№ 6712
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100511154 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11154/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. Т. К., ЕГН
********** от гр.София срещу решение №15693 от 19.08.2025 г постановено по гр.д.
№6972/25 г на СРС , 25 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да се
признае за установено , че Д. не дължи сумата от 159,44 лева, от която 59,96 лева -разноски
в исковото производство и 99,48 лева - разноски във въззивното производство, за които суми
е издаден Изпълнителен лист от 23.01.2020г. по гр. дело №32694/2014г. по описа на СРС, 61-
ви състав, въз основа на който е образувано изп. дело №20208630401001 по описа на ЧСИ
С.Х., рег. №863 с район на действие СГС, поради погасяването им по давност ; както и М. Т.
К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 150 лева разноски пред
СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Запор , който не е довел
до постъпване на суми и насрочване на опис не прекъсват давността . В случая единствено
първият запор и опис от 2016 г е прекъснал давността , а давността не е била спирана и
прекъсвана . Изпълнителното дело е трябвало да бъде прекратено.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Своевременно са извършвани изпълнителни действия , който са спирали и прекъсвали
давността. Решението на СРС е влязло в сила на 17.02.2016 г , а изпълнителното дело е
1
образувано на 29.04.2020 г срещу Л.Д. . Поради извънредното положение давността е била
спряна за периода 13.03.2020 г – 21.05.2020 г . Самият Л.Д. е починал на 03.04.2015 г и
погасителната давност за вземанията е била спряна .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.08.2025 г
и е обжалвано в срок на 03.09.2025 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че с решение от 20.04.2015г. по гр.д. №32694/2014г.
по описа на СРС, 61-ви състав, е признато за установено на основание чл.422 вл. чл.415 ГПК
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че Л.С.Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3450,98
лева, представляваща цена на за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ****
за периода 01.05.2011г.-30.04.2013г., ведно със законна лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 20.12.2013г. до окончателното плащане, на
основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.86 ЗЗД- сумата от 443,39 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2011г.-17.10.2023г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
15.01.2014г. по ч.гр. д. №21603/213г. по описа на СРС, като предявеният иск за установяване
вземането за цена на топлинна енергия в частта над сумата от 3 450,98 лева е отхвърлен като
неоснователен. С постановения съдебен акт Л.С.Д. е осъден да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 314,74 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски, както и сумата от 822,21 лева, представляваща направени в рамките на
първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от искането, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
С решение №1469/17.02.2016г. по в.гр.д. №13637/2015г. по описа на СГС, IV-В въззивен
състав, е отменено Решение от 20.04.2015г. по гр.д. №32694/2014г. по описа на СРС, 61-ви
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Л.С.Д. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ, като е признато за установено, че последният дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД разликата над 3 450,98 лева до размера от 4 046,18 лева /тоест сумата от 595,50
лева/, представляваща неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. **** за периода 01.05.2011г.-30.04.2013г. Л.С.Д. е осъден да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД направените разноски за първоинстанционното
производство за държавна такса, за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
2
възнаграждение в размер на 174,89 лева, както и направените разноски във въззивното
производство за държавно такса в размер на 22,96 лева и сумата от 275,48 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
48,13 лева.
Въз основа на влязлото в сила решение на 23.01.2020 г. е издаден изпълнителен лист в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л.С.Д. за следните суми: 179,89 лева-
направени разноски за първоинстанционното производство, за държавна такса, за
възнаграждение на вещи лица и юрисконкултско възнаграждение, 22,96 лева- държавна
такса за въззивното производство, 275,48 леваюрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство и 48,13 лева- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД молба на 29.04.2020г. и приложен
към нея изпълнителен лист от 23.01.2020г., с Разпореждане от 29.04.2020г. е образувано
изпълнително дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С.Х.. С молбата от 29.04.2020г.
взискателят е възложил на ЧСИ С.Х. предприемане на действията по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, в
това число и извършване на справки относно длъжника. Видно от изготвената от ЧСИ С.Х.
справка в НБДН и приложеното по изпълнителното дело удостоверение за наследници,
длъжникът Л.С.Д. е починал още на 03.04.2015г., като е оставил за свои наследници
съпругата си М. Т. К. и дъщерите си А.Л.А. и М.Л. Д..
С обективирано в Протокол от 28.06.2021г. разпореждане ЧСИ С.Х. е конституирала на
мястото на починалия длъжник Л.С.Д. неговите наследници, като им е изпратила покани за
доброволно изпълнение.
На 10.12.2021г. са изпратени съобщения за налагане на запор върху сметки на длъжника М.
Т. К. до опериращите в страната банки. Видно от приложените по изпълнителното дело
съобщения от 17.12.2021г. и 14.12.2021г., такъв е наложен по сметки на длъжника в „Банка
ДСК“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Изпратено е и съобщение за налагане на
запор до НОИ, като от полученото от ЧСИ С.Х. съобщение от 31.12.2021г. се установява, че
вземането по наложения запор по изпълнителното дело е признато за основателно, но е
посочено, че от пенсията/добавката на длъжника М. Т. К. не могат да бъдат правени удръжки
по него, тъй като размерът й е под минималната работна заплата за страната.
Видно от приложеното постановление, на 26.01.2022г. е наложена възбрана върху
притежаваната от длъжника М. Т. К. 1/3 идеална част от апартамент №17, находящ се в гр.
****.
На 03.02.2022г. е изпратено съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД за частично
вдигане на наложения запор по отношение на суми по банковите сметки на длъжника,
постъпващи от НОИ или имащи характера на трудово възнаграждение, социални помощи
или обезщетения, с изключения на суми, имащи горния характер, но оставени за съхранение
в банката в период, предхождащ месеца на налагане на запора и обезщетения при
3
пенсиониране.
На 16.03.2022г. по изпълнителното дело е входирана молба от „Топлофикация София“ ЕАД,
с която дружеството е поискало да бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и
сейфове на длъжника и налагане на запор върху откритите такива, да бъде извършена
справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжника с оглед налагане на запор
върху същите, както и в случай че не се открият банкови сметки и трудови договори,
изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на собствените на длъжника движими
вещи с цел изнасянето им на публична продан.
С вписано на 20.07.2022г. постановление на ЧСИ С.Х. е вдигната наложената възбрана
върху притежаваната от длъжника М. Т. К. Д. 1/3 идеална част от апартамент №17, находящ
се в гр. ****. На 17.08.2022г. са изпратени нови съобщения за налагане на запор върху
сметки на длъжника М. Т. К.. Съставена е и призовка за принудително изпълнение, с която е
определена дата за опис, оценка и изземване притежаваните от нея движими вещи-
07.10.2022г., 10:30ч.. С Разпореждане от 06.02.2023г. по молба на длъжника е вдигнат
частично запора върху банковата сметка на М. Т. К. в „Първа инвестиционна банка“ АД, по
която същата получава наследствена пенсия.
На 27.02.2024г. по изпълнителното дело е входирана нова молба от „Топлофикация София“
ЕАД, с която дружеството е поискало да бъде извършена справка за новооткрити банковите
сметки на длъжника и налагане на запор върху тях, налагане на запор върху получаваната от
него пенсия, както и изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на собствените на
длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан. На 16.05.2024г. са
изпратени нови съобщения за налагане на запор върху сметки на длъжника М. Т. К..
Съставена е и призовка за принудително изпълнение, с която е определена дата за опис,
оценка и изземване притежаваните от нея движими вещи-10.07.2024г., 16:00ч. Видно от
съобщение от 28.05.2024г. от „Първа инвестиционна банка“ АД, по сметката на длъжника
няма авоар, има наложен предходен/ни запор/и, като същата е блокирана с посочения от
частния съдебен изпълнител размер за бъдещи постъпления. На 05.02.2025г. е подадена
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
С Определение от 20.02.2025г. е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на
изпълнението по изп. дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С.Х.. С Постановление от
06.03.2025г. ЧСИ С.Х. е постановила спиране на изпълнителното производство.
От правна страна СРС е приел , че предмет на разглеждане в настоящото производство е
предявен от М. Т. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл.439 ГПК
за признаване за установено, че същата не дължи на дружеството сумата от 159,44 лева, от
която 59,96 лева -разноски в исковото производство и 99,48 лева - разноски във въззивното
производство, представляващи 1/3 от посочените в Изпълнителен лист от 23.01.2020г. по гр.
дело №32694/2014г. по описа на СРС, 61-ви състав, суми в общ размер на 179,89 лева-
разноски за първоинстанционното производство и 298,44 лева- разноски за въззивното
производство, за събирането на които е образувано изп. дело №20208630401001 по описа на
ЧСИ С.Х., рег. №863 с район на действие СГС, поради погасяването им по давност.
4
За да бъде същият основателен, в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си
интерес от предявяване на иска. Доколкото производството по предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемо право, правният интерес на ищеца е обусловен от
наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. В случая с приетия по
делото доклад съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 23.01.2020 г. срещу Л.С.Д. е издаден изпълнителен лист, въз основа
на който е образувано изп.дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С.Х. за посочените в
исковата молба суми и основания. Същевременно видно от съдържащите се в
изпълнителното дело документи, а именно-удостоверение за наследници на Л.С.Д.,
разпореждане на съдебния изпълнител от 28.06.2021г. за тяхното конституиране и покана за
доброволно изпълнение, събирането на 1/3 от посочените в изпълнителния лист суми за
разноски е насочено срещу ищеца М. Т. К., поради което за същата е налице правен интерес
от предявяване на иск по чл.439 ГПК. С оглед посоченото от ищеца основание за
недължимост на претендираните спрямо него вземания, а именно тяхното погасяване по
давност, в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до нейното
прекъсване или спиране.
Според СРС съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД, когато едно вземане е установено със съдебно
решение, какъвто е и настоящият случай, от датата на влизане на решението в сила, с което
са присъдени сумите, започва да тече нова петгодишна давност и ако този, в полза на когото
са присъдени сумите, не потърси вземането си в течение на този давностен срок, следва да
се приеме, че задължението е погасено по давност и от длъжника не може да бъде търсено
неговото принудително изпълнение. В случая от направеното отбелязване върху Решение от
20.04.2015г. по гр.д. №32694/2014г. по описа на СРС, 61-ви състав, въз основа на което е
издаден процесният изпълнителен лист, се установява, че същото е влязло в сила на
17.02.2016 г., от който момент е започнал да тече и петгодишният давностен срок. Както е
посочено и в отговора на исковата молба, в настоящия случай следва да бъде съобразено, че
по силата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение /обн. ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г./, считано от 13.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение започналият да тече давностен срок е спрял, като
съгласно §13 ПЗР на Закона за здравето /обн. в ДВ, бр.44 от 13.05.2020г./ същият е
продължил да тече след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в Държавен
вестник или считано от 21.05.2020г. От изложеното следва, че започналият да тече на
17.02.2016г. 5-годишен давностен срок за погасяване на процесното задължение е следвало
да изтече не на 17.02.2021г., а на 28.04.2021г.
Според СРС от приетите по делото писмени доказателства се установява, че преди неговото
изтичане, на 29.04.2020 г., кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД е подал молба до ЧСИ
С.Х., с която е поискал да бъдат предприети действия по принудително събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист от 23.01.2020г. срещу Л.С.Д., посочвайки
конкретни способи за това, а именно- налагане на запор, а в случай на липса на банкови
5
сметки и трудови договори, опис и оценка на притежаваните от длъжника вещи и
пристъпване към тяхната публична продан, като е възложил на съдебния изпълнител по реда
на чл.18, ал.1 ЗЧСИ предприемането на необходимите в тази връзка действия.
С разпореждане от 29.04.2020г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело, като в
изпълнение на възложените му функции е изготвил справка за длъжника Л.С.Д., от която е
установил, че същият е починал на 03.04.2015 г. Съгласно чл.432, ал.1, т.3 ГПК
изпълнителното производство се спира в случаите по чл.229, ал.1 т.2 ГПК- при смърт на
някоя от страните, като в този случай спират да текат и всички срокове, включително и
давностните, тъй като не могат да бъдат извършвани никакви процесуални действия от
съдебния изпълнител до конституирането на неговите наследници. В този случай не е нужен
нарочен акт на съдебния изпълнител, тъй като спирането настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може единствено да прогласи вече настъпилото спиране на
изпълнителното производство.
Следователно в настоящия случай давностният срок е спрял да тече до конституирането на
наследниците на починалия длъжник с Разпореждане на ЧСИ С.Х. от 28.06.2021г. Съгласно
чл.116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането.
Според СРС съобразно мотивите по т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.
дело №2/2013г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ - насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ,
или с отправеното от взискателя искане за това, когато самият изпълнителен способ е
предприет след нейното изтичане. От изложеното следва, че за разлика от исковия процес, в
рамките на производството по принудително изпълнение взискателят следва да прояви
активност, като предприема действия, с които да поддържа неговата висящност, в противен
случай рискува вземането му да бъде погасено по давност. В настоящия случай от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че на 10.12.2021г. съдебният изпълнител е
изпратил съобщения за налагане на запор върху сметки на длъжника М. Т. К. до
опериращите в страната банки, като видно от приложените по изпълнителното дело
съобщения от 17.12.2021г. и 14.12.2021г., такива са наложени по нейни сметки в „Банка
ДСК“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. От изложеното следва, че с получаването на
съобщенията за запор от посочените банки /14.12.2021г./ давността спрямо ищеца е
прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност, която към датата на подаване на
исковата молба /05.02.2025г./, няма как да е била изтекла. Във връзка със съдържащия се в
6
исковата молба довод на страната относно липсата на средства по запорираните сметки
следва да бъде посочено, че тяхната наличност е от значение за изпълнението, но не и за
налагането на запора. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че от
доказателствата по делото се установява, че след този момент са предприемани и
последващи действия по насочване на изпълнението върху имуществото на длъжника, а
именно- на 17.08.2022г. и 16.05.2024г. са изпратени нови съобщения за налагане на запор
върху сметки на длъжника, на 26.01.2022г. е наложена възбрана върху притежаваната от
длъжника М. Т. К. 1/3 идеална част от апартамент №17, находящ се в гр. ****. В същото
време с молби от 16.03.2022г. и 27.02.2024г. взискателят е поискал извършването на
определени действия във връзка със събиране на вземането, посочвайки конкретни способи
за това. Доколкото с всяко от посочените действия давността е била прекъсвана, съответно е
започвала да тече нова такава, то твърдението на ищеца, че задължението му е погасено по
давност не отговаря на действителното правно положение. С оглед на изложеното,
предявеният от ищеца М. Т. К. иск с правно основание чл.439 ГПК се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Решението на СРС е неправилно . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че
давността за процесните задължение е 5-годишна по чл.117 ал.2 ЗЗД и тече от датата на
влизане в сила на окончателно решение №1469/17.02.2016г. по в.гр.д. №13637/2015г. по
описа на СГС, IV-В състав т.е. от 17.02.2016 г . Давността е следвало да изтече на 17.02.2016
г , но поради спиране на давността по силата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение /обн. ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г./,
считано от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение започналият да тече
давностен срок е спрял, като съгласно §13 ПЗР на Закона за здравето /обн. в ДВ, бр.44 от
13.05.2020г./ същият е продължил да тече след изтичането на 7 дни от обнародването на
закона в Държавен вестник или считано от 21.05.2020г. Или погасителната давност е
следвало да изтече на 28.04.2021г.
От друга страна Л.С.Д. е починал още на 03.04.2015 г т.е. близо година преди решението
на СГС, IV-В състав , преди издаване на изпълнителния лист и преди образуване на
изпълнителното дело . По аналогия на приетото с т.2 от Тълкувателно решение №1/2017 от
09.07.2019 г по тълк.дело №1/17 г на ОСГТК на ВКС образуване на изпълнително дело
срещу починало лице не е валидно процесуално правоотношение и не поражда за
взискателя благоприятни правни последици , като е без значение дали взискателят е
знаел за този факт или е узнал за него по-късно . В случая молбата на ответника за
образуване на изпълнително производство от 29.04.2020 г не поражда правни последици ,
както и не може да прекъсне давността с исканите в молбата изпълнителни действия и
възлагане по чл.18 ал.1 ЗЧСИ . При липса на надлежно образувано изпълнително
производство не може да настъпи спиране на същото съгласно чл.432 ал.1, т.3 ГПК във
вр.чл.229, ал.1 т.2 ГПК поради смърт на длъжника . В противен случай излиза , че ако
изпълнителното производство е образувано срещу починало лице , то винаги ще бъде
спряно и може да се започнат изпълнителни действия срещу наследниците и след 20 , 30
7
или повече години , което е абсурдно .
ЧСИ е конституирал ищцата като длъжник на 28.06.2021 г, но към този момент давността за
вземанията вече е била изтекла . Отделно , самото конституиране не спира и не прекъсва
давността , а първото изпълнително действие срещу ищцата /запор на банкови сметки/ е
извършено на 10.12.2021 г при вече отдавна изтекла погасителна давност . Това
изпълнително действие не е породило правни последици по прекъсване на вече изтекла
погасителна давност , както и не са породили правни последици последващите
изпълнителни действия .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се уважат като се
признае за установено , че ищцата не дължи процесните вземания като погасени по давност .
Пред СРС и СГС разноски се дължат от ответника . Пред СГС разноските на ищцата за
адвокатско възнаграждение не са доказани – не е представен договор за правна защита и
липсват доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение .
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №15693 от 19.08.2025 г постановено по гр.д.№6972/25 г на СРС , 25
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на М. Т. К., ЕГН ********** от гр.София с
правно основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София
, че М. Т. К. не дължи сумата от 159,44 лева, от която 59,96 лева -разноски в исковото
производство и 99,48 лева - разноски във въззивното производство, за които суми е издаден
Изпълнителен лист от 23.01.2020г. по гр. дело №32694/2014г. по описа на СРС, 61-ви състав,
въз основа на който е образувано изп. дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С.Х., рег.
№863 с район на действие СГС ; поради погасяването им по давност .
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да заплати на М. Т. К.,
ЕГН ********** от гр.София сумата от 50 лева разноски пред СРС и сумата от 25 лева
разноски пред СГС .
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да заплати на адвокат Н.
К. от АК-София личен номер №********** на основание чл.38 ал.2 зАдв във вр.чл.38 ал.1
т.2 ЗАдв сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита
ред СРС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Димитър Куртев Демирев
Особено мнение на съдията Димитър Демирев:
Не съм съгласен със становището на мнозинството.
Считам, че с молбата за образуване на изпълнително дело от 29.04.2020г., в която
взискателят е поискал предприемане на действия по принудително събиране на вземанията
по процесния изпълнителен лист от 23.01.2020г. прекъсват давността поради следното: С
оглед чл.429,ал.2 ГПК - издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде
изпълняван и срещу неговите наследници. Обстоятелството, че длъжникът е починал в хода
на исковия процес прави решението недопустимо, но същото е влязло в сила, което не
рефлектира върху валидността на изпълнителния титул. Обстоятелството, че
изпълнителното дело е образувано след като вече длъжникът /наследодател на ищците/ е
починал /на 03.04.2015г./ не го прави недопустимо /с оглед т.2 на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по
тълк. д. № 1 / 2017 г. на ОСГТК на ВКС/ именно с оглед чл.429, ал.2 ГПК, поради което
молбата за образуване на изпълнително дело е нередовна, която нередовност подлежи на
отстраняване по реда на чл.426,ал.3 ГПК. Разпоредбата препраща към чл.129 ГПК, а
съгласно ал.5, поправената молба/искане са счита за редовно от деня на подаването, в който
смисъл са и указанията в мотивите по т.3 на ТР №2/2023 от 04.07.2024г. по тълк. дело №
2/2023г. - води до прекъсване на давността молба, когато първоначалната й нередовност е
поправена. Съгласно същите мотиви, задължението за действие е на съдебния изпълнител.
Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово
задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния
ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да
са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на
принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради препращането в чл. 426, ал.
3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния
титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Оттук считам,
че с молбата от 29.04.2020г. /с посочени конкретни действия по принудително изпълнение,
които представляват такива прекъсващи давността по смисъла на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ се прекъсва давността срещу наследниците /ищци/,
защото изпълнителният лист има действие срещу тях /по арг. 429, ал.2 ГПК/, считано от
29.04.2020г. след отстраняване на нередовността на молбата по чл.426 ГПК /Вж.
Определение № 1540 от 22.05.2025 г. по т. д. № 473 / 2025 г. на ВКС; макар и с различен
предмет Вж. Решение № 4555 от 21.06.2019 г. по в. гр. д. № 6430 / 2019 г. на ГО ЧЖ I
състав на СГС, в което е прието, че „това, че длъжникът по изпълнителния лист е починал
преди образуването на изпълнителното дело не води до нарушение на закона и до
9
незаконосъобразност на действията, извършени от ЧСИ“/.
10