№ 48
гр. Айтос, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20232110200063 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ***, против Електронен фиш
/ЕФ/ Серия К № 6151031, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21,
ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн.
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в
размер на 1 700 лв. Счита, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Сочи, че не било му разяснено
правото да обжалва ЕФ, респ. реда и срока по чл. 189, ал.8 ЗДвП. Намира, че не било ясно дали
процесният ЕФ е издаден в присъствие или отсъствие на контролен орган, респ. дали АТСС било
стационарно или мобилно. Налице били пороци и относно реквизитите на ЕФ – не били посочени
органа и датата на издаване на ЕФ. Липсвали данни дали процесното техн.средство било изправно.
Поддържа, че на посочените в ЕФ дата и час л.а. бил управляван от трето лице. Моли за отмяна на
ЕФ, претендирайки разноски.
АНО - ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание.
Изразява становище за неоснователност на жалбата.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОДМВР–Бургас на ЕФ за
налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 6151031, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание “глоба” в размер на 1 700 лв. Словесно нарушението е описано в ЕФ по
следния начин: „На 01.07.2022 г. в 11:42 часа на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел
2001“, вход/изход на гр.Айтос, при ограничение на скоростта за движение в извън населено място
до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача.
1
Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено
в посока на измерване северозапад. Нарушението е извършено в условията на повтор с МПС ***,
вид лек автомобил, регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № 1047F8A4010800E9“.
Системата за контрол на скоростта, към датата на нарушението, е била годна и
калибрирана, установяващо се от писмените доказателства. По делото липсват данни
жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП за друго лице,
което да е управлявало МПС към момента на вмененото нарушение, като от показанията на
свид.К.К.а /съпруга на жалбоподателя/ се установява, че на посочените в процесния дата, място и
час тя е управлявала процесното МПС.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
съдържа нужните реквизити. Разгледана по същество жалбата е частично основателна поради
следното.
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на „автоматизирани технически
средства и системи”, представляващи уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес. Процесното стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 представлява
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, неизискващо съставяне на протокол по
реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
ЕФ съдържа реквизитите по чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП, издаден е по утвърдения образец от
министъра на вътрешните работи. В случая процесът на установяване на нарушението е лишен от
човешка намеса. Липсата на посочен издател на ЕФ не представлява нарушение, т.к. при издаден
ЕФ по см. на §6 т.63 от ДР на ЗДвП се касае за електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи, т.е. ЕФ се генерира автоматично
от системата, въз основа на постъпилите в същата данни и няма конкретно лице, издало фиша /Р.
№ 454/06.04.2022 г. по к. а. н. д. № 36/2022 г. на АдмС-Бургас/. Не е необходимо при проверка
законосъобразността на ЕФ да се изследва въпроса кой и кога го е издал, доколкото ЕФ не е НП, а
е своеобразен властнически акт, създаден от административно-информационна система /ТР №
1/26.02.2014 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2013 г./. В този смисъл, не е и необходимо ЕФ да бъде
подпечатан или подписан /Р.№ 1232/02.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1482 / 2020 г. на АдмС-Бургас/.
Възражението, че ЕФ не съдържал дата на издаване е неоснователно. ЕФ съчетава в себе си АУАН
и НП (акт, с който се налага наказанието) и сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН са неприложими /Р.
№ 448 от 5.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 212/2022 г./. Дори да се приеме, че
посочените срокове се прилагат и в настоящия казус, доколкото ЕФ съчетава в себе си обвинение
и наказание, съдът приема, че ЕФ следва да бъде издаден в шестмесечен срок. Законът не
предвижда дата на съставянето на ЕФ като негов реквизит. В случая по делото са налице
доказателства за датата на съставяне на ЕФ – 15.07.22г., а нарушението е извършено на 01.07.22 г.,
2
т.е. спазен е посоченият шестмесечен срок /Р. № 454 от 6.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.
№ 36/2022 г./.
Жалбоподателят бланкетно оспорва валидността на техн.средство при отчитане на
скоростта, извършено от процесното АТС, без да ангажира какви да е доказателства. Съдът
намира, че от представените писмени доказателства категорично се установява, че АТС е годно –
същото коректно е установило движението на процесния л.а. в посочения пътен участък със
скорост, превишаваща разрешената. Доколкото АТС е била изправна към момента на
нарушението, то процесната система за контрол на скоростта, с която е установено и заснето
процесното нарушение, отговаря на изискването на ЗДвП техническо средството да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко
едно конкретно нарушение. Несъмнено се установява, че процесното АТС е било сертифицирано и
изпитано от БИМ, който институт е извън системата на МВР, т.е. извършените от АТС измервания
на скоростта не може да се приеме, че са манипулирани.
Нарушението е надлежно описано в ЕФ, като е посочено времето и мястото на
извършването му /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и
регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е обстоятелството, че
в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост /въведена с
надлежен пътен знак В26, установяващо се и от представените по делото писмени доказателства
относно процесния участък/, както и точно установената от АТС скорост, вкл. разликата между
установената и разрешената скорост – 76 км/ч. В случая е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. Фактическата обстановка, отразена в ЕФ, се подкрепя и от изготвената снимка от
паметта на АТС, приложена по делото, представляваща веществено док.средство по см. на чл. 189,
ал.15 ЗДвП, на която ясно се виждат датата, точния час на нарушението и рег.номер на МПС, както
и мястото на извършване на нарушението /вкл. обстоятелството, че е налице забрана за движение с
по-висока от 50 км/ч скорост, въведена с надлежен пътен знак В26/. Ограничението на скоростта
от 50 км/ч, действало в процесния участък, се установява и от протокола за проверка на БИМ, в
който е посочено и мястото на монтажа на АТС /път III-208, км 92+577, до бенз.„Орел 2001“,
гр.Айтос/.
Съдът намира, че не са налице твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения
във вр. с неразясняване правото на жалбоподателя да обжалва ЕФ, респ. реда и срока по чл. 189,
ал.8 ЗДвП. Възпроизвеждането на посочената норма в ЕФ не е предвидено като реквизит на
последния, а липсва и подобно задължение за органа. Дори да се приеме, че правото действително
не се било разяснено на жалбоподателя при задължение на органа за подобно разясняване и е
налице нарушение, то същото не може да се определи като съществено процесуално нарушение,
препятстващо правото на защита на жалбоподателя, т.к. същото е било надлежно и пълноценно
упражнено в настоящото производство. Съдът намира за неоснователно и възражението, че
служителите на КАТ следвало да призоват жалбоподателя и да му връчат декларация по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП. В случая се твърди и установява, че процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на
9.2.23г., като в същия изрично е възпроизведен текстът на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, указващ възможност
на нарушителя в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни на лицето, извършило
нарушението и копие на СУМПС на нарушителя. Законодателната уредба, касаеща издаването на
ЕФ, регламентира издаването му против собственика на МПС, т.е. налице е законова презумпция,
че той е неговият водач. С подаването на декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът може да
3
обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за
управление, като представи на наказващия орган неговите данни, вкл. и неговото СУМПС, в който
случай издадения ЕФ се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. В
случая жалбоподателят като собственик на процесния л.а. не е подал декларацията по чл. 189, ал. 5
ЗДвП в законовия срок /въпреки че е бил наясно с тази възможност/, като непосочвайки лицето,
управлявало процесното МПС на посочените в ЕФ дата и място, желае да извлече изгодни за себе
си правни последици въпреки неизпълнението да подаде сочената деклрация, което съставът
намира за неприемливо. След като не е бил посочен от жалбоподателя друг водач, против който да
бъде издаден нов ЕФ, то с основание АНО е наказал жалбоподателя за извършеното нарушение.
Не може да се възлага на АНО да прави разследване кой именно е бил водача на автомобила
предвид механизма на регистриране на нарушението. Именно поради този механизъм в случая е
установена законовата презумпция за водача-нарушител, която е оборима, но задължението за
оборването й е в тежест на собственика, като законодателят не е възложил задължения на АНО да
издирва възможния водач. След като водачът не е оборил законовата презумпция чрез законовите
средства, то процесният ЕФ е бил законосъобразно издаден /Р. 1026 от 07.06.2019 г. по к. а. н. д. №
753/2019 г., Р. № 159 от 05.02.2019 г. по к. а. н. д. № 3157/2018 г., Р. № 804 от 02.06.2021 г. по к. а.
н. д. № 834/2021 г., всички на Административен съд Бургас/.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, т.к. не е
спорно, че водачът е правоспособен водач на МПС, бил е запознат към датата на деянието със
задълженията при управление на МПС, в т.ч. и задълженията му по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, да
избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на
ППС, сигнализирани с нарочен пътен знак, които задължения в случая съзнателно не е спазил. В
случая отговорността на лицето е ангажирана за нарушение по чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП. В
ЕФ е посочено, че е нарушена и нормата на чл.182, ал. 4 ЗДвП, но от съдържанието на ЕФ не може
да се заключи, че се касае за случай на повторност (единствено е словесно отразено „условията на
повтор“, което не може да се тълкува разширително), като същевременно не е посочено
предходното деяние, обуславящо приложение на чл.182, ал.4 ЗДвП. Следователно неправилно
АНО е приложил правилата за „повторността”. Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок,
от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание
за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като
нов водач. За да може законосъобразно да се квалифицира нарушението като „повторно“ следва
АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация, т.е. да се посочи с кое
влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на
съответните времеви граници. Само така може да се провери дали се касае до „повторно“
нарушение по см. на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП или не. В случая в ЕФ само е направен извод, че
деянието е извършено в условията на „повторност“, но не са посочени фактите, от които се
достига до този извод /с кой ЕФ или НП деянието се квалифицира като повторно/. Посоченият
пропуск в ЕФ представлява процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на
лицето, доколкото последното не е в състояние да разбере кои факти обуславят подобна
квалификация, а съдът няма как да провери дали този извод е верен или не. Недопустимо е съдът
да тълкува волята на АНО и да изпълнява неговите задължения по чл. 189, ал.4 ЗДвП, свързани с
точно описание на нарушението, вкл. неговите съставомерни признаци. Въпреки че е допуснато
процесуално нарушение, същото не е съществено и може да бъде преодоляно в настоящото
4
производство чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на
нарушението и съответно намаляване размера на наложената глоба /в т.см. Р.№ 375/02.03.2018г. по
к.н.а.х.д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас/. За разлика от наказателния процес в
административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на административните
нарушения обичайно се съдържат в две отделни разпоредби, като стойността на превишената
скорост в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която
е една и съща, т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и
обективната страна на деянието са едни и същи. За нарушение на материалноправната норма на
чл.21, ал.2 ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.2, т. 6 ЗДвП е предвидено наказание „глоба“
за лице, което превишава разрешената максимална скорост извън населено място - за
превишаване над 50 km/h /с глоба 600 лв./, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50
km/h глобата се увеличава с 50 лв., а в чл.182, ал.4 е предвидено по-тежко наказание за нарушение
на ал.2, извършено в условията на повторност, т.е. в случая повторността е елемент от
санкционната норма. С други думи, касае се за допуснато нарушение на една и съща
материалноправна норма – тази на чл.21, ал.2 ЗДвП, за която са предвидени няколко санкционни
хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи белези /в т.см. Р.№
1904/30.11.2021 г. по к. а. н. д. № 2447/2021 г., Р. № 186/06.02.2020 г. по к. а. н. д. № 3104/2019 г.,
двете на АдмС–Бургас/. Както се посочи, пропускът на АНО във вр. с квалифициращият белег
„повторност“ /непосочване на факта, доказващ извършването на деянието при условията на
"повторност"/ действително представлява процесуално нарушение, но т.к. нарушаването на
материалноправната норма от страна на жалбоподателя съдът намира за надлежно доказано в
случая, не е налице основание за отмяна, а за изменение на определената санкция в благоприятен
за нарушителя аспект, респ. глобата да се измени от 1700 лв. на 850 лв. /в съответствие с размера
на наказанието, предвиден в основната санкционна норма/. В производството по чл. 58д и сл.
ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението
/какъвто случай е настоящият/, поради което атакуваният ЕФ следва да се измени в горния смисъл
/на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. чл. 63, ал. 2, т.4 вр. чл. 58д, т.4 ЗАНН, а в т.см. е и т.1 от ТР №
8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС/. Управлението на МПС представлява дейност със
завишен риск и една от най-честите причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена
или превишена скорост /както в случая/, поради което и извършеното деяние има немалка
обществена опасност, обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Мотивиран от
изложеното съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 6151031, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.6 ЗДвП на Д. Х. К., ЕГН
**********, е наложено наказание “глоба” в размер на 1700 лв., като НАМАЛЯВА размера на
глобата от 1700 лв. на 850 лв. /на осн. чл.182, ал.2, т. 6 ЗДвП/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
5
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6