Решение по дело №2945/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 353
Дата: 15 януари 2020 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Стилияна Красимирова Григорова
Дело: 20181100102945
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 15.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2945 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на „Р.(България)“ ЕАД срещу Т.Т.Г. за осъждането й да заплати сумата от 67 000 лева обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договор за банков консултант от 26.09.2008 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане, евентуално да заплати исковата сума като обезщетение за причинени на банката вреди от непозволено увреждане.

Ищецът твърди, че на 26.09.2008 г. сключил с Т.Т.Г. договор за банков консултант, по силата на който й възложил да посредничи срещу възнаграждение за сключване на договори за продукти и услуги, предлагани от банката. Правила за организация на продажбите (предлагането) на финансови продукти чрез агентска мрежа представлявали неразделна част от договора.

Договорът бил прекратен на 14.09.2016 г. поради установени от банката нарушения на Правилата по повод отпускане на два потребителски кредита – на Д.Б.Т. по искане за кредит от 01.08.2016 г. за сумата от 35 000 лева и на С.М.М. по искане за кредит от 24.03.2016 г. за сумата от 40 000 лева. Ищецът твърди, че искане за кредит, договор за потребителски кредит и погасителен план не били подписани от Д.Т. и С.М., подписите под „наредител“ на платежните нареждания не изхождали от лицата, посочени като техни автори.

Ищецът твърди виновно неизпълнение на договорните задължения на Т.Г. при сключване и изпълнение на двата договора, в резултат на което банката претърпяла вреди в размер на преведени по сметки на трети лица суми в други банки на обща стойност 65 700 лева. Вредите представлявали пряка и непосредствена последица от неизпълнението на Г. като банков консултант и могли да бъдат предвидени при пораждане на договорните ангажименти на ответника.

Твърди и че ответникът подвела банковите служители, че е установила личен контакт с клиенти и че представените от нея документи били подписани от лицата, посочени като кредитополучатели, в резултат на което отпуснатите от банката средства били преведени на трето лице. Поради това, при условията на евентуалност моли Т.Г. да бъде осъдена да заплати исковата сума като обезщетение за причинени вреди в нарушение на забраната да не се вреди другиму.

Ответникът Т.Т.Г. е подала отговор, в който оспорва иска. Заявява, че решението и отговорността дали да се сключи договор за кредит бил изцяло на банката.

С.М. и Д.Т. били клиенти, привлечени от друг агент – Н.Д.В., която прекратила договорните си отношения с банката в края на март 2016 г. В. подала искането за отпускане на кредит, като посочила агентския номер на Г.. Според Т.Г., Н.В. вероятно е взела подписания от представители на банката договор и го занесла на С.М. лично, или самият М. е посетил лично клон на банката и е подписал договора.

С Д.Т.Т.Г. се срещнала лично на 29.07.2016 г. и той попълнил документите за кандидатстване за заем, като представил и лична карта. На 01.08.2016 г. Г. занесла попълнените документи в офис на банката на бул. „Тодор Александров“ и ги подала на служителя В.В.. След няколко дни В. се свързала с Т.Г. и й съобщила, че Д.Т. не е одобрен за отпускане на кредит за посочената сума, а до размер от 30 000 лева. Управителят на клона А.Д.предал на Г. документите по договора за кредит, подписани от представители на банката за подпис от клиента. При подписване на договора Д.Т. предал платежно нареждане за сумата от 29 700 лева за превод по сметка на продавача на къщата. Клиентът трябвало лично да го занесе, но в случая Т. настоял Г. да го вземе. Документите и платежното нареждане Т.Г. предала на А.Д., който се обадил по телефона и поискал потвърждение.

Г. не следвало да носи отговорност, тъй като не тя внесла документите за одобрение на кредита за С.М.; нямала задължение да проверява дали клиентът ползва чужда самоличност; не отговаряла за обработка на платежните нареждания.

Третото лице помагач на страната на ответника Т.Г. – Н.Д.В. счита, че ответникът не следва да носи отговорност за претърпени от банката вреди, тъй като не е налице неизпълнение на задълженията й по договор за банков консултант, а причината за вредите на ищеца лежат в поведението на негови служители, които вземат решение за отпускане на кредита. Липсвала и причинно-следствена връзка между неправомерни действия на Т.Г. като банков консултант и претърпените вреди.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 280 от ЗЗД и при условията на евентуалност - иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, основанието на предявения от „Р.(България)“ ЕАД главен иск е неизпълнение от страна на ответника Т.Т.Г. на задълженията й по договор за банков консултант № 971/26.09.2008 г. и на чл. 68 от Правилата за организация на продажбите (предлагането) на финансови продукти чрез Агентска мрежа (Правилата), представляващи приложение № 3 към договора.

Не се спори между страните, че на 26.09.2008 г. между тях е бил сключен договор за банков консултант, по силата на който „Р.(България)“ ЕАД е възложила на Т.Т.Г. срещу възнаграждение да посредничи на банката за сключване на договори за финансови продукти. Неразделна част от договора е приложение № 3, представляващо „Правила за организация на продажбите (предлагането) на финансови продукти чрез Агентска мрежа“ (Правилата). В раздел VІІ на Правилата са описани основните задължения на агентите в процедурата по подготвяне на сделки и сред тях са провеждане на лични срещи с клиента, неговото консултиране, снабдяването му с необходимата за сделката документация и оказване на помощ за попълване и комплектоване на документите; предоставяне на преддоговорна информация, извършване на първоначална преценка на кредитоспособността и благонадеждността на клиента и при наличие на съмнения, уведомяване на банката за това. Сред задълженията на агента е и уведомяване на клиента, че същият следва да се яви лично в банката за среща с неин представител и за подписване на договора.

Установи се по безспорен начин в настоящото производство, че Т.Г. не се е срещала със С.М., а искането за отпускане на кредит е било подадено от друг агент на банката – Н.В., но с посочен агентски номер на Г.. В този смисъл ответникът и Н.В. са нарушили забраната по чл. 25 от Правилата – за прехвърляне на сделки между агенти. Самият управител на клона, където е била предадена документацията по сключване на договор за кредит със С.М.М. за отпускане на кредит – С.П.е приела клиентът да бъде „прехвърлен“ на Т.Г., в нарушение на чл. 25 от Правилата. Това обстоятелство се установява от показанията на самата П.при разпита й в съдебното заседание на 05.07.2019 г.

Това е поставило началото на поредица от действия, изразяващи се в нарушение на задължения по раздел VІІ от Правилата. След като не се е срещала с кандидата за получаване на финансов продукт Т.Г. не е следвало да се съгласява с извършеното вече от В. действие по сочене на агентски номер на Г. при подаване на документацията в банков офис на „Р.(България)“ ЕАД. Безспорно се установи, че договор за потребителски кредит № 1603251719289162 от 30.03.2016 г. не е попълван с негов почерк и подписан от С.М.М., което заявява самият свидетел при разпита му в съдебното заседание на 05.07.2019 г.

Не е подписан от Д.Т. и договор за потребителски кредит № 1608011863887130 от 08.08.2016 г. Ответникът Т.Г. не отрича, че данните за този клиент са й били предоставени от Н.В.. С Т.Г. твърди, че се е срещнала лично и при попълване на документите той й предоставил лична карта, като пред нея попълнил и подписал документите. Разпитаният като свидетел Д.Т. оспорва почерка и подписа в договора, както и че не е виждал и не познава нито Т.Г., нито Н.В.. Проявената от Г. небрежност при проверка самоличността на Т. обаче е без значение за настъпилия вредоносен резултат. Г. не носи отговорност за автентичността на подписа на клиента. Това е така, защото сред предадените при сключване на договора за банков консултант вещи не е печат с текст „SIGNATURE CORRECT“. Такъв фигурира под искането за кредит на името на Д.Б.Т., както и под двата договора за кредит – от 30.03.2016 г. и от 08.08.2016 г. Това предполага, че изцяло в правомощията на служител на банката е да провери автентичността на подписите на клиентите, удостоверена с горепосочения печат.

Каквито и нарушения във връзка с договор за банков консултант да е допуснала Т.Г., вредите за ищеца не биха настъпили, ако представителите на „Р.(България)“ ЕАД са спазили задълженията си по чл. 21 от Правилата. Изцяло в правомощията на служители на банката е да администрират продажбите, осъществени със съдействие на агента, включително да преценят риска и да вземат решение за финансиране, както и да откажат сключване на сделки с клиенти, предложени от агент.

Съгласно чл. 60 от Правилата агентите само предлагат разрешението продукти и услуги, без да имат права във връзка със сключването и с извършване на действия по изпълнение на сделката.

Установява се от събраните по делото гласни доказателства на свидетеля А.Д., управител на клона, в който е сключен договора за кредит с Д.Т., че през 2016 г. служителите в банката са били изключително натоварени, поради което не е бил осигурен такъв за подписване на договора извън офисите на банката. Освен че подобно изключение от правилото за полагане на подпис от клиента в офис на банката е била недопустимо, управителят на офиса Д.е доверил на банков консултант да занесе договора за подпис на клиента Д.Т.. На 08.08.2016 г. договорът за потребителски кредит е сключен и на същата дата по открита сметка на името на Д.Б.Т. е била преведена сумата от 34 039.50 лева (така заключението на съдебно-счетоводната експертиза). Грубото нарушение на процедурата по одобряване на искане за кредит, в резултат на което се е стигнало до сключване на договора, е било последвано от друго такова. На следващия ден - 09.08.2016 г., донесеното от Т.Г. платежно нареждане за превод на сумата от 29 700 лева от сметката на Д.Б.Т. по сметка на Б.Т.С.е било одобрено от служител в сектор „Работа с клиенти“ чрез поставен печат „before“ и положен подпис, съгласно вътрешни правила за обработка на безкасови плащания в офисите и централата на „Р.(България)“ ЕАД. Според тези вътрешни правила клиентите депозират своите нареждания при отговорните служители в сектор „Работа с клиенти“. Официален документ за самоличност се предоставя на касиера за проверка самоличността на наредителя, а при невъзможност или отказ на физическото лице да предостави тези данни, преводът не се изпълнява. Правилата на банката, ищец в настоящото производство са били нарушени не само от А.Д.Д.и К.К.М., които са подписали договора без да се уверят, че подписът е положен пред служител на банката, но и от служители при ищеца, които са приели и изпълнили преводно нареждане, без да се уверят в самоличността на наредителя.

Подобно нарушение е било извършено и от представители на „Р.(България)“ ЕАД при подписване на договор за потребителки кредит със С.М.М. и изпълнение на превод по платежно нареждане от 31.03.2016 г. от сметката на М. към сметка на В.В.П.на сумата от 36 000 лева.

Дори да се приеме, че е налице виновно поведение на Т.Г. като банков консултант, правомощия по сключване на договор за банков кредит и изплащане на суми същата няма. Неправомерното отпускане и впоследствие разпореждане със средства по сметка на клиент представляват действия на служители при ищеца. При груба небрежност и несъобразяване на факта, че всеки от договорите не е бил подписан лично от кредитоискателя пред служител на банката, и двата случая в кратък период след отпускане на сумите по сметките на Т. и М. – на следващия ден, съответно на 09.08.2016 г. и на 31.03.2016 г., са изпълнени платежни нареждания, отново без наредителите да са се явили лично и с официален документ за самоличност.

Необходимата за уважаване на исковете пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника Т.Г. и вредоносния резултат – ощетяване на ищеца със сума на обща стойност 65 700 лева е прекъсната от поведение на служители, на които самият ищец е възложил работа. Поради това и легитимирани да отговарят за претърпените вреди са отговорните от отпускане на кредитите и изпълнение на платежните нареждания лица, съобразно договорите за възлагане на съответните им трудови функции.

Т.Г. не дължи обезщетение за вредите, които банката е могла да избегне, като положи грижа на добър стопанин.

Не е налице такова неизпълнение на задължение на ответника по договора за банков консултант от 26.09.2008 г. и приложимите Правила, представляващи приложение № 3 към договора, в причинна връзка с което са произтеклите за ищеца вреди, поради което главните искове следва да бъдат отхвърлени.

По съображения за прекъсната причинно-следствена връзка следва да бъде отхвърлен и евентуалният иск за вреди от непозволено увреждане. Професионалната компетентност на обучени служители на банката и тяхната небрежност при изпълнение на задължението им лично да проверят самоличността на кредитополучателя/наредителя е единствената причина за търпените от банката вреди.

Неоснователността на предявените искове поражда отговорност на ищеца за сторените от ответника разноски в производството. Съгласно представения и неоспорен в съдебното заседание на 15.11.2019 г. списък по чл. 80 от ГПК, същите възлизат на сумата от 3 230 лева.

Така мотивиран, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК ********** срещу Т.Т.Г., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 280 от ЗЗД и при условията на евентуалност - иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането й да заплати сумата от 65 700 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за банков консултант от 26.09.2008 г., евентуално от въвеждане в заблуждение на служители при ответника във връзка със сключване на договор за потребителски кредит № 1603251719289162 от 30.03.2016 г. и на договор за потребителски кредит № 1608011863887130 от 08.08.2016 г. и изпълнение на платежно нареждане от 31.03.2016 г. от името на С.М.М. и на платежно нареждане от 09.08.2016 г. от името на Д.Б.Т..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, ******55 да заплати на Т.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3 230 лева разноски за производството.

Решението е постановено при участието на Н.Д.В., ЕГН **********, трето лице помагач на страната на ответника Т.Т.Г..

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         СЪДИЯ: