д.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна
такса в размер на 400 лв. /четиристотин
лева/, на осн. чл. 355 ГПК вр.
т.4, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.Л.Д.,
ЕГН ********** и И.А.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, на
осн. чл. 355 ГПК вр. т.4, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
ОТХВЪРЛЯ заявената от С.Л.Д., ЕГН **********,*** срещу Д.Л.Д., ЕГН
**********,*** претенция за заплащане на сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на 1/6 идеална част от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *******.11,
представляващ апартамент, намиращ се в ***, *******с площ от 51, 35 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет, килер, коридор и една тераса в
сграда № 1, ведно с изба № 11 от 7, 40 кв.м. и 2, 9080 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, разположена в
поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в ***, *******, при съседни
самостоятелни обекти в сграда: на същият етаж: № *******.12 и № *******.10, под
обекта – № *******.5, над обекта: № *******.17 за периода от 21.01.2015г. до
21.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на заседанието, в което
претенцията е приета – 21.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ заявената от С.Л.Д., ЕГН ********** и И.А.Д., ЕГН **********
*** срещу Д.Л.Д., ЕГН **********,*** претенция
за заплащане на сумата от 15 000
лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на 4/6 идеална част от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *******.11,
представляващ апартамент, намиращ се в ***, *******с площ от 51, 35 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет, килер, коридор и една тераса в
сграда № 1, ведно с изба № 11 от 7, 40 кв.м. и 2, 9080 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, разположена в
поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в ***, *******, при съседни
самостоятелни обекти в сграда: на същият етаж: № *******.12 и № *******.10, под
обекта – № *******.5, над обекта: № *******.17 за периода от 21.01.2015г. до
21.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на заседанието, в което
претенцията е приета – 21.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА С.Л.Д., ЕГН **********
и И.А.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Л.Д., ЕГН **********,*** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски по претенциите по
сметки, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: