Р Е Ш Е Н И Е
245/24.4.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На десети
март две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 113 по описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.50 от Семейния кодекс.
Депозирана е молба от Х.В.Х. с ЕГН **********
с адрес *** и Р.Й.Х. с ЕГН ********** с адрес ***. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като от брака
си нямат родено дете. Твърдят, че към настоящия момент взели взаимно решение за
развод, като желанието им за това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало
необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно движимите вещи,
семейното жилище, фамилното име на
жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди
постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.
Двамата молители се явяват
лично в съдебно заседание, заедно с адв. В.В.от АК – Шумен, като молят съда да
утвърди споразумението и го поддържат изцяло.
ШРС след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становището на молителите,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак
между тях бил сключен на 05.12.1998г. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за
граждански брак № 446 от същата дата. От брака си нямат непълнолетни деца. Семейното
жилище, собственост на родителите на молителя било напуснато от молителката и
за в бъдеще ще се ползва само от съпруга. Придобития по време на брака лек
автомобил се предоставя за ползване на мъжа, като за уравнение на дела е
заплатена сума на съпругата в размер на половината му застрахователна стойност.
В молбата се излага желание от молителката да запази брачното си фамилно име – Х..
Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са
постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради
формалното му съществуване.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства и обосновава следните правни изводи:
От материалите по делото и от изявленията на страните
направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се
установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в
което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно
семейното жилище, относно издръжката между съпрузите, движимите вещи, фамилното
име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях
споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите
нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на молителите
се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне
прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди
депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с
решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса,
която следва да е в размер на 40 лв. Съдът
констатира, че при образуване на делото е заплатена държавна такса от молителя в
размер на 25 лева, като остатъка от 15 лв. следва да се доплати от жената. В същото
време се дължи държавна такса върху присъдения в дял на молителя лек автомобил
в размер на 98 лева, а молителката в размер на 49 лв., върху
формирания й дял от уравнението, както и по 5 лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във
вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Х.В.Х. с ЕГН ********** и Р.Й.Х.
с ЕГН **********, сключен с Акт за граждански брак № 446/05.12.1998г., съставен
от длъжностно лице по гражданско състояние при Община - Шумен ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
І. Молителите декларират, че семейното жилище, находящо се
в гр.Шумен, което е собственост на
родителите на молителя се предоставя за ползване на мъжа Х.В.Х.
с ЕГН **********, като молителката го е напуснала и няма претенции за
ползването му;
II. В ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ДЯЛ на Х.В.Х. с
ЕГН ********** се поставя следния ЛЕК
АВТОМОБИЛ, а именно: марка “ШЕВРОЛЕТ“,
модел “Авео“ с ДК № Н 74 80 ВТ, рама
***.
Застрахователната оценка на автомобила е в размер на 4900лв.(четири
хиляди и деветстотин лева).
За уравнение на дела молителката получава парична сума в
размер на 2 450 лв.(две хиляди четиристотин и петдесет лева).
ІIІ. Молителката след
прекратяване на брака запазва брачното си фамилно име - Х..
ІV. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка
помежду си.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40
лв. (четиридесет лева).
ОСЪЖДА Р.Й.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева),
представляваща държавна такса за решаване на делото, сума в размер на 49
лв.(четиридесет и девет лева), представляваща държавна такса върху формирания й
от уравнението паричен дял, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Х.В.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 98 лв. (деветдесет и осем лева),
представляваща държавна такса за присъдения му в дял лек автомобил, както и 5 (пет)
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: