Решение по дело №3214/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 157
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20201000503214
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. София , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503214 по описа за 2020 година
С решение № 107 от 3.08.2020 г., по гр.д. № 241/19 г., СОС, осъжда ЗД
„Евроинс“ АД да заплати на П. Б. П. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от
12 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
9.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
20.09.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска над тази сума
до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът е уважен е депозирана
въззивна жалба от ЗД „Евроинс“ АД. Твърди, че съдът не е отчел приноса на
пострадалия, поради неизползване на колан, като е подчертано, че при челен
удар именно това нарушение е допринесло за удара в главата и понесените в
тази област на тялото травми (още повече, че няма данни за ротации на
МПС). Поддържа, че определеният от съда размер е завишен, като
изплатеното от застрахователя извънсъдебно обезщетение от 3000 лв. е
достатъчно. Моли решението, като несъобразена с лимитите, икономическите
условия и съдебната практика, да бъде отменено, като претендира разноски.
Ответникът П. Б. П. оспорва жалбата, като сочи, че приетите по делото
1
САТЕ и СМЕ не установяват по категоричен начин дали ищецът е бил с колан
или без такъв. Моли да се потвърди решението в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът П. Б. П. твърди, че като водач на лек автомобил пострадал при
ПТП на 9.04.2019 г., настъпило по вина на друг водач, застраховал
гражданската си отговорност при ответното дружество. При инцидента
ищецът сочи, че получил мозъчно сътресение, контузия (рана) на главата и
контузия и оток на ляво стъпало. Лечението било консервативно, но свързано
с болки и страдания, ежедневни затруднения, ищецът бил в тежък психически
шок, все още не бил възстановен напълно. Претендира застрахователя на
гражданската отговорност на виновния водач да му заплати обезщетение на
търпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната
лихва от ПТП и разноски.
Ответникът ЗД „Евроинс“ АД оспорва елементите на деликта, като
намира, че се касае до съпричиняване, поради неизползване на предпазен
колан от водача. Възразява срещу претендирания размер, като сочи, че вече е
изплатил 3000 лв.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Между страните няма спор, че във връзка с обезщетяване на
неимуществените вреди от процесния инцидент ищецът е получил сумата от
3000 лв. (видно от документ на л. 32)
Приетата по делото СМЕ установява, че пострадалият е получил
контузия на главата с разкъсно-контузна рана, която не е уточнена в коя част
на главата е. Посочено е, че мозъчното сътресение е без убедителни данни за
изпадане в безсъзнателно състояние. Констатирана е и травма на лявото
2
стъпало с оток и болезненост, с ограничаване на движенията. Раната е
обработена хирургично, а за мозъчното сътресение е предписана
медикаментозна терапия. Като цяло уврежданията са отзвучали за период от
20-25 дни, като в рамките на същия са търпени болки и страдания, а
перспективата е добра. Според вещото лице наличието на травмата на главата
не е от естество да послужи за даване на категорично становище дали
пострадалият е бил с колан, или не. Не са били установени травми по тялото
от предпазен колан. Травмата на стъпалото не би била предотвратена от
ползване на колан, като не е формиран извод дали с поставен колан травмата
е щяла да бъде избегната. Изтъкнато е, че няма данни в коя част на купето е
нанесен удара.
САТЕ е дала становище, че лек автомобил, управляван от
застрахования водач се е движел със скорост от 140 км/ч, като поради загуба
на контрол се е ударил в автомобила, управляван от ищеца. От удара и
високата скорост последният се е завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка на около 45 градуса с ос на въртене челната част на
автомобила – л. 63. В о.з. се пояснено (л. 89), че ако главата на водача е
достигнала до предното стъкло, то по тялото е щяло да има следи и от удара с
волана, каквито обаче няма констатирани.
Св. В. П. П.а, майка на ищеца, разказва, че след катастрофата той
повръщал и още същия ден го приели в болница, където лежал една седмица.
Имал шевове на главата, синьо под очите, болки по тялото. Той бил в
болнични един месец, главата и тялото го болели, имал замайване,
свидетелката се грижела за него, като му готвела, носела му, помагала му да
се изкъпе, движел се само в къщи, като първите десет дена бил на легло. Сега
все още изпитвал билки в главата, правил прегледи и изследвания, пиел
лекарства. Ищецът работел като полицай и сега си упражнявал професията,
но първоначално имал като страхова невроза да кара кола.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 9.04.2019 г.
настъпил пътен инцидент, при който пострадал ищецът П.П.. Спорът е
съсредоточен около размера на обезщетението и приноса на пострадалия
3
поради неизползване на колан.
Във връзка с възражението за съпричиняване настоящият състав
приема, че същото е останало недоказано, а изложените във въззивната жалба
оплаквания в тази насока са неоснователни. От една страна се установява от
приетата по делото СМЕ, че няма категорични данни от които да се приеме,
че ударът в главата на водача е настъпил поради липса на колан, прикрепящ
го стабилно към седалката. Вещото лице е посочило, че няма и данни от
медицинската документация в коя част на главата е прякото
съприкосновение. В същото време се установява от САТЕ, че при удара
между двете коли е последвало ротационно движение на автомобила на
ищеца, което логично обосновава извода, че дори при поставен колан,
съществува възможността главата да се удари в интериора на колата
странично. Изтъкнато е, че при неизползван колан и политане на тялото
напред в конкретния случай ищецът е щял да има травми от волан по торса,
каквито не са установени. Ето защо съдът намира, че липсват убедителни
доказателства, които да установят по пътя на прякото доказване, че ищецът не
е ползвал колан. В този смисъл не може да се приеме, че раната на главата и
мозъчното сътресение са съпричинени от увреденото лице. Що се касае до
травмата на крака – вещото лице е категорично, че тя не е свързана с
използване на обезопасителен колан.
Що се касае до размера на обезвредата обаче, настоящият състав
приема, че същият следва да бъде редуциран предвид вида на телесните
увреждания – същите се характеризират като леки, няма констатирани средни
телесни повреди, няма данни за трайно възпрепятстване на движението на
крайник, снага или увреда на органи и функциите му, няма установени
фрактури, извършване на медицински интервенции със повишено ниво на
сложност (като оперативно лечение, поставяне на синтезни материали и пр.).
Данните за лечението и възстановяването на пострадалия не сочат на тежко
протекъл или необичаен процес, свързан с обездвижване, зависимост от
чужда помощ и пр. Не се установява и емоционално преживения стрес да е
надхвърлил типичните за подобни житейски ситуации негативни емоции –
данните сочат, че ищецът понастоящем упражнява професията си на полицай,
като няма доказателства за настъпили промени в ежедневието или психо-
емоционалния статус. В тази връзка твърденията на свидетелката, че ищецът
4
развил страхова невроза не са подкрепени с експертиза. Предвид факта, че
периодът за лечение е протекъл в рамките на около 3 седмици, без данни за
каквито и да било усложнения, настоящият състав приема, че сумата от
10 000 лв. е достатъчна да обезщети търпените болки и страдания. Този
размер е съобразен с датата на събитията, възрастта на пострадалия,
обичайната практика на съдилищата и принципа на справедливост. От този
размер следва да се приспадне вече платената сума от 3000 лв., респ. да се
присъди в полза на ищеца стойността от 7 000 лв.
При тези данни решението следва да се отмени в частта, в която в полза
на ищеца е присъдена сума над 7 000 лв. до 12 000 лв. като иска за разликата
от 5 000 лв. се отхвърли. Решението следва да се отмени и в частта за
разноските, като тези по чл. 38 ЗА бъдат намалени от 890 лв. до 680 лв., а
размера на възложените в тежест на застрахователя такса и разноски да се
редуцира от 880 лв. на 680 лв. П.П. следва да заплати допълнително на
застрахователя разноски в размер на 125 лв. за първата инстанция. За
въззивното производство на застрахователя се дължат разноски от 250 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 107 от 3.08.2020 г., по гр.д. № 241/19 г., СОС, в
частта, в която се осъжда ЗД „Евроинс“ АД да заплати на П. Б. П. на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 7 000 лв. до сумата от 12 000 лв., както
и в частта, в която се осъжда ЗД „Евроинс“ АД да заплати на адв. В. О. на
основание чл. 38 ЗА сумата над 680 лв. до 890 лв., и в частта, в която се
осъжда ЗД „Евроинс“ АД да заплати в полза на П. Б. П. разноски над сумата
от 680 лв. до 880 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Б. П., ЕГН **********, предявен срещу ЗД
„Евроинс“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата над 7000 лв. до сумата от 12 000 лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 9.04.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен за сумата
до 7000 лв.
5
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. Б. П. да заплати на ЗД „Евроинс“ АД допълнително
разноски за двете инстанции общо в размер на 375 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6